Сидер Грънчаров
Сидер Грънчаров | |
български революционер | |
Като доброволец в Сърбия [1] | |
Роден |
1839 г.
|
---|---|
Починал | |
Въоръжена борба | |
Участник в | ВРО Сръбско-турска война |
Активна дейност | ок.1870 – 1876 |
Сидер Костадинов Грънчаров, известен като Сидер войвода, е участник в националноосвободителното движение. Член на крупния търговски и възрожденски род Грънчарови.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден в Горна Оряховица. Занимава се с търговия на кожи и спиртни напитки в съдружие с братята си Моско и Вичо Грънчарови. В революционното дело е привлечен от Васил Левски[2]. Участва в ръководството на местния революционен комитет като касиер на окръжния комитет в Горна Оряховица.
През януари 1876 г. Грънчаров отива във Влашко като главен пълномощник на окръжния комитет за набавяне на оръжие. Улеснява преминаването на войводите Поп Харитон и Никола Генчев Хаинчанина през Дунав и успява да достави контрабандно големи пратки с оръжие в навечерието на Априлското въстание през 1876. Закупува и около 70 пушки от Русия за формиращата се по това време Ботева чета. Оръжията обаче са спрени на руско-румънската граница и Сидер Грънчаров заминава, за да ги освободи от митницата. Когато се връща в Гюргево разбира, че четата вече е потеглила.[3]
Грънчаров се прехвърля в Сърбия и взима участие в Сръбско-турската война през 1876 г. като доброволец под командването на Филип Тотю. През юли навлиза начело на петдесетина четници в Западна България с намерението да вдигне въстание. Четата е пресрещната от силни турски войски. Грънчаров загива на 31 юли 1876 година в бой край село Чурек, недалеч от връх Мургаш.[4]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Днес името на Сидер войвода носи улица в Горна Оряховица, на която е и читалището „Братя Грънчарови“. Негов племенник е генерал Григор Грънчаров.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 5721 фотографии от българската история
- ↑ Сидер войвода, последната въоръжена проява на Априлското въстание
- ↑ desant.net
- ↑ Стоянов, Иван. История на Българското възраждане (достъп от 30.12.2021).