IPv6

Тази статия или раздел има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати.

Интернет протокол версия 6 (IPv6) (на английски: Internet Protocol version 6) е протокол от мрежово ниво за комуникационни мрежи, основани на предаването на пакети. Първоначално наричана IPng (на английски: IP Next Generation)^[1], версия 6 на интернет протокола е създадена с цел да наследи IPv4, който е протоколът, насочващ почти целия интернет трафик.^[2]

Първата публично използвана версия на интернет протокола – версия 4 (IPv4), предоставя адресно пространство от 2³² или приблизително 4,3 милиарда адреса. В началото изчерпването на адресите в IPv4 не стояло като проблем на дневен ред, тъй като тази версия първоначално се предполагала, че е за вътрешен тест в рамките на DARPA и не била предназначена за обществено ползване.

Основното предимство на IPv6 пред IPv4 е, че IPv6 поддържа по-голямо адресно пространство. Дължината на един IPv6 адрес е 128 бита в сравнение с тази при IPv4, която е едва 32 бита.^[3] Адресното пространство следователно има 2¹²⁸ или приблизително 3,4.10³⁸ адреса. При класическо използване на IPv6 (използване само на unicast адресиране) това осигурява над 300 млн. IP адреса за всеки един жител на Земята.

• Plug and Play настройване със или без DHCP;
• По-добро оползотворяване на честотната лента чрез използване на unicast, multicast (вместо broadcast както при IPv4) и anycast;
• По-добра поддръжка на нивото на качество за всички приложения;
• Подобрена поддръжка за разширения и възможности за по-добро маршрутизиране;
• Нативна информационна структура за безопасност както за пакети с данни, така и за контролни пакети;
• Подобрена мобилност с бързо сменяне на каналите, маршрутна оптимизация и йерархична мобилност.

IPv6 пакетът е разделен на две части: заглавна част – хедър (на английски: header) и payload (съставен от един или няколко допълнителни хедъра и данни). Хедърът заема първите 40 октета (320 бита) от IPv6 пакета. Той е съставен от:

• traffic class – 8 бита, задава се за определен пакет
• flow label – 20 бита, задава се за група от пакети
• версия на пакета – 4 бита със стойност 6 (0110)
• payload length – 16 бита
• следващ хедър (на английски: next header) – 8 бита, указващ следващия хедър от payload-а
• брой рутирания (на английски: hop limit) – 8 бита, задава се от източника на пакета и се намалява с 1 при всяко рутиране, като при стойност 0 пакетът се изоставя
• адрес на източника (на английски: source address) – 128 бита
• адрес на получателя (на английски: destination address) – 128 бита

Допълнителните хедъри са:

• hop-by-hop options хедър
• destination options хедър
• routing хедър
• fragment хедър
• authentication хедър
• encapsulating security payload хедър

• Internet Protocol

• RFC 2460: Internet Protocol, Version 6 (IPv6) Specification (obsoletes RFC 1883)
• RFC 2461/RFC 4311: Neighbor Discovery for IP Version 6 (IPv6) (4311 updates)
• RFC 2462: IPv6 Stateless Address Autoconfiguration
• RFC 4443: Internet Control Message Protocol (ICMPv6) for the IPv6 Specification (obsoletes RFC 2463)
• RFC 2464: Transmission of IPv6 Packets over Ethernet Networks
• RFC 4291: Internet Protocol Version 6 (IPv6) Addressing Architecture (obsoletes RFC 3513)
• RFC 3041: MAC address use replacement option
• RFC 3587: An IPv6 Aggregatable Global Unicast Address Format