Nothing Special   »   [go: up one dir, main page]

Направо към съдържанието

Хоросан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тухли, скрепени с хоросан

Хоросанът е вид спояващо вещество, получаващо се чрез смесване на пясък, гасена вар и вода. Хоросанът се използва за свързване на тухли, камъни, бетонни блокове и др., а също и като мазилка на стените. При изсъхването си хоросанът се превръща в твърда и издръжлива спойка. За разлика от гипсовата и циментовата мазилка, хоросановата мазилка съдържа микроскопични шупли, позволяващи на стената да „диша“, т.е. да пропуска влага, с което се избягва образуването на мухъл.

Исторически сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Изследователите са открили, че първата цивилизация, използвала хоросан, са жителите на Tappeh Sialk, област Хорасан в Източен Иран, откъдето идва и името му в българския език. Едни от първите спояващи вещества, използвани в древността, са били смеси от тиня и глина. Във Вавилон за конструкцията на сгради са използвани изпечени тухли, споени с катран. Първите доказателства за употребата на хоросан датират от 2900 г. пр.н.е. при археологически обекти като зикурата Сиалк в съвременен Иран, построен с изпечени на слънце тухли.[1] При строежа на храма Чонга Занбил в Иран, датиран от около 1250 г. пр.н.е., е използван спояващ материал на основата на битум.

При строежа на ранните Египетски пирамиди от 2600 – 2500 г. пр.н.е. варовиковите блокове са споявани със смес от глина, пясък и тиня.[2] В по-късните египетски пирамиди е използвано спояващо вещество на основата на гипс и пясък.[3] Смесите от гипс и пясък обаче са относително меки и неустойчиви.

В Древна Гърция към свързващото вещество са добавяли и вулканична пепел. По-късно римляните усъвършенстват сместа за приготвянето на свързващо вещество, като използват и вариант с хидроизолационни качества, изобретявайки цимента.[4]

В своите трудове средновековният металург и архитект Ваночо Бирингучо споменава, че едно от постиженията на древните алхимици е откриването на една от основните съставки на хоросана – негасената вар, която химически е калциев оксид, добивана посредством редуциране чрез нагряване на варовика, който е калциев карбонат. Най-хубавата вар става от по-чисти скали, като например много от мраморните детайли в Плиска са загубени заради изпичането им за вар.[5]

Механизъм на втвърдяване

[редактиране | редактиране на кода]

След като бъде смесена с вода („гасене“), негасената вар реагира, образувайки калциев хидроксид (гасена вар). В състава на хоросана калциевият хидроксид започва, под влияние на слабата въглеродна киселина, образувана от разтворения в дъжда и атмосферната влага въглероден диоксид, да се превръща постепенно отново в калциев карбонат, т.е. се вкаменява. Скоростта на втвърдяването зависи от температурата на околната среда

Възраст на разтвора,
денонощие
Здравина на хоросана %, при температура на втвърдяване, °С
0 5 10 15 20 25 30 35 40 45 50
1 1 4 6 10 13 18 23 27 32 38 43
2 3 8 12 18 23 30 38 45 54 63 76
3 5 11 18 24 33 47 49 58 66 75 85
5 10 19 28 37 45 54 61 70 78 85 95
7 15 25 37 47 55 64 72 79 87 94 99
10 23 35 48 58 68 75 82 89 95 100
14 31 45 60 71 80 85 92 96 100
21 45 58 72 85 92 96 100 100
28 52 68 83 96 100 100
  • В зависимост от приложението му се използват хоросани с различни качества.
    • Хоросан за зидане
    • Хоросан за измазване на стени
    • Хоросан за пожарозащита
    • Хороосан с изкуствени смоли, като ненаситени полиестерни смоли, метакрилатна или епоксидна смола
    • Хоросан за фугиране
    • Хоросан за подова замазка или основа за подово покритие.
    • Хоросан за заливане на цепнатиниотвори и др.
  • По мястото на използване
    • за външно използване
    • за вътрешно използване
  • По големината на пълнителя
    • едрозърнест – 5 mm
    • дребнозърнест – 1,25 mm
    • финозърнест – 0,2 mm.
  • В зависимост от вида на свързващото вещество
    • циментово
    • гипсово
    • полимерно
    • смесено
  • По начина на нанасяне на разтвора.
    • механизирано нанасяне
    • ръчно нанасяне
  1. www.presstv.ir // Архивиран от оригинала на 2016-04-06. Посетен на 2010-05-10.
  2. www.touregypt.net
  3. www.hcia.gr, архив на оригинала от 9 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120209192348/http://www.hcia.gr/3a.html, посетен на 10 май 2010 
  4. www.americanscientist.org // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2010-05-10.
  5. Newman, W.R., Promethean Ambitions, Alchemy and the Quest to Perfect Nature, Chicago 2004