Фредерик Жолио-Кюри

Фредерик Жолио-Кюри Jean Frédéric Joliot-Curie
френски физик и химик
Роден	19 март 1900 г. Париж, Франция
Починал	14 август 1958 г. (58 г.) Париж, Франция
Погребан	Со, Франция
Религия	атеизъм
Националност	Франция
Учил във	Висше училище по индустриална физика и химия
Научна дейност
Област	Физика, химия
Работил в	Колеж дьо Франс (1937 – 1958) Комисариат по атомна енергия (1945 – 1950)
Награди	Нобелова (1935)
Семейство
Съпруга	Ирен Жолио-Кюри (9 октомври 1926)
Други роднини	Мария Кюри (тъща)
Фредерик Жолио-Кюри в Общомедия

Жан Фредерик Жолио-Кюри (на френски: Jean Frédéric Joliot-Curie), до брака Жан Фредерик Жолио (Jean Frédéric Joliot), е френски физик, Нобелов лауреат по химия.

Роден в Париж на 19 март 1900 г., той е възпитаник на Висшето училище по физика и химия^[1] в родния си град. През 1925 г. той става помощник на Мария Кюри в Радиевия институт, а през 1926 г. се жени за нейната дъщеря, Ирен Кюри. Жолио получава докторска степен след като защитава дисертацията си за електрохимията на радиоактивните елементи.

По времето, когато изнася лекции във Факултета на науките на Парижкия университет, той работи съвместно с жена си при изследването на структурата на атома, по-точно проекцията на ядрото. Това било от първостепенно значение за откриването на неутрона. През 1935 г. те са наградени с Нобелова награда за химия.

През 1937 г. той напуска Радиевия институт и става професор в Колеж дьо Франс (Collège de France), където проучва верижните реакции и изискванията за успешно изграждане на ядрени реактори, които използват ядрено деление, за да произведат енергия, използвайки уран и тежка вода. През 1940 г., когато нацистите настъпват, Жолио успява да изпрати своите трудове и материали в Англия.

По време на окупацията на Франция той взема дейно участие във Френската съпротива. След Втората световна война той става директор на Националния център за научни изследвания (Centre National de la Recherche Scientifique), а на 3 януари 1946 г. е назначен за Върховен комисар на Комисариата по атомна енергия. През 1948 г. той ръководи изграждането на първия френски атомен реактор. Предан на комунизма, той е освободен от тази служба по политически причини. През 1950 г. получава Сталинска награда за мир от съветското правителство. Въпреки че запазва професорското си място в Колеж дьо Франс, когато жена му умира на 17 март 1956 г., той поема нейните функции на председател на катедрата по ядрена физика в Сорбоната.

Фредерик Жолио е член на Френската академия на науките и на Академията по медицина; произведен е в Кавалер на Почетния легион. Той посвещава последните години от своя живот на създаването на център за ядрена физика в Орсе (Orsay). Инициатор е за създаването на Световния съвет на мира.

Фредерик Жолио умира на 14 август 1958 година.

На Фредерик Жолио-Кюри е наречена улица в кварталите „Изток“ и „Изгрев“ в София (Карта).

п б р Нобелова награда за химия Лауреати на наградата 1901: Вант Хоф 02: Е.Фишер 03: Арениус 04: Рамзи 05: фон Байер 06: Моасан 07: Бухнер 08: Ръдърфорд 09: Оствалд 10: Валах 11: Кюри 12: Гриняр, Сабатие 13: Вернер 14: Ричардс 15: Вилщетер 18: Хабер 20: Нернст 21: Соди 22: Астън 23: Прегъл 25: Зигмонди 26: Сведберг 27: Виланд 28: Виндаус 29: Хардън, фон Ойлер-Келпин 30: Х.Фишер 31: Бош, Бергиус 32: Лангмюр 34: Юри 35: Ф.Жолио-Кюри, И.Жолио-Кюри 36: Дебай 37: Хауърт, Карер 38: Кун 39: Бутенант, Ружичка 43: де Хевеши 44: Хан 45: Виртанен 46: Съмнър, Нортроп, Стенли 47: Робинсън 48: Тиселиус 49: Джиок 50: Дилс, Алдер 51: Е. Макмилан, Сиборг 52: Мартин, Синг 53: Щаудингер 54: Полинг 55: дю Виньо 56: Хиншълуд, Семьонов 57: Тод 58: Сангър 59: Хейровски 60: Либи 61: Калвин 62: Перуц, Кендрю 63: Циглер, Ната 64: Ходжкин 65: Удуърт 66: Мъликен 67: Айген, Нориш, Портър 68: Онсагер 69: Бартън, Хасъл 70: Лелоар 71: Херцберг 72: Анфинсен, Мур, Стайн 73: Е.О.Фишер, Уилкинсън 74: Флори 75: Корнфорт, Прелог 76: Липскъм 77: Пригожин 78: Мичъл 79: Браун, Витиг 80: Бърг, Гилбърт, Сангър 81: Фукуи, Хофман 82: Клуг 83: Таубе 84: Мерифийлд 85: Хауптман, Карл 86: Хършбах, Ли Юан Цъ, Полани 87: Крам, Лен, Педерсън 88: Дайзенхофер, Хубер, Михел 89: Олтман, Чек 90: Кори 91: Ернст 92: Маркъс 93: Мълис, Смит 94: Ола 95: Крутцен, Молина, Роуланд 96: Кърл, Крото, Смоли 97: Бойер, Уокър, Скоу 98: Кон, Поупъл 99: Зеуаил 2000: Хийгър, Макдайърмид, Ширакава 01: Ноулс, Нойори, Шарплес 02: Фен, Танака, Вютрих 03: Агре, Маккинън 04: Чихановер, Хершко, Роуз 05: Гръбс, Шрок, Шовен 06: Корнбърг 07: Ертъл 08: Шимомура, Чалфи, Циен 09: Рамакришнан, Щайц, Йонат 10: Хек, Негиши, Сузуки 11: Шехтман 12: Лефковиц, Кобилка 13: Карплус, Левит, Варшел 14: Бециг, Хел, Мьорнър 15: Линдал, Модрич, Санджар 16: Соваж, Стодарт, Феринга 17: Дюбоше, Франк, Хендерсън 18: Арнолд, Смит, Уинтър 19: Гудинаф, Уитингам, Йошино 20: Шарпантие, Даудна 21: Лист, Д. Макмилан 22: Бъртози, Мелдал, Шарплес 23: Бауенди, Брус, Екимов 24: Бейкър, Хасабис, Джъмпър

Нормативен контрол BIBSYS BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB Léonore NDL NKC NLA NLG NSK PLWABN LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat ZBMATH