Лезгински език

Лезгински език лезги чlал
/lezɡi tʃʼal/
Страна	Русия, Азербайджан, Турция
Регион	Дагестан
Говорещи	650 000
Писменост	кирилица
Систематизация по Ethnologue
Кавказки Севернокавказки Нахско-дагестански Лезгински
Официално положение
Официален в	Дагестан (Русия)
Малцинствен в	Азербайджан Турция
Регулатор	–
Кодове
ISO 639-1	–
ISO 639-2	lez
ISO 639-3	lez
Лезгински език в Общомедия

Лезгинският език (самоназвание: лезги чlал) е езикът на лезгините, живеещи в южната част на Дагестан и в северната част на Азербайджан^[1][2].

Лезгински език исторически изпълнява ролята на лингва франка в Южен Дагестан^[3]..

Според енциклопедичния справочник „Етнолог“, броят на носителите на езика на лезги в Азербайджан възлиза на 364 000 за 2007 г.^[4] В Руската федерация през 2010 г.^[5] според преброяването 402 173 души са притежавали езика на лезги. Според преброяването през 2009 г. в Азербайджан са живели 180 хиляди лезгини, но етнодемологът Ариф Юнусов изчислява, че населението на Лезги в Азербайджан е 250 – 260 хиляди души..^[6].

Книги и вестници се публикуват в лезгински език (най-популярната в Русия е „Лезги газет“, а в Азербайджан е „Самур“).

През 2016 г. изданието на ЮНЕСКО „Атлас на застрашените езици на световния език“ на лезгински език получи статут на „Vulnerable“ („Уязвим“)^[7]. По този повод е създаден проект за спасяване на лезгински език, наречен „Съкровище на Лезгистан“.^[8].