Мицо Андонов
| Мицо Андонов | |
| български театрален деец | |
 | |
| Роден |
20 ноември 1901 г.
|
|---|---|
| Починал | 8 декември 1983 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна критика |
| Работил в | Съюз на артистите в България |
| Семейство | |
| Деца | Нина Андонова |
| Други роднини | Гоце Делчев (вуйчо) |
Димитър (Мицо) Гоцев Андонов е български театрален деец, заслужил деятел на културата.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 20 ноември 1901 година[1] в будния български град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Сестрин син е на водача на ВМОРО Гоце Делчев[2] – негова майка е Тина (Екатерина) Делчева, а баща му е Гоце (Георги) Христов Андонов, също кукушанин, които имат още трима сина: Христо, Милан и Александър (Сандо).[1][3][4]
След опожаряването на Кукуш през 1913 година по време на Междусъюзническата война семейството му тръгва към България и се установява най-напред в Дупница, а след това се преселва в София. Там Мицо завършва гимназия (1919).[1] През 1925 година завършва философия в Софийския университет.
Учителства в Петричко. Започва да издава списание „Начало“ (1926 – 1928)[1] (литературно месечно списание, на което е главен редактор[5]). Съден е по ЗЗД и осъден на 5 години затвор, от които излежава три и половина (1928 – 1931).[1] Работи в Съюза на артистите в България от 1934 до 1965 година. През 30-те и 40-те години пише литературна и театрална критика във „Фронт на трудовоборческите писатели в България“, „Щит“, „Литературен преглед“, „Кормило“.[1]
След Деветосептемврийския преврат пише в „Театър“, „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“. През 1977 година му е присъдено званието заслужил деятел на културата.[5]
Негова дъщеря е българската литературна критичка и журналистка Нина Андонова.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Делчо | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Делчев | Мария Делчева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Делчев (1844 – 1920) | Султана Нурджиева (1850 – 1907) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Чопов (1865 – 1944) | Руша Чопова (1868 – 1945) | Цоца (Цона) Делчева (1870 – ?) | Гоце Делчев (1872 – 1903) | Велика Станишева (1876 – 1962) | Гоце Станишев | Тина Андонова (1874 – 1955) | Гоце Андонов (? – 1928) | Димитър Делчев (1879 – 1901) | Елена Пейнерджиева (1881 – 1961) | Иван Пейнерджиев (? – след 1947) | Милан Делчев (1883 – 1903) | Христо Делчев (1887 – 1927) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ленка | Магда Големинова | Владимир Чопов (1890 – 1918) | Тодор Чопов (1892 – 1923) | Лика Юрукова (1895 – 1983) | Туше Чопов (1897 – 1959) | Никола Станишев (1906 – 1963) | Мицо Андонов (1901 – 1983) | Христо Андонов (1903 – 1936) | Милан Гоцев (1906 – 2010) | Александър Андонов (1908 – ?) | Никола Пейнерджиев | Борислав Пейнерджиев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Нина Андонова (1940 – 2006) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Спомени на Мицо Андонов, племенник на Гоце Делчев - за неговото семейство - 1977 г.“, публикувано в „Гоце Делчев, Спомени, Документи, Материали“, София, 1978 в „Библиотека Струмски“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 289.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 15.
- ↑ Стойчева, Станислава. Нови документи за генеалогията на няколко известни кукушки рода (Делчеви, Чопови, Андонови, Влахови, Измирлиеви и Станишеви) // Македонски преглед, год. XLI, 2018, кн. 1. Македонски научен институт. с. 143.
- ↑ ЦДА, фонд 126К, опис 9, а.е. 490, л. 119–120.
- ↑ а б Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 80.
