Мехмед III
 | Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете, като добавите информация, подкрепена с източници. |
| Мехмед III محمد ثالث | |
| османски султан | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 22 декември 1603 г.
|
| Погребан | Истанбул, Турция |
| Религия | ислям |
| Управление | |
| Период | 1595 – 1603 |
| Предшественик | Мурад III |
| Наследник | Ахмед I |
| Семейство | |
| Род | Османска династия |
| Баща | Мурад III |
| Майка | Сафийе Султан |
| Братя/сестри | Айше Султан |
| Партньор | Хандан Султан Уикипедия:Инкубатор/Статии/Халиме Султан |
| Деца | Ахмед I Мустафа I |
| Подпис |  |
| Мехмед III в Общомедия | |
Мехмед III е 13-ият султан на Османската империя, управлява в периода 16 януари 1595 – 22 декември 1603 година. Погубва 19-те си братя[1][2][3]. Загубва Молдова, Трансилвания и Влашко. Известен е с прякора „Казана“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Възкачва се на престола през 1595 г. и веднага екзекутира 19 от братята си, страхувайки се от заговор от тяхна страна. Точно този страх е причината да въведе вредния обичай принцове да не участват в управлението, докато бащата е жив, както е правено до този момент, като нарежда да бъдат заключвани в харема, в помещения „kafes“ („клетка“)[4].
В началото на царуването на Мехмед III е арестуван в Цариград руският посланик Данило Ислениев, който след това изчезва без следа.
Успехите на австрийците по река Дунав предизвикват в Константинопол въстания сред народа и еничарите. По настояване на Великия везир и шейх-ул-Ислам, Мехмед III през 1596 г. се отправя с армията си към Унгария, печели битката при Kерестец, но не се възползва от това и се връща в Константинопол към своя живот.
В азиатските райони завладени от персите има въстания, в които се намесват и персите. Вътрешното управление се разстройва, а също така и управлението на войските. С управлението на Мехмед III започва упадъкът на Османската империя.
Въпреки че Мехмед III е бил развратен, покварен и кръвожаден (особено в преследването си към християните), той е обичал литературата и поезията, с които се е занимавал сам.
След неговата смърт го наследява синът му Ахмед I.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Donald Quataert, The Ottoman Empire, 1700 – 1922, p. 90. Cambridge University Press, 2000, ISBN 0-521-63328-1
- ↑ John Patrick Kinross, Ottoman Centuries, p. 288. William Morrow & Co., 1977, ISBN 0-688-03093-9
- ↑ Hamit Bozarslan, Histoire de la Turquie, de l'Empire à nos jours, Tallandier (2015), p.51 – 53, ISBN 979-10-210-1040-6
- ↑ Jean-Michel Sallmann, Géopolitique du XVIe siècle (1490 – 1618), (Nouvelle histoire des relations internationales, t. 1), Paris, Le Seuil, „Points histoire“, 2003 p. 92
