Категория Примера А

Категория Примера А
Създадена
27 юни 1948
Държава
Колумбия
Федерация/Организатор
КФФ ДИМАЙОР
Конфедерация
КОНМЕБОЛ
Отбори
18
Изпадане в:
Категория Примера Б
Национални купи:
Копа Коломбия Суперлига Коломбиана
Международни турнири:
Копа Либертадорес Копа Судамерикана
Настоящ шампион
Апертура: Атлетико Насионал (14) Финалисасион: Индепендиенте СФ (8)
Най-много титли:
Мийонариос (14) Атлетико Насионал (14)
Уебсайт
dimayor.com
Настоящ сезон
Категория Примера А 2014

Категория Примера А (на испански: Categoría Primera A) е най-високата дивизия в колумбийския професионален футбол. По силата на договора за спонсорство с производителя на безалкохолни напитки Постобон тя е известна и като Лига Постобон (Liga Postobón). В периода 1990-2010 г. официалното ѝ име е Копа Мустанг (Copa Mustang) - на името на марка цигари, но договорът с производителя Протабако е прекратен след влизането в сила на закон, забраняващ рекламата на тютюневи изделия по време на спортни и културни мероприятия.^[1]

В организираното от Димайор първенство участват 18 отбора. В историята има общо 14 различни шампиона, като с най-много титли са Мийонариос и Атлетико Насионал – по 14.

През 30-те години на 20 век в Баранкиля е основана аматьорската футболна федерация Адефутбол. Около 10 години по-късно, на 27 юни 1948 г., също в Баранкиля е основана професионалната футболна федерация Димайор, която провежда свое собствено първенство с първоначално десет отбора. Първата шампионска титла печели Индепендиенте Санта Фе. След спор между Адефутбол и Димайор, Димайор напуска Колумбийската Футболна Федерация, а в отговор ФИФА федерация обявява Димайор и нейното първенство за нелегитимни и изключва отборите и футболистите от участие в международни турнири. По ирония на съдбата обаче вместо това да доведе до крах на новосформираното първенство, в следващите няколко години то изживява познатия си като Ел Дорадо златен период.^[2]

В края на 40-те години Аржентина e дом на едни от най-добрите футболисти по онова време, но те стачкуват за по-големи заплати. Алфонсо Сениор Кеведо, президент на Мийонариос знае, че тези футболисти не само търсят по-голямо възнаграждение, но също така горят от желание отново да играят мачове и пръв се досеща, че прекъсването на взаимоотношенията между Димайор и ФИФА означава, че правилата на ФИФА - най-вече тези за трансферите на футболисти - не важат за отбори от Димайор и те могат да подписват с играчи без да е нужно разрешение от техните отбори.^[2] Освен това привличането на футболисти без трансферна сума дава възможност на президентите да предлагат по-висока заплата и пари на ръка при сключване на договора. През лятото на 1949 г. той изпраща треньора на отбора Карлос Алдабе в Аржентина със задачата да доведе някой от именитите аржентински играчи.^[3] Той се връща с не когото и да е, а с Адолфо Педернера, звездата в нападението на Ривър Плейт, което по това време носи прозвището Машината. Педернера получава месечна заплата от 500 щатски долара и 5000 бонус при подписването на договора, но това е нищо в сравнение на приходите, които се очакват да бъдат генерирани от неговото привличане. По думите на Алфонсо Сениор, само за да присъстват на официалното представяне на играча, феновете плащат общо 18000 долара - това е седем пъти повече от приходите от билети за един мач на отбора.^[2] Останалите отбори от първенството не остават по-назад и постепенно започват да примамват играчи не само от Аржентина, но и от други южноамерикански държави и Европа. Още до края на 1949 г. в първенството играят 109 чужденци, от които 57 аржентинци.^[4] В златните години на първенството там играят футболисти от световна величина - в Мийонариос компания на Педернера правят аржентинците Алфредо ди Стефано, Хулио Коци и Нестор Роси, както и играчи от Великобритания; Кукута Депортиво се насочва към Уругвай и взима в редиците си 15 уругвайци, сред които осем шампиони от Световното първенство в Бразилия през 1950 г.; Индепендиенте Санта Фе привлича Ектор Риал (който впоследствие заедно с ди Стефано се превръща в една от звездите на Реал Мадрид), английския национал Нийл Франклин, както и друг англичанин - Чарли Митън, който в Манчестър Юнайтед получава 7 паунда седмично, а в Колумбия - по 50;^[3] Депортиво Самариос посяга предимно към Европа и се сдобива с осем унгарци, сред които е Гюла Женгелер, легенда на Уйпещ и двукратен голмайстор на Европа, както и двама югославяни, австриец, италианец и румънец; Депортиво Перейра събира в състава си няколко парагвайци; Атлетико Хуниор - унгарци и бразилци; Депортиво Кали и Индепендиенте Меделин - играчи от Перу.

Напрежението между Димайор, ФИФА, КОНМЕБОЛ и отборите, чиито играчи са „откраднати“ обаче расте. КОНМЕБОЛ и ФИФА желаят нази футболна лудост, стъпила върху огромните заплати да спре, а засегнатите отбори искат да си прибарат играчите. ФИФА изважда националния отбор на Колумбия от всички турнири, а много от колумбийските отбори отвръщат с отказ да пускат играчите си за мачове на техните национални отбори. В крайна сметка през август 1951 г. ФИФА и Димайор подписват т. нар. Пакт от Лима, по силата на който колумбийските отбори се задължават да върнат изкушените от тях чуждестранни играчи на предишните им клубове, но чак най-късно до октомври 1954 г., а Димайор излиза от нелегалност.^[3]

През 1989 г. първенството не се доиграва заради убийството на страничния съдия Алваро Ортега на 1 октомври в Меделин. Не е определен шампион, а през следващия сезон отбори от Колумбия не участват в континенталните турнири.

През 1991 г. е сформирана Категория Примера Б, а от 1993 г. е въведено изпадането и влизането от и в Примера А.

През 2014 г. е взето решение отборите от Примера А да се увеличат на 20, а тези от Примера Б да намалеят до 16. Причината е отливът на фенове след като от примера А изпадат няколко от отборите с големи традиции, а тяхното място е заето ос сравнително нови отбори с по-малко запалянковци. Двата допълнителни отбора ще бъдат определени посредством турнир с участието на осем от традиционните отбори, закотвили се в Примера Б.

По подобие на по-голямата част от южноамериканските първенства, от 1968 г. Категория Примера А се състои от две фази годишно - Апертура и Финалисасион. До 2001 г. включително двете фази се считат за един турнир и завършилите на първите мяста в тях отбори се класират за Лигила (Малка лига), в която при разменено гостуване определят шампиона на първенството. От 2002 г. двете фази излъчват по един шампион.

Стандартният формат на всяка една от фазите предвижда по един мач между всеки два отбора, тоест 17 кръга, плюс допълнителен дерби кръг, в който всеки отбор играе срещу своя най-голям съперник. Първите осем тима в класирането се класират на плейофите и се разделят в две групи по четири отбора, където играят всеки срещу всеки при разменено гостуване. Победителите в групите играят финал при разменено гостуване. Възможен е и съкратен вариант (например през 2014 г. преди Световното първенство в Бразилия), при който вместо в две плейофни групи, отборите се разпределят в четири двойки четвъртфинални срещи.

Изпадане

Изпадащите отбори в Категория Примера Б се определят на базата на представянето им през последните три сезона. Точките от редовния сезон на Апертура и Финалисасион от последните три години (общо 108 мача) се събират и отборът с най-малко точки изпада директно, а предпоследният в класирането играе бараж срещу втория от Примера Б.

Класиране за континентални турнири

Шампионите от двете фази се класират за Копа Либертадорес. Третият отбор с право на участие в този турнир се определя посредством общо класиране, в което се взимат под внимание всички мачове от двете фази през годината, включително и плейофните мачове. Класира се отборът с най-много точки, различен от шампионите. Ако един и същи отбор спечели Апертура и Финалисасион, то тогава второто място се определя по същата схема като третото.

В Копа Судамерикана Колумбия има четири представители. Това са носителите на Купата на Колумбия и Суперлига де Коломбия (два мача на разменено гостуване между шампионите на Апертура и Финалисасион), както и двата отбора в общото класиране с най-много точки след третия класирал се за Копа Американа. Възможно е един отбор да участва и в двата континентални турнира, ако е шампион и носител на една от двете купи.

• Най-много шампионски титли: Мийонариос, Атлетико Насионал – 14
• Най-много голове: Серхио Галван Рей - 224^[5]
• Най-бърз гол: 7 секунди, Ариел Кареньо, Ла Екидад - Хуниор 1:0, 25 юли 2010 г.
• Най-резултатен мач: Индепендиенте Меделин - Индепендиенте Санта Фе 9:5, 9 юни 1957 г.
• Най-голяма победа като домакин: Депортиво Самариос - Универсидад Насионал 12:1, 29 юли 1951 г.
• Най-голяма победа като гост: Депортиво Самариос - Депортес Киндио 1:11, 9 ноември 1952 г.

Място	Име	Голове
1	Серхио Галван Рей	224
2	Иван Валенсиано	217
3	Уго Орасио Лондеро	211
4	Освалдо Марсиал Палавесино	204
5	Хорхе Рамирес Галего	201
6	Омар Лоренсо Девани	198
7	Виктор Аристисабал	187
8	Арнолдо Игуаран	186
9	Уилингтън Ортис	184
"	Хосе Омар Вердун	184

Година Голмайстор Отбор Голове 1948 Алфредо Кастийо Мийонариос 31 1949 Педро Кабийон Мийонариос 42 1950 Касимиро Авалос Депортиво Перейра 27 1951 Алфредо ди Стефано Мийонариос 33 1952 Алфредо ди Стефано Мийонариос 19 1953 Марио Галери Депортес Киндио 20 1954 Карлос Алберто Гамбина Атлетико Насионал 21 1955 Фелипе Марино Индепендиенте Меделин 22 1956 Хайме Гутиерес Депортес Киндио 21 1957 Хосе Висенте Греко Индепендиенте М 30 1958 Хосе Америко Монтанини Атлетико Букараманга 36 1959 Фелипе Марино Кукута Депортиво 35 Индепендиенте М 1960 Вартер Марколини Депортиво Кали 30 1961 Алберто Перасо Индепендиенте СФ 32 1962 Хосе Омар Вердун Кукута Депортиво 36 1963 Омар Лоренцо Девани Атлетико Букараманга 36 Хосе Омар Вердун Кукута Депортиво 1964 Омар Лоренцо Девани Атлетико Букараманга 28 Унион Магдалена 1965 Перфекто Родригес Индепендиенте М 38 1966 Омар Лоренцо Девани Индепендиенте СФ 31 1967 Фосе Мария Фереро Мийонариос 38 1968 Фосе Мария Фереро Мийонариос 32 1969 Уго Орасио Лондеро Америка де Кали 25 1970 Хосе Мария Фереро Кукута Депортиво 27 Валтер Соса Унион Санта Фе 1971 Уго Орасио Лондеро Кукута Депортиво 30 Аполинар Паниагуа Депортиво Перейра 1972 Уго Орасио Лондеро Кукута Депортиво 27 1973 Нелсон Силва Пачеко Кукута Депортиво 36 Хуниор 1974 Виктор Ефанор Хуниор 33 1975 Хорхе Рамон Касерес Депортиво Перейра 35 1976 Мигел Анхел Конверти Мийонариос 33 1977 Освалдо Марсиал Палавесино Атлетико Насионал 33 1978 Освалдо Марсиал Палавесино Атлетико Насионал 36 1979 Хуан Хосе Иригойен Мийонариос 36 1980 Серхио Сиера Депортиво Перейра 26 1981 Виктор Уго дел Рио Депортес Толима 29 1982 Мигел Освалдо Гонсалес Атлетико Букараманга 27 1983 Уго Готарди Индепендиенте СФ 29 1984 Уго Готарди Индепендиенте СФ 23 1985 Мигел Освалдо Гонсалес Атлетико Букараманга 34 1986 Ектор Рамон Соса Индепендиенте М 23 1987 Хорхе Аравено Депортиво Кали 23 1988 Серхио Ангуло Индепендиенте СФ 29 19891 Ектор Герардо Мендес Депортиво Перейра 17 1990 Антъни де Авила Америка де Кали 25 1991 Иван Валенсиано Хуниор 30 1992 Джон Хайро Трелес Атлетико Насионал 25 1993 Мигел Гереро Хуниор 34

Година Шампион Отбор Голове 1994 Рубен Дарио Ернандес Индепендиенте М 32 Депортиво Перейра Америка де Кали 1995 Иван Валенсиано Хуниор 24 1995/1996 Иван Валенсиано Хуниор 36 1996/1997 Хамилтон Рикард Депортиво Кали 36 1998 Виктор Бония Депортиво Кали 37 1999 Серхио Галван Рей Онсе Калдас 26 2000 Карлос Аблерто Кастро Мийонариос 24 2001 Карлос Аблерто Кастро Мийонариос 29 Хорхе Орасио Серна Индепендиенте М 2002 А Луис Фернандо Сулета Унион Магдалена 13 2002 Ф Орландо Байестерос Атлетико Букараманга 13 Милтон Родригес Депортиво Перейра 2003 А Арнулфо Валентиера Онсе Калдас 13 2003 Ф Лейдер Пресиадо Депортиво Кали 17 2004 А Серхио Херера Америка де Кали 13 2004 Ф Леонардо Фабио Морено Америка де Кали 15 Лейдер Пресиадо Индепендиенте СФ 2005 А Виктор Аристисабал Атлетико Насионал 16 2005 Ф Хамерсон Рентерия Реал Картахена 12 Уго Родалега Депортиво Кали 2006 А Хорхе Морено Кукута Депортиво 15 2006 Ф Диего Алварес Индепендиенте М 11 Жон Чария Депортес Толима 2007 А Фреди Монтеро Атлетико Уила 13 Серхио Галван Рей Атлетико Насионал 2007 Ф Дайро Морено Онсе Калдас 16 2008 А Мигел Канео Бояка Чико 13 Иван Веласкес Депортес Киндио 2008 Ф Фреди Монтеро Депортиво Кали 16 2009 А Теофило Гутиерес Хуниор 16 2009 Ф Джаксън Мартинес Индепендиенте М 18 2010 А Карлос Бака Хуниор 12 Карлос Рентерия Ла Екидад 2010 Ф Вилдер Медина Депортес Толима 16 Дайро Морено Онсе Калдас 2011 А Карлос Рентерия Атлетико Насионал 12 2011 Ф Карлос Бака Хуниор 12 2012 А Робин Памирес Депортес Толима 13 2012 Ф Енри Ернандес Хуниор 9 Кармело Валенсия Ла Екидад 2013 А Вилдър Медина Индепендиенте СФ 12 2013 Ф Дайро Морено Мийонариос 9 Луис Карлос Руис Хуниор 2014 А Дайро Морено Мийонариос 12 2014 Ф Херман Кано Индепендиенте М 16 2015 А 2015 Ф 2016 А 2016 Ф 2017 А

Бележки

• ¹- шампионатът е прекъснат.

В скоби са отбелязани предишните имена на отборите, с удебелен шрифт – отборите от 2014 г.