Бейра

Бейра Beira
Бейра -19.833333, 34.85
Страна	Мозамбик
Провинция	Софала
Площ	633 km²
Надм. височина	14 m
Население	436 240 души (2007)
Пощенски код	2100
Официален сайт	municipiobeira.gov.mz
Бейра в Общомедия

Бейра (на португалски: Beira) е столицата и най-големият град на провинция Софала, където река Пунгве се влива в Индийския океан, в централния регион на Мозамбик. Това е четвъртият по големина град по население в Мозамбик, след Мапуто, Матола и Нампула. Бейра е имала население от 397 368 през 1997 г., което е нараснало до 530 604 през 2019 г. Крайбрежен град, който притежава регионално значимото пристанище Бейра, което действа като вход както за централната вътрешна част на страната, така и за чужденци от Зимбабве, Замбия и Малави.

Първоначално наречен Чивеве на местна река, той е преименуван на Бейра в чест на португалския престолонаследник Дон Луис Филипе (Принц на Бейра, което се отнася до традиционната португалска провинция Бейра), който е посетил Мозамбик в началото на 1900-те. Пристанище Бейра е построено от португалската компания от Мозамбик през 19-ти век, измествайки Софала като основно пристанище на страната. След това е разработено директно от португалското колониално правителство от 1947 г., докато Мозамбик придобива независимостта си от Португалия през 1975 г. Бейра е второто по големина морско пристанище за международен транспорт на товари до Мозамбик след Мапуто. През март 2019 г. градът е сериозно пострадал от циклона Идай^[1], унищожавайки около 90% от града. ^[2]

Има жп възел и аерогара, намираща се на 13 км от града. Изнася мед и хромати.

Бейра се намира на Мозамбикския проток, ръкав на Индийския океан, разположен между Мадагаскар и Мозамбик. Градът се намира на север от устието на сливането на две големи реки на Мозамбик: река Бузи и река Пунгве. Бузи пресича 250 километра (160 мили) през провинциите Маника и Софала, за да образува широко устие. Пунгве пресича 400 километра (250 мили) от Източните планини на Зимбабве и [[]]през провинциите Маника и Софала до Бейра.

Градът е създаден през 1890 г. от португалците и скоро измества Софала като основно пристанище на територията, администрирана от Португалия. Първоначално наречен Чивеве, на името на местна река, той е преименуван в чест на португалския престолонаследник Дон Луис Филипе, който през 1907 г. е първият член на португалското кралско семейство, посетил Мозамбик. По традиция португалският престолонаследник носи титлата принц на Бейра, историческа провинция на континентална Португалия.

Португалците построили пристанище и железопътна линия до Родезия. Португалски семейства се заселили в новооснованото място и започнали да развиват търговска дейност. С разрастването на селото през 1907 г. португалската корона издига Бейра със статут на град (cidade). Седалището на Companhia de Moçambique (Мозамбикска компания) се намира тук от 1891 г.^[3]. Администрацията на града преминава от търговското дружество към португалското правителство през 1942 г. ^[4]

През 1966 г. завършва строителството на нова жп гара. Преди независимостта на Мозамбик от Португалия, като град на португалски Мозамбик, Бейра е известен със своето добре оборудвано морско пристанище, едно от основните съоръжения по рода си в цяла Източна Африка, туризъм , риболов и търговия. Градът просперира като космополитно пристанище с различни етнически общности (португалци, индийци, китайци, банту), заети в администрацията, търговията и индустрията.

Голямото англоезично население е резултат от това, че Бейра е любима дестинация за почивка на белите родезийци. Едно напомняне за това е хотел Гранде, построен от португалците, близо до брега на Индийския океан.^[5][6] До 1970 г. град Бейра има 113 770 жители.

След независимостта от Португалия през 1975 г. много бели етнически португалци напускат града. Мозамбик е опустошен от гражданска война от 1977 до 1992 г. между марксистката демократична социалистическа политическа партия в Мозамбик ФРЕЛИМО, която контролира правителството и бунтовниците на РЕНАМО, създавайки пълен хаос за няколко години. Страната, засегната от глад, болести и бедност, рухва. В Бейра известният Гранд Хотел Бейра е окупиран от около 1000 бездомни бейранци, а до края на гражданската война е почти в руини.

Наводнението в Мозамбик през 2000 г. опустошава Бейра и околния регион, оставяйки милиони души без дом и нанасяйки сериозно щети на местната икономика.

По време на кампанията за местните избори през 2013 г., която завършва с победата на Демократическото движение на Мозамбик (МДМ), квартал Мунхава е сцена на насилствени сблъсъци между полицията и привържениците на МДМ.^[7][8]

През 2019 г. циклонът Идай причинява изключителни опустошения в Бейра.^[1] Той удря града на 14 март 2019 г. с ветрове до 177 км/ч (106 мили в час) и причинява наводнения на дълбочина до шест метра в Мозамбик.^[9]

Бейра има тропичен саванен климат. Средната температура през януари е 28,5 °C (83 °F), а през юли (най-студеният месец) е 21 °C (70 °F). Дъждовният сезон продължава приблизително от ноември до април.

Бейра е основна търговска точка за внос и износ от Зимбабве, Малави, Замбия и други южноафрикански държави. Поради това пристанището на Бейра е второто по големина в Мозамбик.

Значението на пристанището се доказва по време на Гражданската война в Мозамбик, когато зимбабвийските войски защитават железопътната линия Бейра-Булавайо и магистралата от Бейра до Лобито, за да продължи търговията. Железопътната линия до Зимбабве първоначално е била 610 мм (2 фута) през 1890 г., но впоследствие е удължена на 1067 мм (3 фута 6 инча) през 1900 г.

През 2008 г. министърът на транспорта на Мозамбик Пауло Зукула заявява, че правителството планира да модернизира пристанищата в Бейра и по-северните пристанища Накала за приблизителна цена от 900 милиона долара; 500 милиона и 400 милиона долара съответно.^[10] Правителството също така заяви, че планира да модернизира заобикалящата ги железопътна и магистрална инфраструктура, така че пристанището да е по-добре свързано с националните мини.

В Бейра има и ферибот, който свързва града със съседни градове, включително Нова Софала и други крайбрежни градове. Бейра се обслужва от летище на североизток от града, с вътрешни и международни полети.

Градът има три публични университетски кампуса, а именно на университета Замбезе (със седалище и ректорат в града), университета Ликунго и Висшия институт по здравни науки.

Един от големите университети тук е „Католическият университет в Мозамбик“, който е създаден през 1996 г. от католическата църква и е свързан с Международната федерация на католическите университети (IFCU). Този частен университет за съвместно обучение е местно известен като Universidade Catolica de Mocambique (UCM) и е официално признат от Министерството на образованието и културата на Мозамбик (или Ministério da Educação e Cultura), което наблюдава цялостната образователна система в страната.^[11]

Втори основен университет е Университетът Жан Пиаже в Мозамбик, наричан на местно ниво da Universidade Jean Piaget de Moçambique (UNIPIAGET). Този базиран в Португалия университет е основан през 2004 г. и е само един от седемте кампуса, установени по целия свят.^[12]

Има португалско международно училище Escola Portuguesa da Beira.^[13]

Местата за поклонение са предимно християнски църкви и храмове: Римокатолическата архиепископия на Бейра (Католическа църква), Реформираната църква в Мозамбик, Вселенска църква на Божието царство, Асамблеи на Бога, Сионска християнска църква.^[14] Има и мюсюлмански джамии.

• Амстердам, Холандия
• Бендер, Молдова
• Бостън, САЩ ^[15]
• Бристол, Великобритания^[16]
• Коимбра, Португалия
• Луанда, Ангола
• Падуа, Италия
• Порт Елизабет, Република Южна Африка
• Порто, Португалия^[17]

Нормативен контрол GND NARA VIAF