Кемализъм
Кемализмът (тур. Kemalizm и Atatürkçülük[1]) е турска националистическа идеология, издигната за първи път в държавна доктрина от Ататюрк. Смята се за конституционна идеология на Турската република.
Поддръжниците на кемализма го препоръчват като ефективен метод за развитие на ислямските страни от Третия свят. Тези възгледи се базират на рязката модернизация по западен образец и разрива с предишните културни традиции, заложени в Корана.
В неговата основа лежат 6 основни точки или „стрели“. Първите 4 точки са формулирани в Конституцията на Република Турция от 1927 г., а през 1931 г. са добавени още 2 точки. Окончателно те са закрепени в конституцията от 1937 г. 6-те стрели на кемализма са следните[2]:
- републиканизъм,
- национализъм,
- единен народ (демократизъм),
- секуларизъм (лаицизъм),
- държавна намеса (етатизъм),
- реформизъм (революционност).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Мехмет Кайъран, Мустафа Яхя Метинташ. Atatürkçü Düşünce Sistemi: Atatürkçülük (Kemalizm) // Анкарски университет, институт по история на турската революция, списание „Пътят на Ататюрк”. 2013 год.
- ↑ Турция. София, Рива, 2008. ISBN 978-954-320-181-5. с. 78.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Turkey – Kemalist policies // Encyclopedia Britannica. Посетен на 27 септември 2020. (на английски)
