Емил Чоран
Емил Чоран (1911 — 1995) е румънски философ и есеист.
- Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават – то струва повече от това да се опитвам да ги запълвам. — L’inconvenient d’être né
- Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега. — Сълзи и светци
- Ако нямах свободата да завърша живота си чрез самоубийство, щях отдавна да съм се застрелял.
- Вярвам в спасението на човечеството, както и в бъдещето на цианкалият. — Сълзи и светци
- Една религия си отива едва когато нейните противници се опитват да запазят целостта й. — Сълзи и светци
- Жените се държат или като курви, или като даскалици.
- Изглежда, че ползата от паметта е само една – дава ни възможност да съжаляваме. — Сълзи и светци
- Историята е динамизмът на жертвите. — Сълзи и светци
- Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа – от музика – и така започнаха моите невъобразими мъки... — Сълзи и светци
- Музиката е пристан за изпепелените от щастие души. — Сълзи и светци
- Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях. — Сълзи и светци
- Открай време Бог избира всичко за нас, дори и вратовръзките, които носим. — Сълзи и светци
- Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая. — Сълзи и светци
- Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен. — Сълзи и светци
- Светът не е нищо друго освен едно вездесъщо Никъде. Ето защо никога не можеш да потеглиш нанякъде. — Залезът на мислите, Le crépuscule des pensées
- Това, което прави метрополиите толкова тъжни, е обстоятелството, че всеки иска да е щастлив, а изгледът за това се снижава в същата степен, в която нарастват желанията. Търсенето на щастие е признак за отдалечеността от небето, то показва степента на човешкото падение. Защо тогава да ни учудва, че Париж е най-отдалеченото от рая място? — Залезът на мислите, Le crépuscule des pensées
- Упадъкът на паметта те прави метафизик. — Сълзи и светци
- Циганите са наистина избран народ. Те не носят отговорност за никое събитие, за никоя институция. Техният триумф се дължи на старанието нищо да не основават и за нищо да не се грижат. — Сълзи и светци
- Човек – това вечно недоволно животно. Всяка негова дума или жест имат стойността на симптом. — Сълзи и светци
- Човек забравя болката,но никога унижението.
- Шопен издигна пианото до висотата на охтиката — Сълзи и светци