Републикански път II-18
Републикански път II-18 | |
Страна | България |
---|---|
Начало | 273,7 km I-1 София, кв. „Княжево“ 103,6 km I-6 София, кв. „Княжево“ |
Край | 273,7 km I-1 София, кв. „Княжево“ 103,6 km I-6 София, кв. „Княжево“ |
Дължина | 61,8 km |
Републикански път II-18 в Общомедия |
Републикански път II-18 е второкласен път, част от републиканската пътна мрежа на България, преминаващ изцяло по територията на Област София и явяващ се Софийски околовръстен път (СОП). Дължината му е 61,8 km. По него минават важни европейски пътища, като Е79, Е80 и Е871. Пътят е планиран да се разшири на няколко етапа до 2027 г., което е калкулирано на около 300 млн. евро.[1]
Пътят започва от km 273,7 на Републикански път I-1 и km 103,6 на Републикански път I-6 в югозападната част на София, кв. „Княжево“ и по часовниковата стрелка се завръща отново в началната си точка. С изключение на първите си 9,5 km пътят в различни участъци се дублира с още 3 първокласни пътя от Републиканската пътна мрежа.
- В протежение на 35,0 km, от 9,5 km (бул. „Сливница“) до 44,5 km (бул. „Цариградско шосе“) – с Републикански път I-8 от неговия km 49,5 до km 84,5;
- В протежение на 28,3 km, от 35,8 km (бул. „Ботевградско шосе“) до 61,8 km (бул. „Цар Борис III“) – с Републикански път I-1 от неговия km 245,4 до km 273,7;
- В протежение на 28,3 km, от 35,8 km (бул. „Ботевградско шосе“) до 64,1 km (бул. „Цар Борис III“) – с Републикански път I-6 от неговия km 131,9 до km 103,6.
Реконструкция
[редактиране | редактиране на кода]Поради голямата натовареност на пътя, е предвидено постепенното му разширяване и реконструкция, за да отговори на тежкия трафик. Пресичанията с други пътища на едно ниво трябва да бъдат заменени от пътни възли, а разширяването включва изграждането на две платна с по три ленти за движение, както и аварийна лента или локални платна в различните участъци на пътя.
Условно пътят е разделен на четири участъка (дъги) – южна, северна, западна и източна, като те се намират в различни етапи на реконструкция.[2]
Източна дъга
[редактиране | редактиране на кода]Източната дъга се намира между автомагистрала „Тракия“ (А1) и автомагистрала „Хемус“ (А2). След пускането на моста при Казичене цялата е безконфликтна, с 2 пътни платна по 3 ленти за движение и аварийна лента.
Южна дъга
[редактиране | редактиране на кода]Южната дъга се намира между автомагистрала „Струма“ (А3) и автомагистрала „Тракия“ (А1). Тя свързва едни от най-населените жилищни комплекси на столицата – Люлин, Младост и Овча купел, преминавайки основно покрай северното подножие на Витоша.
Разширяването на южната дъга протича на няколко етапа. Преди 1989 г. е разширен участък в близост до резиденция „Бояна“, включващ и пътен възел „Бояна“ във формата на пълна детелина.
- Бояна – Младост. В периода 2007 – 2012 г. е разширен участъкът от Бояна до Младост, включващ пет пътни възела.
- Бояна – АМ „Струма“. За участъка от Бояна до автомагистрала „Струма“ е изготвен идеен проект, който предвижда изграждането на тунел и естакада между Бояна и Горна баня, но на този етап липсва осигурено финансиране.[2]
- Младост – АМ „Тракия“. За участъка между Младост и автомагистрала „Тракия“ e изготвен идеен проект в началото на 2015 г.,[3] като се предвижда строителството да бъде финансирано със заем от ЕИБ по програмата „Транзитни пътища VІ“.[4] През март 2018 г. АПИ стартира обществена поръчка за избор на изпълнител. Общата ѝ дължина е 6,08 km, а проектът ще се изпълнява изцяло със средства от републиканския бюджет. Прогнозната стойност е 123 млн. лв. без ДДС. Срокът за изпълнение е 910 календарни дни, от които 180 дни за проектиране и 730 дни за строителство (очаквано изпълнение в края на 2020 година).[5] През май 2019 „Трейс груп холд“ подава жалба срещу избора на „ГБC – Инфраструĸтурно строителство“ за изпълнител на участъĸa. Жалбата е отхвърлена от Комисията за защита на конкуренцията [6] и „Трейс груп холд“ образува дело във Върховния административен съд, но седмица по-късно жалбата е оттеглена[7]. Строителството може да стартира до края на 2019 г., забавянето се дължи на отчуждителните процедури[8]. Проектът е завършен през 2021 г.
Западна дъга
[редактиране | редактиране на кода]Западната дъга се намира между автомагистрала „Струма“ и бъдещата автомагистрала „Европа“. Разширяването на първия участък от автомагистрала „Струма“ до р. Какач, включващо пътни възли „Царица Йоана“ и „Сливница“, започва през 2012 г. и завършва в края на 2015 г. Другият участък, от р. Какач до автомагистрала „Европа“ (тогава още наричана автомагистрала „Калотина“), също е разширен, като строителството започва през октомври 2015 г.[9] и приключва през есента на 2016 г., така и тази дъга, заедно с източната и северната, стана цялата безконфликтна.
Северна дъга
[редактиране | редактиране на кода]Северната дъга се намира между автомагистрала „Европа“ и автомагистрала „Хемус“. На този етап разширяване не е предвидено, а вместо това е изградена нова магистрала – Северна скоростна тангента, чието трасе е разположено по-близо до София. Договорът за изграждането на Северната тангента е сключен в началото на 2014 г.,[10] като движението по директното трасе е пуснато през април 2016 г.[11]През декември 2019 г. Северната скоростна тангента е включена като част от автомагистрала „Европа“.
Връзки с други пътища
[редактиране | редактиране на кода]От пътя вляво се отделят два третокласни пътя от Републиканската пътна мрежа:
- на 52,5 km – Републикански път III-181 (48,4 km) до с. Алино;
- на 6,4 km – Републикански път III-189 (5,7 km) до гр. Банкя.
Пътища, отклоняващи се надясно (населено място, № на пътя, посока на пътя) |
km | Пътища, отклоняващи се наляво (посока на пътя, № на пътя, населено място) |
---|---|---|
бул. „Цар Борис III“ | 0,0 | → бул. „Цар Борис III“, 273,7 km, I-1 ← бул. „Цар Борис III“, 103,6 km I-6 |
ул. „Суходолска“ | 4,5 | → ул. „Бъдеще“ 0,0 km, общински път (за с. Иваняне) |
6,5 | → 0,0 km, автомагистрала „Струма“ → 0,0 km, III-189 (за гр. Банкя) | |
бул. „Сливница“ | 9,3 | ← 49,5 km, I-8 |
бул. „Ломско шосе“ | 12,5 | → 0,0 km, II-81 (за гр. Лом) |
(за кв. „Обеля“) | 13,3 | → общински път (за с. Мрамор) |
(за кв. „Требич“) ул. „Латин Борисов Колев“ ← | 16,9 | → ул. „Мировско шосе“ (за с. Мировяне) |
17,7 | ← гр. Нови Искър, 88,0 km, II-16 (от с. Ребърково) | |
(за с. Кубратово) общински път, гр. Нови Искър ← | 20,2 | гр. Нови Искър |
23,4 | → общински път (за кв. „Гниляне“ на гр. Нови Искър) | |
(за с. Световрачене) ул. „Синчец“ ← | 24,2 | → общински път (за с. Подгумер) |
(за с. Световрачене) ул. „Войнешки път“ ← | 25,3 | → общински път (за с. Войнеговци) |
(за с. Чепинци) ул. „Стара планина“ ← | 28,9 | → общински път (за с. Локорско) |
ул. „Челопешко шосе“ | 34,3 | → общински път (за кв. Челопечене) |
бул. „Ботевградско шосе“ | 35,9 | → 0,0 km, автомагистрала „Хемус“ ← 245,4 km, I-1 (от Видин) → 131,9 km, I-6 (за Бургас) |
38,2 | → общински път (за с. Кривина) | |
(за с. Бусманци) общински път ← | 40,7 | → общински път (за с. Казичене) |
бул. „Цариградско шосе“ | 44,3 | → 0,0 km, автомагистрала „Тракия“ → 84,5 km, I-8 (за ГКПП Капитан Андреево-Капъкуле) |
ул. „Стар Лозенски път“ | 45,1 | → общински път (за с. Лозен) |
ул. „Патриарх Герман“ | 47,3 | → ул. „Патриарх Герман“ (за с. Герман) |
ул. „Самоковско шосе“ | 48,6 | ← ул. „Самоковско шосе“, 86,3 km, II-82 (от гр. Костенец) |
бул. „Св. Климент Охридски“ | 52,5 | → ул. „Бистришко шосе“, 0,0 km, III-181 (за с. Алино) |
бул. „Симеоновско шосе“ | 54,7 | → бул. „Симеоновско шосе“, (за кв. Симеоново) |
бул. „Черни връх“ | 56,7 | → бул. „Черни връх“, (за кв. Драгалевци) |
бул. „България“ | 59,5 | → бул. „България“, (за кв. Бояна) |
бул. „Цар Борис III“ | 64,1 | → бул. „Цар Борис III“, 273,7 km, I-1 ← бул. „Цар Борис III“, 103,6 km I-6 |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Републиканска пътна мрежа на България
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Околовръстното ще се строи поне още 5 г., Столичен общински виртуален пресцентър, 7 януари 2005.
- ↑ а б Столичното околовръстно шосе минало настояще и бъдеще // Econ.bg, 17 август 2012.
- ↑ Четири пътни възела на околовръстното в София от Камбаните до „Цариградско“ // stroitelstvo.info, 23 февруари 2015. Архивиран от оригинала на 2015-02-27. Посетен на 2019-05-28.
- ↑ Идеен проект на СОП от „Цариградско“ до п.в. „Младост“ – до Нова година // stroitelstvo.info, 15 септември 2014. Архивиран от оригинала на 2015-02-24. Посетен на 2019-05-28.
- ↑ АПИ стартира обществени поръчки за близо половин милиард лева Архив на оригинала от 2018-04-03 в Wayback Machine., Агенция Пътна инфраструктура, 22 март 2018.
- ↑ Радостина Попова, Разширяват Околовръстния път от „Младост“ до „Цариградско“, gradat.bg, 7 май 2019.
- ↑ Административно дело 5212 / 2019[неработеща препратка], Върховен административен съд.
- ↑ Строителството на Южната дъга на Софийския околовръстен път може да започне до края на годината Архив на оригинала от 2020-11-03 в Wayback Machine., Министерство на регионалното развитие и благоустройството, 17 май 2019.
- ↑ Стартира изграждането на участък 2 от Западната дъга на СОП // АПИ, 22 октомври 2015 г. Архивиран от оригинала на 2020-09-23. Посетен на 2015-11-07.
- ↑ Започва проектирането и строителството на Северната скоростна тангента // vestnikstroitel.bg, 17 февруари 2014.
- ↑ Изцяло е пусната за движение Северната скоростна тангента // API, 28 април 2016. Архивиран от оригинала на 2018-12-28. Посетен на 2016-05-01.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Карта на републиканската пътна мрежа в АПИ
- Пътен атлас на България М 1:200000 Архив на оригинала от 2014-10-08 в Wayback Machine. mapsbg.com
- Списък на републиканската пътна мрежа на България Архив на оригинала от 2013-12-03 в Wayback Machine.
|