Nothing Special   »   [go: up one dir, main page]

Направо към съдържанието

The Final Cut

от Уикипедия, свободната енциклопедия
The Final Cut
Албум на Пинк Флойд
Записанюли – декември 1982
Издаден21 март 1983 г.
ЖанрПрогресив рок
Времетраене43:27
Музикален издателХарвест Рекърдс
Пореден албумДванадесети
Продуцент(и)Роджър Уотърс, Джеймс Гътри и Майкъл Кеймън
ЕзикАнглийски
Професионална оценка
Хронология на Пинк Флойд
The Wall
(1979)
The Final Cut
(1983)
A Momentary Lapse of Reason
(1987)
Сингли от The Final Cut
  1. „Not Now John“
    Издаден: 3 май 1983

The Final Cut (понякога наричан A Requiem For The Post-War Dream by Roger Waters[1]) е дванадесетият студиен албум на английската прогресив рок група „Пинк Флойд“. Той е издаден от Харвест Рекърдс на 21 март 1983 във Великобритания, а няколко седмици по-късно от Кълъмбия Рекърдс в САЩ. The Final Cut е последният албум на „Пинк Флойд“, който включва основателят на групата, басист и автор на песни Роджър Уотърс, и техният единствен албум в който Уотърс се изявява, като самостоятелен автор и композитор. Това е единственият албум на „Пинк Флойд“, в който не участва пианистът Ричард Райт.

Роджър Уотърс планира The Final Cut да бъде издаден, като саундтракт албум към филма от 1982 година – Пинк Флойд Стената. С настъпването на Фолклендската война, той го пренаписва като концептуален албум, разглеждайки го като предателство от страна баща му, който умира във Втората световна война. Повечето песни са изпети от Уотърс, китаристът Дейвид Гилмор осигурява вокалите само на една песен. Обложката, също е разработена от Уотърс, отразявайки военната тема на албума.

The Final Cut е записан в осем британски студия от юли до декември 1982 г. Продукцията му генерира нарастващо напрежение, особено между Уотърс и Гилмор. Изданието достига до върха на британската класация за албуми, но получава смесени отзиви.

Албумът е съпътстван от късометражния филм The Final Cut, издаден през същата година. По-късно Роджър Уотърс напуска групата, като се опитва да забрани на Дейвид Гилмор и Ник Мейсън да използват името на „Пинк Флойд”.

Всички основни вокали се изпълняват от Роджър Уотърс с изкючение на „Not Now John“ с вокалите на Дейвид Гилмор и Роджър Уотърс

  1. The Post War Dream – 3:02
  2. Your Possible Pasts – 4:22
  3. One of the Few – 1:23
  4. The Hero's Return – 2:56
  5. The Gunner's Dream – 5:07
  6. Paranoid Eyes – 3:40
  1. Get Your Filthy Hands Off My Desert – 1:19
  2. The Fletcher Memorial Home – 4:11
  3. Southampton Dock – 2:13
  4. The Final Cut – 4:46
  5. Not Now John – 5:01
  6. Two Suns in the Sunset – 5:14
  1. CD booklet, page 2. 1983 UK/ Harvet edition
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Final Cut (album) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​