Хлебно дърво
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Хлебно дърво | ||||||||||||||||||||
 Джакфрут (A. heterophyllus) | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Forster & G.Forst., 1775 | ||||||||||||||||||||
| Хлебно дърво в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Хлебно дърво (Artocarpus) е род покритосеменни растения от семейство Черничеви (Moraceae).[1]
Подобни на тези растения са били широко разпространени още през периода креда, но настоящите вероятно произлизат от по-късен вид от околностите на остров Борнео. Били са познати на полинезийците и южноазиатците, преди откриването на земите им от европейските пътешественици, сред които основна заслуга за опознаването им извън родината им имат Джеймс Кук и ботаниците Форстър (баща и син - наименовали рода Artocarpus) - с него на кораба "Резолюшън" по време на неговата втора голяма експедиция, в района на Тихия океан.[2]
Към рода се отнасят около 60 вида вечнозелени топлолюбиви тропически тропически растения - дървета и храсти. Някои от тях имат ядливи - в суров вид и сготвени - плодове (с вкус, сходен с този на плодовете дуриан, но с много по-приятна миризма): истинско хлебно дърво (Artocarpus altilis), кемпедак (Artocarpus integer), джакфрут (Artocarpus heterophyllus), куай мук (Artocarpus parvus), лакуча (Artocarpus lakoocha), пудау (Artocarpus kemando), джънгъл джак, наричан и анжили (Anjili/ Anjily - Artocarpus hirsutus), чаплеш (Chaplaish - Artocarpus chama), и маранг/тарап (Artocarpus odoratissimus). Те се култивират за храна, предимно в Югоизточна Азия (вкл. Папуа-Нова Гвинея) и в Океания. Има различни други видове, чиито плодове са ядливи, но се отглеждат по-рядко и основно на местно ниво. В страни с по-студен климат могат да се отглеждат в оранжерии, но въобще по-ниски от обичайното (което понякога е и до 35 м.) Ядливи са също така и семената на някои от видовете хлебни дървета, но едва след задължителна термична обработка (варене или печене).[3]
Растението е еднодомно (на едно дърво има и мъжки и женски цветове) и всяко може да дава плодове и само. Цветчета му са дребни и образуват съцветия, които преминават след опрашването в съплодия (изглеждащи като голям плод). Семената могат да се засаждат.[4]
Различни части на някои от хлебните дървета се ползват в народната медицина на Югоизточна Азия. Латексът на хлебните дървета също има широка гама на потребление в Югоизточна Азия, в някои случаи - и като храна (поначало подобни субстанции не са силно отровни, но рядко са годни за директна консумация от хора)[5], но най-вече в бита - за добив на лепила и оцветители, понякога - и на лекарства.[6]
За ценна се смята и дървесината на някои видове хлебни дървета, включително тази на Artocarpus hirsutus, който вид се отглежда и заради плодовете; в това отношение пример е също и дървото келеданг (Artocarpus lanceifolius), разпространено на остров Калимантан.[7]
Видове
[редактиране | редактиране на кода]- Artocarpus altilis
- Artocarpus blancoi
- Artocarpus camansi
- Artocarpus chaplasha
- Artocarpus communis
- Artocarpus elasticus
- Artocarpus heterophyllus
- Artocarpus hirsutus
- Artocarpus hypargyreus
- Artocarpus integer
- Artocarpus lingnanensis
- Artocarpus mariannensis
- Artocarpus nitidus
- Artocarpus nobilis
- Artocarpus odoratissimus
- Artocarpus rigidus
- Artocarpus rubrovenus
- Artocarpus tamaran
- Artocarpus treculianus
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Artocarpus, su Plants of the World Online, Royal Botanic Gardens, Kew. URL consultato il 28/5/2022.
- ↑ Williams, Evelyn W.; Gardner, Elliot M.; Harris, Robert; Chaveerach, Arunrat; Pereira, Joan T.; Zerega, Nyree J. C. (2017-01-10). "Out of Borneo: biogeography, phylogeny and divergence date estimates of Artocarpus (Moraceae)". Annals of Botany. 119 (4): 611–627. doi:10.1093/aob/mcw249. ISSN 0305-7364. PMC 5458716. PMID 28073771.
- ↑ Soepadmo, E. 1997. Artocarpus heterophyllus Lamk, dalam Verheij, E.W.M. dan R.E. Coronel (eds.). Buah-buahan yang dapat dimakan. Sumber Daya Nabati Asia Tenggara (PROSEA) 2: 96-103. Penerbit Gramedia. Jakarta.
- ↑ http://www.botanix.kpr.eu/bg/index.php?text=16
- ↑ Douglas, A.E. (2006). "Phloem-sap feeding by animals: problems and solutions". Journal of Experimental Botany. 57 (4): 747–754. doi:10.1093/jxb/erj067. PMID 16449374.
- ↑ Seibert, B. & P.C.M. Jansen. 1997. Artocarpus J.R. & G. Forster, dalam Verheij, E.W.M. dan R.E. Coronel (eds.). Buah-buahan yang dapat dimakan. Sumber Daya Nabati Asia Tenggara (PROSEA) 2: 87-91. Penerbit Gramedia. Jakarta
- ↑ Djarwaningsih, T., D.S. Alonzo, S. Sudo, and M.S.M. Sosef. 1995. Artocarpus J.R. Forster & J.G. Forster. in R.M.H.J. Lemmens, I. Soerianegara and W.C. Wong (eds.). Timber Trees: minor commercial timber. Plant Resources of South-East Asia (PROSEA) 5(2): 64.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Списък с видове хлебно дърво [1]
- Хлебно дърво
|
