Йоаникий III Константинополски

Йоаникий III Константинополски (на гръцки: Ιωαννίκιος Γ΄) със светско име Йоан Караджа е епископ на Константинополската и Печката патриаршия. Той е печки патриарх (1739 – 1746), халкидонски митрополит (1747 – 1761) и патриарх на Константинопол (1761 – 1763).

Йоан Караджа е роден през 1700 г. във фанариотското семейство на Караджа. ^[1] Служи като дякон и протосинкел при Константинополския патриарх Паисий II Константинополски.

През 1739 г., след сключването на Белградския мир, османският султан Махмуд I сваля печкия патриарх Арсений IV Йованович Шакабента, който явно е взел страната на Свещената Римска империя по време на австро-турската война (1737 – 1739) и определя Йоан Караджа под името Йоаникий за патриарх на Печ. Йоан заема печката патриаршеска катедра до 1746 г.

През септември 1747 г. Йоаникий е назначен за Халкидонски митрополит. На 26 март 1761 г. Светият Синод на Константинополската патриаршия го избира за Вселенски патриарх. Йоаникий, за разлика от своя предшественик на вселенския трон Серафим, се отнася хладно и неблагосклонно към просвещенската дейност на Евгений Вулгарис и последният се вижда принуден да емигрира на практика.^[2] На 21 май 1763 г., след възкачването на Екатерина Велика на власт, е свален от власт и заточен в манастир на Света гора.^[3]

Умира на 20 септември 1793 г. в манастира „Света Троица“ на остров Халки, където е и погребан. Йоаникий III Константинополски е последният вселенски патриарх, по време на чието предстоятелство Печката патриаршия и Охридската архиепископия са автокефални.