Nothing Special   »   [go: up one dir, main page]

Направо към съдържанието

Ободи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ободи
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Двукрили (Diptera)
инфраразред:Tabanomorpha
семейство:Ободи (Tabanidae)
Научно наименование
Latreille, 1802
Ободи в Общомедия
[ редактиране ]

Ободи[1][2] (Tabanidae) е семейство мухи в разред Двукрили (Diptera).

Ободи с дълъг език (подсемейство Pangoniinae), като този Philoliche sp., имат специализиран устен апарат за смучене на нектар

Възрастните често са големи и пъргави в полет.[3] Само женските ободи „хапят“ сухоземни гръбначни животни, включително хора, за да получат кръв. Мъжките са хранят само с нектар. Те предпочитат да летят на слънчева светлина, като избягват тъмни и сенчести места и са неактивни през нощта. Срещат се по целия свят с изключение на някои острови и полярните региони (Хавай, Гренландия, Исландия[4]).

Яйцата на ободите често се атакуват от малки паразитни оси, а ларвите се консумират от птици, както и паратизирани от тахинидни мухи, гъбички и нематоди.[5] Възрастните ободи се изяждат от общи хищници като птици[6], а някои специализирани хищници, като осата bembicinid, също предпочитат да атакуват ободи, като ги хващат, за да осигурят гнездата си.[7]

Чифтосването често се случва на рояци, обикновено на върха на хълм. Сезонът, часът от деня и видът ориентир, използван за чифтосване на рояци, са специфични за конкретните видове.[8][9]

Обод от вида Tabanus eggeri
Ободи от вида Haematopota pluvialis се хранят от главата на кон
  1. Димитър Бечев. Морфология и систематика на насекомите, версия 2.2.1. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2018. с. 202.
  2. Ангелов, Павел. Атлас по зоология – безгръбначни животни. София, Просвета, 1994. ISBN 9540104971. с. 279.
  3. "Определител на насекоми", Регионален природонаучен музей – Пловдив, 2020 г.
  4. Downes, J.A. The Post-Glacial Colonization of the North Atlantic Islands // Memoirs of the Entomological Society of Canada 120 (S144). Cambridge University Press (CUP), 1988. DOI:10.4039/entm120144055-1. с. 55 – 92.
  5. Horseflies of the Guyana biology, veterinary significance & control methods. IICA Biblioteca Venezuela. GGKEY:5W9UT3G8BAF. с. 11 – 12.
  6. Predation of hilltopping horse-flies (Tabanidae) by birds in Brazil // Ornitologia Neotropical 17. 2006. с. 619 – 622.
  7. Martin, Anthony J. Life Traces of the Georgia Coast: Revealing the Unseen Lives of Plants and Animals. Indiana University Press, 2013. ISBN 978-0-253-00602-8. с. 209 – 210.
  8. Swarming, hovering and mating behavior of male horse flies and deer flies (Diptera: Tabanidae) // Myia 3. 1985. с. 515 – 546.
  9. Sullivan, Robert T. Insect swarming and mating // Florida Entomologist 64 (1). 1981. DOI:10.2307/3494600. с. 44 – 65. Архивиран от оригинала на 4 March 2016.