Дарданели

Дарданели (на турски: Çanakkale Boğazı – Чанаккале Боазъ; на гръцки: Δαρδανελλια), в миналото известен като Хелеспонт, е тесен пролив и воден път от международно значение разположен в Северозападна Турция, който формира част от континенталната граница между Европа и Азия и разделя азиатската от европейската част на Турция. Един от най-тесните проливи използван в международното корабоплаване, Дарданелите свързват Мраморно море със Средиземно и Егейско море, като в същото време позволява преминаване към Черно море през Босфора.

Дарданели

Местоположение в Чанаккале

Дарданели в Общомедия

Повечето от северните брегове на пролива, които са по протежение на полуостров Галиполи (на турски: Gelibolu, Гелиболу) са слабо заселени, докато по южните брегове, които са по протежение на Троада (полуостров, наричан днес Бига, на турски: Biga Yarımadası) са много по-населени. Населението на град Чанаккале, наброява 195 000 души.

Заедно с Босфора, Дарданелите образуват Черноморските проливи.

Проливът, с координати 40°13' с.ш. и 26°26' и.д., има дължина 61 km и широчина между от 1,2 до 6 km. Средната дълбочина е 55 m, а максималната – 82 m. Бреговете му са изградени от пясъчници и варовици, покрити с оскъдна растителност. Водообмена през Дарданелите се определя от различната плътност на водата постъпваща в него от съседните морета. Повърхностното течение е с направление от североизток на югозапад и носи от Мраморно море опреснена и с по-малка плътност вода (соленост 25,5 – 29,0‰, плътност 1,018). Скоростта му е 2 – 6 km/ч. Дълбочинното течение е с посока от югозапад на североизток и носи от Егейско море солена (до 38,5‰) и плътна (1,028 – 1,029) вода.^[1]

Най-големият град по течението на пролива е Чанаккале, разположен на азиатския бряг. Названието „Дарданели“ идва от Дардан, древен гръцки град на азиатския му бряг. Според древногръцката митология там паднала Хела, докато минавала пролива на гърба на овен, заедно с брат си Фрикс, бягайки от мащехата им Ино. Оттогава проливът се нарича Хелеспонт – морето на Хела.