Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска
Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска Maria Amalie Josefa Anna von Österreich | |
императрица на Свещената Римска империя | |
Родена | Мария Амалия Йозефа Анна
22 октомври 1701 г.
|
---|---|
Починала | 11 декември 1756 г.
|
Погребана | Театинска църква, Мюнхен, Федерална република Германия |
Религия | Католическа църква |
Управление | |
Период | 1742 – 1745 |
Предшественик | Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Волфенбютел |
Наследник | Мария Терезия |
Други титли | австрийска ерцхерцогиня; баварска херцогиня; курфюрстиня на Бавария (1726 – 1745); кралица на Бохемия (1741 – 1743) |
Герб | |
Семейство | |
Род | Хабсбурги |
Баща | Йозеф I |
Майка | Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург |
Братя/сестри | Мария Йозефа Австрийска |
Съпруг | Карл VII (5 октомври 1722) |
Деца | Мария Антония Баварска Максимилиан III Йозеф Мария Анна Баварска Мария-Йозефа Баварска Терезия Бенедикта Баварска |
Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска в Общомедия |
Мария Амалия Йозефа Хабсбург-Австрийска (на немски: Maria Amalie Josefa Anna von Österreich) е австрийска ерцхерцогиня, баварска херцогиня, курфюрстиня на Бавария (1726 – 1745), кралица на Бохемия (1741 – 1743) и свещена римска императрица (1742 – 1745) – съпруга на чешкия крал и свещен римски император Карл VII Албрехт
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Мария Амалия е родена на 22 октомври 1701 г. в двореца Хофбург, Виена, като Мария Амалия Йозефа Анна. Тя е дъщеря на свещения римски император Йозеф I (1678 – 1711) и на Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург (1673 – 1742), дъщеря на Йохан Фридрих фон Брауншвайг-Каленберг и съпругата му Бенедикта Хенриета фон Пфалц-Зимерн.
Раждането на Мария-Амалия идва един месец след смъртта на единствения ѝ брат Леополд. Оказва се, че императрица Вилхелмина не може да има повече деца след раждането на дъщеря си Мария, тъй като император Йозеф I заразил съпругата си със сифилис. Бащата на Мария-Амалия притежавал множество любовници и имал много извънбрачни деца, а майка ѝ се отличавала с изключителна набожност.
Наследяване на престола
[редактиране | редактиране на кода]Бащата на Мария-Амалия умира, когато тя е на девет, и е наследен на престола от брат си – император Карл VI. До 1713 г. Мария-Амалия и по-голямата ѝ сестра Мария Йозефа стоят начело в линията на унаследяване на короните на Австрия и на Свещената Римска империя – право, гарантирано от дядо им Леополд I, който дава предимство на дъщерите на най-големия си син при унаследяването на престола.
През 1713 г. обаче император Карл VI издава т.нар. Прагматическа санкция, която лишава племенничките му от наследствените им права и ги прехвърля върху собствената му дъщеря – Мария Терезия. На Мария-Амалия и сестра ѝ им е забранено да се омъжват, докато не признаят доброволно постановленията на Прагматическата санкция и сами не се отрекат от австрийското си наследство.
Мария-Амалия е била готвена за съпруга на пиемотнския принц Виктор-Амадей, престолонаследник на Сицилия и Савойското херцогство. Предполагало се, че бракът им ще допринесе за политическото сближаваме между Австрия и Сицилия, но плановете се провалят, тъй като Виктор Амадей II, бащата на Виктор-Амадей, отказва предложението.
Брак и борби
[редактиране | редактиране на кода]Признала Прагматическата санкция и отрекла се от австрийското наследсто, Мария-Амалия се омъжва за баварския херцог и курфюрст на Свещената римска империя Карл. Бракът е сключен на 5 октомври 1722 г. в Мюнхен. След сватбата двойката се установява в замъка Нимфенбург. Бракът с Мария-Амалия позволява на съпруга ѝ да предяви претенциите си за короната на своя покоен тъст, като отхвърли официално Прагматическата санкция от 1713 и започне война срещу Австрия след смъртта на император Карл VI.
През 1741 баварските войски нахлуват в Горна Австрия и с помощта на френските си съюзници превзема и Прага, където Карл е коронован за крал на Бохемия (9 декември 1741 г.) Въпреки че войната продължава, на 24 януари 1742 г. Карл Баварски е избран за Германски крал, а на 12 февруари е коронован и за Свещен римски император. Малко след коронацията Мария-Амалия и съпругът ѝ трябва да бягат от Мюнхен, който е окупиран от австрийски войски. В продължение на три години семейството на Мария-Амалия живее във Франкфурт.
През 1744 година с помощта на Прусия Карл VII успява да прогони австрийците от Бавария, но умира на 20 януари 1745 г. След смъртта на императора Мария-Амалия убеждава сина си Максимилиан да сключи мир с братовчедка ѝ Мария Терезия.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Мария-Амалия умира в двореца Нимфенбург на 11 декември 1756 г.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Име | Портрет | Роден | Починал | Забележка |
---|---|---|---|---|
Максимилиана Мария | */† 12 април 1723 | |||
Мария Антония Валпургис принцеса-електор на Саксония |
18 юли 1724 | 23 април 1780 | Омъжена 1747 за Фридрих Кристиан, курфюрст на Саксония, имат деца | |
Терезия Бенедикта | 6 декември 1725 | 29 март 1743 | ||
Максимилиан III Йозеф курфюрст на Бавария |
28 март 1727 | 30 декември 1777 | Женен 1747 за Мария Анна София Саксонска, нямат деца | |
Йозеф Лудвиг | 25 август 1728 | 2 декември 1733 | ||
Мария Анна Йозефа маркграфиня на Баден-Баден |
7 август 1734 | 7 май 1776 | Омъжена 1755 за Лудвиг Георг, маркграф на Баден-Баден, нямат деца | |
Мария-Йозефа Баварска свещена римска императрица |
30 март 1739 | 28 май 1767 | Омъжена 1765 за Йозеф II, император на Свещената Римска империя, нямат деца |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Constantin von Wurzbach: Habsburg, Maria Amalia (deutsche Kaiserin). In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6. Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 22
- Peter Claus Hartmann: Karl Albrecht – Karl VII., 1985, ISBN 3-7917-0957-7.
- Gerhard Hojer: Die Amalienburg, 1986, ISBN 3-7954-0710-9.
- Alois Schmid: Maria Amalia, Erzherzogin von Österreich. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 175 f* Rudolf Reiser: Karl VII., 2002, ISBN 3-934036-87-2.
- Andrea Rueth: Maria Amalia. In: Jürgen Wurst, Alexander Langheiter: Monachia. Städtische Galerie im Lenbachhaus, München 2005, ISBN 3-88645-156-9, S. 146.