Йован Довезенски
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширяване по версията на английски език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Йован Довезенски Јован Довезенски | |
| сърбомански войвода | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Йован Довезенски в Общомедия | |
Йован Станойков Довезенски (на сръбски: Јован Станојковић Довезенски) e македонски сърбомански войвода на чета на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Северна Македония.[2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Йован Довезенски е роден в кумановското село Довезенци. Получава основно образование в Мургаш и в манастирското училище на Градищкия манастир, където учи на църковнославянски. В 1888 година заминава за Кралство Сърбия и се записва в Светосавското богословско-педагогическо училище за македонци.[2]
Връща се в родния си край в 1897 година и става сръбски учител в Довезенци. На 3 март 1904 година става нелегален и оглавява сръбска чета, действаща и от двете страни на Вардар.[2] На 13 декември 1904 година кратовската чета на ВМОРО под командването на Атанас Бабата изненадва и разбива в Шопско Рудари четата на Довезенски. Осем сръбски четници загиват и четата се пръска. На другия ден войводата Боби Стойчев унищожава изцяло в манастира край Беляковци откъснала се група от четата на Довезенски.[4]
Довеценски е сред основните организатори на сръбската въоръжена пропаганда в Македония. Негови ученици са Георги Скопянчето, Коста Пекянец, Кръсто Ковачев, Павле Младенов, Вангел Скопянчето, Темелко Байрактаров, Йован Пешич, Петко Илиев.[2]
След Младотурската революция в 1908 година работи като учител в Куманово и е председател на кумановската Сръбска Соколска организация (1909 – 1911).[5]
Участва в Балканската и в Първата световна война като войвода на сръбска чета, подпомагаща сръбските войски.
След войната е секретар на Министерството на социалната политика.[2]
На изборите в 1931 година е избран за народен представител от Жеглиговския срез.[2]
Умира в 1935 година. Погребан е в Куманово. Името на Довезенски носи улица в сръбската столица Белград.[6][7]
-
Мицко Кръстев и Довезенски, 1904 г.
-
Четникът Душан, войводата Мицко Кръстев, Довезенски и четникът Глигорие в 1904 г.
-
Улица „Войвода Довезенски“ в Белград
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Српски биографски речник, том 3, с. 33., архив на оригинала от 7 май 2012, https://web.archive.org/web/20120507104324/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom03.pdf, посетен на 14 септември 2011
- ↑ а б в г д е Митриновић, Чедомил М. Прво југословенско Народно претставништво изабрано 8. новембра 1931. године. Београд, Штампарија Ж. Маџаревић, 1931. с. 62. (на сръбски)
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 72.
- ↑ Военноисторически сборник, том 56, брой 4 – 6. Военноисторическа комисия при Щаба на армията. с. 55. Посетен на 15 декември 2013 г.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1390. (на македонска литературна норма)
- ↑ Биография на Довезенски // Архивиран от оригинала на 2015-11-06. Посетен на 2009-05-28.
- ↑ „Српство“, број 15, Maj 2000., архив на оригинала от 9 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090909014002/http://hammer.prohosting.com/~srpstvo/Sadrzaj.html#7, посетен на 18 януари 2009
