Nothing Special   »   [go: up one dir, main page]
Направо към съдържанието

Уикипедия:Разрешения за ползване на материали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от У:РПМ)
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание 		  Уикиетикет   Редактиране
на страници 		  Портал на
общността 		  Навигация  

Водещи принципи:

Препоръки:

Съкращение: У:РПМ

Разрешенията за ползване на материали в Уикипедия са начин подходящо за енциклопедията съдържание със запазени авторски права да може да бъде законно качено и използвано в нея и да се разпространява под свободен лиценз.

Разрешенията основно касаят изображения, но също така и текстове. В Уикипедия са допустими само:

  • текстове, публикувани от своите автори под Лиценза за свободна документация на ГНУ или ползващи се със статута на обществено достояние.
  • изображения и мултимедийни файлове, публикувани от своите автори под лицензи, които не ограничават промяната и разпространението на самия материал или на производните му копия. Такива са Лицензът за свободна документация на ГНУ, два от шестте Криейтив Комънс лиценза (CC-BY, CC-BY-SA) и статутът обществено достояние.

Ако даден материал не отговаря на горните условия или не е сигурно дали отговаря, задължително трябва да се поиска разрешение за ползването му под свободен лиценз от собствениците на авторските права.

Изключително важно е разрешението да се поиска от оригиналния автор на материала или лицето, което притежава авторските права; което обикновено не е същото лице като онова, което публикува материала; това важи както за текстове, така и за снимки и графики, вградени в текста — ако авторите са различни, трябва разрешение от всеки.

Също е много важно да се разбере, че формулировки от рода „само за образователни / информационни цели“ или „само за Уикипедия“ не са приемливи като разрешения: философията на Уикипедия е знанията и всички материали да са свободни за всякакви цели (стига да не нарушават Лиценза), което ще рече да могат да се предоставят не само на Уикипедия, а и на следващите ползватели надолу по веригата, и не само за образователни, а за всякакви, включително търговски цели. Затова когато се иска разрешение, на автора трябва добре да се обясни точно при какви условия се иска ползването на творбата му, за да направи той избора си информирано.

По-долу следват по-подробни обяснения по тези въпроси.

Защо са нужни разрешения

[редактиране на кода]

За да се използват в Уикипедия материали със запазени авторски права, не е достатъчно да има разрешение за използване само в Уикипедия. Това е така, защото Уикипедия претендира, че всички материали в нея могат да се използват от всекиго и за всякаква цел. Следователно трябва да бъдем сигурни, че материалите тук, откъдето и да идват те, наистина са лицензирани по подобаващ начин.

За тази цел често трябва да се свържем с носителите на авторските права и да ги помолим да ни позволят да използваме материалите им под лиценза GFDL или друг — съвместим с него, който ще съответства на това как искаме да бъде използван.

Важно е да се отбележи, че дори и на даден източник да не пише изрично „Всички права запазени“ или друго подобно заявление, по закон авторските права по подразбиране са запазени. Творецът трябва изрично да се откаже от някои свои права над произведението си, за да се счита то за свободно, и това трябва да е документирано и проверимо. Ако на някой сайт няма иформация за автора и лиценза, то не може да се счита, че материали оттам могат да се взимат наготово без разрешение.

Най-важното нещо от правна гледна точка, което трябва да се обясни на потенциалните дарители е, че те трябва да са съгласни техните изображения или текстове да се използват свободно от Уикипедия И от нейните ползватели надолу по веригата, като това може да включва и търговска употреба, при което дарителят не може да претендира за възнаграждение или компенсация. В българския Закон за авторското право и сродните му права (и в повечето неанглосаксонски закони) т.н. „свободно използване“ е по-ограничено отколкото Fair use. Ползването на чужди материали като „fair use“ и/или „свободно използване“ трябва да се аргументира за всеки отделен случай. Преди всичко трябва да се има предвид, че произведенията остават несвободни за ползване от потребителите на енциклопедията, което отново противоречи на философията на Уикипедия. Решението е просто: да получим разрешение да публикуваме при условията на свободен лиценз.

Самата Фондация Уикимедия, която поддържа Уикипедия и сродните ѝ проекти е организация с идеална цел и всички средства, които се набират от ползване на съдържание от проектите ѝ отива за подпомагане на изпълнението на целите ѝ — закупуване на нови сървъри за да продължават сайтовете да работят ефективно, изготвяне на печатни издания и CD–DVD, които правят Уикипедия достъпна в училищата и развиващите се страни. Въпреки това, не всички, които използват нашето съдържание, са толкова възвишени. Това означава, че творби на дарителите могат да се появят на отпечатани и цифрови версии на енциклопедията и да се продават в търговската мрежа. Могат да се появят в WikiReaders, или други специализирани извадки на пълната база от текстове — помагала за учители, рекламни брошури, или под други форми, за които още не сме се сетили. Със сигурност материалите ще се появявят на други уебсайтове, които законно копират нашето съдържание.

Понякога се случва потребителите да поставят текстове от други уебсайтове, претендирайки че имат разрешения за това. Понякога картинки от други сайтове се качват и също се твърди, че са лицензирани под свободен лиценз (GFDL, обществено достояние, и от сорта). Ако външният уебсайт не проявява никакви признаци, че тези твърдения са обосновани, понякога е добра идея да се опитате да ги проверите, като директно се свържете с представител на уебсайта. Все пак, би трябвало да прилагате презумпцията за добронамереност и сами за себе си да отсъдите дали твърденията са правдоподобни и струва ли си да се правят опити да бъдат доказани.

Ако потребителят, поставил текста или качил изображението, претендира да е носителят на авторското право и собственик на уебсайта, можете да му оставите съобщение на беседата в Уикипедия с молба да включи на сайта си заявление, с което потвърждава, че въпросният текст или изображение наистина са отдадени под условията на споменатия свободен лиценз. Това е най-лесният начин за удостоверяване на такива твърдения. Ако потребителят не изпълни молбата или заяви, че е получил разрешението от трета страна (обикновено оригиналният автор или фотограф), свържете се с тази трета страна по електронна поща.

Ако вие самите сте открили изображение, което искато да използвате в Уикипедия, и искате да се свържете с неговия автор или носител на авторските права, за да се снабдите с разрешение преди да пристъпите към качването на произведението, то вие също трябва да следвате настоящите препоръки.

Кога не са нужни разрешения

[редактиране на кода]

За следните случаи не се прилага авторско право и съответно няма нужда да се иска разрешение:

  • Ако авторът на материала е известен и е починал преди повече от 70 години.
  • Ако авторът е анонимен (псевдоним) и материалът е публикуван преди повече от 70 години; трябва наистина публикацията да е станала анонимно и обществеността да не е разбрала впоследствие кой е автор.
  • Ако материалът е сканиран (например картина или рисунка) и оригиналът отговаря едно от горните условия.
  • Ако материалът просто изброява факти или дати (обикновен списък, без изречения): авторско право би могло да се приложи за цветово оформление, но не и за самите факти.
  • Ако авторите са публикували материала като „Обществено достояние“ (англ. Public domain, фр. Domaine public) и има такава бележка в материала.

В гореизброените случаи авторът на произведението трябва да се спомене.

За следните случаи трябва да се внимава:

  • Сгради и скулптури са произведения на изкуството и са защитени с авторско право. Има следните особености:
    • авторското право на архитекта или скулптора не може да забрани публикуване на снимка ако „произведението“ е представено в нормалния си вид, в който се вижда от публично място (улица, площад);
    • ако авторът е починал преди повече от 70 години, авторско право не се прилага;
    • при по-особени случаи и гледки може да има ограничение и трябва да се поиска разрешение: например снимки на Айфеловата кула нощно време със светлини — защото има авторско право върху „постановката“ на светлините.
    • самите снимки са произведения на изкуството и фотографите имат авторско право над тях — трябва да получим разрешение от тях (ако вие правите снимката и я качите в Уикипедия, естествено давате автоматично разрешение).
  • Материали, на които не пише кой е автор и при какви условия са публикувани. Понякога те са авторски и може да се попита за позволение, но понякога са копирани от други места без разрешение.
  • Особено внимавайте с фен-сайтове — дори понякога текстовете да са авторски, обикновено снимките не са правени от феновете или уебмайсторите.

Очевидно е, че създаването на голяма енциклопедия, свободна за всички, е трудна работа — или трябва самите ние да я изградим и напишем, или да убедим другите в това, в което вярваме.

Как да поискате разрешение

[редактиране на кода]

Потърсете външния сайт, откъдето е взет материала, и опитайте да намерите адрес за контакт. Повечето уебсайтове предоставят за връзка електронна поща на уебмастера, но ако е известен авторът на текста или фотографът, опитайте се да се свържете направо с тях. Общото правило е да не изпращате запитвания на електронни пощи, които намерите в Уикипедия: ако имате причина да се съмнявате в заявлението на лиценза, направено в Уикипедия, то имате причина да не вярвате и в коректността на контактните данни. Опитайте да откриете координати за връзка извън Уикипедия. Изпратете електронно писмо, с което обяснявате ситуацията и молите за разрешение. Ако авторството във външния източник е неизяснено, помолете за потвърждение дали правата над текста или изображенията наистина се носят от създателите на сайта.

Бъдете вежливи и благодарете, дори и в случай, че авторите откажат разрешение. Ако не можем да използваме наготово материалите им, ние пак имаме право да ги ползваме като основа за нашите статии, или пък, ако са наистина добри, да поставим препратки към страниците им.

За текст

[редактиране на кода]

Текстовете в Уикипедия задължително трябва да бъдат лицензирани под условията на GNU Free Documentation License. Когато молите за разрешение за ползване на текстов материал, сте длъжни да разясните на потенциалния дарител следните неща:

  1. Текстът или изображенията могат да бъдат свободно използвани и публикувани на свой ред.
  2. Текстът може да бъде свободно променян и производните версии също да бъдат свободно разпространявани и използвани.
  3. Всяка дистрибуция задължително трябва да включва пълния текст на самия лиценз GFDL.
  4. Във всички случаи, лицензът GFDL изисква коректно признание на приносите на автора (авторите).
  5. GFDL позволява материалите да се използват за търговски цели при условие, че продуктите също са лизензирани под лиценза GFDL.

Можете да обясните на автора, че с отдаването на материала си под GFDL, той не губи правото си да използва текста: той продължава да е свободен да го публикува, където си поиска или под какъвто и да е друг лиценз. Можете също да споменете, че изискването за включване на пълния текст на GFDL с всяка поредна дистрибуция прави самостоятелната комерсиална употреба много малко вероятна на практика.

За изображения

[редактиране на кода]

При изображенията не сте ограничени до GFDL: всеки свободен лиценз ще свърши работа. Ако самоличността на фотографа е неясна (например, ако изображение е качено и е посочен автор и свободен лиценз, но изображението не може да бъде открито в Мрежата, помолете за потвърждение на истинността на информацията. Във всеки случай помолете за потвърждение на предявения лиценз. В случай на GFDL, посочете точките, споменати по-горе. Всеки свободен лиценз трябва да позволява всичките тези свободи, както по отношение на самото изображение, така и за всяка производна от него работа:

  1. Промяна
  2. Разпространение
  3. Употреба за всякакви цели, включително комерсиални.

Единствените допустими ограничения са надлежно признание на създаделя и изискването производните работи да бъдат лицензирани по подобен начин.

Декларация за съгласие

[редактиране на кода]

В голям брой от случаите отговорите на запитвания относно разрешения за ползване на изображения, текстове и т.н. са двусмислени, например „Разрешавам снимките ми да се използват в Уикипедия“. По тази причина, препоръчително е към писмото със запитване да се прикачи декларация за съгласие, която да бъде върната от автора / носителя на правата над съдържание. За пример по-долу е дадено заявление, която трябва да се редактира, като се добави необходимата допълнителна информация. То, в добавка към вашата молба за разрешение, ще помогне на носителя на авторското право да разбере по-добре с какви условия се съгласява.

С настоящото удостоверявам, че аз съм създател и/или единствен носител на изключителните авторски права над ТВОРБА [ поставете уеб-връзка ].

Давам съгласието си тази творба да бъде публикувана под свободния лиценз ЛИЦЕНЗ [изберете поне един от лицензите от http://commons.wikimedia.org/wiki/Copyright_tags ].

Потвърждавам, че предоставям на всекиго правото да използва произведението за всякакви, включително комерсиални, цели и да го променя според потребностите си, при условие, че спазва условията на посочения от мен лиценз.

Известно ми е, че винаги ще държа авторството над творбата си и си запазвам правото да получавам признание в съответствие с избрания лиценз. Промените, внасяни от други, няма да бъдат приписвани на мен.

Съзнавам, че не мога да се откажа от това споразумение и че творбата ми може и да бъде премахната от проектите на Уикимедия.

ДАТА, ИМЕ НА НОСИТЕЛЯ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

Вместо ТВОРБА, ЛИЦЕНЗ, ДАТА, ИМЕ НА НОСИТЕЛЯ НА АВТОРСКОТО ПРАВО следва да се попълнят съответните конкретни данни.

Когато получите разрешението

[редактиране на кода]

В момента, в който получите по електронна поща писмено потвърждение за предоставено разрешение за ползване под свободен лиценз, е необходимо:

  1. Да качите съответните графични, звукови или видео-файлове в Общомедия.
  2. Да препратите кореспонденцията, с която получавате разрешението на „permissions-commonsприwikimedia.org“ (OTRS адреса). В писмото си включете:
    • текста на вашето писмо, с което молите за разрешение,
    • текста на писмото, с което получавате разрешението,
    • URL към качения файл в Общомедия и URL на оригиналния източник на файла.
  3. На беседата на картинката или на описателната ѝ страница напишете, че разрешението е изпратено на OTRS. Не включвайте ненужни лични детайли като имейл-адреси и телефонни номера. Когато получат и прегледат разрешението, редакторите на Общомедия с достъп до OTRS ще обозначат файла със съответния шаблон и номер, под който разрешението е заведено в системата.

Поискани разрешения

[редактиране на кода]

Тук са изброени сайтовете с информация или картинки, книгите и различните източници на информация, чийто автори са дали разрешения да ползваме материалите им за статии в Уикипедия.

Тази страница е създадена за координация — ако поискате разрешение от някой автор, непременно въведете тук адреса и няколко думи, за да не се случи друг уикипедианец също да го направи.

Чакащи отговор

[редактиране на кода]

За тези източници се чака отговор на авторите.

  • http://www.beautifulbulgaria.com — проект „Красива България“. Разполага със снимкови и фактологически материали за България. --Webkid 23:38, 4 мар 2005 (UTC)

Отказани разрешения

[редактиране на кода]

За тези източници авторите са отказали да дадат съгласието си.

Получени разрешения

[редактиране на кода]

За тези източници авторите са дали разрешението си, като кореспонденцията е добавена на подстраница, или към тази, или на потребителската страница.

Когато добавяте разрешения, моля включвайте колкото се може по-подробно както отговора, така и въпроса към притежателя на правата..

Вижте също

[редактиране на кода]
Страници на български език
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия:Разрешения_за_ползване_на_материали&oldid=11275736“.