Ivanka Sokerova

Дона Стоянова Dona Stoyanva Иванка Ivanka Сокерова Sokerova Пътуване към себе си Journey to Herself София, 2020 Вместо предговор Беше лятото на 2011. Стояхме на една мрачна площадка на 13-я етаж в квартал „Люлин”. Дълго търсих звънеца, на който трябваше да позвъня. Изведнъж някъде в дъното на тъмния коридор се отвори врата с желязна решетка. На прага се показа Митко, който ни ни покани да влезем. Долу в краката му се провираше леко учудената и сънена глава на Бери – огромен черен мастиф. Малкото таванското ателие, в което влязохме, беше пълно с книги. Лавиците изглеждаха така, сякаш всеки момент ще се сринат под тежестта си. Оттук-оттам се подаваха рамки, малки скулптури, картини, облегнати с гръб към стените... Сред всичко това някак неловко стояха два компютъра. Иззад единия се подаде усмихнатото лице на Пепи, приятелката на Митко. „Здравейте! Ще пиете ли чай?” От прозореца надничаше люлинският пейзаж. Изглеждаше, като че всеки миг ще завали. „Хубаво е, че сте двама, защото са доста тежки” – каза Митко и посочи към леглото. Наложи се да го повдигнем леко и издърпаме, за да извадим това, за което бяхме дошли. Там, някъде отстрани, между него и стената, леко се подаваха два големи олющени куфара. Как сме ги занесли у дома почти не помня – метрото, смраченото небе на излизане. Много се вълнувах. На около 200 метра от входа изведнъж върху нас се изля невероятен порой. Дъждът беше като същинска стена. За секунди дрехите залепнаха по нас. Тичахме от ъгъл на ъгъл. Когато влязохме във входа, ме обзе чувството, че сякаш се връщам от много дълго пътуване. Самата кооперация изглежаше така мрачна и променена като че бяха минали години, откакто излязохме. Едва се изкачихме, мокри до кости и напълно изтощени от безкрайните стълби нагоре… Ето така започна историята с куфарите. Изкуствоведът Димитър Грозданов ми даде възможността да се запозная с част от личния архив на прекрасната българска художничка Иванка Сокерова. С огромно вълнение и благодарност към съдбата прелиствах всяка страница, документирах всяка скица – опитвах се да напиша разказ за живота на един скромен и тих човек, прекарал дните си в самота и неуморен труд. © Дона Стоянова – автор, 2020 г. ISBN: 978-619-90962-1-5 През есента на 1993 година Иванка Сокерова си отива от този свят и според нейната лична воля цялото ù творчество наследява Димитър Грозданов – художник, изкуствовед и главен редактор на списание „Изкуство” по това време. „Познавах Иванка много слабо – разказва Грозданов – не зная защо се беше спряла точно на мен, когато е взела едно толкова важно решение. Мисля, че 3 покрай Лика Янко, с която се познавахме, и която беше нейна приятелка, е станало дума, че може да ми се има доверие, че няма да злоупотребя с нещата ù… Жестът беше трогателен. Тя нямаше живи роднини освен сестра ù, която живееше в чужбина и не проявяваше отношение към работата ù. На края на живота си е била в пълна нищета, отчаяние, обърканост, самота… Сигурно не е знаела към кого да се обърне… Нейната близка приятелка Ани Дрангова ми се обади тогава, обясни ми как стоят нещата и аз приех да помогна.” Творчеството на художничката почти изцяло е дарено от Грозданов на галериите из България. Още през зимата на същата година той организира посмъртна изложба на Иванка Сокерова в столичната галерия „Арт 36” и помества статия за нея в сп. „Изкуство”. Около 15 години по-късно следва серия от изложби, организирани отново от Димитър Грозданов: в галерия „Сариев”, Пловдив (2008), галерия „Върхове”, София (2009), съвместна изложба с приятелките ù Дора Кънчева и Лика Янко, Градска художествена галерия, Добрич (2011), в галерята на СБХ (2013), Градската галерия, Пловдив (2014). Творби на Иванка Сокерова биват представени в изложбата „Изкуство и изолация” (2010), кураторски проект на Николай Ущавалийски (Национална художествена галерия). През 2018 Иванка Сокерова е представена самостоятелно в Добрич с творби от архива на галерията по повод издаването на книгата „Праисторическа антропоморфна пластика. Проекции в българската скулптура.“ Два прашни куфара – зелено-кафяви, очукани и издраскани от път – ето как изглеждаше тази част от архива на Иванка Сокерова, с която се запознаь аз. По оскъдните датировки върху някои от скиците се виждаше, че са правени през оследните 20 години от живота ù. Куфарите приличаха на гигантски книги от древна библиотека. Разгръщах пожълтелите листчета с бледи рисунки и не спирах да се удивлявам. Пред очите ми се редяха нейните съкровища - колажи, отпечатъци, ситно изписани бележки на различни езици… В една тетрадка без корици имаше технологични справки за състава на глината, с която е работила. Открих грижливо запазени билети от музеи, черно-бели снимки, правени лично от нея. Изпод снимките се показваше детска рисунка, най-проста и наивна - къщичка и усмихнато слънце. На гърба имаше мило послание от автора ù : „От Петърчо за леля Ванче”. Сред скиците се подаваше най-семпла покана за изложба – празно бяло картонче с няколко думи: „Иванка Сокерова Ви кани да присъствувате на втората ù самостоятелна изложба”. Беше запазила и няколко картички, страници от списание „ЛИК”. Най-отдолу имаше три драперии, прекрасен фон, на който рисунките и сякаш светеха – керемиденочервена, тъмнокафява и златиста… 4 Иванка На 30 декември 1926 година в семейството на заможния софийски адвокат Игнат Сокеров и съпругата му Бинка се ражда втората от трите им дъщери – Иванка. Игнат Сокеров е достолепен мъж със сухо, изпито лице и мълчалив характер, затворен в себе си, строг, изцяло отдаден на професията си. Казват, че Иванка е приличала много на баща си, физически и по характер. Съпругата на Игнат Сокеров е фина и артистична жена. Произхожда от богата фамилия. Игнат Сокеров е вторият ù съпруг. Още съвсем млада тя се омъжва за провинциален актьор, от когото ражда първото си дете, Елена. За нещастие съпругът ù умира на втората година след сватбата им. Малко по-късно Бинка се омъжва за Игнат Сокеров и се раждат още две момичета – Иванка и Бистра. Иванка е тихо и вглъбено в себе си дете. Обича да рисува, да свири на пиано, учи чужди езици от съвсем малка. Близкиате и разказват, че от рано е проявявала музикални заложби и учителите по пиано и предвещават голямо бъдеще. Семейната среда, в която израства, насърчава развитието на нейните таланти и тя бързо на- 1. Иванка Сокерова от края на 50-те години предва във всичко, докато едно ужасно събитие, което се случва, когато е на 12 години не оставя жесток отпечатък върху целия ù живот. Иванка получава усложнения след поставена ваксина и заболява тежко. Дясната половина на тялото ù се парализира, не може да ходи, настъпват смущения в говора. Няколо месеца тя е на ръба на смъртта. Семейството полага всички грижи, за да я спаси, осигурява ù най-доброто медицинско обслужване. След продължително лечение здравето ù се подобрява, тя успява частично да се раздвижи, прохожда отново, но дясната ù ръка остава неподвижна завинаги. През този период Иванка рязко изостава в развитието си, завършва само трети прогимназиален клас и не постъпва в гимназия. Приблизително по същото време семейство Сокерови преживява още една трагедия. Най-малкото дете в семейството, Бистра, която е на 5 го5 дини, постъпва в болница по незначителен повод. Състоянието ù се влошава, внезапно се налага операция и вероятно поради медицинска грешка момиченцето умира. Цялата фамилия е потресна. Майката изпада в шок, получава психическо разстройство за около две години. Семейството е на път да се разпадне. На фона на трагичните обстоятелства Иванка остава за известно време на заден план. Тя прекарва времето си в болници и санаториуми под грижите на медицински персонал. В този тежък момент голямата ù сестра Елена е изпратена да живее при родителите на баща си в Монтана и връзката между сестрите постепенно се изгубва. И така юношесвото на Иванка преми2. Домът на семейство Деневи на ул. Шипка в София нава изцяло вкъщи на легло. Тя продължава образованието си като частна ученичка. Прекарва времето основно в четене, интересува се от философия, от теория на музиката, от поезия, от театър, учи немски, френски, английски, руски. Семейството разполага с богата библиотека от чуждестранни издания и колекция от грамофонни плочи. Всичко това позволява на Иванка да се самообразова. Но тя живее в самота, лишена от юношески приятелства и младежки емоции. През този период Иванка започва да рисува и да се занимава със скулптура. Макар и да не завършва средно образование, тя има шанса да постъпи в Художествената академия 3. Борис Денев, пейзаж от Велико Търново като студентка по скулптура. Това се случва благодарение на едно постановление, влязло в сила по това време, което позволява на младежи с особени дарования да учат във висше учебно заведение без завършена гимназия. Иванка Сокерова попада в ателието на проф. Марко Марков. В Художествената академия тя за пръв път намира сре- да – запознава се със Славка Денева и кръга от нейни приятелки. Славка остава най-близката ù приятелка за цял живот1. Славка Денева и нейният баща, живописецът Борис Денев, са хората, които имат много важна роля за изграждането на Иванка Сокерова като човек и като художник. Домът на семейство Деневи на ул. „Шипка“ е винаги отворен за приятелките на Славка: Дора Кънчева, Глория Кръстева, Сирма Сарафова, по-късно и Лика Янко. Борис Денев отделя много внимание на дъщеря си и на нейните приятелки, грижи се за тях, често организира малки пленери из селата около София, споделя вълненията им, напътства ги в професията, подкрепя ги. Дора Кънчева разказава 2 , че Борис Денев често е бил критичен към работата им, но по много деликатен начин, без да ги потиска и да им налага своето мнение. Момичетата много са го обичали и са го чувствали бащински близък. Борис Денев говори в спомените си как самият той като дете е имал за свой духовен наставник гимназиалния си учител по рисуване. По неговите думи учителят за пръв път го е посветил в онзи „таен вътрешен живот на предметите”, говорел му е за тяхната невероятна „прелест, от която ти се иска да заплачеш“. Вероятно подобни спомени е споделял Борис Денев с младежкото бкръжение на дъщеря си. Животът му извън малкия дамски кръжец обаче е бил истински ад. Властта по това време 4. Славка Денева, портрет на го обвинява в подривна дейност и връзки Иванка Сокерова с фашистки организации. Повод за това е, че е учил една година в Германия. Подложен е на системен тормоз, изпратен е за осем месеца в изправителен лагер, забранено му е да рисува на открито, заради съмнения в шпионаж. В спомените си той споделя, че никога не е успял да преодолее травмата, получена през тези години, и да намери мястото си в обществото. Творбите му непрекъснато са били отхвърляни, правил е опити да рисува на историческа тематика, но скоро се отказал. Колористът Борис Денев, живописецът, който се захранва от багрите на природата, от непосредствения контакт 6 7 1. Анонимният талант в изображението, документален филм за Славка Денева, 2003, режисьор Огнян Гелинов 2. Кънчева, Д. От черното да си вземеш цвят (В памет на Славка Денева),- В: Изкуство, 1999, бр. 63-64 с всичко наоколо, си отива завинаги. Въпреки невероятния си талант, дъщеря му също не получава истинско признание приживе. Тя единствена от кръга свои приятелки не успява да завърши художествената академия, защото не пожелава да промени дипломната си работа според каноните на социалистическия реализъм. Иванка Сокерова се дипломира с фигура на балерина, за която получава награда на младежки конкурс във Варшава. Работата е отлята в метал и за няколко години е експонирана в парка на Двореца на пионерите3 . Остава известно точно кога и как творбата изчезва. В края на 60-те години Игнат Сокеров умира. Останали сами, Иванка и майка ù успяват да преживяват единствено от пенсията на починалия съпруг 5. Възрожденска къща, пастел върху картон и от инвалидната помощ на Иванка. По-голямата дъщеря Елена отдавна живее в чужбина и няма възможност да подкрепя финансово семейството. За целия си живот Иванка Сокерова прави само две самостоятелни изложби – през 1968 и 1973 година. И от двете изложби няма запазена никаква документация в архива на Съюза на български- 6. Рисунка с лодки, туш върху хартия те художници. Тя се опитва да се включи с рисунки в общите годишни изложби към СБХ. Дава от време на време малки работи в магазина към Съюза, но скоро се отказва, поради пълна липса на интерес към тях. В архива на СБХ са отбелязани две нейни участия в общи изложби на деко3. По сведение на Ани Драгова 8 ративните изкуства. Личното ù досие е празно, липсва дори задължителната молба за постъпване в Съюза, автобиографията, липсват характеристики и отзиви за нейната работа, няма дори и административна бележка. Макар и даживее трудно Иванка не престава усилено да работи. Тя използва всяка възможност с нищожните си средства да обикаля из България и да запечатва впечатленията си в скици. За нея пътуването представлява истински творчески стимул. През лятото скита по кейовете на южното Черноморие и из 7. Скица на улични музиканти, туш върху хартия малките балкански села. Есента се завръща в София с бележници, пълни с рисунки, които разработва в ателието си през зимата. От рисунките ù добре се усеща с какъв замах работи, как по детски се впечатлява от всичко: старите къщи из възрожденските градчета, лодките, уличните музиканти, хората, градския пейзаж, кукерските маски по фолклорните събори и етнографските музеи, традиционните костюми, шевиците, предметите от селския бит, иконите. Около средата на 70те години Иванка успява да осъществи една своя отдавнашна мечта – да пътува извън България и да се срещне наживо с великите произведения на световното изкуство, които познава само от книгите. Тя получава разрешение да посети сестра си, която 8. Фолклорни мотиви, теракота живее в Германия, но това е само предлог, за да излезе от страната. По време на двете пътувания до Германия, които Иванка успява да осъществи, тя въобще не отсяда у сестра си. Поради поредицата от нещастия, сполетели семейството, Елена и Иванка още като деца не са общували много. Елена прекарва по-голямата част от детството си в Монтана при родителите на 9 баща си. Веднага след 9 септември 1944 емигрира в Съединените щати заедно със свои колежки от оперетния театър, където работи. По-късно се премества да живее в Германия. Елена изгубва напълно връзка с България и никога не се завръща. След пътуванията до Германия Иванка Сокерова успява да пътува и до Гърция. От това време са запазени дневниците ù, бързи скици, бележки. Мюнхен Иванка пътува с влак. Редят се думи, подобни на бълнуване, без препинателни знаци, простички, изречени на себе си: „... охра и полуголи зелени хълмове борове розови хълмове с лозя чуден залез слънце залез… след това се скри останаха червени облаци и тъмни хълмове, много интересно” Прозорецът на влака е невероятен цветен екран. 9. Пейзаж, колаж върху картон Около нея се люлее някакъв странен пейзаж, който тя улавя в словесна скица. Може би се стреми повторно да събуди сетивата си за шеметно редящите се картини, да задържи приказната емоция от пътуването. „… виолетова земя охра хълмове полуголи розово… резеда… червени храсти оранж и жълто смесени със зелени борове. Смесена… много интересно чудни ливади…” Всичко се излива в един поток от думи и малки рисунки. „… градчета с бели къщички между хълмовете… и тук започват да строят чудовищни здания, които всичко развалят. По реката… всичко е във върби много странна форма. Романтично е… Мислех си за Шуберт, за Хайне и за други още…Winterreise, Winterreise! Това е целият живот!” Навярно мислите ù се изпълват с нежните мелодии на Шуберт от песенния цикъл „Die Winterreise” („Зимен път”). „В Мюнхен съм… в един пансион много симпатичен!” Внезапно мисълта скача от една тема на друга: „В музея е чудно! Рисувах три часа, но и една година няма да ми стигне, ако реша всичко интересно да нарисувам! Много се радвам, че съм тук!” 10. Градски пейзаж от пътуването до Грмания, Изведнъж сякаш се по- молив върху хартия явява невидим събеседник, на когото художничката съобщава простичко: „Засега е това…” и продължава, може би по-късно, но без да отбележи нов ред. Всичко се слива. Сякаш целият текст е една дълга мисъл. „Рисувах днес пак. Чудни вази има!… сега рисувам по-добре. Връщам се капнала, ям сандвич с чаша чай и си лягам.” Разказът не спира и в леглото. 11. Градски пейзаж, молив върху хартия „… виждам покрив с мансарден прозорец. В него се отразява залезът. Първо беше розово, после помръкна и стана… сребърносиво. Покривът и комините са тъмни. Това е една стара къща…” На следващия ден настроението леко се променя. Неделя следобед: „Днес заваля сняг. Красиво…, но не е за бедния народ като мен. След обед в 5 часа слушах „Реквиема” на Моцарт по радиото и много хубаво беше, но аз бях много уморена и не можах да му се насладя. Утре музеите са затворени. Малко почивка. Във вторник 10 11 Дневник По пътя от Висбаден до Регенсбург много искам да видя египетското изкуство. Дано не вали. Сняг валя и сутринта всичко беше бяло. Много красиво, но мъчно за ходене. Рисувах… гледах Пинакотеката (старата). Чудни работи има там. Дюрер, Рембранд и от старите фламандци малки, но чудни неща. Утре, живот и здраве, ще отида в новата Пинакотека. Там е Ван Гог.” Минават два дни и Иванка отново се връща към дневника си: „Вчера гледах новата Пинакотека. Ван Гог е чудесен и Сезан и Гоген и всички импресионисти… Роден и Майол също.” „Утре вече ще гледам египетското изкуство…” – додава накрая Иванка. Усеща се вълнението ù, сякаш се подготвя за празник. На следващия ден: 12. Етюд по египетска „Снощи бях на театър. Някаква комескулптура, гваш върху картон дия. Много добри артисти, но аз не съм по театъра твърде. Днес бях в музея за египетско изкуство. Това е нещо удивително! С думи не можеш да го обясниш! Никой не е надминал Египет! Никой! Гръцките вази са интересни, но като видиш Египет, виждаш, че той е над всичко и че всички от него са се учили. Толкова е хубаво, че просто ти става мъка… Утре пак искам да отида да го гледам.” „Днес е последен ден тук. Бях във Фрауенкирхе и след това в музея за египетско изкуство. Не може човек да се насити и всеки път откриваш нещо ново. Утре… ще замина за Висбаден. Там, ако се сдобия с бои, си тръгвам. Работи ми се! Майка 13. Театрална сцена това не може да разбере!” „Голямо притеснение е тук за мен. С нетърпение очаквам боите. Дано въобще ми ги изпратят. Надявам се, немците са свестни и акуратни хора.” Висбаден Тук текстът преминава на френски. Атмосферата е съвсем различна. „Днес се разхождах по Лангщрасе. Имаше коледни бараки за подаръци. Един старец въртеше латерна и се разнасяха стари мелодии. 12 Спомних си за детството ми – един човек идваше всеки ден да свири под прозореца. Напомни ми за музиката на Шуберт. Старецът имаше голямо куче. Спря да върти латерната, за да нахрани кучето. Хората му даваха по някой пфенинг. Горкият старец. Горкият Шуберт! Доплака ми се. Усеща се духът на Коледа. Очаквам с нетърпение да си тръгна. Иска ми се да прекарам Коледа с приятелките ми. Това е!” „Днес се разхождах тук, в Бирщадт. Нашият квартал се казва Волфсфелд – Вълче поле. Там, където свършват блоковете, започва полето с дървета туктам… В далечината бяха запалили голям огън, който придаваше червени отенъци на снега… дърветата изглеждаха като заспали. Валеше сняг и духаше ужасен студен вятър.” Внезапно разказът прекъсва и продължава със стих: „Любовта е стара поема, непознавала нивга закон. Ако аз те обичам, ако ти ме обичаш…” „Слънцето залязваше и се смрачи бързо. Пейзажът ми напомни малките гравюри на Рембранд. Голо поле, на хоризонта група дървета. Малки хълмове с горич- 14. Корици на папките, с които Иванка Сокерова ки. Много интересно… Далеч е пътувала до Гърция по пътеката вървяха двама души с едно куче. Те се открояваха като сенки… Странни розово-виолетови облаци. Останах там, където слънцето залезе. Много тайнствено и странно беше! Почувствах се самотна „lonely”. Много исках да си бъда у дома за Коледа, но няма да мога! Притесних се ужасно, но търпение. Славка ме обвинява, че съм нетърпелива.” Почеркът се разкривява. Става едва четим. „Пътувам обратно. Много е интересно! Има мъгла и дърветата изглеждат като призраци… С нетърпение очаквам да почна работа. Съжалявам само, че не получих колета, който толкова чаках в Мюнхен. Никой не се яви на гарата.” Вероятно става дума за боите, които е очаквала да получи от някого. Следва дълъг цитат от Хьолдерлин в оригинал… *** Иванка отново е на път. Този път за Гърция. Посещенията в атинските музеи, както и самата страна, ù въздействат много силно. Тя 13 е особено впечатлена от цикладското изкуство. Когато се завръща в България, насочва вниманието си към праисторическата пластика от българските земи и прави серия пластични композиции, наречени „Идоли”. „Воюващият носи маска.” • „Познаване на миналото, откровение на настоящето.” • „Доказателствата уморяват истината.” • „Талантът заслонява.” • „Търся премахването на границите.” • „Никога и за миг не съм мислил, че изкуството е илюзия.” • „Трябва веднъж за винаги да различим изкуството от злободневното.” Идва краят на 80-те, началото на 90-те години. Навън във въздуха се усеща „вятърът на промяната“, еуфорията от нещо важно, което се случва, нещо все още твърде неясно, мътно, будещо страх. Улиците всеки ден се изпълват с крещящи тълпи от недоволни, очакващи, изискаващи… • Към средата на 80-те години си отива и последният близък човек – майка ù. Иванка остава съвсем 15. Пейзаж от пътуването до Гъция, туш върху хартия сама. Здравето ù започва сериозно да се влошава. Вече едва пристъпва през лабиринта от книги, картини и скулптури в огромния апартамент, в който живее. Не може нито да моделира, нито да рисува. Отдавна не работи скулптура, защото няма сили да размесва глината. Усилено чете. Пише доколкото може, буквите излизат с мъка изпод ръцете ù, но превежда и си води бележки. Чете Платон, Еврипид, Софокъл, Монтен, Шекспир… Ето част от бележките, които си е водила, четейки „Художникът и неговото време” на Жорж Брак: • „Общото е истинското, подробното е фал16. Рисунка по праисторческа шивото.” пластика, гваш върху хартия • „Всяко състояние допълва предишното.” • „Колкото повече човек пита и изследва, толкова по-дълбоко става. Тайната винаги се изплъзва. Тайните трябва да се почитат, ако искаме да запазим силата им. Когато липсва тайната, липсва и поезията.” • „Изкуството е тук, за да подхранва безпокойството.” • „Ограничените средства събуждат творческата сила, раждат нови форми и дават отпечатък на стила.” • „Истината съществува, измислят само лъжата.” • „С възрастта изкуството и животът стават едно.” Хората настръхват един срещу друг. Почти всеки ден има политически протести. В апартамента на булевард „Патриарх Евтимий” остава тихо. Времето тече бавно. Иванка вече е изцяло на легло. Постепенно и двете ръце отказват да ù служат. Повечето от приятелките ù не са сред живите. Славка и Лика са си отишли. Тя е почти сама – наблизо е само Ани Дрангова, която се опитва да я подкрепи с каквото може: води я на лекар, търси човек, който да ù помага вкъщи. Медицинските изследвания обаче показват, че състоянието ù е изключително тежко. Госпожа Дрангова споделя: „Години преди Иванка да си отиде лекарите твърдяха, че е цяло чудо как животът продължава да тече в нея, как в това състояние е запазила разсъдъка, координацията си… Тя беше в непрестанни болки, мозъкът ù беше увреден... Наистина бе чудо... Каква е тази сила, която я държеше жива?!” Иванка е в пълно отчаяние. Тя е принудена да пише на сестра си молба за помощ, защото няма никакви средства и не може да се справи. За Еле- 14 15 17. Колаж 18. Колаж с нотни листа на обаче е невъзможно да ù осигури издръжка или пък да ангажира някого да ù помага в ежедневието. Единственото спасение на Иванка, подобно на Матис през последните години от живота му, са цветните колажи. Тя реди като в някакъв унес парченцата шарен свят, които изрязва от лъскавите страници на списания и театрални афиши. Свят, 19. Гръцки пейзаж, колаж върху картон който замайва със своята скорост и далечност. Изпод ръцете ù картинките се поместват лекичко, сякаш от полъха на прашния градски вятър, нахлуващ през мътните прозорци на стаята. Изниква античен пейзаж: сияйно високо небе и стройни колони – всичко е светло, всичко диша. Преплитат се снимките. 20. Корица на папка за рисунки Появяват се непознати северни градове с островърхи къщи. Изглеждат като парченца от натрошено огледало. Другаде мълчаливо се издигат зидовете на манастир. Някъде отдолу, от единия ъгъл на листа, едва се открива кроткото лице на светец с помътнял златен ореол. Тъмните силуети на танцуващи фигури от гръцки фриз подпират разлюляно небе… намеря начин да пиша за нея. Захласвах се пред необятността на нейната фантазия, пред свободата, с която се изразява, умението ù да остане вярна на убежденията си винаги, въпреки всичко… Правеше ми впечатление и колко е прецизна, как се отнася към глината с точността на научен работник, как тъпеливо и последователно изследва света около себе си, каква свежест и любов към живота струи от всичко, 21. Танцуващи фигури, колаж върху картон до което се докосне. Ето ги рисунките на кукерски маски, шевиците от фолклорни костюми, точно пренесени на милиметрова хартия, актовите скици, стотиците етюди на кестенови листа, вариантите на сцената „Св. Георги Победоносец убива змея”, селските къщи, автопортретите... Всичко изглежда правено на един дъх, така, сякаш няма да има „утре”… Една и съща тема се повтаря на безброй листове със съвсем малки промени, до безкрай… Силуетите се оформят, нахвърляни само с едно движение, без подробности. Разгръщам рисунките и си мисля – Иванка ми прилича на птица, която цял живот кръжи и кръжи, готвейки се да излети на дълъг път. Благодаря сърдечно за предоставената информация и топлото отношение на Ани Дрангова, Димитър Грозданов, Марин Маринов, Сирма Сарафова, Ивет Коюмждиева. *** Срещата с всичко това дълго време ме държа в някакво непрестанно оживление. Въобще не можех да 16 17 Пейзажи/Landscapes 18 19 Пейзажи/Landscapes Морски пейзажи/Seascapes 20 21 Морски пейзажи/Seascapes По кукерски маски/Kukeri masks 22 23 По кукерски маски/Kukeri masks По африкански маски/African masks 24 25 Улични музиканти/Street musicians От пътуване до Германия/From her trip to Germany 26 27 Вдъхновено от танца/Inspired by the dance По египетка скулптура/Egyptian sculpture 28 29 От пътуването до Гърция/From her trip to Greece Актови скици/Act От пътуването до Гърция/From her trip to Greece 30 31 От пътуването до Гърция/From her trip to Greece От пътуването до Гърция/From her trip to Greece 32 33 От пътуването до Гърция/From her trip to Greece От пътуването до Гърция/From her trip to Greece 34 35 От пътуването до Гърция/From her trip to Greece От пътуването до Гърция/From her trip to Greece 36 Лична фотография 37 От пътуването до Гърция/From her trip to Greece Натюрморт/Still life 38 39 Натюрморт/Still life По праисторическа пластика/Prehistoric sculpture 40 41 По праисторическа пластика/Prehistoric sculpture Рисунки върху теракота/Drawings on terracotta 42 43 Рисунки върху теракота/Drawings on terracotta Портрети/Portraits 44 45 Отпечатаци/Prints Колажи/Collages 46 47 Колажи/Collages Колажи/Collages 48 49 Колажи/Collages Колажи/Collages 50 51 Колажи/Collages Колажи/Collages 52 53 Колажи/Collages Колажи/Collages Колажи 54 55 Колажи Колажи/Collages Колажи/Collages 56 57 Колажи/Collages Колажи/Collages 58 59 По български шевици/Bulgarian embroideries По български шевици/Bulgarian embroideries 60 61 По български шевици/Bulgarian embroideries The Suitcases The summer of 2011. We were sitting on the gloomy hallway on the thirteenth floor of a panel building. District Liulin. For a long time we were looking for the doorbell. Somewhere in the bottom of the corridor, a peeling door with an iron grating opened. Оn the doorstep appeared Mitko Grozdanov and welcomed us inside. Down, in his feet, threaded the somehow bewildered and sleepy head of Berry, a big black mastiff. The little attic in which we entered was full of books. The bookshelves looked like they were to collapse under their own weight. Here and there, a frame was sticking out, little sculptures, paintings were leaned with their back against the wall… Two computers were standing uncomfortably and almost apologizingly in the middle of this. The smiling face of Peppy, Mitko’s girlfriend ... „Hi! Do you want some tea?” Through the window pried Liulin’s landscape. “It’s good that you’re both here, because they’re quite heavy” – Mitko said and pointed towards the bed. We had to lift it up a little and pull it up. Somewhere there, between the bed and the wall, the things we came for were showing – two big, old suitcases. I am at a loss how we carried them home – the subway, the dark sky when we went out. I remember that we were at around 200 metres from the entrance, when suddenly а torrent of rain like nothing I’ve ever seen in my life, poured down. The rain was like a wall. For seconds our clothes stuck to us. We were running from a corner to a corner. When we entered the building, the feeling that I was coming back from a very long journey overwhelmed me. The block of flats itself was as gloomy and changed, as if years had passed by since we left. Hardly did we climbed up the stairs, dripping wet and fully exhausted from the endless flight of stairs up… This is how this amazing story started. Dimitur Grozdanov gave me the amazing opportunity to get acquaintanced with part of the personal archive of the marvelous Bulgarian artist, Ivanka Sokerova. exception of her sister who lived abroad and had no interest in her work. In the end of her life, she lived in poverty and misery, confusion and loneliness. Her close friend, Any Draganova called me then, explained me what is going on and I accepted to help.” The work of the artis is almost completely donated to different art galleries in the country. Early in the winter Grozdanov organizes and exhibition in the capital’s gallery “Art 36” and puts and artickle about her in “Izkustvo” magazine. Fifteen years later, a series of art exhibitions follows, again organized by Dimitar Grozdanov in “Sariev” gallery (Plovdiv, 2008), “Varhove” Gallery (Sofia, 2009) and collaborative exhibition with her friends, Donna Kancheva and Lika Yanko, Dobrich’s Art Gallery (2011). In 2010 art works from Ivanka Sokerova are presented in an exhibition “Art and Isolation”, a curator project by Nikolai Ushtavalijski (National Academi of Art). Two dusty suitcases, in green and brown, battered and scratched from travelling – this is how the Ivanka’s archive lookеd like. Thanks to the scare dating on some of the sketches, I deducted that the materials are from the last 20 years of her life. The suitcases looked like two giant books from an ancient library. I was browsing through the yellow pages with pale drawings for a long time and I was constantly amazed. In front of my eyes collages, prints, finewritten notes in different languages opened themselves. In a coverless notbook I found references to the compounds of different types of clay. I found a nicely preserved ticket to the Athen’s museum with the face of an antient philosopher and two black-and-white photos of Archaic Greek relieve, most likely taken by her. Behind the pictures, there was a child’s drawing with a sweet message from the author “From Petarcho to aunti Vanche” – a house and a smiling sun. Behind the sketches I found a simple invitation to an exhibition – an empty white piece of paper with just a few words – “Ivanka Sokerova is invinting you to her second independent exhibition….” She had safe and some postcards with the Panagiurisko golden treasure. There was an interview, cut from “Lik” magazine with F. Fellini. At the bottom I found three draperies – а tile-red one, a darkbrown one and golden one. Ivanka (p. 5/ pic. 1) In the autumn of 1993, when Ivanka Sokerova leaves this world, and through her will, her whole work is inherited by Dimitar Grozdanov, an artist, art expert and editor in chief of “Izkustvo” magazine at the time. “I didn’t know Ivanka very well – says Grozdanov – I don’t know why I was her choice. I think that it was because of Lika Yanko, whom I knew and was her friend, it had been mentioned that I could be trusted and wouldn’t misuse her works… Her gesture was touching. She didn’t have any members of her family alive, with the Ivanka, born on 30.12.1926 is the second of the three daughters of the affluent Sofia lawyer, Ignat Sokerov and his wife – Binka. Ignat Sokerov is a dignified man with lean drawn face, proud presence and quiet personality, closed in his thoughts, extremely strict and dedicated to his work. Ivanka bears close resembles to her father both physically and as a personality. 62 63 Her mother, Binka Sokerova, is fine, delicate and artistic woman. She is a heritage of a rich family. From a very young age, she marries a provincial actor and has her first child, Elena. Unfortunately, her husband dies one year after the marriage. Later, Binka re-marries for Ignat Sokerov, from whom she has two more daughters – Ivanka and Bistra. Ivanka is a charming, strange and bemused child. She has wide variety of interests from a very young age – she plays the piano, she draws, she studies foreign languages. Whem she is six, however, something horrible happens, which will leave a mark on her whole life afterwards. After a badly put vaccine, Ivanka falls ill. Her brain is horribly damaged and the righ part of her body is partially paralyzed. Her family puts all their effort in order to help the child gets better. After serious treatment and rehabilitation, she manages to walk again. The only concequences left are that her right hand is paralyzed and during the first years of her illness, she has small problems when talking. This is the reason why she only graduates class three in junior high and never goes to highschool. Meanwhile, the Sokerovy Family has another tragedy, which leaves a second cruel mark on the juvenile mind of Ivanka. The youngest child in the family, Bistra, enters hospital, at the age of five, the diagnosis is sore appendicitis. As a result of the unsuccessful surgery, she dies. Her mothers is in shock and this leads to temporaly psychological disorder. The family bears the nightmare of the experience for years. Ivanka spends her teenage years almost entirely on her bed. She continues her educatiоn as a private student. She is strongly interested in philosophy, musical theory, poetry, languages. The family has a rich library, containing foreign eiditions, which allows Ivanka to educate herself in the field of art. Her physical pain enriches her with early maturity, self-insight and stability. As much as the family tries to support her in her hard moments and to lesser the pain, she lives a lonely live, without teenage friendships and youth emotions. Throughout this period of her life, Ivanka starts drawing actively and focuses her interest in the field of sculpture. With the help of a decree from The Council of Ministers which is active from the end of the 40s, youths, who are especially talented, can join the university, without finishing highschool. This is why at the age of twenty, Ivanka has the chance to become a student at the National Academy of Art as a sculpture student in the class of proffessor Marko Markov. In the Accademy she meets with Slavka Deneva, who becomes her best friend for life. (p.7/ pic.4, p. 6/ pic. 2) Slavka Deneva and her father, Boris Denev, are the people who have a specifically strong role in the development of Ivanka as a person and as an artist. Boris Denev was a spiritual teacher of his daughter’s friend circle. He travelled around Bulgaria and he organized small meetings around Sofia’s villiges, they talked and he taught them. He was critical towards their work, but without being overly rude and pushy. The girls loved him much and felt him emotionally close. In his childhood memories, Boris Denev says that thanks to his highschool art teacher, his eyes opened to “a secret inner life of the everyday objects”, and he had seen their amazing beauty which makes you want to cry. Perhaps with this young circle of his daughter, Denev has managed to come back to those early emotions and feelings and was able to feel the freedom of the artist… Around this time, his life is extremely hard. After 9th September, he goes in disgrace. He is accused of actions against the country and ties to fashist organizations, because he had studied in Germany. He spent 8 months in a camp. After he comes back, he is forbidden from drawing outside, because of the suspicions that he is a spy. (p. 6/ pic. 3) At the age of 70, completely broken, he shares that for few months his life he had been completely destroyed and it had been really hard for him to start all over again. His daughter, Slavka, is also affected by the problems her father has with the authorities. She doesn’t manage to gradute, since she is unwilling to change her thesis picture, accoarding to the canon of the socialist realism. Her best friend, Ivanka, has better luck this time. She manages to graduate successfully with a scultpture of a ballet dancer, which receives an award in the youth competition in Warsaw. Her work is molted from metal and for few years is in the park of the Pioneer Palace. It is neither known exactly how and when her work disappears, nor where it is at this point. After the death of Ignat Sokerov at the end of the sixties, the life of the family gets especially hard. Ivanka and her mother live off the pention of her dead husband and off the welfare money which Ivanka gets. The oldest daughter in the family, Elena, who is married in the USA sends some financial help now and then, but her financial capabilities are not as big as well. Ivanka works hard. Travelling is a real inspiration to her. She uses every opportunity with she has to travel around Bulgaria with the little money she owns and to put her impressions into an art. She spends her summers in Sozopol or around the small Balkan villages and when she comes back to Sofia in the autumn, her notebooks are filled with drawings, which she finishes in her atelier. She is childlikely impressed by everything – the old houses around the revival towns, the boats on the docks, the street musicians, the people, the kuker masks she sees on the folk festivals, the ethnographic museums, the traditional costumes, embroidery, the everyday life objects, the iconography… (p. 8/ pic. 5,6,7) Ivanka has two art exhibitions on her own – in 1968 and in 1973. Both gather almost no attention from the general public. She co-participates with her art in a few other exhibitons with other artists, organized by the Bulgarian Аrt Union. Now and then she donates some of her smaller works in the shop of the union, but soon she gives up, because of the lack of interest towards them. In the archive of the BAU are noted two other participations in art shows. Her personal file is empty. There are no signs of the compulsory plead to enter the 64 65 union, her authobiography, her characteristics and reviews toward her works are missing, there are no pleads or notes about her. In the 70s, finally Ivanka has the luck to travel abroad. She gets permition to visit her sister who lives in Germany, but the true reason behind the desire of Ivanka to travel is her biggest dream – to see the original version of the world’s greatest artworks, which she already knows from the reproducitons. She organizes her two travels alone and doesn’t stay at his sister’s. Elena and Ivanka did not have the time to get close together ever since they were children, because they didn’t live together long enough. Because of the circumstances and the whole series of bad events, befallen on the family, Elena spends most of her childhood in Montana with her grandparents and almost immediately after the events on 09.09.1944 emigrates in the US with her coworkers from the opera, where she works. Getting a permission to travel abroad during the communist regime in Bulgaria is not an easy task. Despite the fact that in the 70s the restriction were not as harsh, as they were before, not anybody has the chance to get one. Slavka Deneva, for example, suffers a lot, because she never manages to travel abroad. The police always finds a way to take her back, even in the staircase of the plane. Ivanka’s travels to Germany and Greece are like gift from the destiny to her. From that time period there are a lot of diary material left as well as fast sketches and notes, thanks to which we are able to share her experience. to build these monstrosities that ruin everything. On the river… everything is in willows really peculiar form. It is romantic… I was thinking about Schubert, about Heine and for other… Winterreise, Winterreise! This is the whole life!” (p. 11/ pic. 10) Most probably her thoughts are filled with the gentle melodies of Schubert from his song cycle Winterreise. Munich The window of the train is amazing colourful screen – around her it swings some peculiar, as if “breathless” landscape, which she captures in wordsmithed scetch. Maybe she is seeking to wake her senses up once again for the giddy moving pictures, to capture the fairy tale-like emotion from the travelling. “… violet land, ochre hills, half-naked, pink… mignonette... red bushes, orange and yellow, mixed with green pines… Mixed… really interesting wonderful meadows….” Everything is pouring out in a stream of words and small drawings. “… small towns with white houses between the hills… even here they are starting “In Munich I’m… in boarding house very nice” Suddenly her thought jums in other direction. “In the museum is wonderful! I was drawing for three hours, but even a year will not be enough if I decide to draw everything interesting. I’m so glad I’m here!” Suddenly, it seems like an invisible company appears, to whom the artist is announcing simple “This is it for now…” and continues “maybe later” – but without adding a new line. Everything is merging, as if the whole text is one long thought. “I was drawing again today. There are wonderful vases! … now I draw better. I come home exhausted, I eat sandwich with a cup of tea and I go back to bed.” Her writings continues even in her bed. “I see a rooftop with an attic window. The sunset is reflecting on it. It was pink at first, then it went darker and became… silvery-gray. The rooftop and the chimneys are dark. This is an old house.” (p. 11/ pic. 11) The next day her mood is slightly different. Sundat afternoon: “Today was snowing. Beautiful…, but not for the poor people like me. At 5 in the afternoon I listened to the Mozart’s Requiem on the radio, but I was really tired and I didn’t find a delight in it. Tomorrow the museums are closed. A small break. In Tuesday I really want to see egiptian art. I hope it’s not snowing. It was snowing in the morning and everything was white. Really beautiful, but hard for walking. I was drawing. I was watching the Alte Pinakothek. There are amazing works. Dürer, Rembrandt and from the old flaman painters, small, but amazing. With better luck tomorrow I’ll visit the Neue Pinakothek there is Van Gogh Two days are passing and Ivanka is returning to her diary: “Yestaerday I saw the new… Van Gogh is wonderful аnd Cézanne and Gauguin and all the impressionists. Rodin аnd Maillol as well”. “Tomorrow I’ll see the Egiptian art… “ – adds in the end. Her excitement can be felt, as if she is planning a celepbration. (p. 12/ pic. 13) On the next day: 66 67 DIARY Travelling from Westbaden to Regensburg. Ivanka travels on the train. Words follow one after the other, delirium-like, without any punctuation, simple, said to herself without a drop of pretense. “Оchre and half-naked, green hills, pine trees, pink hills with vines, amazing sunset sunset… after that it hid itself red clouds left and dark hills really peculiar.” (p. 10/ pic. 9) “Last night I went to the theater. Some comedy. Many aretist, but I am not a fan of the theater much. Today I was at the Egiption Art museum. This is something amazing! You cannot put it in words! Nobody outdid Egipt! Nobody! The Greek vases are interesting, but when you see Egypt, you see that it is about all and they’d learnt from there. It is so beautiful, that you feel sad… tomorrow I want to go there again to look.” (p. 12/ pic. 12) “Today is my last day here. I was in Frauenkirche and then in the Egiption Art museum. A man cannot get enough and every time he finds something new. Tomorrow… I’ll leave to Wiesbaden. There, if I find supplies, I go back. I want to work! My mother cannot understand this!” Probably she is talking about the paints she was expecting to receive from someone. A long quotation from Hölderlin follows. *** “It is really uneasy here for me. I can’t wait to get my paints. I hope they send them at all. I hope, the Germans are nice and accurate people.” Around the mid-80s, her last close family member dies – her mother. Ivanka is left on her own. Her health is getting worse. Now, she is hardly walking among the labyrinth of books, paintings and sculptures in the huge aparatement she lives in. she is not able to make models, nor to paint. She has not been making sculptures from a long time, because she is not able to move the clay. She is reading hard. She writes as much as she can, letters come with pain from her, but she is translating and making notes. She is readin Plato, Euripides, Sophocles, Montaigne, and Shakespare… Here are some of the notes she made, at the time she read “The Painter and His Time” from Georges Braque. • The general is true, the particular is fake. • Every state completes the previous. • The more a man asks and studies, the deeper it gets. The secret is always sliding away. The secrets should always be honored, if we want to keep their power. When the secret is missing, the poetry s missing, too. • The art is here to feed the anxiety. • The limited resources wake the creative power, give birth to new forms, and leave mark of the style. • The truth excist, the lie is made-up. • Whith the age, the art and the life become one. • The worrior wears a mask. • Knowledge of the past is a relevation in the present. • The prove tires the truth. • The talent shelters. • I seek for a removal of the borders. • Never have I thought that the art is an illusion. • We must once and for all make the difference between the art and the every day life. Wiesbaden Here the text is on French. The atmosphere has changed. “Today I took a walk on Langstrasse. There was Christmas barraks for gifts. An old man was rotating a hurdy-gurdy and was spreading old melodies. I remembered my childhood – a man used to come every day to play under the window. It reminded me for the music of Shubert. The old man… had a big dog. He stopped rotating the hurdy-gurdy to feed the dog. People were giving him small amounts of money. Poor old man! Poor Sцhubert! I felt I needed to cry. The Christmas spirit was around me. I cannot wait to leave. I want to spend Christmass with my friends. That’s it!” “Today I was walking in Bierstadt. Our neighbourhood is call Wolfsfeld – Wolf field. Where the blocks of flats end, the field starts, with trees here and there… in the distance some men were lightning a fire who gave the snow red overtones. The trees looked like they were asleep. It was snowing and a horrible cold wind was blowing.” Suddenly the story stops and continues with a poem: “Love is an old poem, never knowing wha law is. If I love you, if you love me…” “The sun was setting and it was getting dark fast. The landscape reminded me of the little engraving Rembrandt did. Naked field on the horizont group of trees. Small hills with woods. Very peculiar… further away, on the path, two people and a dog were walking. They were standing out only as shadows… Strange pink-violet clouds. I was there, where the sun set. It was so mysterious and strange! I felt lonely “lonely”. I really wanted to be home for Christmas, but I wouldn’t make it! I was really worried, but patience. Slavka accusses me of being impatient.” her handwriting is getting awry. It is hardly legible. “I am travelling back. Very peculiar! There is fog and the trees look like ghosts… I can’t wait to start working. I am sorry that I didn’t receive the the package I was waiting in Munich. Nobody appeared on the station.” 68 Ivanka is travelling again, this time to Greece. Her visits in the Athena museum, as well as the country itself are very influential to her. (p. 14/ pic. 15) She is very impressed by the Cycladic art. When she goes back to Bulgaria, she focuses her attention to the prehistorical plastic art from Bulgaria and makes a series of compositions, called Idols. (p. 14/ pic. 16) It is the end of the 80s. Outside, the air is filled with the euphory of 69 something important, which is happening, yet still it is unclear, misty, striking fear. People are standing against each other, streets are filling with crowds. Political protests are happening on daily basis. In the apartament on Patriarch Evtimyi Bul. is silent. Time passes by slowly. Ivanka is on bed now. Little by little, both of her hands stop working. Most of her friends are dead and she is almost alone – Slavka and Lika have passed out. Close to her is only Any Draganova, trying to support her as much as she can – she is going to the doctor with her, she is looking for a person to help her around. The medical expertise, however, show that her state is extremely bad. Mrs Draganova shares “Years before Ivanka died, the medical staff stated that it is a miracle that she is still alive, still sane and coordinate. It was truly a miracle!” Ivanka has to write to her sister with a request for help, because she has no funds, she cannot manage anything on her own and she is desperate. For Elena, however, is impossible to find money to care for her or to hire somebody to do so in her life. The only thing that saves Ivanka, much like Matis in his last years, are her colour collages. She is in a dream-like state when she orders pieces of colourful worlds, which she cuts from the pages of the magazines and the theater posters, world, which makes you head dizzy with its speed and distance. Under her arms, the pictures find their places easy, as if done by the slight dusty swirls of wind from the city outside, invading through the dim windows of the room. An antic landscape is emerging – bright high sky and slender columns – everything is bright and breathing. Pictures are merging together. Uknown northern cities appear, with pointy rooftops. The look like pieces of a broken mirror. Somewhere else, silently the walls of a monastery are rising. Somewhere bellow, from one of the corners of the paper, the meek face of saint can be barely seen, with his darkened golden halo. Dark silhouettes of dancing figures on a Greek frieze hold a shaking sky. *** Touching all this has kept me in a special drunk-like state for a long time. I admired before the immensity оf her imagination and before the freedom of her expression, her ability to stay herself, despite everything else. I was impressed by her preciseness, how she was able to work with the clay with the accuracy of a scientist, how patiently and successively she was able to research the world around her, the flow of love and the freshness of everything she touches. Here are the drawings of kuker masks, embroidery оn the traditional costumes, accurately put on paper, the nude sketches, the hundreds of etudes of chestnut leaves, varieties of the scene „St George Killing the Dragon”, village houses, autoportraits. Everything looks like it has been made on a single breath, as if there is no tomorrow. The same theme, repeating itself, on a countless pages with little to no changes, endlessly. Silhouettes are forming, drawn with a single movements, without details. I look through the drawings and more and more I have the feeling that Ivanka is like a bird, which made countless cirlces, before flying on a long travel. 70 71 Иванка Сокерова Пътуване към себе си Българска, I издание, 2020 г. Автор: Дона Стоянова Художествено оформление: Дона Стоянова Предпечатна подготовка: Светлана Трифонова Редактор: Елена Господинова Превод: Дона Стоянова Редактор на английския текст: Уилиям Батлър Издателство „Дона Стоянова“ ЕООД София 1000, ул „Георги Бенковски“ 29 ISBN: 978-619-90962-1-5 72