Гюргево

Градът се е казвал Гюргево, някои пътешественици споменават Голямо и Малко Гюргево (Йоргово).

Смята се, че през 14 век градът е важно пристанище на река Дунав, посещавано от генуезки търговци, които го наричали на името на патрона на Генуа „Свети Георги“ (San Giorgio). За първи път се споменава писмено в Codex Latinus Parisinus, през 1395 г., когато е бил под владичеството на Мирча Стария (Mircea cel Bătrân).

Градът е завладян от Османската империя през 1420 г. и чрез него е контролирала трафика по Дунав. Като укрепен град, Гюргево често е споменаван при битките за контрол на долното течение на Дунав.

Въпреки че е на левия бряг на реката, Гюргево до Одринския мирен договор (1829) не споделя историята на Влашко, а на Османска България. В битка при Гюргево се решава съдбата на Влахия. Независимо от победата, през 1597 г. османците си връщат владението над града, заради контрола върху корабоплаването по Дунава.

На 6 септември 1891 г. (стар стил) в Гюргево е открит международен студентски конгрес.^[1]

• Българският национален герой, поет и революционер Христо Ботев се качва от пристанището в Гюргево с част от четата си на кораба „Радецки“ на 16 май 1876 г.
• В Гюргево, през есента на 1875 г. е създаден Гюргевският революционен комитет.
• На 13 октомври 1875 в Гюргево се провежда събранието на БРЦК, взело решение за организиране на общо въстание през пролетта на следващата година.

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1859 10 557 1900 13 977 1912 20 629 1930 31 016 1941 26 551 1948 30 197 1956 32 613 1966 39 199 1977 51 544 1992 74 191 2002 69 587 2011 54 655 2021 54 551

В периода 1910 – 1920 г. в града живеят около 1000 българи, най-вече в махала „Биволар“. Отначало в града са живеели местни българи-тукани. След това се заселват и българи-биволари, чиито потомци живеят в днешният квартал „Рамадан“ (в северозападната част на Гюргево).^[2]

Представителният футболен отбор на града носи името „Дунаря“.

•   Дунауйварош, Унгария
•   Измир, Турция
•   Инегьол, Турция
•   Одрин, Турция
•   Перистери, Гърция
•   Пешкопия, Албания
•   Рамат Ган, Израел
•   Русе, България^[3]

•   Васил Златаров (1869 – 1932) – полковник, пионер на въздухоплаването в България
•   Веселин Трайков (1921 – 2011) – изтъкнат български историк, професор
•   Константин Цанков (1864 – 1885) – български офицер, поручик
•   Параскев Стоянов (1871 – 1940) – изтъкнат български медик, професор

•   В Общомедия има медийни файлове относно Гюргево
• Официален сайт на Гюргево
• Снимки, изгледи и възстановки от средновековната крепост Гюргево
• Уебсайт на Румънската група за алтернативна история