Лезгински език
Лезгински език лезги чlал | |
/lezɡi tʃʼal/ | |
Страна | Русия, Азербайджан, Турция |
---|---|
Регион | Дагестан |
Говорещи | 650 000 |
Писменост | кирилица |
Систематизация по Ethnologue | |
Кавказки Севернокавказки Нахско-дагестански Лезгински | |
Официално положение | |
Официален в | Дагестан (Русия) |
Малцинствен в | Азербайджан Турция |
Регулатор | – |
Кодове | |
ISO 639-1 | – |
ISO 639-2 | lez |
ISO 639-3 | lez |
Лезгински език в Общомедия |
Лезгинският език (самоназвание: лезги чlал) е езикът на лезгините, живеещи в южната част на Дагестан и в северната част на Азербайджан[1][2].
Лезгински език исторически изпълнява ролята на лингва франка в Южен Дагестан[3]..
Според енциклопедичния справочник „Етнолог“, броят на носителите на езика на лезги в Азербайджан възлиза на 364 000 за 2007 г.[4] В Руската федерация през 2010 г.[5] според преброяването 402 173 души са притежавали езика на лезги. Според преброяването през 2009 г. в Азербайджан са живели 180 хиляди лезгини, но етнодемологът Ариф Юнусов изчислява, че населението на Лезги в Азербайджан е 250 – 260 хиляди души..[6].
Книги и вестници се публикуват в лезгински език (най-популярната в Русия е „Лезги газет“, а в Азербайджан е „Самур“).
През 2016 г. изданието на ЮНЕСКО „Атлас на застрашените езици на световния език“ на лезгински език получи статут на „Vulnerable“ („Уязвим“)[7]. По този повод е създаден проект за спасяване на лезгински език, наречен „Съкровище на Лезгистан“.[8].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ЛИНГВИСТИЧЕСКИЙ ЭНЦИКЛОПЕДИЧЕСКИЙ СЛОВАРЬ. Лезги́нский язы́к
- ↑ Древние и современные языки кавказских албанцев
- ↑ ЯЗЫК И ОБЩЕСТВО/ЭНЦИКЛОПЕДИЯ С.45
- ↑ Ethnologue: Languages of the World
- ↑ Информационные материалы об окончательных итогах Всероссийской переписи населения 2010 года
- ↑ Этнический состав Азербайджана (по переписи 1999 года)
- ↑ UNESCO Interactive Atlas of the World's Languages in Danger Архив на оригинала от февруари 17, 2010 в Wayback Machine.
- ↑ Сокровище Лезгистана // Архивиран от оригинала на 2022-03-31. Посетен на 2020-03-28.
Североизточнокавказки езици
| |||
Аваро-андийски | аварски | андийски | ахвахски | багвалински | ботлихски | годоберински | каратински | тиндински | чадаколобски | чамалински | ||
Даргийски | гапшиминско-бутрински | даргийски | кайтагски | кубачински | муирински | мюрего-губденски | сирхински | урахински | цудахарски | ||
Киналугски | киналугски | ||
Лакски | лакски | ||
Лезгински | агулски | арчински | будухски | кръзки | лезгински | рутулски | табасарански | цахурски | ||
Нахски | бацбийски | ингушки | чеченски | ||
Цезки | бежтински | гинухски | гунзибски | инховарски | хваршински | цезки | ||
Забележки: †мъртъв език |