Амблигонит
Амблигонит | |
Общи | |
---|---|
Категория | Фосфатни минерали |
Формула (повтаряща се единица) | (Li,Na)AlPO 4(F,OH) |
Класификация на Щрунц | 8.BB.05 |
Кристална симетрия | C1 |
Характеристики | |
Кристална система | триклинна |
Дисперсия | .020 - .027[1] |
Ултравиолетова флуоресценция | много слабо зелена при дълги вълни, светло синя фосфоресценция прри дълги и къси вълни[1] |
Амблигонит в Общомедия |
Амблигонит е флуорофосфатен минерал с химична формула (Li,Na)AlPO
4(F,OH), съставен от литий, натрий, алуминий, фосфат, флуорид и хидроксид. Минералът се среща в находища на пегматит и лесно се бърка с албит и други фелдшпати. Неговата плътност, цепителност и тест за литий са диагностични. Геоложкото срещане е в гранитни пегматити, високотемпературни калаени жили и грейзени. Амблигонитът се среща със сподумен, апатит, лепидолит, турмалин и други съдържащи литий минерали в пегматитови жили. Съдържа около 10% литий и се използва като източник на литий. Исторически основните находища на амблигонит за икономически цели са в САЩ (Калифорния) и Франция.
История
[редактиране | редактиране на кода]Минералът е открит за първи път в Саксония от Август Брайтхаупт през 1817 г. и е наречен от него от гръцкото amblus, тъп, и gonia, ъгъл, поради тъпия ъгъл между разцепванията. По-късно е открит в Монтебраз, Крез, Франция и в Хеброн, Мейн и поради леките разлики в оптичните свойства и химичния състав на минерала от тези находища са дадени различни имена – съответно монтебразит и хебронит. Открит е в значителни количества и в Пала в окръг Сан Диего, Калифорния, в Касерес, Испания и в Блек Хилс на Южна Дакота. Най-големият документиран единичен кристал от амблигонит е с размери 7,62×2,44×1,83 м и тежал около 102 тона.[2]
Гемология
[редактиране | редактиране на кода]Прозрачният амблигонит се фасетира и използва като скъпоценен камък. Като скъпоценен камък, вграден в бижута, той е уязвим на счупване и износване, тъй като неговите твърдост и издръжливост са ниски.[3] Основните източници на материал за скъпоценни камъни са Бразилия и Съединените щати. Австралия, Франция, Германия, Намибия, Норвегия и Испания също произвеждат амблигонит с качество на скъпоценни камъни.[3]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Klein, Cornelis and Hurlbut, Cornelius S., 1985, Manual of Mineralogy, 20th ed., p. 362, ISBN 0-471-80580-7
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б (Gia), Gemological. Gem Reference Guide. City: Gemological Institute of America (GIA), 1988. ISBN 0-87311-019-6
- ↑ P. C. Rickwood. The largest crystals // American Mineralogist 66. 1981. с. 885–907.
- ↑ а б (Gia), Gemological. Gem Reference Guide. City: Gemological Institute of America (GIA), 1988. ISBN 0-87311-019-6
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Amblygonite в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |