Шарл Рише

Шарл Рише Charles Robert Richet
френски физиолог
Роден	26 август 1850 г. Париж, Франция
Починал	4 декември 1935 г. (85 г.) Париж, Франция
Националност	Франция
Учил в	Парижки университет
Научна дейност
Област	физиология, психология
Учил при	Шарл-Филип Робен
Работил в	Колеж дьо Франс
Публикации	„Анафилаксия“ (1911)
Награди	Нобелова награда за физиология или медицина (1913)
Семейство
Баща	Алфред Рише
Майка	Йожени Рише
Съпруга	Амели Обри
Деца	5 сина и 2 дъщери
Шарл Рише в Общомедия

Шарл Робер Рише (на френски: Charles Robert Richet) е френски физиолог, известен със своите изследвания върху анафилактичния шок при човека. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1913, член на Националната медицинска академия във Франция (1898) и Френската академия на науките (1914), кавалер на Ордена на Почетния легион (1926).

Роден е на 26 август 1850 година в Париж, Франция, в семейството на Алфред Рише, професор по клинична хирургия в медицинския факултет на Парижкия университет, и съпругата му Йожени Рише (по баща Рьонуар).

След завършване на средното си образование записва медицина в Парижкия университет, но скоро разбира, че не го интересува практическата медицина, а изследователската работа и хуманитарните дисциплини, към които запазва интереса си цял живот. В университета изучава хипнозата, храносмилателните секрети и влиянието на болката върху дейността на мускулите и нервите. През 1877 г. се дипломира, а една година по-късно защитава докторска дисертация, в която за първи път доказва наличието на солна киселина в секрета на стомаха при бозайниците, птиците и безгръбначните. През 1887 г. става професор по физиология в Колеж дьо Франс и се заема с изучаването на различните видове мускулни свивания.

От 1891 г. издава сп. „Анали на психичните науки“ (Annales des sciences psychiques), а през 1905 става президент на Британското общество за изследване на психиката. Създава и разработва теоретически термините ектоплазма и метапсихика.

През 1913 г. получава Нобелова награда за физиология или медицина „за откритието на анафилаксията“. Същата година се жени за Амели Обри, от която има две дъщери и двама сина.

Дълги години изследва екстрасензорните възприятия и явления, хипнозата и спиритизма. Поддържа връзка с известни по негово време окултисти и спиритисти; изследва, заедно с Чезаре Ломброзо, медиума Евсапия Паладино. Има интереси към историята, социологията, философията, литературата; пионер в авиацията. Занимава се и с изучаване на психиката. През 1923 г. в превод на английски език излиза книгата му „Тридесет години изследване на психиката“ (Thirty Years of Psychical Research), в която описва опитите си в тази област. Убеден пацифист, Рише пише няколко книги, разказващи за ужасите на войната.

Умира на 4 декември 1935 година в Париж на 85-годишна възраст.

Рише, заедно с Жул Ерикур, открива бактерията Staphylococcus, предизвикваща смъртоносно заболяване при зайците, но само ограничени гнойници при инфектирани с нея кучета. Прякото преливане на кръв от кучета във вените на зайците, за да им се придаде устойчивост към бактерията, предизвиквало токсично действие. Но ако кръвта се преливала между ципите на перитонеума, за да я просмуква бавно, предаването на устойчивостта се осъществявало успешно и зайците придобивали имунитет към следваща инфекция със Staphylococcus. След това Рише и Ерикур решават да приложат своята хемотерапия (наречена по-късно серумна терапия) към заболяванията на човека. Те започват с туберкулозата. Към края на века Рише и Ерикур са принудени да признаят, че първоначалната им цел – серумна терапия на туберкулозата – не е достигната. Но те откриват, че храненето със сурово месо подобрява състоянието на болни от туберкулоза кучета. През 1900 г. Рише доказва, че зомотерапията (хранене със сок от сурово месо) може да бъде ефективно средство за лечение на туберкулозата при хората.

През 1901 г., когато изучава токсичното действие при пряко инжектиране на мускулна тъкан във вените, Рише получава възможност да усъвършенства своите познания по токсикология. При научна експедиция в Средиземно море с принца на Монако Алберт той е натоварен със задачата да изследва отровните пипалца на сифонофора физалия. След някои предварителни опити Рише се връща във Франция, където започва сравнително изследване на отровата, която има морската анемония. Той инжектира на кучета отрова в различни концентрации, за да определи токсичната доза. Ако кучетата оживявали, след няколко седмици отново им инжектирали отрова. И, както пише Рише, „изведнъж се разкри потресаващ факт, в който самият аз повярвах с огромно усилие“. Когато инжектирали на кучетата много по-малки дози отрова, те умирали много бързо. Рише нарекъл това явление анафилаксия, тъй като било противоположно на профилактичния ефект при обикновената имунизация.

През 1911 г. Рише обобщава работата си в монографията „Анафилаксия“. Той обяснява явлението с това, че „в кръвта се намира вещество, което само по себе си е безобидно, но отделя силна отрова при смесване с антиген“. Като посочва, че такива вещества са белтъчини, Рише разработва специфични диагностични проби за откриване на свръхчувствителността.

• Recherches expérimentales et cliniques sur la sensibilité, Paris, Masson, 1877^[1].
• Structure et physiologie des circonvolutions cérébrales, Paris, Germer Baillière, 1878.
• Leçons sur la physiologie générale des muscles, des nerfs et des centres nerveux, Paris, Germer Baillière, 1882.
• L’homme et l’intelligence. Fragments de psychologie et de physiologie, Paris, Félix Alcan, 1887^[2].
• Essai de psychologie générale, Paris, Alcan, 1888^[3].
• Dans cent ans, P. Ollendorff, 1892^[4].
• Les guerres et la paix, Paris, Schleicher Freres, 1899^[5].
• Exposé des travaux scientifiques de M. Charles Richet, Paris, Chameroy et Renouard, 1901.
• L’Anaphylaxie („Анафилаксия“), Paris, Baillière, 1911^[6].
• La Sélection humaine, Paris, Félix Alcan, 1913^[7].
• L’homme stupide, Paris, Ernest Flammarion, 1919.
• Traité de Métapsychique („Трактат по метапсихика“), Paris, Alcan, 1922.
• Dictionnaire de Physiologie 2e Fascicule, 209 – 576, Paris, Alcan, 1923.
• L’intelligence et l’homme. Études de psychologie et de physiologie, Paris, Félix Alcan, 1927.
• Notre sixième sens („Нашето шесто чувство“), Paris, Montaigne, 1928.
• La grande espérance, Paris, Montaigne, 1933^[8].

• ((fr)) Dr E. Osty, Charles Richet (1850 – 1935), 1936
• ((en)) Биография на Рише на сайта на Нобеловите награди

• Портал „Психология“

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB Léonore NDL NKC NLA NLG Open Library PLWABN ICCU Scopus SNAC IdRef VIAF WorldCat

п б р Нобелова награда за физиология или медицина Лауреати на наградата през годините 1901: Фон Беринг 02: Рос 03: Финсен 04: Павлов 05: Кох 06: Голджи, Рамон и Кахал 07: Лаверан 08: Ерлих, Мечников 09: Кохер 10: Косел 11: Гулстранд 12: Карел 13: Рише 14: Барани 19: Борде 20: Крог 22: Хил, Майерхоф 23: Бантинг, Маклауд 24: Ейнтховен 26: Фибигер 27: Вагнер-Яурег 28: Никол 29: Ейкман, Хопкинс 30: Ландщайнер 31: Варбург 32: Шерингтън, Ейдриън 33: Морган 34: Уипъл, Мърфи, Майнът 35: Шпеман 36: Дейл, Льови 37: Сент-Дьорди 38: Хейманс 39: Домак 43: Дойзи, Дам 44: Ърленгър, Гасер 45: Флеминг, Чейн, Флори 46: Малър 47: Г. Кори, К. Кори, Усай 48: Мюлер 49: Мониш, Хес 50: Хенч, Кендъл, Райхщайн 51: Тейлър 52: Ваксман 53: Х. Кребс, Липман 54: Ендърс, Уелър, Робинс 55: Теорел 56: Курнан, Форсман, Ричардс 57: Бове 58: Бидъл, Тейтъм, Лидърбърг 59: Очоа, Корнбърг 60: Бърнет, Медауар 61: фон Бекеши 62: Крик, Уотсън, Уилкинс 63: Екълс, Ходжкин, Хъксли 64: Блох, Линен 65: Жакоб, Лвоф, Моно 66: Раус, Хъгинс 67: Гранит, Хартлайн, Уолд 68: Холи, Корана, Ниренбърг 69: Делбрюк, Хърши, Лурия 70: Кац, фон Ойлер, Акселрод 71: Съдърланд 72: Еделман, Портър 73: фон Фриш, Лоренц, Тинберген 74: Клод, Дьо Дюв, Паладе 75: Балтимор, Дулбеко, Темин 76: Блумбърг, Гайдъшек 77: Гиймен, Шали, Ялоу 78: Арбер, Нейтънс, Смит 79: Кормак, Хаунсфийлд 80: Бенасераф, Досе, Снел 81: Хюбъл, Спери, Висел 82: Бергстрьом, Самуелсон, Вейн 83: Макклинтък 84: Йерне, Кьолер, Милстейн 85: Браун, Голдстайн 86: Коен, Леви-Монталчини 87: Тонегава 88: Блек, Елион, Хичингс 89: Бишоп, Вармъс 90: Мъри, Томас 91: Неер, Закман 92: Фишър, Е. Кребс 93: Робъртс, Шарп 94: Гилмън, Родбел 95: Люис, Нюслейн-Фолхард, Вишаус 96: Дохърти, Цинкернагел 97: Прусинър 98: Фърчгот, Игнаро, Мурад 99: Блобел 2000: Карлсон, Грийнгард, Кандел 01: Хартуел, Хънт, Нърс 02: Бренър, Хорвиц, Сълстън 03: Лотърбър, Мансфийлд 04: Бък, Аксел 05: Маршал, Уорън 06: Файър, Мело 07: Капеки, Евънс, Смитис 08: Хаузен, Баре-Синуси, Монтание 09: Блекбърн, Грейдър, Шостак 10: Едуардс 11: Бойтлер, Хофман, Стайнман 12: Гърдън, Яманака 13: Ротман, Шекман, Зюдхоф 14: О'Кийф, М.-Б. Мосер, Е. Мосер 15: Кемпбъл, Омура, Ту 16: Осуми 17: Хол, Росбаш, Йънг 18: Алисън, Хонджо 19: Келин, Семенза, Ратклиф 20: Алтър, Райс, Хоутън 21: Джулиъс, Патапутян 22: Паабо 23: Карико, Уейсман 24: Амброс, Рувкун Наградата не е присъждана през: 1915, 1916, 1917, 1918, 1921, 1925, 1940, 1941, 1942 г.