Аполо 1

Аполо 1
Емблема на мисията
Общи данни
№ по NSSDC ID	планиран
Команден модул	CM-012
Сервизен модул	SM-012
Ракета носител	Сатурн IB(SA-204)
Екипаж	3
Продължителност на полета	~ 14 дни
Апогей	~ 300 km
Перигей	~ 230 km
Орбитален период	~ 1 ч. 29 мин.
Инклинация	~ 31°
Екипаж
Грисъм, Уайт, Чафи
Космически мисии на НАСА
Предишна	Следваща
Джемини 12	Аполо 4
Аполо 1 в Общомедия

Аполо 1 е първият кораб от програмата Аполо на НАСА, предвиден за извеждане на ниска околоземна орбита на тричленен екипаж с новия космически кораб Аполо. Астронавтите загиват при пожар, възникнал на борда на командния модул CM 012 при тренировка на стартовия комплекс LC 34 в Космически център Джон Ф. Кенеди на 27 януари 1967 г.

• Броят на полетите за всеки астронавт е преди тази мисия.

• Броят на полетите за всеки астронавт е преди тази мисия.

• Броят на полетите за всеки астронавт е преди тази мисия.

След вземането на решение за изпращане на хора на Луната през лятото на 1966 година НАСА започва изпитания с новия си кораб Аполо. Планувано е първото изстрелване с екипаж на борда да се осъществи в началото на 1967 г. Официално името на мисията е Аполо/Сатурн 204 (AS 204), а след трагичния инцидент НАСА посмъртно е дала името Аполо 1. Доставеният от North American Aviation Команден модул CM-012 търпи много критики от страна на астронавтите, трениращи на него. Въпреки това от НАСА настояват тренировъчният процес да продължи и на 27 януари 1967 г. започва провеждането на пълна генерална обработка на стартовия процес.

Екипажът заема своите места в 13.00 часа (18.00 ч. UTC) на стартова площадка номер 34 в Кейп Кенеди. Провеждат се всички запланувани операции, като на няколко пъти те са спирани заради възникнали редица технически проблеми. В 18.20 часа, 10 минути преди симулационния старт, предстартовото броене е спряно от появил се проблем в комуникационната система. Десет минути по-късно, секунди преди повторното включване на часовниците, Роджър Чафи докладва за пожар на борда. Часът е 18.31 и техниците, обслужващи кораба, започват да се борят с огъня за спасяването на екипажа. Най-голяма опасност при пожар представлява чистият кислород, подаван под налягане в херметически затворената капсула. Дотогава НАСА използва взривоопасния чист O₂ за дишане във всички предишни мисии. Четиринадесет секунди по-късно избухва топлинен взрив и връзката с екипажа е преустановена. Четирима техници с пожарогасители се опитват да отворят евакуационния люк, но дефектните газови маски и сложният механизъм за отваряне възпрепятстват техните усилия. Със сетни усилия люкът е отворен, но екипажът вече е мъртъв. Пристигналите по-късно пожарникари установяват, че смъртта е настъпила от задушаване. Екипажът се е борил до последно да отвори спасителния люк, но не е успял. Назначена е комисия да установи причините за възникването и бързото разпространение на пожара.

Телата на загиналите астронавти са погребани с всички държавни и военни почести. Грисъм и Чафи са погребани в Националното военно гробище в Арлингтън в присъствието на президента на САЩ Линдън Джонсън. Уайт е погребан във военното гробище на Американската академия в Уест Пойнт. Мемориални плочи са поставени на мястото на инцидента в Кейп Кенеди – стартовият комплекс LC 34.

Освен комисията на НАСА за разследване на трагичния инцидент, Конгресът на САЩ също назначава своя комисия за дейността на НАСА и причините, довели до фаталния край на мисията. По настояване на астронавтите е предприета генерална реконструкция на следващите кораби от серията Аполо. Отстранени са 1407 дефекта, изцяло е подменена системата за дишане на кораба, като чистият кислород е заменен със смес от азот и кислород в съотношение 40:60. Монтиран е нов люк, който се отваря за 6 секунди при аварийна ситуация, сменена е цялата електрическа инсталация с огнеупорни кабели, в скафандрите на екипажа са вложени негорими бета-тъкани, както и за всички останали платнени повърхности. Променена е стратегията на НАСА за планираното до края на десетилетието покоряване на Луната. Занапред преди всичко ще се наблюдават принципите за обща безопасност на екипажите за сметка на гоненето на срокове и подлагането им на излишни рискове. Като цяло програмата Аполо е значително преосмислена и следващите мисии са планирани със значително по-малък риск.

• ((en)) www.hq.nasa.gov Архив на оригинала от 2008-10-10 в Wayback Machine.

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Аполо 1

п б р Програма Аполо Ракетни изпитания SA-1 · SA-2 · SA-3 · SA-4 · SA-5 · Аполо 2 (AS-203) Суборбитални изпитания QTV · Тест на спасителна капсула 1 · A-001 · A-002 · A-003 · Тест на спасителна капсула 2 · A-004 Орбитални изпитания с макети А-101 (SA-6) · А-102 (SA-7) · А-103 (SA-9) · А-104 (SA-8) · А-105 (SA-10) Безпилотни мисии AS-201 · Аполо 3 (AS-202) · Аполо 4 (AS-501) · Аполо 5 (AS-204) · Аполо 6 (AS-502) · Скайлаб (AS-513) · Полети на ниска околоземна орбита Аполо 7 (AS-205) · Аполо 9 (AS-504) · Скайлаб 2 (AS-206) · Скайлаб 3 (AS-207) · Скайлаб 4 (AS-208) · АСТП (AS-210) Лунни орбитални мисии Аполо 8 (AS-503) · Аполо 10 (AS-505) Лунни мисии с кацане Аполо 11 (AS-506) · Аполо 12 (AS-507) · Аполо 14 (AS-509) · Аполо 15 (AS-510) · Аполо 16 (AS-511) · Аполо 17 (AS-512) Неуспешни мисии Aполо 1 (AS-204) · Аполо 13 (AS-508) Отменени мисии Аполо 18 · Аполо 19 · Аполо 20 · Скайлаб спасителна мисия (AS-209)  · Скайлаб-5 Списък на полетите от програма Аполо