Хоросан

Хоросанът е вид спояващо вещество, получаващо се чрез смесване на пясък, гасена вар и вода. Хоросанът се използва за свързване на тухли, камъни, бетонни блокове и др., а също и като мазилка на стените. При изсъхването си хоросанът се превръща в твърда и издръжлива спойка. За разлика от гипсовата и циментовата мазилка, хоросановата мазилка съдържа микроскопични шупли, позволяващи на стената да „диша“, т.е. да пропуска влага, с което се избягва образуването на мухъл.

Изследователите са открили, че първата цивилизация, използвала хоросан, са жителите на Tappeh Sialk, област Хорасан в Източен Иран, откъдето идва и името му в българския език. Едни от първите спояващи вещества, използвани в древността, са били смеси от тиня и глина. Във Вавилон за конструкцията на сгради са използвани изпечени тухли, споени с катран. Първите доказателства за употребата на хоросан датират от 2900 г. пр.н.е. при археологически обекти като зикурата Сиалк в съвременен Иран, построен с изпечени на слънце тухли.^[1] При строежа на храма Чонга Занбил в Иран, датиран от около 1250 г. пр.н.е., е използван спояващ материал на основата на битум.

При строежа на ранните Египетски пирамиди от 2600 – 2500 г. пр.н.е. варовиковите блокове са споявани със смес от глина, пясък и тиня.^[2] В по-късните египетски пирамиди е използвано спояващо вещество на основата на гипс и пясък.^[3] Смесите от гипс и пясък обаче са относително меки и неустойчиви.

В Древна Гърция към свързващото вещество са добавяли и вулканична пепел. По-късно римляните усъвършенстват сместа за приготвянето на свързващо вещество, като използват и вариант с хидроизолационни качества, изобретявайки цимента.^[4]

В своите трудове средновековният металург и архитект Ваночо Бирингучо споменава, че едно от постиженията на древните алхимици е откриването на една от основните съставки на хоросана – негасената вар, която химически е калциев оксид, добивана посредством редуциране чрез нагряване на варовика, който е калциев карбонат. Най-хубавата вар става от по-чисти скали, като например много от мраморните детайли в Плиска са загубени заради изпичането им за вар.^[5]

След като бъде смесена с вода („гасене“), негасената вар реагира, образувайки калциев хидроксид (гасена вар). В състава на хоросана калциевият хидроксид започва, под влияние на слабата въглеродна киселина, образувана от разтворения в дъжда и атмосферната влага въглероден диоксид, да се превръща постепенно отново в калциев карбонат, т.е. се вкаменява. Скоростта на втвърдяването зависи от температурата на околната среда

• В зависимост от приложението му се използват хоросани с различни качества.
  • Хоросан за зидане
  • Хоросан за измазване на стени
  • Хоросан за пожарозащита
  • Хороосан с изкуствени смоли, като ненаситени полиестерни смоли, метакрилатна или епоксидна смола
  • Хоросан за фугиране
  • Хоросан за подова замазка или основа за подово покритие.
  • Хоросан за заливане на цепнатиниотвори и др.
• По мястото на използване
  • за външно използване
  • за вътрешно използване
• По големината на пълнителя
  • едрозърнест – 5 mm
  • дребнозърнест – 1,25 mm
  • финозърнест – 0,2 mm.
• В зависимост от вида на свързващото вещество
  • циментово
  • гипсово
  • полимерно
  • смесено
• По начина на нанасяне на разтвора.
  • механизирано нанасяне
  • ръчно нанасяне

• Тухла
• Бетон
• Цимент

• High quality Cementitious Mortars