Пиемонт

Пиемонт Piemonte
регион в Италия
Местоположение на Пиемонт в Италия
Страна	Италия
Зона	Северозападна Италия
Главен град	Торино
Площ	25 386 70 km²
Население	4 251 351 души (2023) 1,67 души/km²
Провинции	Алесандрия Асти Биела Вербано-Кузио-Осола Верчели Кунео Новара Метрополен град Торино
Президент	Алберто Чирио (Дясноцентристка коалиция) от 27 май 2019
Официален сайт	regione.piemonte.it
Пиемонт в Общомедия

Тази статия е твърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 40 минути. Моля, обсъдете на беседата разделяне на текста на отделни статии, по-лаконичен изказ или добавяне на подраздели.

Пиемонт (на италиански: Piemonte, AFI: /pje'monte/;^[1] на пиемонтски, окситански и франко-провансалски: Piemont [pje'munt]; на валзер: Piemont [pje'mont]; на френски: Piémont [pje.mɔ̃]) е италиански регион с обикновен статут в Северозападна Италия с площ от 25 386,70 km². Граничи на запад с Франция (региони Оверн-Рона-Алпи и Прованс-Алпи-Лазурен бряг), на северозапад с регион Вале д'Аоста, на север с Швейцария (кантони Вале и Тичино), на изток с регион Ломбардия, на югоизток за кратък участък с регион Емилия-Романя и на юг с регион Лигурия.

Към 1 януари 2023 г. населението му е 4 251 351 души,^[2] от които 420 240 са чужди граждани.^[3] Там живеят 2941 български граждани.^[4] Към същата дата територията му е разделена на 1180 общини в 8 големи области^[5] (7 провинции плюс Метрополен град Торино). Той е на 2-ро място от 20-те региона на Италия по площ и по брой общини, на 7-о място по население и на 9-о място по гъстота на населението (167,46 души/km²).^[6] Столицата му е град Торино, който в периода 1815 – 1864 г. е и първата столица на Обединена Италия.

Първоначално терминът „Пиемонт“ се появява в топографските карти от края на XII век в латинската му версия Pedemontium или Pedemontis и означава „в подножието на планината“. Той идентифицира владенията на Савойската династия, ограничени до територията в близост до реките Сангоне, Дора Рипария и По.

Впоследствие терминът се разширява, за да обозначи все по-голяма част от равнината отсам Алпите, издигната в ранг на Княжество Пиемонт през 1418 г., съвпадащо със савойските завоевания. Връзката с алпийския пейзаж е очевидна в историята. Във Вал ди Суза, в района на село Новалеза в подножието на прохода Коле дел Монченизио, по маршрута на популярния поклоннически път Виа Франчиджена, е разположена заобиколена от високи върхове църка, която между 12 и 13 век е спомената като S. Maria ad Pedem Montis Cenisii или S. Maria de Pedemontio.^[7]

Пиемонт е вторият най-голям по площ административен регион в Италия след Сицилия.^[8] Територията му е 43,3% планинска, 30,3% хълмиста и 26,4% равнинна.^[9] Той е ограден на запад и на север от Алпите, на юг – от Апенините, а на изток се простира Паданската низина.

През Пиемонт минава най-дългата река в Италия – По. Той е съставен схематично от горната част на хидрографския басейн на реката, която води началото си от Монвизо и събира всички води от полукръга на Алпите и Апенините, заобикалящи Пиемонт от три страни. От най-високите върхове пейзажът се спуска надолу към хълмовете (като понякога преминава рязко към равнините) и накрая към високата и после към ниската част на Паданската низина. Границата между двете ѝ части се характеризира с извори, които захранват с вода реките и гъстата мрежа от напоителни канали. Езерото Маджоре и линията на реките Тичино – Сезия отделят Пиемонт от регион Ломбардия.

Развитието на напояването винаги е било от основно значение за икономиката на Пиемонт и в основата на икономиката на провинциите Новара и Верчели. Сред най-големите хидравлични структури са каналите Кавур (1860 - 1863 г.) – от град Кивасо до град Галиате, Депретис от село Вилареджа до село Каризио и Кралица Елена – в провинция Новара, и разклонителите Куинтино Села – ръкав на Канал „Кавур“, напояващ провинциите Новара и Пиаченца, и Горна провинция Новара.

Пейзажът е контрастен: преминава от суровите върхове на масива Монте Роза и националния парк „Гран Парадизо“ към влажните оризища в провинциите Верчели и Новара, от нежните хълмисти склонове на Ланге и Монферат, намаляващи в Долен Пиемонт, към равнината, осеяна с ферми и промишлени компании.

В Пиемонт се намират две планински вериги, обграждащи го от запад и от север: Алпите и Апенините. Алпийските сектори, които пресичат региона, са Приморските Алпи, Котските Алпи, Грайските Алпи (Западните Алпи, граничещи с Франция и с регион Вале д'Аоста), Пенинските Алпи и Лепонтинските Алпи (Централните Алпи, на границата с Швейцария). Апенинският сектор, който засяга Пиемонт, са Лигурските Апенини (Северните Апенини на границата с регионите Лигурия и Емилия-Романя). Така планинските вериги представляват естествена граница от три страни.

Планините в Пиемонт имат внушителен и суров външен вид: върховете над 3000 м се спускат бързо към равнината, характеризирайки западната част на региона, която, за разлика от всички останали алпийски региони, е лишена от Предалпи. Това явление е особено очевидно във Вал ди Суза, където в град Суза дъното на долината е едва на 503 м надм. височина, а върховете, заобикалящи града, достигат 3538 м надм. височина (като напр. Рочамелоне).

Под скалите и пасищата има големи пространства с иглолистни гори: Пиемонт е първият италиански регион по горска площ с около 1 млн. хектара гори.^[10] Сред тях елите са по-рядко срещани в сравнение с други участъци на Алпите. На по-ниска надморска височина тези гори отстъпват място на буковите и на кестеновите гори. В този именно пояс се намират най-високите върхове в региона, надвишаващи 4000 м, като Пунта Норденд (4609 м) – най-високият връх в Пиемонт и вторият най-висок връх на масива Монте Роза. Има и многобройни върхове над 3000 м: Креста Гасталди (3894 м) в Грайските Алпи, Монвизо (3841 м) в Котските Алпи, Уя ди Чамарела (3676 м) и Уя ди Бесанезе (3604 м) в Грайските Алпи, Монте Леоне (3552 м) в Лепонтинските Алпи, Рочамелоне (3538 м) в Грайските Алпи, Корно Бианко (3320 м) в Пенинските Алпи, Пунта Рамиере (3303 м) в Котските Алпи, Монте Арджентера (3297 м) в Приморските Алпи.^[9] Човешката намеса е явна в долините, където са разположени важни международни пътища и железници. В по-малките долини има язовири, ВЕЦ и туристически курорти.

Основните хълмисти райони на Пиемонт са:

• Канавезе на северозапад
• Ланге и Роеро на юг
• Монферат в центъра
• хълмовете на Новара и на Верганте на север
• хълмовете на Тортона на югоизток.

Южните хълмове на Ланге и на Монферат са образувани от древни морски седименти и не са много устойчиви на вода, която копае лабиринти от бразди и долини. Склоновете имат добро изложение и по тях се отглеждат лозя. През 2014 г. пейзажите с лозя по хълмовете на Ланге, Роеро и Монферат са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.^[11] По хълмистите райони освен това се отглеждат и зърнени култури и фураж, има овощни градини и лешникови гори, а някогашното широко разпространеното животновъдство сега е концентрирано в южните равнини. Между тези хълмове и Алпите до град Кунео се простира богато на вода плато на повече от 500 м надморска височина, където се отглеждат предимно фураж и зърнени култури. Паданската низина води началото си именно от Пиемонт и в нея, особено в провинциите Верчели и Новара, има доста оризища, както благодарение на голямото количество вода от извори, така и поради редицата изкуствени канали, най-важният от които е Канал „Кавур“.

В района около големите градове като Торино и Новара типичният пейзаж е този на човешката намеса, макар и в по-малка степен от останалата част на Паданската низина, а в останалата ѝ част оризът се редува с други зърнени култури и фураж и насажденията от тополи се преплитат с ниви.

Пиемонт е богат на водни пътища, всички от които са притоци на най-голямата река в Италия – По, която го пресича целия от запад на изток. Освен По трябва да се споменат и следните ѝ притоци:

• Танаро с основните му притоци Бормида и Стура ди Демонте; главен десен приток, дълъг 276 км; на 4-то място по дължина в Италия; влива се в река По при село Ривароне
• Майра, десен приток, дълъг около 111,1 км; заедно с притока си Грана – Мелеа върви през долините Грана и Мелеа, равнината на Кунео и на Савиляно, след което се влива в По при село Ломбриаско
• Варайта, първи десен приток, дълъг 75 км; извира от Долина Варайта близо до село Белино, минава през района на градовете Салуцо и Савиляно, и се влива в По на територията на община Казалграсо
• Пеличе, първи ляв приток, дълъг 60 км; с основния си подприток Кизоне минава през долините на град Пинероло и се влива в По в района на община Вилафранка Пиемонте
• Сангоне, ляв приток, дълъг 47 км; минава през едноименната долина и се влива в По между градовете Монкалиери и Торино
• Дора Рипария, ляв приток, дълъг 125 км; минава изцяло през Вал ди Суза и се влива в По в град Торино
• Стура ди Ланцо, ляв приток, дълъг 65 км; с 3-те си разклонения минава през Долините на Ланцо и се влива в По близо до град Торино

• Орко, ляв приток, дълъг около 100 км; води началото си от езерото Росет (в Национален парк „Гран Парадизо“); пресича едноименната долина и Канавезе от север на юг, вливайки се в По край град Кивасо
• Дора Балтеа, ляв приток, дълъг 160 км; след като прекосява изцяло регион Вале д'Аоста, минава през град Ивреа и пресича източната част на района на Канавезе, вливайки се в река По при градчето Крешентино
• Сезия, ляв приток, дълъг 141 км; пресича района на град Верчели и е една от най-важните реки в Източен Пиемонт; влива се в По при село Кандия Ломелина
• Черво, ляв приток, дълъг 65 км; след като събира водите на река Елво, се влива в Сезия недалеч от град Верчели
• Агоня, ляв приток, дълъг 140 км; води началото си от планина Мотароне и се влива в По в регион Ломбардия. Близо до град Новара реката оформя „Долината на Агоня“
• Тичино, ляв приток, дълъг 248 км, на второ място сред реките в Италия по водовместимост, водоотводен канал и приток на езерото Маджоре; тече в Пиемонт (провинция Новара) само няколко км, а останалото трасе маркира границата с регион Ломбардия
• Точе, дълъг 83 км; най-важният приток на езерото Маджоре след Тичино, в което се влива; тече изцяло в провинция Вербано-Кузио-Осола
• Белбо, десен приток, дълъг 86 км; най-голямата река, прекосяваща Ланге, след което се влива в Танаро близо до Вила дел Форо (подселище на град Алесандрия)
• Скривия, десен приток с дължина 88 км; тече почти изцяло в Пиемонт и след това се влива в река По в регион Ломбардия;
• Куроне, десен приток, дълъг 50 км; тече в провинция Алесандрия и в регион Ломбардия, и се влива при Гиайе ди Корана (подселище на село Корана).

В района има множество алпийски езера с ледников и моренов произход. Езерото Маджоре, което маркира източната граница с Ломбардия, заедно със своя водоотводен канал – река Тичино, е едно от най-големите езера в Италия. Другите естествени или изкуствени езера не надвишават 2 км².

Най-големите езера са:

• Езерото Маджоре, най-голямото езеро в региона, разположено на границата с регион Ломбардия и с Швейцария, между провинциите Новара и Вербано-Кузио-Осола; с площ от 212 км² и максимална дълбочина от 372 м
• Езерото Орта, второто по големина езеро в региона, между провинциите Новара и Вербано-Кузио-Осола; с площ от 18,2 км² и максимална дълбочина от 143 м. В центъра му се намира островът Сан Джулио.
• Езерото Вивероне, третото по големина езеро, разположено между Метрополен град Торино и Провинция Биела; с площ от 6 км² и максимална дълбочина от 70 м.

Сред многото по-малки природни езера са Мергоцо (1,85 км²), Сирио (0,3 км²), Кандия (1,52 км²) и езерата на Авилияна (0,9 и 0,61 км²).

Пиемонт има типично умерен климат с континентален характер, който в Алпите става прогресивно умерено-студен и студен с увеличаване на надморската височина. В районите, разположени на ниска надморска височина, зимите са сравнително студени, но не много дъждовни, и често са слънчеви с възможност за понякога изобилен снеговалеж, особено в района на град Кунео, в районите по течението на река По, в хълмистите райони като Ланге и Монферат и в предпланините. Снеговалежът е по-рядък и случаен в североизточните райони. Лятото пък е горещо и задушно, с локализирани гръмотевични бури, особено в районите на север от река По, докато в районите на юг от нея количеството валежи през лятото представлява минималното количество валежи заедно със зимното. Незначителните валежи през лятото се дължат на факта, че тези райони са по-малко изложени на атлантически смущения, причиняващи дъжд и гръмотевични бури. Дъждовете падат главно през пролетта и есента на по-голямата част от територията, и през лятото в най-високите и във вътрешни алпийски райони: годишните количества са значителни по планинските и предпланинските склонове в северната част на региона, и са по-оскъдни по равнините на юг от река По, особено в Провинция Алесандрия.

Посоката на произход на въздушните маси има голямо влияние върху валежите. Ако масите са влажни и идват от юг, югоизток или изток, алпийската верига блокира пътя им и валежите могат да бъдат много обилни, особено по предпланинските склонове, и понякога да причиняват наводнения. От друга страна, ако въздушните течения идват от север, северозапад или запад, влажността се разтоварва на западната страна на Алпите и следователно въздухът, който достига до региона, е сух, което води до отсъствие на валежи дори в продължение на седмици. Освен това в планинските и предпланинските райони, особено в Метрополен град Торино, фьонът е често срещано явление. Снегът през зимата е сравнително често срещан, имайки предвид котловинния ефект на Алпите и Апенините – по-голям на югозапад, което затруднява обмена на въздух, а през зимата благоприятства натрупването на студена въздушна възглавница над земята.^[12]

На брега на езерото Маджоре съществува особен микроклимат с по-меки зими от останалата част на региона и с по-хладни и по-буреносни лета. В долините и по хълмовете, обърнати на юг, също има по-мек и по-слънчев климат.

Пиемонт е регион, в който се намират важни планински вериги, големи хълмисти райони и широка равнина.

В периода на Триаса (преди 256 млн. години), докато в днешна Западна Европа се образува Атлантическият океан, на ширината на Италия има голям залив – останка от древния океан Тетис (Тетида). Тетис с течение на времето започва да пресъхва и повърхността му започва да се извива и да се издига поради феномена на субдукция. Повърхността се затопля също и поради топлината, генерирана от издигането на магмата: обширни скални покривки – част от мантията, от океанската и от континенталната кора, са изтласкани на повърхността, застъпвайки се една за друга.

Преди 20 млн. години е оформена Алпийската верига. В района на Средиземноморието се генерира нов приток на топлина от земната мантия с последвало извиване и разрушаване на европейската кора, от която се отделя сардинско-корсиканският блок. Тази микроплака се заклещва в Лигурския залив, като се завъртва на 50° обратно на часовниковата стрелка и образува Лигурско море, покриващо днешните Хълм на Торино, Ланге, Роеро, Монферат и Паданската низина.

Повишаването на температурата на водата превръща Средиземно море в ниско солено езеро с много пресъхнали райони. То остава такова в продължение на няколкостотин хиляди години, което предизвиква отлагането на солни седименти: евапоритите. Впоследствие Средиземно море започва отново да комуникира с океанските води и водата започва да циркулира, образувайки триъгълен залив между Алпийската и Апенинската верига.

Поради непрестанното издигане на Алпийските и Апенинските планини морето се оттегля от залива и натрупването на седименти, донесени от реките, поражда алувиална равнина, съответстваща на днешната Паданска низина. Морските находища от този период са видими в днешния район на град Асти, но ги има и в района на град Биела и на изхода на Валсезия и Валсесера; те са свидетелство за това, че морето е достигало почти под алпийската верига. От морето, разположено над Пиемонт, и от днешните Хълм на Торино и Долен Монферат изплуват няколко острова. От вкаменелостите става ясно, че климатът тогава е бил субтропичен и следователно по-топъл и влажен от сегашния. Потоците носят отломки, образувайки делти, на които пасят стада носорози, слонове, елени и коне. Водните потоци с тяхната ерозивна сила отстраняват седиментите от предишния период, дебели стотици метри, и покриват басейна с мегаконусовидни речни отлагания.

Преди милион години климатът претърпява допълнителна промяна, при която има увеличаване на дъждовете и застудяване. Това води до появата на алпийските ледници. Ледниковите езици се движат по долините, задълбавайки ги и понякога стигайки чак до равнината. Дендритният материал, идващ от планините, изгражда впечатляващи моренови амфитеатри, забелязващи се ясно в устието на долините на реките Дора Рипария и Дора Балтеа, и в районите около езерата Маджоре и Орта.

 Вижте също: Защитени природни територии в Пиемонт

Въз основа на резултатите от изследването на градската екосистема на Легамбиенте от 2019 г. най-добре представеният пиемонтски град в класацията е Вербания – на 11-о място от общо 104-те участници, следван от Биела – на 19-о място, Кунео – на 20-о, Верчели – на 44-то, Новара – на 55-о, Асти – на 60-о, Торино – на 88-о място и Алесандрия – на 95-о. Отбелязани са основните екологични проблеми на столицата на Пиемонт – смогът (високите концентрации на биоксиден азот и на фини прахови частици), засиленият трафик, недостатъчното рециклиране на отпадъци.^{[13][N 1]}

В Пиемонт има множество защитени територии, разположени на повече от 193 хил. хектара площ, което се равнява на около 10% от повърхността му. Сред тях са най-старият италиански национален парк^{[N 2]} – Гран Парадизо. Той е основан през 1922 г. и съдържа на-голямата дива зона в Италия – Вал Гранде.

 Вижте също: История на Пиемонт , История на Торино, Савойско графство, Савойско херцогство, Херцогство Торино, Принц на Пиемонт и Сардинско кралство

Пиемонт е населен още от Старокаменната епоха. След разтопяването на ледниците в Горна Паданска низина в него се заселват келтските и лигурските народи, сред които племената на таврините и саласите. По-късно попада под властта на римляните (около 220 г. пр.н.е.), които основават няколко колонии, сред които Августа Тавринорум (Торино) и Епоредия (Ивреа). След падането на Западната Римска империя регионът е превзет от Одоакър, бургундите и остроготите (V век), византийците, лангобардите (VI век), франките (773 г.).

Между IX и X век идват маджарите и сарацините, които разрушават Абатство Новалеза във Вал ди Суза. По онова време Пиемонт като част от средновековно Кралство Италия в рамките на Свещената Римска империя е разделен на няколко маркграфства.

Процесът на обединение на Пиемонт отнема няколко века. Той е частично обединен през XI век от Оделрик Манфред II, който се сдобива с двете важни марки на Торино и на Ивреа и ги завещава на зет си Ото I Савойски. През 1046 г. граф Ото I Савойски добавя Пиемонт към основните савойски територии със столица Шамбери (в днешна Франция). Други части обаче остават независими, като комуните Асти, Алесандрия и Савиляно, формирани през XII век, и силните маркграфства Монферат (XII век) и Салуцо (XI век).

През XIV век в Пиемонт се намесват мощни външни господари като Висконти. През 1416 г. Савойското графство става Савойско херцогство, което съществува до 1713 г.

През XVI век Пиемонт участва в борбите между Хабсбургите и Валоа за господството в Италия и Европа. През 1563 г. херцог Емануил Филиберт Савойски премества столицата на Савойското херцогство от Шамбери в Торино. Едва след Мирния договор от Като Камбрези (1559 г.) той и неговите наследници успяват да започнат процеса на окончателно обединение, завършен през 1748 г. с Договора от Аахен.

През 1720 г. Княжество Пиемонт става част от Сардинското кралство начело с крал Виктор Амадей II Савойски, а ролята на Торино като европейска столица нараства.

На 26 април 1796 г. на територията на Пиемонт се създава Република Алба като френска дъщерна република, която е завладяна от Кралство Сардиния на 28 април 1796 г. Нова подобна република на име Пиемонтска република със столица Торино съществува между 10 септември 1798 и 20 юни 1799 г., преди да бъде окупирана от австрийските и руските войски и върната обратно на Кралство Сардиния. През юни 1800 г. тя е завладяна от Наполеон и с името Субалпийска република просъществува до 11 септември 1802 г., когато е разделена между Френската и Италианската република (бъдещото Кралство Италия).

На Виенския конгрес (1814 – 1815) Кралство Сардиния е възстановено и получава Генуезката република, за да я укрепи като бариера срещу Франция.

След Наполеоновото господство (1798 – 1814) Пиемонт следва съдбата на Кралство Сардиния и играе централна роля в италианското Рисорджименто и в изграждането на новата Унитарна държава (1861 г.). Обединена Италия изгражда своята правна и политическа структура (Албертинов устав от 1848 г.) и административния си персонал в процес, дефиниран като „пиемонтизация“ на държавата. През 1861 г. савойските владетели стават крале на Италия, а Торино за кратко време е столица на Кралство Италия. Въпреки това, когато италианската столица е преместена във Флоренция (1865), а след това в Рим (1870), административното и институционалното значение на Пиемонт намалява и единственото останало признание за историческата му роля е, че престолонаследникът на Италия носи титлата „Принц на Пиемонт“.

В най-критичните или преходни моменти от националната история Пиемонт има важен принос като политическа и социална „лаборатория“, с работническите стачки в двете Световни войни (през 1917 и 1943 г.), торинските преживелици на Антонио Грамши и Пиеро Гобети (1920-те г.), интензивното участие в Съпротивата (1943 – 1945), иновативния индустриализъм на Адриано Оливети (1950) и периода на борба през Топлата есен (1969).

Индустриализацията на Пиемонт е впечатляваща. От традиционната аграрна структура на Савойското кралство, основана на хегемонията на бюрократичната и военната класи и на поземлената аристокрация, в епохата на Камило Бенсо ди Кавур (1852 – 1861) започва бърз процес на модернизация. Благодарение на това в началото на XX век Пиемонт се превръща в значима част от Индустриалния триъгълник в Северна Италия (включващ Торино, Милано и Генуа), който води до италианския икономически подем. В бързото развитие не липсва териториалният дисбаланс между района на Торино – основно място на индустриализация и все още главно селската икономика на останалата част от Пиемонт. Икономическата тъкан, в която Фиат има преобладаващо място, привлича през 1950-те и 1960-те години голям миграционен поток от Венето на юг, което предизвика дълбоки социални и културни трансформации.

Това са общините на Пиемонт с население над 30 хил. към 1 януари 2024 г. (с удебелен шрифт: столици на провинции или на метрополен град):

Място	Община	Население (брой жители)[14]	Българи[15]	Площ (km²)[16]	Гъстота (души/km²)	Провинция /Метр. град
1.	Торино	846 926	220	130,06	6471	TO
2.	Новара	102 518	47	103,05	983	NO
3.	Алесандрия	91 936	71	203,57	447	AL
4.	Асти	73 787	32	151,31	485	AT
5.	Кунео	56 008	7	119,67	466	CN
6.	Монкалиери	55 923	16	47,53	1181	TO
7.	Коленьо	48 161	6	18,10	2671	TO
8.	Риволи	46 937	6	29,50	1598	TO
9.	Никелино	46 098	14	20,56	2249	TO
10.	Сетимо Торинезе	45 798	4	31,45	1458	TO
11.	Верчели	45 635	73	79,77	567	VC
12.	Биела	42 953	36	46,69	913	BI
13.	Груляско	36 764	5	13,13	2810	TO
14.	Киери	35 947	6	54,20	662	TO
15.	Пинероло	35 469	0	50,34	704	TO
16.	Казале Монферато	32 217	19	86,21	374	AL
17.	Венария Реале	32 160	2	20,44	1579	TO
18.	Алба	31 154	164	53,59	582	CN
19.	Вербания	30 016	13	37,21	807	VB

Чужди граждани в Пиемонт (>5000 души)

Държава	Души (1.1. 2023 г.)
Румъния	132 338
Мароко	51 236
Албания	38 235
Китай	19 676
Нигерия	13 841
Перу	11 996
Украйна	11 882
Египет	10 145
Пакистан	8123
Молдова	7066
Сенегал	7951
Индия	6199
Филипини	6043
Бангладеш	5719
Бразилия	5330
Северна Македония	5001
...
България	2941

Към 1 януари 2023 г. чуждите граждани (т.е. тези без италианско гражданство) с постоянно местопребиваване на територията на Пиемонт са общо 420 240 души. От тях най-много живеят в Метрополен град Торино – 214 860 души, а най-малко – в Провинция Вербано-Кузио-Осола – 9828 души.^[17] За същия период българските граждани в Пиемонт са 2941 души или 0,7% от всички чуждестранни граждани. Най-голямата част от тях – 954 души живее в провинция Кунео. Най-много българи има в Торино (220), Канели (181) и Алба (164).^[15]

Символите на регион Пиемонт са гербът, транспарантът и знамето, одобрени и приети в окончателен вариант с Регионален закон n. 4 от 16 януари 1984 г.^[18]

• Гербът е с квадратна форма, със сребърен кръст на червен фон, разсечен от синя ивица с три капки в горната му част. Наследява древния герб, който първият савойски херцог Амадей VIII установява за Принца на Пиемонт през 1424 г.,^[19] като поставя ивицата върху савойския герб, често използвана като знак за първородство.
• Транспарантът е окачен на прът в три части: червена, синя и оранжева (цветовете на Република Алба, провъзгласена на 25 април 1796 г.^[20]). Върху него е гербът на Пиемонт. Знамето на Република Алба е дело на Джовани Антонио Ранца: синьото и червеното символизират Франция, а оранжевото напомня за портокала, който във Френската република е бил символ на свободата.
• Знамето е подобно на герба, но има правоъгълна форма, златни ресни и син бордюр. Синьото е официалният цвят на Савойската династия от 1366 г., когато граф Амадей VI Савойски, тръгвайки на Кръстоносен поход по призив на папа Урбан V, иска на адмиралството му до савойския стендарий да се вее светлосиньо знаме, посипано със златни звезди и с образа на Богородица.^[21]

Пиемонт е разделен на седем провинции и един метрополен град. Най-голяма по площ е провинция Кунео, а по население, брой общини и гъстота на населението (към 1 януари 2021 г.) – Метрополен град Торино.

• 
  Торино
• 
  Алесандрия
• 
  Асти
• 
  Биела
• 
  Кунео
• 
  Новара
• 
  Вербания
• 
  Верчели

От юни 2023 г. единствено седалище на централните служби и органи на региона, с изключение на Регионалния съвет, който остава в Палат „Ласкарис“, е Палатът на Регион Пиемонт в торинския квартал „Ница Милефонти“,^[24] открит на 14 октомври 2022 г.^[25]

Регионалният съвет (на итал. Consiglio regionale, Консильо реджонале) е законодателното събрание на Пиемонт. Той представлява пряко гражданите на региона. Избран от народа, Съветът е органът, който обсъжда, разработва и одобрява регионалните закони. Състои се от петдесет съветника плюс председателя на Регионалната комисия, събрани в съветнически групи според различните им политически пристрастия.^[26]

Изпълнителният орган на региона е Регионалната комисия (на итал. Giunta regionale, Джунта реджонале), състояща се от председател и максимум 11 съветника, единият от които е и неин вицепредседател.^[26]

Председателят на Регионалната комисия, избран едновременно с Регионалния съвет, представлява Региона, ръководи политиката на комисията и отговаря за нея, назначава и освобождава съветници, обнародва закони и издава регионални разпоредби, представя проекти на закони в комисията, нарежда избори и референдуми.^[26] Към май 2023 г. председателят (който е и Президент на региона) е представителят на дясноцентристката Форца Италия Алберто Чирио.^[27]

Град Торино се издига на мястото на вливане на река Дора Рипария в най-голямата река в Италия – По. Именно наличието на вода благоприятства раждането на първите индустрии в миналото, свързани с работата на малките занаятчийски работилници, мелниците и леярните. Историята на Пиемонт и в частност на Торино е важна за Италия в политическо и икономическо отношение: близостта му до Франция и влиянието на Дом Савоя допринасят за тласък на процъфтяваща индустрия.^[28]

През 20 век и особено през 50-те години се забелязва значително нарастване на населението на Пиемонт главно поради пристигането на много работници от Южна Италия; те намират работа в създадената през 1899 г. фабрика на ФИАТ за производство на автомобили, двигатели и самолети, допринесли за разцвета на много други допълващи индустрии, като напр. химическата и пластмасовата (производство на гуми, бои и пластмаси). Благодарение на това Торино се превръща в столичен град, а към старите и елегантни сгради в центъра се добавят масивни жилищни квартали, които постепенно нарастват.^[29] Към 2019 г. икономическото значение на ФИАТ в Пиемонт е намаляло значително, а производството е изместено в други италиански региони и в чужбина; въпреки че в Торино е налице важна административна система и той е център за вземане на стратегически решения, предлагането на работа намалява паралелно с броя на жителите, който обаче е балансиран от новия приток на граждани извън ЕС.

Пиемонт е седалище и на много други отрасли. Значителни са химическата индустрия, хранителната индустрия (регионът е първи в Италия по производство на шоколад и много известни са шоколадовите бонбони Джандуйоти, текстилната и модната индустрия. Сред италианските региони Пиемонт е този, който инвестира най-много в индустрията на електрониката, исторически свързана с Оливети в град Ивреа. В третичния сектор са развити банковата и застрахователната дейност, търговията, издателската дейност, алпийският и езерният туризъм.

Предвид предимно планинската територия селското стопанство е по-слабо развито от промишлеността. В провинции Верчели и Новара икономиката се базира главно на отглеждането на ориз, по чието производство Пиемонт е на първо място в Италия. Други продукти на селското стопанство, практикувано чрез съвременни машинни техники, са: зърнените култури като напр. царевицата, картофите, зеленчуците, плодовете, захарното цвекло, тополите и фуражът. В хълмистите райони е силно развито лозарството и се произвеждат многобройни DOC и DOCG вина. В по-малко плодородните райони се отглежда добитък като говеда и свине, което е силно развито производството на мляко, сирене и кашкавал. Производството на дървен материал е интензивно и представлява 1/5 част от националното.^[29] Изобилието на вода позволява и производството на електроенергия.

По-голямата част от населението живее в равнините, по-специално в Торино и в съседните населени места, където е концентрирана индустриалната дейност. Концентрацията на много индустриални дейности довежда до появата на значително градско струпване, като се има предвид и фактът, че хълмовете достигат краищата на града и следователно компаниите са концентрирани в затворено пространство. От 1974 г., когато населението на Торино достига своя пик на нарастване с 1 203 000 жители,^[30][31] зоната на Торино постепенно се „разтоварва“ благодарение на индустриалната децентрализация. Този процес в община Торино облагодетелства общините на околоградската зона, чието население днес достига приблизително 2 млн. жители. Оттогава обаче Пиемонт е изправен пред икономическа криза, отчасти ограничена благодарение на XX Зимни олимпийски игри през 2006 г., които дават на Торино международен тласък и водят до увеличаване на притока на туристи в града. Образът на Торино в Италия и по света, свързван преди това с индустриалното развитие и в частност – с автомобилния сектор, става по-разпознаваем от гледна точка на културата и на туризма.^[32]

Провинциите на Пиемонт са седем плюс един Метрополен град. Те се различават помежду им поради положението и характеристиките на територията.^[28] Икономиката на север от река По е по-просперираща от тази на Южен Пиемонт.

Най-големите по площ са Метрополен град Торино и Провинция Кунео (наречена ​​„Провинция Гранда“, подкрепяна от икономика, в която съжителстват селско стопанство, животновъдство, текстилна и химическа промишленост).^[28] В Метрополен град Торино град Ивреа с компанията Оливети е била много важен град през 20 век в технологичния сектор с производството на първите пишещи машини в Италия и с персоналните компютри впоследствие. Град Пинероло е градът на кавалерията и седалище на първата Общност за взаимопомощ – част от асоциации, родени в Италия около втората половина на 19 век. Друг важен град е Кивасо, считан за „помпа“ на оризовите полета на Верчели, Новара и Ломелина, тъй като чрез съоръжение непрестанно се отклонява вода от река По към канал „Кавур“. На териториите на общини Локана, Кастеламонте, Суза, Черезоле Реале, Виу, Черес, Сан Мауро Торинезе, Венаус, Монкалиери се намират ВЕЦ. ТЕЦ има на територията на общините Торино, Монкалиери, Орбасано, Локана и Кивасо. Стоманодобивната и металургичната промишленост преобладава в района на Торино.

Докато западната част на Провинция Кунео има икономика, която гравитира доста около съседна Франция, югоизточната ѝ част има тесни икономически връзки с регион Лигурия, където основно изнася зоотехнологически продукти, и по-специално с района на Савона, който е привлекателен туристически център и има търговско пристанище. Алба е разположен в по-голямата си част на десния бряг на река Танаро, в центъра на Ланге, известен е с трюфелите и хотелиерската си индустрия, и е важен пиемонтски гастрономически и винен център. Алба е и седалище на значима сладкарска промишленост: компанията Фереро, известна в световен мащаб със сладкарските си изделия и по-специално с Нутела. В провинция Кунео се намира и друга важна компания за производство на шоколад – Венки. Най-голямата ВЕЦ в Италия – „Луиджи Ейнауди“, която функционира от 1982 г., се намира на територията на община Ентракуе.^[33] Други ВЕЦ са разположени на териториите на общини Бросаско, Кастелделфино, Рокавионе, Демонте, Сан Дамиано Макра и Салуцо. В района на Фосано е развита стоманодобивната и металургичната промишленост.

Провинция Асти е важен селскостопански център, характеризиращ се със забележително производство на вино. Неговият главен град Асти на река Танаро има привилегировано положение, тъй като се намира на пътя, който свързва градовете Генуа и Торино. Градът е известен в цял свят с производството на реномирани вина и се намира в центъра на историческо-географския регион Монферат, който се слави като един от най-важните райони в света с лозя и като гастрономически и винен център.

Провинция Алесандрия заема привилегировано място за селскостопанско производство в региона и гравитира около района на Милано и Генуа; голяма част от богатството ѝ идва от производството на парфюми и на шапки. Град Нови Лигуре се слави с производството на шоколад и в района му се намират основни компании като Нови и Перниготи; той е и център на стоманодобивната и металургичната промишленост. Топлоелектрическа енергия се произвежда в близост до град Алесандрия.

Главният град на Провинция Верчели – Верчели е основен град в ЕС за производството на ориз, а неговите поля, наводнени от пролетта до есента, предлагат гледки по-близки до тези на лагуната, отколкото до тези на планината. На територията на Бочолето има ВЕЦ, а в близост до град Трино – ТЕЦ.

Близката Провинция Новара също се слави с производството на ориз и е важен пътен и железопътен възел. Нейният главен град Новара с неговата хранителна, текстилна, механична и графична индустрия е силно засегнат от близостта на Милано, отстоящ на ок. 50 км. В град Трекате се добиват нефт и природен газ: в общината има рафинерии и нефтохимически заводи.

Историческо-географският регион на Пиемонт – Монферат (разположен почти изцяло на териториите на провинциите Алесандрия и Асти) е известен с висококачествените си вина.

Биела е най-малката провинция и нейният главен град Биела е важен италиански център на текстилната промишленост.

Вербано-Кузио-Осола е най-младата провинция, създадена през 1992 г. с отделянето на много общини в района на Новара. Нейната икономика се основава главно на туризма, улеснен от мекия климат и езерото Маджоре: град Стреза е известен туристически център на неговия бряг. На територията на общини Орнавасо, Кродо, Домодосола, Бонянко, Нонио, Паланцено, Пиеве Вергонте са разположени ВЕЦ.

Стоманодобивът е развит във Виладосола, Оменя, Гоцано, Биела, Ивреа, Новара, Вероне, Верчели, Казале Монферато, Кивасо, Торино, Пинероло, Асти, Савиляно, Фосано, Мондови, Кунео и в близост до планината Рочамелоне.

Транспортната инфраструктурна система на Пиемонт се състои от подземни, железопътни, летищни, автомагистрални, пътни и езерни линии.

Пиемонт има 26 авиационни повърхности: 5 граждански летища и 26 места за кацане.^{[N 3]} 5-те граждански летища са:

• Летище „Торино-Казеле“: на 16 км северно от Торино, най-голямото в региона, използвано за международни и национални полети
• Летище „Кунео-Левалдиджи“: в Кунео, за национален търговски трафик и международен туристически трафик
• Летище „Торино-Аериталия“: в Коленьо, използвано за туристически полети и за летателно училище
• Летище „Нови Лигуре“, близо до Поцоло Формигаро: днес се използва за развлекателни цели и за училища по ветроходство и мотоциклетизъм
• Летище „Биела-Черионе“: в община Черионе, частно, отворено за национални полети на средни разстояния.

Пиемонт има две военни летища: „Камери“ (на 1 км от Камери) и „Торино-Венария Реале“ (във Венария Реале).

Пиемонт е италианският регион с най-голямата железопътна мрежа – около 2000 км. От тях 8 км (между гара „Торино Лингото“ и Трофарело) са с 4-колесни електрифицирани коловози, около 600 км са с двуколесни електрифицирани коловози, а останалите са едноколесни, от които около 600 км са електрифицирани. Около 1888 км (с 283 гари) са под ръководството на Италианска железопътна мрежа. Линиите Торино-Черес и Сетимо-Понт са под ръководството на Джи Ти Ти, линията Новара-Турбиго – под ръководството на Тренорд,^[34] линията Сароно-Новара е под ръководството на Феровиенорд, а участъкът Домодосола – швейцарска граница, част от железопътната линия Домодосола-Локарно, е под ръководството на Италианската държава.

1888-те км под ръководството на Италианската ЖП мрежа се делят на:^[34]

1. Основна мрежа, съставена от:

• Торино-Бусолено-Бардонекия (-Модан), чийто западен край се състои от участъка на ЖП прелеза на Фре(ж)юс на границата с Франция
• Високоскоростна линия Торино-Милано
• (Милано-) Трекате-Новара-Верчели-Торино
• Торино-Асти-Алесандрия
• Алесандрия-Нови Лигуре-Аркуата Скривия (-Генуа)
• Алесандрия-Тортона-(Вогера-Пиаченца-Болоня)
• (Берн-Изел) – Домодосола-Новара-(Генуа)
• Домодосола-Вербания-Арона-(Сесто Календе-Галарате) и

2. Допълнителна мрежа, съставена от:

• Арона-Оледжо-Виняле Монферато
• Домодосола-Боргоманеро-Виняле Монферато
• Виняле Монферато-Новара-Борголаведзаро (-Мортара-) Торе Берети-Алесандрия-Акуи Терме-Овада (-Генуа)
• Торино-Карманьола-Фосано-Кунео/(Савона).

Железопътният тунел Фре(ж)юс е отворен за железопътен трафик през 1871 г. Той минава под планината Фре(ж)юс между градовете Модан във Франция и Бардонекия в Италия, успоредно на тунела, отворен за трафик през 1980 г., съставляващ една от основните трансалпийски връзки между Франция и Италия.

През 2016 г. железопътната линия Торино – Ница, която свързва двата града, минавайки през Кунео, алпийския проход Коле ди Тенда (на фр. Кол дьо Танд) и през Долината Роя, е класирана от немското списание Hörzu на 9-о място сред 10-те най-красиви железници в света.^[35]

Основните гари в Пиемонт са:

• Торино Порта Нуова – функционираща от 22 декември 1864 (частично), 1868 г.
• Торино Порта Суза – 20 октомври 1856 (частично), 1868 г., разширена подземно на 14 декември 2008 г.^{[N 4]}
• Гара Кивасо – функционираща от 20 октомври 1856 г., от 1858 г. разпределителна гара
• Гара Верчели – функционираща от 20 октомври 1856 г.
• Гара Кунео – функционираща от 7 ноември 1937 г.
• Гара Новара – функционираща от 3 юли 1854 г.
• Гара Алесандрия – функционираща от 1850 г.
• Гара Асти – функционираща от 1850 г.
• Гара Биела Сан Паоло – функционираща от 18 май 1939 г.

Автомагистрална мрежа на Пиемонт
(Тук посочените дължини се отнасят само за частта на трасето в Пиемонт)

Номер	Автомагистрала	Дължина (km)
А4	Торино-Милано-Венеция-Триест	ок. 100
А4/5 racc	връзка Ивреа-Сантия	23,6
A5	Торино-Аоста-Тунел Мон Блан	58
A6	Торино-Савона	92,3
А7	Милано-Генуа	46,7
A21	Торино-Пиаченца-Бреша	ок. 95
A26	Гравелона Точе-Вербания-Верчели-Волтри (Генуа)	171,6
A8/A26	разклонение Галарате-Гатико	6
A26/A4	разкл. Стропиана-Сантия	30,7
A26/A7	разкл. Предоза-Бетоле	17
A32	Торино-Бардонекия-Тунел Фреюс	73
A33	Асти-Кунео	51+34 (предвидени)
A55	Околовръстен път на Торино	57,5
RA10	връзка Торино-Летище Торино-Казеле	10,6
	Общо	ок. 833

Бързите и междурегионални комуникации се гарантират от ефективна пътна и автомагистрална мрежа, която се простира на 29 165 км, от които 2664 км държавни пътища. Това не е много гъста мрежа в сравнение с площта на региона, но е достатъчно достатъчна, за да гарантира всички необходими връзки.

Автомобилният трафик е интензивен: Пиемонт е италианският регион с най-висока гъстота на моторните превозни средства спрямо населението: на 1000 души се падат по 672 автомобила (спрямо 600 средно за Италия).^[36]

В окситанските долини на Пиемонт някои общини са инсталирали двуезични знаци за местоположение на италиански и окситански езици (напр. в Каральо – Caraglio на италиански и Caralh на окситански (произношение Caraj), във Валдиери – Valdieri/Vaudier (произн. Vudier), докато двуезичните указателни знаци са спорадични.

Въпреки значителната надморска височина на планините на територията на Пиемонт не липсват големи транзитни проходи. Връзките с Франция са по главни пътища през Кол(e) ди Тенда (1908 м), Коле дела Мадалена (1996 м), Коле дел Монджиневро (1854 м), Коле дел Монченизио (2082 м) и Коле дел'Анело (2748 м). На 12 юли 1980 г. е открит дългият почти 13 км (от които 6,8 км в Италия) Тунел на Фреюс под планината Фреюс, паралелен на ЖП тунела Фреюс и който свързва френския град Модан с италианския Бардонекия.

Връзката с Швейцария и Северозападна Европа се осигурява от първостепенен път през важния Пасо дел Семпионе (2005 м), разположен на швейцарска територия.

Пиемонтският участък на Лигурските Апенини, от друга страна, има хълмиста надморска височина и морфология; планинският хребет е изместен към Лигурия, която включва както най-високи планини, така и трансапенински проходи^[37] като Коле ди Нава), свързващ Вале Ароша (и по-точно – село Порнасио) в Лигурия с Вале Танаро (село Ормеа) в Пиемонт чрез SS28 del Colle di Nava, и Пасо дел Туркино, разположен между лигурските общини Мазоне и Меле, пресечен от SS 456 del Turchino (нар. в Пиемонт SP 456 del Turchino) и свързващ Изола д'Асти с генуезкия квартал Волтри през град Акуи Терме, т.е. град Генуа с югозападната част на Провинция Алесандрия и с Асти.

Навигация по езерото Маджоре съществува от 25 февруари 1826 г., когато в Магадино в днешния Кантон Тичино отплава Вербано – първият дървен параход. Към 2020 г. има флот от 35 плавателни съда,^[38] управлявани от държавната агенция „Управление на езерната навигация“ чрез нейния подизпълнител „Навигация по Лаго Маджоре“. Флотът гарантира връзките между основните езерни курорти като Арона, Стреза, Вербания, Канобио и Боромейските острови (в Пиемонт), Лавено-Момбело и Луино (в Ломбардия), Аскона и Локарно в Швейцария. Пресичанията се извършват и с исторически лодки, които сега се пазят в корабостроителницата на Арона (сегашното седалище на държавната агенция), построена през 19 век. Там се съхранява Пиемонте – автентичен параход от 1904 г. с два салона в стил Либерти, все още използван днес за престижни срещи или круизи при специални случаи.^[39]

В Пиемонт през учебната 2024/2025 г. има следният брой частни и държавни училища по типологии:^[40]

• 1348 начални училища – 1 – 5 клас
• 605 средни училища от първа степен – 6 – 8 клас
• 662 средни училища от втора степен – 9 – 12/13 клас, както следва:
  • 297 лицеи
  • 224 технически институти
  • 131 професионални институти
  • 10 други

За учебната 2022/2023 г. в Пиемонт има 461 251 ученика, 52,4% от които в Метрополен град Торино.^{[N 5]} От тях 170 043 са в началните училища, 114 571 в средните училища и 176 637 в средните училища от втора степен. 23 146 от учениците учат в частни училища, а 66 829 са с чуждо гражданство.^[41]

Към 2023 г. 11,7% от жителите на Пиемонт на възраст от 15 до 29 г. не учат и не работят, което го поставя на 10-о място сред 20-те региони в Италия.^[42]

Към 2020 г. Пиемонт е на 11-то място от 20-те региони на Италия по висшисти на възраст 25-34-г. – 28,8% в сравнение с 31,5% средно за страната.^[42] Висшите учебни заведения в региона са следните:^[43]

Държавни

• Торински университет (Università degli Studi di Torino)^[44]
• Политехнически университет Торино (Politecnico di Torino)^[45]
• Академия за изящни изкуства „Албертина“ (Accademia Albertina di Belle Arti)^[46]
• Държавна консерватория „Джузепе Верди“ (Conservatorio Giuseppe Verdi)^[47]
• Торинска военна академия (Comando per la Formazione e Scuola di Applicazione)^[48]
• Медицинска академия на Торино (Accademia di Medicina di Torino)^[49]
• Земеделска академия (Accademia d'Agricoltura)^[50]
• Теологически факултет на Северна Италия (Facoltà Teologica dell'Italia Settentrionale^[51])

Частни

• Европейския институт за дизайн (Istituto europeo di design)^[52] кампус
• Институт за приложни изкуства и дизайн (Istituto d'arte applicata e design)^[53]
• Международен университетски колеж на Торино (International University College of Turin)^[54]
• Университетски салезиански институт „Торино Ребауденго“ (IUSTO – Istituto Universitario Salesiano Torino Rebaudengo)^[55]
• Висше училище по търговия на Париж^[56], кампус
• Училище „Холдън“ (Scuola Holden)^[57]
• Униколидж (Unicollege)^[58], за езикови посредници
• Висше училище за езикови посредници „Витория“ (SSML Vittoria)^[59]
• Институт „Котоленго“ (Istituto Piccola casa Divina Provvidenza Cottolengo)^[60], кампус на Католическия университет на Светото сърце
• Университетски колеж „Луиджи Ейнауди“ (Collegio universitario Luigi Einaudi)^[61]

• Университет по гастрономически науки (Università di Scienze Gastronomiche di Pollenzo^[62]) – Поленцо (Бра), частен
• Университет на Западен Пиемонт „Амедео Авогадро“ (Università degli Studi del Piemonte Orientale “Amedeo Avogadro”^[63]) – Верчели, частен
• Свободна академия за изящни изкуства „Новалия“ (Libera Accademia d'Arte Novalia^[64]) – Новара, частна
• Висш институт за религиозни науки (Istituto Superiore di Scienze Religiose^[65]) – Новара
• Консерватория „Гуидо Кантели“ (Conservatorio Guido Cantelli di Novara^[66]) – Новара, държавна
• Академия за изящни изкуства (Accademia di Belle Arti di Cuneo^[67]) – Кунео и Асти
• Държавна музикална консерватория „Дж. Ф. Гедини“ (Conservatorio Statale Di Musica "G. F. Ghedini"^[68]) – Кунео, държавна
• Музикална консерватория „Антонио Вивалди“ (Conservatorio di Musica "Antonio Vivaldi" Alessandria^[69]) – Алесандрия

Пиемонт се характеризира с голямо езиково богатство. Освен италиански, който е официалният и най-разпространен език сред населението от втората половина на 20 век, са признати и пет исторически езици на Пиемонт чрез Регионален закон n. 26 от 10 април 1990 г.:^[70]

• пиемонтски, съставен от сходни помежду им западен и източен вариант;^{[N 6]}
• окситански, говорен в окситанските долини на Кунео, Вал Пеличе, Вал Кизоне и Джерманаска и Горна Вал ди Суза;
• франко-провансалски, който се говори в Коаце, около град Суза, Вали ди Ланцо, в долината Пиантонето, в Горна долина на Орко и в цялата долина на Соана;
• френски (който не е местен език, но има историческа стойност във валденската общност)
• валзер (германският език на алеманските заселници от Кантон Вале през Късното средновековие) в общините Макуняга, Римела, Аланя Валсезия и Формаца.

Според лингвистите има още два езика:

• лигурски език, говорим в крайния югоизточен район на Пиемонт, във Вал Борбера и в околностите на Нови Лигуре и Овада освен алпийският лигурийски на Алта Вал Танаро (вкл. Пиевета ди Приола) и Брига Алта
• западноломбардски език, към който принадлежат почти всички гало-италиански разновидности на Провинция Новара (с изключение на някои общини на брега на река Сезия) и всички романски разновидности на Вербано-Кузио-Осола.

Диалектът на Тортона е преходен диалект, който в средата на 19 век е определен от учения Бернардино Биондели^[71] като принадлежащ към емилианския, чиято най-западна крайност представлява. През последните години позицията на този диалект е обект на дискусия по отношение на ломбардския, с който има сходни черти. Във всеки случай той не се счита за част от пиемонтския език въпреки местоположението му в административен Пиемонт.

Тези езици, след години на малък интерес към тях от страна на политическия и на културния свят, от 1990-те години са обект на валоризиране чрез проекти на обществените органи, сдружения и фолклорни групи.

Окситанският, франко-провансалският, френският и валзер са признати за езикови малцинства и са защитени от Държавата чрез Закон № 482/1999 г.^[72] В него пиемонтският, лигурският, ломбардският и емилианският език са изключени от всяка форма на защита.^{[N 7]}

 Вижте също: Пиемонтска кухня

Към 2023 г. Министерството на селскостопанската и хранителната политика (MIPAAF) в сътрудничество с Регион Пиемонт в своята 23-та ревизия на списъка на традиционни хранителни продукти признава 390 продукта на Пиемонт като такива (на итал. с абревиатура PAT).^{[73][N 8]} Пиемонт е и място на многобройни кулинарни специалитети, така че би могло да се говори за пиемонтска кухня.

 Вижте също: Пиемонтски вина

В региона има множество марки вина DOC и DOCG, някои от които със световноизвестна слава. Сред DOCG се нареждат червените Барбареско, Барбера д'Асти, Барбера дел Монферато Супериоре, Бароло, Бароло Кинато, Бракето д'Акуи, Браматера, Долчето ди Диано д'Алба, Долчето ди Доляни Супериоре, Долчето ди Овада Супериоре, Гатинара, Геме, Руке ди Кастаньоле Монферато и белите Асти пенливо, Ербалуче ди Калузо, Калузо пенливо, Гави, Москато д'Асти, Роеро Арнеис, Роеро.^[74] Сред DOC вината намираме червените Гриньолино, Гриньолино дел Монферато Казалезе, Пиемонте Гриньолино, Долчето д'Алба, Гатинара, Геме и белите Гави, Монферато Кортезе, Пиемонте Кортезе и много други.^[74]

Освен тази световноизвестна слава Пиемонт има и редица характерни лози, свързани с геоклиматичните особености на района, като напр. планинските вина, произведени в района на Ивреа и на Вал ди Суза. Отглеждането на Небиоло също е доста разпространено, особено в източната част на региона. От 1974 г. в Роеро се произвежда Фалегро – бяло вино, получено от най-доброто грозде. През 2014 г. пейзажите с лозя по хълмовете на Ланге, Роеро и Монферат са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Именно в Пиемонт през 1891 г. е основана кооперативната винарска изба на Оледжо – първата социална изба в Италия.^{[N 9]}

Пътеводителят Best in Travel на Лоунли Планет избира Пиемонт за най-добрия регион за посещение в света през 2019 г.^[75] По-рано същият пътеводител го е включил сред 10-те най-добри европейски дестинации за 2015 г.^[76]

Пиемонт предлага различни възможности за туризъм, тъй като земите му са богати на природни и ландшафтни ресурси. Важно място заема художествено-културното наследство, споделяно от градове и села, богати на свидетелства от различни исторически периоди: Романика, Готика, Неокласицизъм, Барок и Съвременно изкуство. Това е „пейзаж“, който се характеризира с барокови дворци, кралски резиденции, църкви, замъци, курортни градове (Винадио, Акуи Терме, Луризия (подселище на Рокафорте Мондови), Аляно Терме и др.) и дестинации за религиозен туризъм (сред които се откроява Светилището Оропа близо до Биела, Светилище Белмонте във Валперга, Базилика „Суперга“ в Торино, Свети хълм на Варало във Варало, Дом на Джовани Боско в Мориалдо ̈(подселище на Кастелнуово Дон Боско)), които са част от множество исторически и екологични маршрути сред хълмистите, планинските и равнинните пейзажи. Особен интерес представлява пейзажът с лозя на Ланге, Роеро и Монферат. Пиемонт се счита за алпийски регион par excellence и самото му име – „в подножието на планината“ напомня за внушителни изображения на трайно заснежени и масивни върхове сред най-високите в Европа като Монте Роза, споменат от Леонардо да Винчи, и Монвизо, от където води началото си най-голяната река в Италия По.

По отношение на туристическата оферта, свързана с хранително-вкусовия сектор, Пиемонт се откроява сред италианските региони по широкото разпространение на селски туризъм и на структури, предлагащи традиционните за региона домашни специалитети и известни вина с марките DOC и DOCG, които имат силна връзка с производствените земи. Вината на Пиемонт могат да се дегустират директно от производителите (в 13-те Регионални винарни, в над 30 дюкяна и винени изби), в избите или винарните по цялата територия. От особено значение са и т. нар. „подземните катедрали“ – исторически изби на Канели, изкопани във варовиковия торф през миналите векове, спускащи се до 32 м в недрата из целия му хълм и град в продължение над 20 км, които са пример за винно инженерство.

Туристическата оферта включва и традиционните италиански хранително-вкусови продукти (PAT),^{[N 8]} продуктите със защитено наименование за произход (DOP),^{[N 10]} защитено географско указание (IGP).^{[N 11]}

От зеленчуци до плодове, преминавайки през някои от най-търсените и ценни меса в света като древната местна пиемонтска порода говеда. Особен интерес представляват кашкавалите и сирената, сред които има няколко DOP (Робиола на Рокаверано, Кастелманьо, Раскера и др.), колбасите, оризът, както и известните трюфели от Алба, предмет на Международния панаир на белите трюфели от Алба, провеждан ежегодно между октомври и ноември.^[77]

Регионът се слави с две от най-известните италиански институции в хранителния сектор: Международната кулинарна школа за чужденци ICIF, която открива централата си през 1997 г. в средновековния замък в Костильоле д'Асти^[78] и Университетът по гастрономически науки, по-известен като „Университета на вкуса“ в Поленцо (подселище на град Бра), основан от Slow Food, чиято философия се основава на защитата и разпространението на висококачествени продукти. Университетът се посещава от студенти от различни националности, стремящи се да станат главен готвач и привлича туристи от цял свят. Репутацията на този институт нараства в международен план през последните години^[79] благодарение на промоцирането и на успеха на инициативи като Международния панаир на вкуса в Торино и на Международното изложение на сирена и кашкавали „Cheese“ в Бра.

Пиемонт има значима традиция по отношение на народния фолклор: селски празници, фестивали, конни надбягвания, кулинарни панаири, исторически възстановки, окситански танци, различни видове народни танци като танцът на мечоносците в село Венаус и в село Джальоне във Вал ди Суза или танцът със саби в селата Баняско и Фенестреле, които са само някои от аспектите на разнообразния спектър от събития в провинциите на Пиемонт.

Понякога става въпрос за истинско преплитане на вино-гастрономия и култура, като напр. Историческият карнавал на Ивреа, Конното надбягване (Палио) на Асти, Фестивалът на фестивалите от провинция Асти, Фестивалът на гроздето в Калузо, Обсадата на Канели и много други събития с подобно национално и международно значение.

От гледна точка на алпийския туризъм регион Пиемонт се отличава с голямо на брой богатство: 53 ски курорта, 14 снежни парка, 300 ски влека, общо над 1300 км писти, някои от които международно известни, където е възможно да се практикуват не само алпийски ски, но и ски бягане, сноубординг и бягане със спортни шейни. Сред местата, известни от XX Зимни олимпийски игри в Торино 2006 г., се открояват Вал ди Суза със Сестриере (където от 1967 г. се провеждат състезанията за Световната купа по ски алпийски дисциплини и която през 1997 г. е място на Световната купа по ски алпийски дисциплини), Саузе д'Улкс и град Бардонекия (предпочитан от сноубордистите). Други известни места са Лимоне Пиемонте, ски зоната Мондолè (включваща Артезина и Прато Невозо – подселища на Фрабоза Сотана) и Фрабоза Сопрана), Чезана Торинезе, Праджелато, Сампейре (родината на ски бягането).^[80]

Сред езерата на Северен Пиемонт може да се карат ски в Макуняга, по склоновете на Монте Роза и Мотароне, характеризиращи се с панорамните склонове на големите предалпийски езера (езерото Маджоре и езерото Орта), във Валсезия в Аланя Валсезия и на Алпе ди Мера. Напоследък тенденцията е да се комбинират уелнес и регенерация на тялото и ума със ски почивки, в характерни структури, разположени в райони с висока природна и пейзажна стойност.

Около 1980 г. е създаден туристическият маршрут на далечни разстояния „Голямо пресичане на Алпите“ (на итал. Grande Traversata delle Alpi), който обединява цялата западно-алпийска дъга на Пиемонт и е вдъхновен от френския опит на Grande Traversée des Alpes в края на 1970-те години. Маршрутът акцентира върху по-малко известните места на планински туризъм.

Не на последно място е и туризмът, фокусиран върху валоризирането на пиемонтските езера, сред които на първо място езерото Маджоре – популярна туристическа дестинация заради богатата растителност на ботаническите градини, художествените и природните богатства на околните планини и заради природния шедьовър на Боромейските острови, посещавани ежегодно от хиляди туристи. Други важни езера са езерото Орта с остров Сан Джулио, езерото Мергоцо и езерата на Авилияна за онези, които търсят необичайни и завладяващи места.

Пиемонт притежава изключително наследство от история, култура, изкуство, легенда и традиции, чийто израз са многобройните му градове, градчета и села, абатства, замъци, укрепени заслони и вековни укрепления. Безбройните архитектурни ценности – свидетели на римския, романския, бароковия, Ар нуво и съвременния период, се редуват с над 150 музея с национално и световно значение. Неговата столица Торино предоставя непрестанно нарастваща културна оферта, основана на музеи с международно значение: Египетският музей, Националният музей на киното, Градската галерия за модерно и съвременно изкуство, Националният автомобилен музей, Кралските музеи (Кралски дворец на Торино, Кралска оръжейница, Кралска библиотека, Галерия Сабауда, Музей на Античността, Градски музей на древното изкуство, Музеят на декоративните изкуства, Националният музей на италианското Рисорджименто и много други. Торино е признат за столицата на Ар нуво,^[81] a неговият бароков архитектурен облик е също много популярен сред туристите и свързващо звено между италианската и френската архитектура.

 Вижте също: Савойски кралски резиденции в Пиемонт, Свети хълмове на Пиемонт и Ломбардия и Лозарски пейзаж на Пиемонт: Ланге-Роеро и Монферат

Към януари 2020 г. повече от 30% от територията на Пиемонт е част от процеси, свързани с ЮНЕСКО:^[82]

• Пет обекта, включени в Списъка на световното наследство:
  • Савойските кралски резиденции (включени през 1997 г.):
    • В Торино: Палат Мадама, Палат „Кариняно“, Замък „Валентино“, Палат Киаблезе, Вила на кралицата, Кралски дворец, Кралска оръжейница, фасада на Театър „Реджо“, Палат на Префектурата, Държавен архив, Бивша военна академия, Кралска кавалерия, Бивш палат на Монетния двор
    • Извън Торино: Кралски замък в Монкалиери, Ловен павилион „Ступиниджи“, Кралски дворец във Венария Реале, Замък в парка „Ла Мандрия“, Замък в Риволи, Херцогски замък на Алие, Кралски замък в Ракониджи, Кралски замък в Говоне, Кралско имение Поленцо, Кралски замък Валкасото
  • Свети хълмове на Пиемонт и Ломбардия (2003): девет отделни комплекса, разположени в планините на Северна Италия, седем от които са в Пиемонт: Свети хълм на Варало (Варало), Свети хълм на Орта (Орта Сан Джулио), Свети хълм на Креа (Сералунга ди Креа), Свети хълм на Оропа (провинция Биела), Свети хълм на Гифа (Гифа), Свети хълм на Домодосола (Домодосола) и Свети хълм на Белмонте (Валперга). Всеки комплекс включва параклиси и други архитектурни обекти, създадени в края на 16 век и през 17 век и посветени на различни аспекти на християнската вяра;^[83]
  • Праисторическите наколни жилища на Алпийската дъга (2011): трансграничен обект, включен в няколко европейски държави и присъстващ в Пиемонт с Адзельо и Меркураго (подселище на Арона);
  • Лозарските пейзаж на Пиемонт: Ланге-Роеро и Монферат (2014): пет различни винарски области с изключителни пейзажи и замъка на Кавур (в Сантена). Разположен е в южната част на Пиемонт между река По и Лигурските Апенини и обхващащ целия спектър от технически и икономически процеси, свързани с лозарството и винопроизводството, характеризиращи региона от векове:^[84]
  • Ивреа – индустриален град на ХХ век (2018)
• Два града, включени в програмата Creative Cities:^[85]
  • Торино Creative City на дизайна (2016)
  • Алба Creative City на кулинарията (2017)
• Три резервата Man and the Biosphere (MAB):^[86]
  • Биосферен резерват „Долина на Тичино“ (2002), разширена 2018 г. с името Riserva MAB Ticino Val Grande Verbano
  • Биосферна зона „Монвизо“ (2013), част от Трансграничния биосферен резерват „Монвизо“
  • Биосферен резерват „Хълм По“ (2016)
• Един геопарк: Сезия Вал Гранде (2015, но от 2013 член на Глобалната мрежа от геопаркове)^[87]
• Две катедри на ЮНЕСКО: Катедра „Устойчиво развитие и управление на територията“ (2010) на Торинския университет и Катедра „Нови парадигми и инструменти за мениджмънт на био-културния пейзаж“ (2015) към Висш институт за териториални системи за иновация SITI (НПО в рамките на Политехническия университет на Tорино)^[88]
• Един център на ЮНЕСКО със седалище в Торино.

„Короната на насладите“ (на италиански: Corona delle Delizie) е името, дадено на поредицата от резиденции, построени между XVI и XVIII век, за отдих и забавление на херцозите, които обграждат Тоеино с красотата си.^[89] Тук влизат 15-те Савойски резиденции на Пиемонт: Кралският дворец, Палацо Мадама, Палат Кариняно, Замъкът Валентино, Вилата на кралицата, Кралският замък в Монкалиери, Ловният павилион „Ступиниджи“, Кралският дворец във Венария Реале, Замъкът в парка „Ла Мандрия“, Замъкът в Риволи, Херцогският замък на Алие, Кралският замък в Ракониджи, Кралският замък в Говоне, Кралското имение Поленцо и Кралският замък Валкасото. Определен е велосипедно-туристически маршрут на име „Короната на насладите на колело“, който свързва Савойските резиденции с велосипеден маршрут със седем исторически варианта, състоящ се от пръстен с дължина над 90 км от защитени и смесени маршрути.^[90]

Други характерни маршрути са 13-те исторически селища (борги) на Пиемонт, избрани в списъка на асоциацията „Най-красивите селища на Италия“: Орта Сан Джулио, Усо, Остана, Нейве, Гаресио, Вогоня, Кианале (подселище на Понтекианале), ричето (укрепен заслон) на Кандело, Момбалдоне, Волпедо, Гарбаня, Чела Монте и Монфорте д'Алба.^[91]

Пиемонт има множество очарователни духовни места: Абатство „Вецолано“, древният поклонически път Виа Франчиджена, прекосяващ Вал ди Суза (покрай него има множество замъци и паметници на религиозното изкуство като Сакра ди Сан Микеле – символ на регион Пиемонт, абатствата Новалеза, Сан Джусто ди Суза и Сант Антонио ди Ранверсо, древни манастири като Монтебенедето и широко разпространените изографисани параклиси, седемте свети хълмове на Пиемонт – част от списъка за Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО: Свети хълм на Варало (Варало), Свети хълм на Орта (Орта Сан Джулио), Свети хълм на Креа (Сералунга ди Креа), Свети хълм на Оропа (провинция Биела), Свети хълм на Гифа (Гифа), Свети хълм на Домодосола (Домодосола) и Свети хълм на Белмонте (Валперга). Обширната хълмиста територия на горен и долен Монферат е осеяна със средновековни замъци, издигащи се сред лозя, докато Ланге с техните качествени вина и специалитети са магнит за великите писатели на 20 век (Чезаре Павезе в Санто Стефано Белбо, Бепе Фенольо между Алба, Мурацано и Босоласко, Джовани Арпино в Бра). Романският маршрут включва и абатствата „Санта Мария“ на Стафарда в Стафарда ди Ревело, на Санта Джустина в Сецадио, на Св. св. Назарий и Целзий в Сан Надзаро Сезия и базиликата „Сант Андреа“ във Верчели.^[92]

Спортът в Пиемонт, с изключение на футбола, се развива по-активно едва след Втората световна война. На спортно равнище пиемонтските спортни клубове и асоциации се отличават в редица спортове:

• Футбол: ФК „Ювентус“ (основан през 1897 г.) и ФК „Торино“ (основан през 1906 г. и повторно основан през 2005 г.), както и други по-малки отбори като Новара Калчо (основан през 1908 г.), Спортен съюз „Алесандрия Калчо 1912“ (основан през 1912 и повторно основан през 2003 г.), аматьорският ФК „Казале“ (основан през 1990 г.), ФК „Про Верчели 1892“ (основан през 1903 г.) и Асоциация „Калчо Кунео 1905“ (основан през 1905 г., повторно основан през 1930 и през 1972 г., и разпуснат през 2019 г.);
• Волейбол: мъжки отбор на Кунео „Пиемонте Волей“ (основан през 1958 г. и разпуснат през 2014 г.) и женски отбор на Новара AGIL Volley (основан през 1984 г.);
• Баскетбол: мъжки отбор на Торино Auxilium Pallacanestro Torino (създаден през 1974 г. и разпуснат през 2008 г., повторно основан през 2015 г. и разпуснат през 2019 г.), мъжки отбор на Биела Pallacanestro Biella SSDARL (основан през 1994 г.) и мъжки отбор на Казале Монферато Junior Libertas Pallacanestro (основан през 1956 г.);
• Хокей на лед: хокеен клуб Torino Bulls 2011 (основан през 1949 г. и разпуснат през 2006 г., преоснован през 2011 г.) и Хокеен клуб Валпеличе (Hockey Club Valpellice, основан през 1934 г. и разпуснат през 1957 г., преоснован през 1962 г. и разпуснат през 1992 г., преоснован през 1996 г. и разпуснат през 2000 г., преоснован през 2003 г.);
• Ръгби: мъжки ръгби клуб от Алесандрия Alessandria Rugby (основан през 1946 г.).

През 2003 г. футболната селекция на Пиемонт печели Купата на регионите на УЕФА.

Ски алпийските дисциплини са широко разпространен спорт в Пиемонтските Алпи – Приморските Алпи, Котските Алпи, Пенинските Алпи с техните важни ски курорти Лимоне Пиемонте, Прато Невозо, Арджентера, Крисоло, Сестриере, Бардонекия, Аланя Валсезия, Макуняга, Алпе Деверо, Вал Формаца. През 2006 г. в Бардонекия, Сестриере и Торино се провеждат XX Зимни олимпийски игри.

В град Ивреа е изграден модерен канал за кану и каяк, където се провеждат етапи на редица италиански и международни шампионати.

Сред успешните спортисти са колоездачите Фаусто Копи и Костанте Джирарденго, ски бегачката Стефания Белмондо, скиорът Пиеро Грос, футболистите Джани Ривера и Сандро Мацола, кануистът Джовани де Дженаро и много други.

От 1967 г. всяка трета неделя на юли се провежда Празникът на Пиемонт. Той съвпада с възпоменанието на битката при Асиета (Котски Алпи) от 19 юли 1747 г. – част от Войната за австрийското наследство.^{[N 12]} На тези 400 м до върха загиват близо 5000 френски войници и 200 австро-пиемонтци.^{[93][N 13]}

На този ден хиляди хора, вкл. и кметовете на общините на Вал ди Суза и Вал Кизоне, се изкачват на 2566 м на хълма Асиета, където се срещат, за да отпразнуват празника. Той обикновено се провежда в два дни с историческа възстановка, в която съществена част взимат фигурантите от историческата група „Пиетро Мика“ от Торино^{[N 14]} в униформи на савойски войници от 18 век.^{[N 15]} Участниците, във френски и в пиемонтски военни униформи, напредват в две една срещу друга редици, напомняйки за момента, когато в 10 часа на 19 юли 1747 г. с неочакван тласък французите започват настъпление.^[94]

 Основна статия: Списък на известните личности (Пиемонт)

• ((it)) Обща информация за региона на уеб страница Tutt'Italia.it
• ((it)) Обща информация за региона на уеб страница Globalgeografia.com
• ((it)) Информация Архив на оригинала от 2021-01-22 в Wayback Machine. на уеб страница Lebellezzeditalia.it
• ((it)) Информация на уеб страница Italiapedia.it

• ((it)) Официална страница на регион Пиемонт
• ((en)) Уеб страница Piemonte Italia
• ((it)) Статистически данни за Пиемонт Архив на оригинала от 2020-02-17 в Wayback Machine. на ISTAT
• ((it)) Списък с известни личности от Пиемонт

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Piemonte и страницата Geografia del Piemonte в Уикипедия на италиански и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Simboli del Piemonte в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол BNE BNF FAST GND HDS ISNI NLI J9U LCCN MBarea NARA NKC ICCU LIBRIS IdRef VIAF WorldCat

п б р Региони на Италия Региони Абруцо • Базиликата • Венето • Емилия-Романя • Калабрия • Кампания • Лацио • Лигурия • Ломбардия • Марке • Молизе • Пиемонт • Пулия • Тоскана • Умбрия Автономни региони Вале д'Аоста • Сардиния • Сицилия • Трентино-Южен Тирол • Фриули - Венеция Джулия

Портал „География“          Портал „Италия“