Аарон Клуг

Аарон Клуг
Aaron Klug
	Аарон Клуг Aaron Klug
британски химик и биофизик
Роден	11 август 1926 г. Желва, Литва
Починал	20 ноември 2018 г. (92 г.) Кеймбридж, Великобритания
Учил в	Тринити Колидж; Кеймбриджки университет
Научна дейност
Област	биофизика; химия
Учил при	Дъглас Хартрий
Работил в	Питърхаус; Биркбек
Награди	Нобелова награда за химия (1982); Медал Копли (1985)
Семейство
Съпруга	Либе Бобров
Деца	2
	Аарон Клуг в Общомедия

Аарон Клуг (на английски: Aaron Klug) е британски биофизик с литовски произход, лауреат на Нобелова награда за химия от 1982 г. за разработването на кристалографската електронна микроскопия и структурното изясняване на биологически важни комплекси от протеини и нуклеинови киселини.^[1]^[2]^[3]^[4]

Ранен живот и образование

Клуг е роден на 11 август 1926 г. в Желва, Литва в семейството на евреи. Семейството се премества в ЮАР, когато той е на две години.^[5]^[6]

След като завършва средното си образование там, той се записва да учи микробиология, но след това се преориентира към физиката и математиката, получавайки бакалавърска степен по наука от Уитуатерсрандския университет в Йоханесбург. Специализира в областта на физиката и получава магистърска степен от Кейптаунския университет. След като спечелва стипендия, той се премества в Англия, където завършва докторантурата си по физика в Тринити Колидж през 1953 г.

Научна дейност

След като получава докторска степен, Клуг постъпва в колежа Биркбек към Лондонския университет в края на 1953 г. Там той започва да работи с биофизичката Розалинд Франклин в лабораторията на кристалографа Джон Дезмънд Бернал. Този опит възбужда у него доживотен интерес към изследване на вирусите и докато е там той прави открития относно структурата на вируса на тютюневата мозайка.^[7]

През 1962 г. се мести в новопостроената лаборатория по молекулярна биология към Съвета за медицински изследвания. През следващите години Клуг използва рентгенова кристалография, микроскопия и структурно моделиране, за да разработи кристалографска електронна микроскопия, при която поредица от двуизмерни изображения на кристали, направени от различни ъгли, се комбинират за постигането на триизмерни изображения на изследвания обект. Той изучава структурата на транспортната РНК и открива така наречените „цинкови пръсти“, както и нервните нишки при болестта на Алцхаймер.^[8] Пак през 1962 г. на Клуг е предложено да преподава в колежа Питърхаус. По-късно той се съгласява да преподава там, тъй като намира курсовете за интересни.^[9]

През 1982 г. е награден с Нобелова награда за химия, а през 1985 г. – с медал Копли. В периода 1986 – 1996 г. служи като директор на лабораторията по молекулярна биология в Кеймбридж. През 1988 г. е посветен в рицарство от Елизабет II.^[10]

В периода 1995-2000 г. е президент на Британското кралско научно дружество.

Личен живот

Клуг се жени за Либе Бобров през 1948 г. Въпреки че е дискриминиран в ЮАР, той остава религиозен, а според Сидни Бренър, той става все по-религиозен с годините.^[11]

Източници

↑ The Nobel Prize in Chemistry 1982 // The Royal Swedish Academy of Sciences, 18 октомври 1982. Посетен на 13 септември 2007.
↑ Wakabayashi, K. Accomplishment of Dr. Aaron Klug, winner of Nobel prize in chemistry, 1982 // Tanpakushitsu Kakusan Koso. Protein, Nucleic Acid, Enzyme 28 (2). 1983. с. 156 – 157.
↑ Shampo, M. A. и др. Sir Aaron Klug--Nobel Prize winner for chemistry // Mayo Clinic Proceedings 69 (6). 1994. DOI:10.1016/S0025-6196(12)62247-2. с. 556.
↑ Aaron Klug biography
↑ The Papers of Sir Aaron Klug // Churchill Archives Centre. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 3 март 2016.
↑ Desert Island Discs – Castaway: Sir Aaron Klug first broadcast 2002-05-12 // BBC.
↑ Amos, L. и др. Aaron Klug and the revolution in biomolecular structure determination // Trends in Cell Biology 14 (3). 2004. DOI:10.1016/j.tcb.2004.01.002. с. 148 – 152.
↑ Watts, Geoff. Aaron Klug // The Lancet 392 (10164). 2018. DOI:10.1016/S0140-6736(18)33109-X. с. 2546.
↑ Eminent Petreans // University of Cambridge. Архивиран от оригинала на 2015-06-26. Посетен на 2019-11-29.
↑ Aaron Klug (1926–) // Jewish Virtual Library. Посетен на 7 ноември 2009.
↑ Hargittai, Istva'n & Magdolna. 2006. Candid Science VI: More Conversations with Famous Scientists. Imperial College Press, p. 33

[1] The Nobel Prize in Chemistry 1982 // The Royal Swedish Academy of Sciences, 18 октомври 1982. Посетен на 13 септември 2007.

[2] Wakabayashi, K. Accomplishment of Dr. Aaron Klug, winner of Nobel prize in chemistry, 1982 // Tanpakushitsu Kakusan Koso. Protein, Nucleic Acid, Enzyme 28 (2). 1983. с. 156 – 157.

[3] Shampo, M. A. и др. Sir Aaron Klug--Nobel Prize winner for chemistry // Mayo Clinic Proceedings 69 (6). 1994. DOI:10.1016/S0025-6196(12)62247-2. с. 556.

[4] Aaron Klug biography

[camb-5] The Papers of Sir Aaron Klug // Churchill Archives Centre. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 3 март 2016.

[did-6] Desert Island Discs – Castaway: Sir Aaron Klug first broadcast 2002-05-12 // BBC.

[7] Amos, L. и др. Aaron Klug and the revolution in biomolecular structure determination // Trends in Cell Biology 14 (3). 2004. DOI:10.1016/j.tcb.2004.01.002. с. 148 – 152.

[lance-8] Watts, Geoff. Aaron Klug // The Lancet 392 (10164). 2018. DOI:10.1016/S0140-6736(18)33109-X. с. 2546.

[9] Eminent Petreans // University of Cambridge. Архивиран от оригинала на 2015-06-26. Посетен на 2019-11-29.

[virt-10] Aaron Klug (1926–) // Jewish Virtual Library. Посетен на 7 ноември 2009.

[11] Hargittai, Istva'n & Magdolna. 2006. Candid Science VI: More Conversations with Famous Scientists. Imperial College Press, p. 33

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]