За да е истинска една целувка, тя трябва да значи нещо за теб. Трябва да е с някой, който не ти излиза от ума. Така че, когато устните ви се докоснат, да я почувствате навсякъде. Да е толкова страстна и дълбока, че да не ти се иска да поемеш въздух. Не можеш да се престориш за първата си целувка, Никол. Повярвай ми, Не можеш! Защото когато откриеш човека,първата целувка е всичко!

Кристина... бих могъл да обещая да те пазя... и да се грижа нежно за теб. Бих могъл да обещая да бъда с теб в здраве и болест. Бих могъл да кажа... докато смъртта ни раздели. Но няма да кажа това. Тези клетви са за... оптимистичните двойки, тези пълни с надежда. И аз няма да стоя тук на сватбата си оптимистичен или пълен с надежда. Не съм оптимистичен. Не се надявам. Аз съм сигурен. Аз съм уверен. Аз знам. Сърцата са моята специалност. Аз ги разделям, аз ги събирам отново. Аз ги държа в ръцете си. Сърцата са моята специалност. И в това, аз съм сигурен, ти си моят партньор... моята любовница... моята най-добра приятелка. Моето сърце, моето сърце бие за теб. И в този ден, денят на нашата сватба, ти обещавам това. Обещавам ти да сложа сърцето си в дланите ти. Обещавам ти...мен.

Не мога да се сетя за причина, защо искам да бъда хирург... но се сещам за хиляди, поради които да се откажа. Правят го по-трудно нарочно. Животът им е в ръцете ни. Идва момент, когато става повече от игра. Тогава или продължаваш напред, или се обръщаш и си тръгваш. Мога да се откажа, но работата е такава,...обожавам игрището.

Хората имат белези от рани на най-неочаквани места, като тайна карта на личните им истории, диаграми на всички техни стари рани. Повечето от раните ни заздравяват, оставяйки само един белег. Но някои от тях, не. Някои белези носим с нас навсякъде. И въпреки, че раната е заздравяла отдавна... болката още се усеща. Кое е по-лошо, нови рани, които са ужасно болезнени... или стари рани, които би трябвало да са излекувани преди години, но никога не заздравяват? Може би старите ни рани ни учат на нещо. Те ни напомнят къде сме били и какво сме превъзмогнали. Те ни служат за урок какво да избягваме в бъдеще. Така обичаме да мислим. Но това не е така, нали? Някои неща трябва да учим отново и отново, и отново.

Проблемът с плана е, че в него не се вземат предвид неочакваните неща. Така че когато сме изненадани, било в операционната, било в живота... ние трябва да импровизираме. Разбира се, някои от нас са по-добри в това от други. Някои от нас трябва просто да минат на план Б... и да го изпълнят възможно най-добре. Но понякога, това от което имаме нужда е нов план.

Много често не можеш да имаш нещата, които искаш най-силно. Желанието ни оставя с разбито сърце... изтощава ни. Желанието може да провали живота ти. Но колкото и трудно да е да искаш нещо, хората, които най-много страдат са тези, които не знаят какво искат.

Мечтаем, че когато достигнем целите си, ще бъдем щастливи. Ще открием човека, ще завършим стажа си... Това е мечтата ни. След това я постигаме. И ако сме хора, веднага започваме да мечтаем за нещо друго. Защото ако това е мечтата тогава по-добре е да се събудим.

Докторите дават на пациентите много неща. Даваме им лекарства, даваме им съвет. И повече от всичко, им даваме пълното си внимание. Но най-трудното нещо, което може да дадете на пациента е истината. Истината е трудна. Истината е... неудобна. И много често. Истината боли. Истината е болезнена... Дълбоко в себе си никой не иска да я чува. Особено, когато го засяга. Понякога казваме истината, защото това е единственото, което можем да кажем. Понякога казваме истината, защото имаме нужда да я изречем на глас,за да я чуем сами. А понякога казваме истината, защото просто не можем да се сдържим. А понякога, им я казваме, защото... им дължим поне това.

I hope the film inspires you to become involved on 21st September and make your commitment, now and forever, no matter how big or small.
Jeremy Gilley, Founder and Chairman of Peace One Day