Майка Тереза

майка Тереза
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

Майка Тереза (1910 — 1997) е католическа монахиня. През 1979 г. получава Нобелова награда за мир.

• Кръвта ми е албанска, гражданството ми – индийско, вярата ми – на католическа монахиня. От гледна точка на моето призвание, аз принадлежа на света. А от тази на сърцето ми – аз принадлежа изцяло на сърцето на Иисус. — майка Тереза за себе си^[1]

• Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.

• Всички сълзи са изплакани от сбъднати мечти.

• Всяко дете е безценно. Всеки е Божие създание.

• Добрите думи може да са кратки и лесни за казване, но ехото им е наистина безкрайно.

• Едно радостно сърце се ражда обикновено от сърце, което гори от любов.

• Прави така, че всеки, който дойде при теб, когато си тръгва, да се чувства по-добре и по-щастлив.

• Радостта е мрежата на любовта, която улавя душата.

• Само жената може да създаде семейството. Но семейството може да бъде разрушено от нея.

• Самотата и чувството, че си нежелан, това е най-голямата бедност.

• Най-хубавият ден — днешният.
  Най-голямата спънка — страхът.
  Най-лесното нещо — да се заблудиш.
  Най-голямата заблуда — че друг е виновен за неуспеха ти.
  Най-трудното нещо — да постигнеш мечтите си.
  Най-непостижимото — да угодиш на всеки.
  Най-глупавото нещо — оправданието.
  Най-голямата грешка — да паднеш духом.
  Най-голямото поражение — да се предадеш без бой.
  Коренът на всички злини — егоизмът.
  Най-хубавото развлечение — работата.
  Най-полезното нещо — опитът.
  Най-безполезното нещо — мързелът.
  Най-лошото поражение — отчаянието.
  Най-необходимото — домашното огнище.
  Най-верните приятели — родителите.
  Най-големите дарители — учителите.
  Най-добрите учители — децата.
  Най-големият ти враг — ти самият.
  Най-опасният човек — лицемерът.
  Най-лошият съветник — гневът.
  Най-коварните чувства — омразата и завистта.
  Най-голямото щастие — да си полезен на другите.
  Най-големият успех — да изкорениш недостатъците си.
  Най-неприятният недостатък — лошото настроение.
  От какво не можеш да избягаш — от проблемите.
  Най-първата необходимост — общуването.
  Най-краткият път — правилният.
  Най-дългият път — да се водиш по чужди ум.
  Най-красивият подарък — прошката.
  Най-добрата защита — усмивката.
  Най-приятното усещане — вътрешният мир.
  Най-голямото удоволствие — изпълненият дълг.
  Най-голямото разочарование — предателството.
  Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
  Най-важното нещо, което носиш със себе си — умът.
  Единствената реалност — любовта.
  Най-мощната сила на света — вярата.
  Най-стимулиращият дар — надеждата.

1. Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
2. Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обича!
3. Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки!
4. Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!
5. Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност!
6. Ние мислим, че изразът "светлината на любовта" е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно!
7. Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!

• Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
  въпреки това, обичай ги.
  
  Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
  въпреки това, прави добро.
  
  Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
  въпреки това, имай успехи.
  
  Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
  въпреки това прави добро.
  
  Честността и откритостта те правят уязвим,
  въпреки това, бъди честен и открит.
  
  Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
  въпреки това продължавай.
  
  Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш,
  помогни им въпреки това.
  
  Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти,
  въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.

• О, Господи, ти ни каза, че нашият Баща на небето ще се грижи за нас, така, както той се грижи за лилиите на полето и за птиците под небето. Ти, който нямаше място, където да склониш уморена глава, бъди ни учител. Научи ни, да се доверяваме на божието провидение и ни помогни, да преодолеем човешката си ненаситност. Алчността не е направила никого щастлив. Дай ни сила, да ти се отдадем изцяло, за да сме оръжие, с което да изпълниш волята си. … за да са нахранени гладните, да са облечени голите, да са подслонени бедните и болните да са излекувани. И Боже, дай ни Твоя свят дух, за да можем, чрез вярата, с която ни даряваш, да осъзнаем, че ние сме по-ценни за Теб от всяка красива лилия или всяка пееща лястовица в небето.

• Благословен си Ти, Господи, който донесе толкова много радост в моя живот. Усмихвам се, когато виждам богатството на Твоите благословения. Очите ми се усмихват, когато виждам, как хората осъзнават, че Ти имаш нужда от тях. Често, Господи, се усмихвам с цялото си сърце заедно със сестрите, когато виждаме, какво си Ти всъщност. И всеки ден се смеем с радостта, която Ти ни даваш, когато пеем нашите молитви. Благодаря Ти за този прекрасен, радостен смях, Господи. Амин.

• Господи, дай ми виждаща вяра, тогава моята работа няма да се превърне в тежест, и аз ще намеря нови приятели, които да изпълнят всички желания на бедните. Вие, мили болни, колко още повече сте ми скъпи, защото Христос е във вас; и каква радост е за мен, да мога да се грижа за вас. Всемилостиви Боже, остави ме да приема голямото достойнство на моето призвание, с всички задължения. Никога не допускай, да се отнеса недостойно, като се предавам на студа, на неприятелството или нетърпението. И, о, Господи, защото си Исус, моя пациент, бъди моя търпелив и милостив Исус, прости ми грешките ми и гледай към волята ми, която е насочена към любовта към Теб, в личността на всеки болен. Господи, дай сила на вярата ми, благослови делата ми и моята работа, сега и винаги.

• Мили Господи, Ти ми даде смелост от доверието, че ме приемаш. Остави ме да обичам всички, които са нежелани така, както Ти ме обичаш. Дай ни част от богатството на твоята любов, тогава ще се обичаме взаимно.

• Най-мили Боже. Аз ще Те виждам днес, в лицата на Твоите болни, и всеки ден, докато се грижа за тях ще понасям Твоята болка. Ако се скриеш под палтото на накърнения, на искащия, на неразумния, ще мога да Те познавам и ще казвам: „Исус, мой пациенте, колко е хубаво да ти служа.