Световна търговска организация

Световна търговска организация World Trade Organization
Местоположение46.12, 6.09
Информация
Основана	1 януари 1995 г.
Седалище	Женева, Швейцария
Сайт	wto.org
Световна търговска организация в Общомедия

Световната търговска организация (СТО; на френски: Organisation mondiale du commerce, OMC; на английски: World Trade Organization, WTO) е международна организация, създадена на 1 януари 1995 година с договора от Маракеш, подписан на 15 април 1994 г., с цел да координира либерализацията на международната търговия. Тя е продължител на основаното през 1947 година Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ).

СТО се занимава с регулирането на търговията между своите членове, като създава обща рамка от търговски споразумения и система от правила за разрешаване на спорове.^[1] Основните области на търговската политика, върху които се фокусира организацията, водят началото си от по-ранни преговори в рамките на ГАТТ, най-вече от последния успешно приключил Уругвайски кръг (1986 – 1994).

В организацията членуват 162 държави,^[2] които реализират над 97% от международната търговия в света,^[3] както и над 20 наблюдатели или страни в процес на присъединяване. Организацията се ръководи от конференция на министрите, която се провежда на всеки 2 години, Общ съвет, който ръководи текущата дейност между конференциите, и генерален директор, назначаван от конференцията. Секретариатът на СТО е в Женева, Швейцария.^[4]

Все по-нарастващата роля на световната търговия принуждава индустриалните страни още през XIX век да поддържат на международно ниво ограничено сътрудничество по въпросите на митата и таксите. Разразилата се през 1929 г. глобална икономическа криза и опитите за нейното преодоляване в отделните развити страни по пътя на пряка защита на вътрешното производство чрез високи мита показва, че при все по-нарастващите обеми на външната търговия е необходима нейната институционализация и наднационално регулиране в международно признати правни рамки. За икономически фундамент на либерализацията на външната търговия служи икономическата теория за сравнителното преимущество, разработена в началото на XIX век от Давид Рикардо.

Идеята за създаване на международна организации, призвана да регулира международната търговия, възниква още с края на Втората световна война. Главно с усилията на САЩ и Великобритания, през 1944 г. на Бретънуудската конференция са основани Международният валутен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие. Третата опора на новия икономически ред, наред със споменатите организации, е създаването на Международна търговска организация (МТО). За целта, през 1946 г. в Хавана е свикана международна конференция за търговия и заетост, която трябва да изработи материално-правните рамки на международното съглашение за намаляване на митата, да предложи на заинтересованите страни устава на организацията, да поеме координираща роля по въпросите на външната търговия и понижаване на митата по пътя на стоките от страна в страна. Още през октомври 1947 г. е подписано Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), което първоначално се разглежда само като част от всеобщо споразумение в рамките на новата международна търговска организация. Това споразумение, считано за временно, влиза в сила на 1 януари 1948 г. и остава част от многостранната търговска система и след създаването на СТО.

СССР, следвоенна световна сила, не е поканен за участие в Хаванската конференция, тъй като отказва да участва в МВФ и МБВР. Съветското правителство се опасява, че голямото влияние на САЩ в тези организации и началото на Студената война (противопоставянето между идеологическите търговски блокове) не позволяват в нужната степен да се защитават интересите на СССР в рамките на подобни организации.

 Основна статия: Общо споразумение за митата и търговията

Правната основа на СТО е Общото споразумение за митата и търговията, въз основа на което се провеждат преговори в редица области на търговската политика и се създава система от споразумения и правила, регулиращи търговията със стоки. Съвсем скоро след подписването на Споразумението общият интерес на държавите да насърчат международната търговия в годините след Втората световна война води до неформалното създаване на неофициалната de facto международна организация, известна като „ГАТТ“.

Първоначалната идея за създаването на ГАТТ е осигуряването на трети орган от Бретънуудската система, наравно със Световната банка и МВФ, който да покрива въпросите, свързани с международната търговия. Делегати от над 50 държави постигат значителен успех в осигуряването на допълнителна либерализация на търговията по време на преговорите за създаване на Международна търговска организация, те се обединяват върху редица правила на международната търговия и отстъпки в митническите си тарифи. Комбинацията от двете води до подписването на ГАТТ, отделно от статута на предвидената Международна търговска организация. Докато ратификацията на втората обаче не успява да премине ратификационния процес в някои държави членки, Споразумението на ГАТТ влиза в сила през януари 1948 г. и остава единственият легитимен инструмент, регламентиращ международната търговия. Това остава така до създаването на СТО през 1995 г.

Въпреки дългия си живот, Споразумението винаги е било замислено като преходен документ, като му липсва формалната страна, за да получи международна правосубектност като пълноправна международна организация. През годините се провеждат няколко големи кръга на преговори.

Кръгове преговори в ГАТТ

	Година	Място на провеждане	Тема на преговорите	Участвали държави
	1947	Женева	Митнически тарифи	23
	1949	Анси	Митнически тарифи	13
	1951	Торки	Митнически тарифи	38
	1956	Женева	Митнически тарифи	26
(Кръг Дилън)	1960 – 1961	Женева	Митнически тарифи	26
(Кръг Кенеди)	1964 – 1967	Женева	Митнически тарифи и антидъмпингови мерки	62
(Токийски кръг)	1973 – 1979	Женева	Митнически тарифи и антидъмпингови мерки	102
(Уругвайски кръг)	1986 – 1994	Женева	Митнически тарифи, нетарифни мерки, правила, право на интелектуалната собственост, процедура за уреждане на търговски спорове, споразумение по текстила, селското стопанство, създаване на СТО и др.	123

Познатият като „Уругвайски кръг“ преговори продължава 8 години и води до сключването на Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация. СТО и правилата на многостранната търговска система обхващат търговията със стоки, услуги и свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, например географски марки и означения, промишлен дизайн, авторски права и др.

След приключването на Уругвайския кръг на преговори и създаването на Световната търговска организация се създава и единна система от договорености между държавите, като разпоредбите им са почти универсално признати. След официалното си създаване, главната квартира на СТО се намира в Женева, Швейцария. Пълноправните страни членкѝ към март 2016 г. са 162. Бюджетът на организацията за 2012 г. е 169 милиона швейцарски франка.

Кръгът преговори Доха, започнат през 2001 година и поставящ си за цел да даде възможност за справедливо участие в работата на организацията на по-бедните страни, среща много затруднения, породени от противоречията между големите страни износители на селскостопански продукти и страните с голям брой дребни земеделци, което прави прогнозите за завършване на преговорите несигурни.^[5]

Задачите на СТО са да бъде депозитар на търговските споразумения на СТО, да предоставя възможности за търговски преговори, да урежда търговски спорове, да наблюдава националните търговски политики, да оказва техническо съдействие на развиващите се страни и да си сътрудничи с други международни организации.

Понастоящем СТО се адаптира към новите условия в международната търговия и търси начин да се преструктурира, за да запази ефективността си. Правят се сериозни опити да се постигне пълно освобождаване на търговията със селскостопански стоки, което да предостави нови възможности на най-слабо развитите държави за участие в международната търговия.

Една от критиките към СТО е, че не обръща в достатъчна степен внимание на човешките права, работните норми, жизнените стандарти и т.н. Според някои критици – тъй като членове на СТО са и недемократични държави, СТО не може да предявява претенции да бъде призната за демократично основана организация.

Критично се разглеждат правилата за налагане на наказателни митнически ставки в случай на подбиване на цената – антидъмпингови мерки. Според критиците, тези правила са в противоречие със самата цел за либерализация на търговията.

Критикуват се ЕС и САЩ, които изискват от другите страни свободна търговия, а те самите защитават пазарите си, например под формата на парична помощ (субсидии и др.) за селското стопанство при производството и износа на селскостопанска продукция.

Някои критични към глобализацията неправителствени организации не упрекват начина на свободна търговия, а несправедливата практика да се дават правила за освобождаване на търговията и отваряне на пазарите, докато развитите страни защитават националните си стопанства. Други неправителствени организации са срещу свободната търговия и срещу нагласата всичко и всеки да бъдат превръщани в стока за търгуване.

Общата критика е, че споразуменията за СТО съответно за митата и търговията не спомагат за световна свободна търговия, тъй като както и преди търговските отношения са в полза на индустриалните нации. Има дори критици, които твърдят, че тези ползи даже са се увеличили.

Практически СТО се критикува от развиващите се страни по две основни линии:

• че създадените от нея правила са така обработени, че да облагодетелстват развитите държави.
• че се прилага двойна мярка при прилагането на тези правила – развитите страни на практика не прилагат върху себе си правилата, които самите те създават.

Някои решения на Органа за решаване на спорове в СТО предизвикват голям обществен отзвук.

• Решението от 1992 г. в рамките на ГАТТ по отношение закона на САЩ, регулиращ вноса на риба тон. Американският закон за защита на морските бозайници забранява вноса на риба, уловена с използването на определен тип мрежи, при употребата на които се убиват делфини. Законът се прилага както за американски, така и за чуждестранни продавачи на риба и по мнението на правителството на САЩ, той има за легитимна цел защитата на околната среда. Мексико, като страна, в която този начин на улов на риба тон е позволен, подава жалба срещу закона, твърдейки, че нарушава споразумението за свободна търговия и сам по себе си е забрана в рамките на нетарифните ограничения на ГАТТ. Предшественикът на Комисията действително признава, че законът е в противоречие с нормите на свободната търговия и посочва, че макар и правителството на САЩ да преследва легитимна цел за защита на делфините, тази цел може да бъде постигната с други методи, които да не нарушават споразумението за свободна търговия.Tuna/Dolphin Case I
• Подобен спор по отношение на закона за забрана на вноса на скариди в САЩ, уловени по методи, опасни за морските костенурки, е представен на Комисията в рамките на СТО през 2000 г. Някои азиатски страни (Индия, Пакистан, Малайзия и Тайланд), които използват този метод на риболов, са на мнение, че такива ограничения на вноса в САЩ не са нищо друго, освен „зелен протекционизъм“, зад който в действителност стои желанието на развитите страни да ограничат евтиния внос, а екологичната обосновка е само претекст. Що се отнася до този въпрос, Комисията, макар и да признава в мотивите за решението си възможността, че мерките за опазване на околната среда теоретично могат да бъдат законна причина за ограничаването на вноса на някои стоки, но в конкретния случай закона за забрана на вноса на скариди, според нея, не отговаря на нормите на Световната търговска организация, и САЩ са длъжни да го отменят.Shrimp/Turtle Case
• По-голямата част от търговските спорове в рамките на СТО са споровете между основните участници в международната търговия – Европейският съюз и САЩ. Например, широк отглас получава конфликтът при налагането от САЩ през март 2002 г. на високи вносни мита за европейска стомана, с цел да подкрепи американската стоманодобивна индустрия. Европейският съюз оценява това като дискриминация и забрана на споразуменията на СТО и оспорва мерките с жалба до Комисията, която признава мерките за защита на пазара в САЩ като нарушение на правилата на СТО. Съединените щати са принудени да премахнат дискриминационните тарифи.

През 2018 г. ИТ проектът DOMOS за замяна на малко компютърно приложение за управление на файлове, който продължи повече от десет години без резултат, струва повече от 1 милион франка и предизвика възлагането на служители на външни изпълнители поради липса на бюджет. критикуван за лошо управление и липса на прозрачност, което може да доведе до корупция.^[6]

Страни членки

Към края на ноември 2015 г. в Световната търговска организация влизат 162 членки, в това число 158 международно признати държави членки на ООН, частично признатият Тайван, 2 зависими територии (Хонконг и Макао) и Европейския съюз.^[7]

#	Страна	Дата на присъединяване
1	Австралия	1 януари 1995
2	Австрия	1 януари 1995
3	Антигуа и Барбуда	1 януари 1995
4	Аржентина	1 януари 1995
5	Бангладеш	1 януари 1995
6	Барбадос	1 януари 1995
7	Бахрейн	1 януари 1995
8	Белиз	1 януари 1995
9	Белгия	1 януари 1995
10	Бразилия	1 януари 1995
11	Бруней	1 януари 1995
12	Великобритания	1 януари 1995
13	Унгария	1 януари 1995
14	Венецуела	1 януари 1995
15	Габон	1 януари 1995
16	Гаяна	1 януари 1995
17	Гана	1 януари 1995
18	Германия	1 януари 1995
19	Хондурас	1 януари 1995
20	Хонконг	1 януари 1995
21	Гърция	1 януари 1995
22	Дания	1 януари 1995
23	Доминика	1 януари 1995
24	ЕС	1 януари 1995
25	Замбия	1 януари 1995
26	Индия	1 януари 1995
27	Индонезия	1 януари 1995
28	Ирландия	1 януари 1995
29	Исландия	1 януари 1995
30	Испания	1 януари 1995
31	Италия	1 януари 1995
32	Канада	1 януари 1995
33	Кения	1 януари 1995
34	Коста Рика	1 януари 1995
35	Кот д'Ивоар	1 януари 1995
36	Кувейт	1 януари 1995
37	Люксембург	1 януари 1995
38	Мавриций	1 януари 1995
39	Макао	1 януари 1995
40	Малайзия	1 януари 1995
41	Малта	1 януари 1995
42	Мароко	1 януари 1995
43	Мексико	1 януари 1995
44	Мианмар	1 януари 1995
45	Намибия	1 януари 1995
46	Нигерия	1 януари 1995
47	Нидерландия[8]	1 януари 1995
48	Нова Зеландия	1 януари 1995
49	Норвегия	1 януари 1995
50	Пакистан	1 януари 1995
51	Парагвай	1 януари 1995
52	Перу	1 януари 1995
53	Португалия	1 януари 1995
54	Румъния	1 януари 1995
55	Свазиленд	1 януари 1995
56	Сенегал	1 януари 1995
57	Сейнт Винсент и Гренадини	1 януари 1995
58	Сейнт Лусия	1 януари 1995
59	Сингапур	1 януари 1995
60	Словакия	1 януари 1995
61	Суринам	1 януари 1995
62	САЩ	1 януари 1995
63	Тайланд	1 януари 1995
64	Танзания	1 януари 1995
65	Уганда	1 януари 1995
66	Уругвай	1 януари 1995
67	Филипини	1 януари 1995
68	Финландия	1 януари 1995
69	Франция	1 януари 1995
70	Чехия	1 януари 1995
71	Чили	1 януари 1995
72	Швеция	1 януари 1995
73	Шри Ланка	1 януари 1995
74	Република Южна Африка	1 януари 1995
75	Южна Корея	1 януари 1995
76	Япония	1 януари 1995
77	Тринидад и Тобаго	01.03.1995
78	Зимбабве	05.03.1995
79	Доминиканска република	09.03.1995
80	Ямайка	09.03.1995
81	Турция	26.03.1995
82	Тунис	29.03.1995
83	Куба	20.04.1995
84	Израел	21.04.1995
85	Колумбия	30.04.1995
86	Салвадор	07.05.1995
87	Ботсвана	31.05.1995
88	Гвинея-Бисау	31.05.1995
89	Джибути	31.05.1995
90	Лесото	31.05.1995
91	Мавритания	31.05.1995
92	Малави	31.05.1995
93	Мали	31.05.1995
94	Малдиви	31.05.1995
95	Того	31.05.1995
96	Централноафриканска република	31.05.1995
97	Буркина Фасо	03.06.1995
98	Египет	30.06.1995
99	Полша	01.07.1995
100	Швейцария	01.07.1995
101	Гватемала	21.07.1995
102	Бурунди	23.07.1995
103	Сиера Леоне	23.07.1995
104	Кипър	30.07.1995
105	Словения	30.07.1995
106	Монако	26.08.1995
107	Лихтенщайн	01.09.1995
108	Никарагуа	03.09.1995
109	Боливия	12.09.1995
110	Гвинея	25.10.1995
111	Мадагаскар	17.11.1995
112	Камерун	13.12.1995
113	Катар	13 януари 1996
114	Фиджи	14 януари 1996
115	Еквадор	21 януари 1996
116	Хаити	30 януари 1996
117	Сейнт Китс и Невис	21.02.1996
118	Бенин	22.02.1996
119	Гренада	22.02.1996
120	Обединени арабски емирства	10.04.1996
121	Руанда	22.05.1996
122	Папуа Нова Гвинея	09.06.1996
123	Соломонови острови	26.07.1996
124	Чад	19.10.1996
125	Гамбия	23.10.1996
126	Ангола	23.11.1996
127	България	01.12.1996
128	Нигер	13.12.1996
129	Демократична република Конго	1 януари 1997
130	Монголия	29 януари 1997
131	Република Конго	27.03.1997
132	Панама	06.09.1997
133	Киргизстан	20.12.1998
134	Латвия	10.02.1999
135	Естония	13.11.1999
136	Йордания	11.04.2000
137	Грузия	14.06.2000
138	Албания	08.09.2000
139	Оман	09.11.2000
140	Хърватия	30.11.2000
141	Литва	31.05.2001
142	Молдова	26.07.2001
143	Китай	11.12.2001
144	Тайван	1 януари 2002
145	Армения	05.02.2003
146	Северна Македония	04.04.2003
147	Непал	23.04.2004
148	Камбоджа	13.10.2004
149	Саудитска Арабия	11.12.2005
150	Виетнам	11 януари 2007
151	Тонга	27.07.2007
152	Украйна	16.05.2008
153	Кабо Верде	23.07.2008
154	Черна гора	29.04.2012
155	Самоа	10.05.2012
156	Русия	22.08.2012
157	Вануату	24.08.2012
158	Лаос	02.02.2013
159	Йемен	26.07 2014
160	Таджикистан	02.03.2013
161	Сейшели	26.04 2015
162	Казахстан	27.07.2015

Страни наблюдателки

Наблюдатели към СТО са:^[7]

• Азербайджан
• Алжир
• Андора
• Афганистан
• Бахамски острови
• Беларус
• Босна и Херцеговина
• Бутан
• Ватикана
• Екваториална Гвинея
• Етиопия
• Ирак
• Иран
• Коморски острови
• Либерия
• Либия
• Ливан
• Сао Томе и Принсипи
• Сирия
• Судан
• Сърбия
• Узбекистан

На 11 декември 2005 г. е взето официално решение за приемането в Световната търговска организация на Саудитска Арабия, която става 149-а членка.

На 15 декември същата година в Хонконг председателят на министерската конференция на СТО Джон Цанг заявява готовността на организацията да приеме Кралство Тонга.

На 7 ноември 2006 г. СТО официално предлага на Виетнам да встъпи в организацията, след 11-годишни преговори. По мнение на представители на организацията, Виетнам успешно е провел всички необходими реформи.

На 10 ноември 2006 г. президентът на Руския съюз на промишлениците и предприемачите Александър Шохин, заявява, че Русия и САЩ са постигнали компромис в преговорите по встъпване в СТО. На 18 ноември, на среща на върха в Ханой, се провежда пореднит етап от двустранните преговори между Русия и САЩ по повод встъпването на Русия в организацията. В резултат е подписано двустранно съглашение.

На 1 – 2 декември 2006 г. в Женева се състои Петата интерпарламентарна конференция на СТО. В работата на форума вземат участие над 400 представители от 70 страни. Темата на конференцията е сривът на кръга от преговори в Доха и възможността за реанимация на преговорния процес. В заключителния документ на конференцията е изразена загриженост, че преговорите в рамките на Дохийския кръг „практически са застинали в мъртва точка“. Парламентаристите също така подчертават, че специално внимание на преговорите в рамките на Дохийския кръг е длъжно да се отдели на защитата на интересите на развиващите се страни.

На 11 януари 2007 г. Виетнам официално влиза в редовете на СТО и става 150-а членка на организацията.

На 31 юли 2007 г. Кралство Тонга^[9] влиза в СТО.

На 23 юли 2008 г. Кабо Верде официално става 153-та страна-членка на организацията.^[10][11][12]

На 26 октомври 2011 г. е обявено, че Вануату се присъединява към СТО.^[13][14]

На 28 октомври Грузия се съгласява с влизането на Русия в организацията, а на 9 ноември в Женева, при посредничеството на Швейцария, двете страни подписват съглашение по присъединяването.^[15] Това е последното двустранно съглашение по пътя за влизане на Русия в СТО.

На следващия ден са приети Черна гора и Самоа.^[16]

На 22 август 2012 г. Руска федерация влиза в Световната търговска организация и става 156-а членка.^[17]

Два дни по-късно, на 24 август, Вануату също встъпва в организацията и става 157-ата страна членка.^[18]

• Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ)
• Общо споразумение по търговията с услуги (ГАТС)
• Споразумение относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (ТРИПС)
• Споразумение за свързаните с търговията инвестиционни мерки (ТРИМС)
• Споразумние за текстила и облеклото
• Споразумение за субсидиите и изравнителните мерки
• Споразумение за защитни мерки
• Договореност относно правилата и процедурите за уреждане на спорове
• Механизъм за преглед на търговската политика
• Споразумение по улесняване на търговията

• Световна митническа организация
• Кръг преговори Доха
• Антиглобализъм

• Световна търговска организация
• Вторият стълб (някои критики към СТО) Архив на оригинала от 2007-04-28 в Wayback Machine.
• Присъединяване на България към СТО