Максимилиан II Йозеф (Бавария)
Максимилиан II Йозеф Maximilian II. Joseph | |
крал на Бавария | |
Максимилиан II от Бавария | |
Роден |
28 ноември 1811 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Театинска църква, Мюнхен, Федерална република Германия |
Религия | католицизъм |
Управление | |
Период | 1848 – 1864 |
Предшественик | Лудвиг I |
Наследник | Лудвиг II Баварски |
Герб | |
Семейство | |
Род | Вителсбахи |
Баща | Лудвиг I |
Майка | Тереза фон Сакс-Хилдбургхаузен |
Братя/сестри | Матилда Каролина Баварска Аделгунда Баварска Хилдегард Луиза Баварска Александра Амалия Баварска Луитполд Баварски Отон I Гръцки Адалберт Баварски |
Съпруга | Мария от Прусия (12 октомври 1842 – 10 март 1864) |
Деца | Лудвиг II Баварски Ото (Бавария) |
Максимилиан II Йозеф в Общомедия |
Максимилиан II Йозеф (на немски: Maximilian II. Joseph; * 28 ноември 1811, Мюнхен, † 10 март 1864, Мюнхен) от династията Вителсбахи, е крал на Бавария от 1848 до 1864 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е най-възрастният син на крал Лудвиг I (1825 – 1868) и на принцеса Тереза фон Сакс-Хилдбургхаузен (1792 – 1854), дъщеря на херцог Фридрих от Саксония-Алтенбург. Брат е на Ото I (1815 – 1867), крал на Гърция, и на Луитполд (1821 – 1912), принцрегент на Бавария (1821 – 1912).
От 1829 до 1830 г. следва в университет Гьотинген и от 1830 до 1831 г. в Берлинския университет, където посещава особено лекциите по история и държавно право. Като престолонаследник той пътува в Европа – Гърция, Италия, Англия и др.
На 20 март 1848 г. Максимилиан II поема управлението в Бавария след като баща му абдикира. Малко след като поема трона той прави реформа на конституцията. Най-довереният му министър е този на външните работи – Лудвиг фон дер Пфордтен, който задържа поста от 1849 до 1859 г. В края на 1949 г. Максимилиан II създава министерство на търговията и обществените строежи.[1]
По време на управлението на Максимилиан II в Бавария са изградени железопътни линии, а в Мюнхен са построени сградите по булевард „Максимилианщрасе“ и Максимилианеумът. Мюнхен бива превърнат в първостепенен културен център.[2]
Максимилиан умира след тридневно заболяване. Той е погребан в странична капела на Театинската църква в Мюнхен.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Крал Максимилиан II Йозеф се сгодява на 23 януари 1842 г. за принцеса Мария Пруска (1825 – 1889), дъщеря на принц Вилхелм Пруски и Мария Анна Амалия фон Хесен-Хомбург. На 12 октомври 1842 г. те се женят в Мюнхен и имат двама сина:
- Лудвиг II Баварски (1845 – 1886), 1867 годеж с принцеса София Баварска (1847 – 1897), като Лудвиг II крал на Бавария
- Ото (Бавария) (1848 – 1916), като Ото I крал на Бавария.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 132 – 133.
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 137 – 138.
- Ulrike Leutheusser, Heinrich Nöth, „Dem Geist alle Tore öffnen“. König Maximilian II. von Bayern und die Wissenschaft, Allitera, München 2009, ISBN 3-86906-054-9.
- Rainer A. Müller (Red.), König Maximilian II. von Bayern 1848 – 1864, Haus der Bayerischen Geschichte. Rosenheimer, Rosenheim 1988, ISBN 3-475-52589-5.
- Martin Schäfer, Maximilian II., König von Bayern (= Heyne-Biographien. 168). Heyne, München 1989, ISBN 3-453-02620-9.
- Achim Sing, Die Wissenschaftspolitik Maximilians II. von Bayern (1848 – 1864). Nordlichterstreit und gelehrtes Leben in München (= Ludovico Maximilianea. 17). Duncker & Humblot, Berlin 1996, ISBN 3-428-08674-0.
|