Драгутин Димитриевич

Драгутин Димитриевич Драгутин Димитријевић
сръбски офицер
Около 1900 г.
Роден	17 август 1876 г. Белград, Княжество Сърбия
Починал	24 юни 1917 г. (40 г.) Солун, Гърция
Подпис
Драгутин Димитриевич в Общомедия

Драгутин Димитриевич, наречен Апис (на сръбски: Драгутин Димитријевић Апис или Dragutin Dimitrijević Apis), е сръбски офицер, генералщабен полковник от войската на Кралство Сърбия. Апис организира и ръководи Майския преврат в 1903 година, при който е убит крал Александър Обренович, участва в сръбската въоръжена пропаганда в Македония, организира Сараевския атентат в 1914 година, който дава начало на Първата световна война. След присъда на военен съд е разстрелян на 26 юни 1917 година в Солун за планиране на държавен преврат и убийство на регента Александър Караджорджевич.

Роден е в Белград, Сърбия, в 1876 година. Рано остава сираче без баща и е отгледан от сестра си Йелена и съпруга ѝ Живан Живанович.^[1] Завършва белградската гимназия и ниското училище на Военната академия в 1896 година. Постъпва на служба в 7^-и пехотен полк в Белград като подпоручик. През септември 1898 година се записва във висшето училище на Военната академия за генералщабни офицери. През август 1899 година е произведен в поручик от пехотата.

 Основна статия: Майски преврат (Сърбия)

Димитриевич е основен организатор на заговора срещу крал Александър Обренович. В нощта на 29 май 1903 година той повежда заговорниците от Офицерския дом в двора, където при търсенето на краля и кралицата е тежко ранен с три куршума в гърдите. Благодарение на силната си природа, Димитриевич преодолява тези рани и неговото въздействие върху офицерите от армията и чиновниците силно нараства. Парламентът го обявява за „спасител на отечеството“ и той започва да преподава тактика във Военната академия. Димитриевич дори опитва да привлече на своя страна Никола Пашич, но въпреки натиска и заплахите това не става.

В 1905 г. полага изпита за Генералния щаб и отпътува да учи в Берлин. След връщането си в Сърбия е разпределен в генералщабното отделение на военното министерство и служи в него от септември 1906 до март 1907 г.

Включва се в сръбската четническа акция и заминава за Македония, но скоро се връща и става помощник началник-щаб на Дринската дивизия (1908).

В 1911 година със свои другари основава тайното сдружение „Обединение или смърт“, познато под името Черна ръка (Црна рука). При мобилизацията през септември 1912 г. заболява тежко от отравяне на кръвта и е върнат в Белград и не успява да участва в Балканските войни. Като ръководител на военното разузнаване успява да изплете широка мрежа от контакти.

Контролира организацията Млада Босна, която извършва атентата срещу австроугарския престолонаследник Франц Фердинанд в 1914 година. Един от оцелелите атентатори, Мухамед Мехмедбашич бяга при него и остава с него до смъртта му.

 Основна статия: Солунски процес срещу Черна ръка

В Първата световна война ръководи разузнавателната служба. След това е началник-щаб на Ужичката и Тимошката дивизия. След това е помощник-началник щаб на ІІІ армия.

В 1916 г. е повишен в полковник.^[2]

Никола Пашич решава да се отърве от опасните дейци на Черна ръка. През декември 1916 година Димитриевич е арестуван на Солунския фронт и е обвинен в „подривна дейност“ с политически цели. Освен това в обвинението се твърди, че е прикривал Раде Малобабич и Мухамед Мехмедбашич, които са обвинени, че на 29 август 1916 година са искали да извършат атентат срещу престолонаследника регент Александър, когато с автомобил се придвижда от Острово към своя лагер. Процесът се води от военен съд в Солун, който на 23 август го осъжда на смърт. Разстрелян е на 14 юни 1917 г. на Солунското поле заедно с артилерийския майор Любомир Вулович и Раде Малобабич. В 1953 година делото е разгледано отново в Белград и всички присъди са обявени за нищожни, а осъдените реабилитирани.^[3]

• Орден „Петър Мърконич"
• Орден на сръбската корона I, II и III ред
• Орден Караджорджева звезда с мечове I, II и III ред
• Орден „Милош Обилич"
• Орден на белия орел I и II реда.

Портал „Македония“