крило
Облик
крило (български)
ед.ч. | кри·ло | |
---|---|---|
членувано | кри·ло·то | |
мн.ч. | кри·ла, кри·ле | |
членувано | кри·ла·та, кри·ле·те |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 56
- Орган за летене у птици и насекоми.
- Една от плоските повърхности на летателен апарат, поддържаща го да лети.
- Всяка от двете части на предмет, които са разположени, разтварят се или се разполагат в две противоположни посоки.
- (Прен.) Течение, групировка в политическа партия или в друга организация
- (Прен.) Закрила, защита
Етимология
ст.-бълг. крило πτέρυξ (Супр.). От праслав. *kridlo (сърбохърв. кри́ло, словен. krílo, чеш. křídlo, слов. krídlo, пол. skrzydło, стар. krzydło, г.-луж. křidło, д.-луж. kśidło, полаб. kréidlü, рус. крылó, укр. крилó), образувано със суфикс - за оръдия (виж шило, чернило) от изчезнала глаголна основа *(s)kri-, сродна с лит. skriẽti, skriejù, жем. skrejù, skriejaũ "летя, нося се", латв. skrìet "бягам, летя".
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- закрила, покровителство, защита
- групировка, фракция
- воен. фланг