Черноочене (община)

Общината е разположена в северозападната част на област Кърджали. С площта си от 328,569 km² заема 6-о, предпоследно място сред 7-те общините на областта, което съставлява 10,23% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на юг и югоизток – община Кърджали;
• на югозапад – община Ардино;
• на запад – община Баните, област Смолян;
• на северозапад – община Асеновград и община Първомай, област Пловдив;
• на североизток – община Минерални бани и община Хасково, област Хасково.

Релефът на община Черноочене е средно- и ниско планински. Тя се намира на границата между Западните и Източните Родопи. В западната част на общината се простират разклоненията на западнородопския рид Каракулас (Гордюва чука). На около 2 km западно от село Безводно се издига връх Чиляка (1459 m), най-високата точка на рида и общината.

Районите на изток от река Яйлъдере (ляв приток на река Боровица, от басейна на Арда) се заемат от западните части на източнородопския рид Чуката, който обхваща около 2/3 от цялата територия на община Черноочене. Неговата максимална височина връх Кованлъка (871 m) се намира в най-западната му част, на северозапад от село Комунига. Най-северният ъгъл на общината, на изток от седловината Китката се заема от крайните югозападни части на друг източнородопски рид – Мечковец с височина от 867 m, разположена северно от село Ночево.

В най-североизточния ъгъл на общината се намира „опашката“ на язовир „Тракиец“, където е и най-ниската точка на община Черноочене – 252 m н.в.

Основна водна артерия на община Черноочене е река Боровица, която протича през нея със средното си течение в югозападната ѝ част. Влива се в лявата „опашка“ на язовир „Кърджали“, югозападно от село Боровско. Неин основен приток е река Яйлъдере (ляв), по която преминава условната граница между Западните и Източните Родопи. На река Боровица, североизточно от село Безводно е изграден големият язовир „Боровица“ (27 млн. m³), който снабдява с питейна вода град Кърджали и още множество други населени места в региона.

Община Черноочене се явява изворна област на още две по-големи реки. От района на село Черна нива води началото си река Перперек (ляв приток на Арда), която протича на югоизток, преминава през общинския център село Черноочене и напуска общината източно от село Бърза река. В най-северните части на общината, в землището на село Йончово са изворите на Харманлийска река, десен приток на Марица.

Икономиката на община Черноочене се доминира предимно от селскостопанското производство, в което са включени около 60% от трудоспособното население. От векове тютюнопроизводството продължава да формира основния поминък на населението. Една четвърт от всички засети площи в общината са с висококачествени и ароматни ориенталски тютюни. Годишно тук се добиват над 1200 т от родопското злато, което се изнася за най-големите цигарени компании в света. В селскостопанската структура на района през последните години сериозно са застъпени житните и фуражните култури, зеленчукопроизводството и лозарството. Около 36,6% от цялата земеделска земя се стопанисва, а 14,3% (48 649 дка) се обработва.

Промишлеността на територията на Черноочене е представена от машиностроенето и шивашката индустрия. Над десет са шивашките и текстилни фирми, които произвеждат конфекция за международните пазари. От съществуващите около 400 фирми в общината, 80 процента са специализирани в областта на услугите и търговията.

Природните богатства, изградената материално-техническа база и инфраструктура, специализацията на трудовите ресурси дават възможност за привличането на инвестиции в района в областта на тютюнопроизводството и фуражните култури, в производството и преработката на млечни продукти, ферми за отглеждане на билки, гъбарство, в шивашката промишленост, в селския и ловен туризъм.

В района на Черноочене е разположена държавната дивечовъдна база „Женда“. В нея се отглеждат муфлони, глигани, сърни, елени и са създадени отлични условия за развитие на ловния и екотуризъм

В общината функционира поликлиника, здравна служба, фелдшерски здравни пункта, 1 средно училище /СУ „Христо Смирненски“ с. Черноочене/, 4 основни училища, 3 читалища, 9 библиотеки. В село Пчеларово е представена етнографска музейна експозиция.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

Общината има 50 населени места с общо население 7775 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

Средната гъстота на населението е 23,8 души/km² при 59 средно за страната. Относителният дял на трудоспособното население и трудовите ресурси е сравнително постоянен и представлява 53,3% от цялото население.

 

• Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Хорозлар на с. Петелево;

– преименува с. Кованлък на с. Пчеларово;

• между 1926 и 1934 г. – с. Йени пазар е преименувано на с. Нови пазар без административен акт;
• МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Кушалар (Кушалълар) на с. Комунига;

– преименува с. Йенипазар на с. Черноочене;

• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Бакалар на с. Бакалите;

– преименува с. Сусуз на с. Безводно;

– преименува с. Махсунлар (Максутлар) на с. Бели вир;

– преименува м. Пандугузлар на м. Беснурка;

– преименува с. Гази оглар (Гази оллар) на с. Богоров дол;

– преименува м. Мъсърлъ на м. Бодровци;

– преименува м. Кенелер на м. Божурци;

– преименува м. Чам дере (Караманлар) на м. Боровско;

– преименува м. Бекираа махлеси на м. Босилек;

– преименува м. Оманлар на м. Босилица;

– преименува м. Бостанджилар на м. Бостанци;

– преименува с. Кузгун дере на с. Бърза река;

– преименува м. Имамлар на м. Верско;

– преименува с. Чубуклу (Кулаозлар) на с. Водач;

– преименува м. Емироллар на м. Вождево;

– преименува м. Кара чоджуклар на м. Войново;

– преименува м. Джингаз махла на м. Възел;

– преименува с. Молла Мусалар на с. Даскалово;

– преименува с. Шабан кьой на с. Драганово;

– преименува с. Деде кьой на с. Дядовско;

– преименува м. Карабашлар на м. Дяконово;

– преименува с. Кара Демир на с. Железник;

– преименува с. Яшлъ кьой на с. Женда;

– преименува с. Хамбарджълар на с. Житница;

– преименува с. Кирез тарла на с. Йончово;

– преименува м. Шабанлар на м. Каблешково;

– преименува с. Хасан кьой на с. Кадънка;

– преименува с. Кара кьой Ибиклер на с. Каняк;

– преименува м. Чилингир махле на м. Ключево;

– преименува м. Яйлалъ на м. Копитник;

– преименува с. Топаллар на с. Куцово;

– преименува с. Фъндъджик (Пандаджик) на с. Лесково;

– преименува с. Калфалар на с. Минзухар;

– преименува м. Фелеклер на м. Небеска;

– преименува с. Кушалълар Йени махле (Йени махле) на с. Новоселище;

– преименува м. Ташлък на м. Ночево;

– преименува м. Чанакчъ на м. Паничково;

– преименува с. Юрдеклер (Йордеклер) на с. Патица;

– преименува м. Мандър агач на м. Повиен;

– преименува м. Иналлар на м. Пошево;

– преименува м. Байраклар махле на м. Пряпорец;

– преименува м. Ходжалар на м. Русалина;

– преименува м. Сабунджилар на м. Сапунаре;

– преименува с. Даг Харманлъсъ/Мюрсемлер (Даа харман) на с. Свободино;

– преименува с. Шахинлер (Шахинлар) на с. Соколите;

– преименува м. Орта махле на м. Средица;

– преименува м. Орта махле на м. Средньово;

– преименува м. Мурсалар на м. Средска;

– преименува с. Хюммет кьой на с. Стражница;

– преименува м. Гурлар на м. Сухино;

– преименува м. Казал махлеси на м. Червенци;

– преименува с. Кара тарла на с. Черна нива;

– преименува м. Алмалии (Алмалък) на м. Ябълчени;

– преименува с. Баш виран на с. Яворово;

• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на м. Вождево на м. Вождово;

– уточнява името на с. Лесково на с. Лясково;

– уточнява името на с. Петелево на с. Петелово;

– уточнява името на с. Свободино на с. Свободиново;

– осъвременява името на м. Средньово на м. Среднево;

• Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – признава махалите Ночево и Паничково за села;

– заличава махалите Бодровци, Босилек, Ключево и Червенци и ги присъединява като квартали на с. Минзухар;

• Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава махалите Божурци и Ябълчени за села;

– заличава с. Богоров дол поради изселване и присъединява землището му към с. Женда;

– заличава м. Дяконово поради изселване и присъединява землището ѝ към с. Свободиново;

– заличава с. Кадънка поради изселване и присъединява землището му към с. Безводно;

– заличава махалите Повиен, Средица и Сухино и присъединява землищата им към с. Бели вир;

– заличава м. Пошево и присъединява землището ѝ към с. Комунига;

– заличава м. Сапунаре и присъединява землището ѝ към с. Стражница;

• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села]
• Реш. МС № 544/обн. 31.07.2015 г. – закрива с. Бедрово поради изселване^[3].

• Победител в категория „Ефективно управление на проекти“, раздел „малки общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Айдън Осман за разработване на проекти и печелене на финансиране за подобряване на градската среда.

В района на село Ночево има добре запазен комплекс от разнородни изсичания и съоръжения, разположен в местността „Пармак кая“ на около 500 м. след първата махала на селото.

• Шарапаните край с. Ночево
• Гузгун кая /Горящ камък/ край с. Душка
• Тракийско светилище“ Биюк тепе“ край с. Женда
• Средновековна крепост „Градището“ край с. Пчеларово
• Джамията „Чубуклу“ край с. Водач
• Църквата „Света Петка“ – с. Пчеларово
• Вековен бор в с. Пчеларово
• Водопад край с. Безводно
• Връх Чиляка над с. Безводно
• Елови находища, с. Мурга и с. Женда
• Поддържан резерват „Казълчерпа“ край с. Женда
• Езеро с медицински пиявици край с. Бели вир
• Родопски феномен „Оглан кая“ с. Мурга
• Пещера „Ташлък“ Ночево
• Саръ кая (Жълтият камък) с.Безводно
• Язовир „Боровица“
• Дивечовъдна база „Женда“

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 49,8 km:

• участък от 18,1 km от Републикански път I-5 (от km 317,6 до km 335,7);
• началният участък от 25,5 km от Републикански път II-58 (от km 0 до km 25,5);
• последният участък от 2,1 km от Републикански път III-506 (от km 42,3 до km 45,4);
• последният участък от 4,1 km от Републикански път III-5071 (от km 15,7 до km 19,8).

• Лист от карта K-35-75. Мащаб: 1 : 100 000.

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

• Официален сайт на община Черноочене