Ми-24

Мил Ми-24
	Мил Ми-24
	Ми-24 на отряда за тестване и оценка от ВВС на САЩ
Описание
Държава	СССР
Тип	щурмови хеликоптер
Конструктор	Михаил Леонтиевич Мил
Производител	Мил
Произведени бройки	2000+
Първи полет	15 септември 1969
Използван от	над 40 страни по света (виж секция „Оператори“)
В експлоатация от	1972 г.
Състояние	в експлоатация
Тактико-технически данни
Екипаж	2
Дължина	16,8 m
Височина	5,7 m
Тегло (празен)	7580 kg
Тегло (пълен)	11 000 kg
Товароспособност	2400 kg
Двигател	2x ГТД, ТВЗ-117
Мощност	2x 2200 к.с
Крайсерска скорост	270 km/h
Макс. скорост	320 km/h
Далечина на полета без допълнителни резервоари	450 km
Таван на полета	4500 m
Диаметър на; нос. винт	17,3 m
Диаметър на; опаш. винт	3,91 m
Въоръжение
Оръдие	ГШ-23Л, гранатомет АГС-17 „Пламък“
Картечница	ЯКб-12,7, 2x ГШГ-7,62
Ракети	Р-60/Р-60М
	Ми-24 в Общомедия

Мил Ми-24 „Крокодил“ (Название на НАТО: Hind) е брониран съветски щурмови вертолет. Приет на въоръжение в СССР през 1972, Ми-24 в наши дни се използва от близо 40 нации по света.

История

Към края на 60-те години изпъква нуждата от добре подвижна и бърза въздушна платформа както за огнева поддръжка на пехотата, така и за транспорт. През 1966 е създаден прототипен вертолет В-24, подобен на американския UH-1 Ирокуа, с централно транспортно отделение за 8 войници, чифт малки крила с гондоли за неуправляеми ракети и оръдие ГШ-23. Идеята се харесва на повечето военни и стратези, но висшето ръководство на съветската армия счита за по-уместно да се вложат повече средства в подобряването на изпитани вече оръжия. В крайна сметка Михаил Мил успява да убеди тогавашния военен министър Андрей Гречко да сформира експертна група за оценка на проекта. Въпреки смесените оценки на групата, поддръжниците на идеята за многофункционален вертолет надделяват и е издадено разрешение работата по проекта да продължи.

Предложени са две конфигурации – лека, с един двигател, и тежка, с два двигателя. Междувременно от бюро Камов предлагат по-евтина алтернатива – преоборудван военноморски Ка-25, но този вариант е отхвърлен. С времето се оформя прототипната машина, с два двигателя, 23-милиметрово оръдие, картечница, и противотанкови ракетни комплекси 9К114 Щурм. Първите два тестови полета са осъществени на 15 и 19 септември 1969. Изпитанията продължават и през 1970, и до края на годината е оформен окончателния дизайн. Ми-24 е приет на въоръжение в съветската армия през 1972.^[1]

Въоръжение

Има 4 външни точки за окачване на въоръжение Специално за Ми-24 в края на 70-те години са разработени вертолетните гондоли ГУВ-1/включващи автоматичен гранатомет АГС-17 „Пламък“/ и гондола ГУВ-8700/ с една четиристволна картечница ЯКб-12,7 и две четиристволни картечници ГШГ-7,62/ Също така Ми-24 може да носи оръдейни контейнери УПК 23 – 250 с оръдие ГШ-23Л с комплект от 250 снаряда.

В края на 80-те години Ми-24 получава на въоръжение и ракети въздух-въздух Р-60/Р-60М за борба с вражески вертолети и за самоотбрана от противникови изтребители.

Модификации

Ми-24А
Ми-24Д
Ми-24В
Ми-24У
Ми-24К
Ми-24П
Ми-35
Ми-35М
Ми-35М2

Оператори

Афганистан – 6
- Ми-35
Алжир – 37
- Ми-24МК III „Супер Хайнд“
Ангола – 15
- 5 Ми-25
- 10 Ми-35
Армения – 12
- 2 Ми-24К
- 8 Ми-24П
- 2 Ми-24Р
Азербайджан – 49
Беларус – 55
- 5 Ми-24У
- 24 Ми-24Д
- 14 Ми-24В
- 12 Ми-24П
Бразилия – 0
- През 2008 Бразилия поръчва 12 Ми-35М, и се очаква да ги получи до 2010.

България – 18(44)
- Ми-24Д
- Ми-24В
- ПЛАН 2015 предвижда съкращаване на бройката до 12 вертолета до 2015 година. През 2017 Биват ремонтирани 2 хеликоптера
Буркина Фасо – 2
- Ми-35, доставени от Русия през 2005
Чад – 2
- Ми-25
Кипър – 12
- Ми-35П
Куба – 15
- Ми-24Д
- СССР доставя на Куба общо 20 вертолета, от които около 15 са в летателно състояние.
Чехия – 28
- 18 Ми-24В
- 10 Ми-35
Джибути – 2
- 2 закупени от Беларус през 2005
Екваториална Гвинея
Еритрея – 10
- 6 Ми-24Д
- 4 Ми-35
Етиопия – 18
- 15 Ми-24
- 3 Ми-35
Грузия – 5
- Ми-24П/В
Гвинея – 2
Русия – 318
- 49 Ми-35М
- 152 Ми-24В
- 107 Ми-24П
Монголия – 11
- 11 Ми-24