Драгутин Димитриевич

Роден е в Белград, Сърбия, в 1876 година. Рано остава сираче без баща и е отгледан от сестра си Йелена и съпруга ѝ Живан Живанович.^[1] Завършва белградската гимназия и ниското училище на Военната академия в 1896 година. Постъпва на служба в 7^-и пехотен полк в Белград като подпоручик. През септември 1898 година се записва във висшето училище на Военната академия за генералщабни офицери. През август 1899 година е произведен в поручик от пехотата.

  Основна статия: Майски преврат (Сърбия)

Димитриевич е основен организатор на заговора срещу крал Александър Обренович. В нощта на 29 май 1903 година той повежда заговорниците от Офицерския дом в двора, където при търсенето на краля и кралицата е тежко ранен с три куршума в гърдите. Благодарение на силната си природа, Димитриевич преодолява тези рани и неговото въздействие върху офицерите от армията и чиновниците силно нараства. Парламентът го обявява за „спасител на отечеството“ и той започва да преподава тактика във Военната академия. Димитриевич дори опитва да привлече на своя страна Никола Пашич, но въпреки натиска и заплахите това не става.

В 1905 г. полага изпита за Генералния щаб и отпътува да учи в Берлин. След връщането си в Сърбия е разпределен в генералщабното отделение на военното министерство и служи в него от септември 1906 до март 1907 г.

Включва се в сръбската четническа акция и заминава за Македония, но скоро се връща и става помощник началник-щаб на Дринската дивизия (1908).

 

В 1911 година със свои другари основава тайното сдружение „Обединение или смърт“, познато под името Черна ръка (Црна рука). При мобилизацията през септември 1912 г. заболява тежко от отравяне на кръвта и е върнат в Белград и не успява да участва в Балканските войни. Като ръководител на военното разузнаване успява да изплете широка мрежа от контакти.

 

Контролира организацията Млада Босна, която извършва атентата срещу австроугарския престолонаследник Франц Фердинанд в 1914 година. Един от оцелелите атентатори, Мухамед Мехмедбашич бяга при него и остава с него до смъртта му.

  Основна статия: Солунски процес срещу Черна ръка

В Първата световна война ръководи разузнавателната служба. След това е началник-щаб на Ужичката и Тимошката дивизия. След това е помощник-началник щаб на ІІІ армия.

В 1916 г. е повишен в полковник.^[2]

Никола Пашич решава да се отърве от опасните дейци на Черна ръка. През декември 1916 година Димитриевич е арестуван на Солунския фронт и е обвинен в „подривна дейност“ с политически цели. Освен това в обвинението се твърди, че е прикривал Раде Малобабич и Мухамед Мехмедбашич, които са обвинени, че на 29 август 1916 година са искали да извършат атентат срещу престолонаследника регент Александър, когато с автомобил се придвижда от Острово към своя лагер. Процесът се води от военен съд в Солун, който на 23 август го осъжда на смърт. Разстрелян е на 14 юни 1917 г. на Солунското поле заедно с артилерийския майор Любомир Вулович и Раде Малобабич. В 1953 година делото е разгледано отново в Белград и всички присъди са обявени за нищожни, а осъдените реабилитирани.^[3]

• Орден „Петър Мърконич"
• Орден на сръбската корона I, II и III ред
• Орден Караджорджева звезда с мечове I, II и III ред
• Орден „Милош Обилич"
• Орден на белия орел I и II реда.