Владимир Арнолд

Владимир Арнолд Владимир Игоревич Арнольд
съветски, руски и френски математик
Роден	12 юни 1937 г. Одеса, Украйна, СССР
Починал	3 юни 2010 г. (72 г.) Париж, Франция
Погребан	Новодевическо гробище, Хамовники, Русия
Учил в	Московски държавен университет
Научна дейност
Област	Математика
Работил в	Московски държавен университет Независим московски университет Математически институт „В. А. Стеклов“ към РАН Университет Пари-Дофин
Награди	Ленинска награда (1965, заедно с Колмогоров) Награда „Крафорд“ (1982) Награда „Лобачевски“ (1992) Награда „Харви“ (1994) Dannie Heineman Prize for Mathematical Physics (2001) Награда „Волф“ (2001) Shaw Prize (2008)
Уебсайт	www.mi.ras.ru/~arnold
Владимир Арнолд в Общомедия

Владимир Арнолд (на руски: Влади́мир И́горевич Арно́льд) е съветски, руски и френски математик, един от най-големите съвременни математици. Най-известното му постижение е Теоремата на Колмогоров-Арнолд-Мосер, отнасяща се до стабилността на интегрируемите Хамилтонови системи. Има основни заслуги в теорията на динамичните системи, топологията, алгебричната геометрия, класическата механика и др.

През 1959 се дипломира в Московския държавен университет, където работи до 1986 (професор от 1965). След това работи в Математическия институт „В. А. Стеклов“ в Москва, а по-късно започва работа и в Парижкия университет „Пари-Дофин“.

През 1990 е приет за член на Академията на науките на СССР (от 1991: Руска академия на науките). Още студент, на 20 години, дава решение на 13-ата задача на Хилберт, заедно със своя преподавател в Московския университет Андрей Колмогоров^[1].

Арнолд е известен със своя стил на писане, който съчетава математическата строгост с физическа интуиция, както и лесен за възприемане стил на преподаване. Има ясно изразено предпочитание към геометричния подход в решаването на математически задачи, например при обикновените диференциални уравнения.

Като професор във Франция Арнолд е яростен противник на школата на Бурбаки – течение във френските математически среди от средата на 20 век, отличаващо се с придаване на допълнителна абстрактност на математиката. Според него това е основна причина за влошаване на преподаването по математика във Франция и в другите държави^[2][3].

Носител е на Ленинската награда (1965, заедно с Колмогоров), наградата „Крафорд“ (1982)^[4], наградата „Харви“ (1984)^[5] и наградата „Волф“ (2001)^[6].

Астероидът 10031 Владарнолда, открит от руската астрономка Людмила Георгиевна Карачкина през 1981, е наречен на негово име^[7].

• V. I. Arnold, Mathematical Methods of Classical Mechanics, Springer-Verlag (1989), ISBN 0-387-96890-3
• V. I. Arnold, Geometrical Methods In The Theory Of Ordinary Differential Equations, Springer-Verlag (1988), ISBN 0-387-96649-8
• V. I. Arnold, Ordinary Differential Equations, The MIT Press (1978), ISBN 0-262-51018-9
• V. I. Arnold, A. Avez, Ergodic Problems of Classical Mechanics, Addison-Wesley (1989), ISBN 0-201-09406-1
• V. I. Arnold, Teoriya Katastrof (Catastrophe Theory, in Russian), 4th ed. Moscow, Editorial-URSS (2004), ISBN 5-354-00674-0
• V. I. Arnold, Yesterday and Long Ago, Springer (2007), ISBN 978-3-540-28734-6.

• В Общомедия има медийни файлове относно Владимир Арнолд
• ((en)) Страница на проф. Арнолд на сайта на санктпетербургското отделение на Математическия институт „В. А. Стеклов“
• ((ru)) Страница на проф. Арнолд на сайта на Математическия институт „В. А. Стеклов“
• ((ru)) Биография на проф. Арнолд на сайта на Независимия московски университет
• ((en)) On Teaching Mathematics Архив на оригинала от 2017-04-28 в Wayback Machine., text of a talk espousing Arnold's opinions on mathematical instruction
• ((en)) Владимир Арнолд в Mathematics Genealogy Project

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vladimir Arnold в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Портал „Биографии“          Портал „Математика“          Портал „Съветски съюз“          Портал „Украйна“          Портал „Франция“

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG DBLP FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MGP NDL NKC NLA NLG Open Library PLWABN ICCU Scopus LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat ZBMATH