Ловеч (област)

Област Ловеч
Lovech
	Област Ловеч Lovech
Области в България
	Област Ловеч на картата на България
Страна	България
Район за планиране	Северозападен район за планиране
Областен център	Ловеч
Площ	4132 km²
Население	113 356 души (31 декември 2022 г.)
Общини	8
БВП (2021)	1 691 000 000 лв.
МПС код	OB
Официален сайт	www.oblastlovech.org
	Административно деление на областта
	Ловеч в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Ловеч.

Сградата на администрацията на Област Ловеч

Област Ловеч (също и Ловешка област) (бивш Ловешки окръг) е област в България. Граничи със Софийска област и област Враца на запад, област Плевен на север, област Велико Търново и област Габрово на изток и област Пловдив на юг. Административен и стопански център е град Ловеч. Пощенските кодове на населените места в област Ловеч са от 5500 (за град Ловеч) до 5799. МПС-кодът ѝ е ОВ.

Разположена е по северните склонове на Средна Стара планина и централния Предбалкан до Деветашкото плато и началото на Дунавската равнина. Обхваща територия от 4128,8 km² и е с население 116 394 души (по окончателни данни от преброяване 2021).^[2]

Населени места

Населени места в област Ловеч (градовете са с удебелен шрифт):

Общини (8 на брой)	Населени места (110 на брой – 8 града и 102 села)	Брой и вид
Общини (8 на брой)	Населени места (110 на брой – 8 града и 102 села)	Градове	Села	Общо
Априлци	Велчево, Драшкова поляна, Априлци, Скандалото	1	3	4
Летница	Горско Сливово, Крушуна, Кърпачево, Летница	1	3	4
Ловеч	Абланица, Александрово, Баховица, Брестово, Българене, Владиня, Горан, Горно Павликене, Гостиня, Деветаки, Дойренци, Дренов, Дъбрава, Изворче, Йоглав, Казачево, Къкрина, Лешница, Лисец, Ловеч, Малиново, Прелом, Пресяка, Скобелево, Славяни, Слатина, Сливек, Смочан, Соколово, Стефаново, Радювене, Тепава, Умаревци, Хлевене, Чавдарци	1	34	35
Луковит	Бежаново, Беленци, Дерманци, Дъбен, Карлуково, Торос, Луковит, Петревене, Пещерна, Румянцево, Тодоричене, Ъглен	1	11	12
Тетевен	Български извор, Бабинци, Васильово, Галата, Глогово, Гложене, Голям извор, Градежница, Дивчовото, Малка Желязна, Рибарица, Тетевен, Черни Вит	1	12	13
Троян	Балабанско, Балканец, Бели Осъм, Белиш, Борима, Врабево, Голяма Желязна, Горно Трапе, Гумощник, Дебнево, Добродан, Дълбок дол, Калейца, Ломец, Орешак, Патрешко, Старо село, Терзийско, Троян, Черни Осъм, Чифлик, Шипково	1	21	22
Угърчин	Голец, Драгана, Каленик, Катунец, Кирчево, Лесидрен, Микре, Орляне, Славщица, Сопот, Угърчин	1	10	11
Ябланица	Батулци, Брестница, Голяма Брестница, Добревци, Дъбравата, Златна Панега, Малък извор, Орешене, Ябланица	1	8	9

Население

Численост на населението

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Ловеч, според преброяванията през годините:^[3]^[2]

Общини	Площ (в км²)	1934 (31.12.1934)	1946 (31.12.1946)	1956 (1.12.1956)	1965 (1.12.1965)	1975 (2.12.1975)	1985 (4.12.1985)	1992 (4.12.1992)	2001 (1.3.2001)	2011 (1.2.2011)	2021 (7.9.2021)
Общо	4128,764	208 444	215 925	213 319	217 217	216 844	204 268	190 262	169 951	141 422	116 934
Априлци	238,256	9 544	9 901	8 861	6 806	6 203	5 363	4 720	4 137	3 338	2 786
Летница	177,719	10 753	10 892	9 494	8 630	8 043	7 202	6 752	5 607	3 776	3 632
Ловеч	946,284	62 163	64 662	63 337	70 477	75 236	73 017	69 423	62 165	49 738	38 699
Луковит	453,408	33 354	34 082	32 597	30 923	28 877	25 878	23 783	21 466	18 125	15 761
Тетевен	697,161	18 421	20 751	24 888	26 315	26 661	26 863	25 952	23 768	21 307	17 970
Троян	888,839	38 647	39 701	41 752	45 962	47 231	45 338	41 284	37 345	32 399	26 884
Угърчин	523,103	24 703	25 113	22 285	18 080	15 182	12 128	10 816	8 561	6 505	5 035
Ябланица	203,994	10 859	10 823	10 105	10 024	9 411	8 479	7 532	6 902	6 234	5 627

Прираст на населението

Естествен прираст

Година	Раждаемост	Смъртност	Естествен прираст
2000	9,1‰	17,6‰	-8,5‰
2001	8,6‰	18,0‰	-9,4‰
2002	8,5‰	17,3‰	-8,8‰
2003	8,5‰	17,8‰	-9,3‰
2004	8,7‰	17,8‰	-9,1‰
2005	8,6‰	18,3‰	-9,7‰
2006	8,6‰	18,1‰	-9,5‰
2007	8,8‰	18,2‰	-9,4‰
2008	9,0‰	17,2‰	-8,2‰
2009	9,3‰	17,1‰	-7,8‰
2010	8,5‰	17,8‰	-9,3‰
2011	8,7‰	18,4‰	-9,7‰
2012	8,6‰	18,8‰	-10,2‰
2013	7,5‰	17,7‰	-10,2‰
2014	7,9‰	19,1‰	-11,2‰
2015	8,2‰	19,2‰	-11,0‰
2016	7,4‰	19,3‰	-11,9‰
2017	7,9‰	21,1‰	-13,2‰
2018	8,2‰	19,7‰	-11,5‰
2019	7,8‰	20,9‰	-13,1‰
2020	8,0‰	22,5‰	-14,5‰
2021	8,0‰	27,2‰	-19,2‰
2022	8,8‰	23,4‰	-14,6‰
2023	8,4‰	20,2‰	-11,8‰

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:^[4]^[5]

		Численост		Дял (в %)
		2001	2011	2001	2011
Общо		169 951	141 422	100.00	100.00
Българи		152 194	118 346	89.55	83.68
Турци		8476	4337	4.98	3.06
Цигани		6316	5705	3.71	4.03
Други	Руснаци	269	911	0.158	0.64
	Арменци	12		0.007
	Власи	458		0.269
	Македонци	7		0.004
	Гърци	21		0.012
	Украинци	29		0.017
	Евреи	1		0.001
	Румънци	3		0.001
	Други	91		0.053
Не се самоопределят		1522	881	0.89	0.62
Неотговорили		552	11 242	0.32	7.94

Езици

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.^[6]

Роден език	Численост	Дял (в %)
Общо	169 951	100.00
Български	154 157	90.70
Турски	6994	4.11
Цигански	6033	3.54
Други	1123	0.66
Не се самоопределят	1092	0.64
Непоказано	552	0.32

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:^[7]^[8]

	Численост		Дял (в %)
	2001	2011	2001	2011
Общо	169 951	141 422	100.00	100.00
Православие	146 778	84 508	86.36	59.75
Католицизъм	366	758	0.21	0.53
Протестантство	879	1295	0.51	0.91
Ислям	10 501	3273	6.17	2.31
Друго	136	114	0.08	0.08
Нямат	–	9454	–	6.68
Не се самоопределят	10 739	10 783	6.31	7.62
Непоказано	552	31 237	0.30	22.08

Източници

↑ www.nsi.bg
↑ ^а ^б НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 17 февруари 2021
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 декември 2017. (на английски)
↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 17 декември 2017.
↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 17 декември 2017.
↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 17 декември 2017.
↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 декември 2017. (на английски)

Външни препратки

[wikidata-53445dafe1a83300de9a0c37fa13ca9b5a6a3586-v6-1] www.nsi.bg

[census2021-2] а ^б НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[3] Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 17 февруари 2021

[Ethnic_composition,_all_places:_2011_census-4] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 декември 2017. (на английски)

[5] „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 17 декември 2017.

[6] „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 17 декември 2017.

[7] „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 17 декември 2017.

[Religious_composition:_2011_census-8] „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 декември 2017. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]