Игор Иванов

Игор Иванов
Игор Иванов, 2014 г.
Роден	23 септември 1945 г. (79 г.) Москва, СССР
Учил в	Московски държавен институт по международни отношения
Награди	За заслуги към Отечеството II степен
Политика
Партия	КПСС Единна Русия
Игор Иванов в Общомедия

Игор Сергеевич Иванов (на руски: И́горь Серге́евич Ивано́в) (роден на 23 септември 1945 г. в Москва) е съветски и руски дипломат (посланик), руски политик и министър на външните работи от 1998 до 2004 г.

В средата на 2007 г. се оттегля от политическата сцена и започва да се занимава с търговска, научна и изследователска дейност. Той е член и председател на Комитета по стратегии и инвестиции на ОАО „ЛУКОЙЛ“^[1].

Той е също член на неправителствени организации и клубове, по-специално на Европейския съвет за толерантност и помирение, Надзорния съвет на Международния люксембургски форум за превенция от ядрени катастрофи.

Игор Иванов е син на руснак и грузинка. През 1969 г. завършва Института за чужди езици „Морис Торез“ в Москва (Московски държавен лингвистичен университет). Постъпва в съветското външно министерство през 1973 г. и прекарва десет години в Испания. Завръща се в Съветския съюз през 1983 г. През 1991 г. става посланик в Мадрид.

• Суворовско военно училище Москва (1963)
• Московски държавен институт за чужди езици „Морис Торез“ (1969)
• Доктор на историческите науки
• Професор в Московския държавен институт по международни отношения

• 1969 – 1973 – изследовател в Института за световна икономика и международни отношения към Академията на науките на СССР
• 1973 – постъпва на работа в системата на съветското Министерство на външните работи
• 1973 – 1978 – втори секретар в 1-ва европейска дивизия на Министерството на външните работи, главен инженер на търговска мисия в Мадрид, първи секретар в Съветското посолство в Испания.
• 1978 – 1980 – съветник в Съветското посолство в Испания
• 1980 – 1983 – министър-съветник в Съветското посолство в Испания
• 1983 – 1984 – експерт 1-ви клас в Европейската дивизия на Министерството на външните работи
• 1984 – 1986 – съветник на групата в Министерството на външните работи, помощник на министъра на външните работи на СССР Едуард Шеварднадзе
• 1986 – 1987 – заместник-началник на отдел, ръководител на Генералния секретариат на Министерството на външните работи
• 1987 – 1989 – първи заместник-ръководител на Генералния секретариат на Министерството на външните работи на СССР
• 1989 – 1991 – началник на Генералния секретариат на Министерството на външните работи на СССР, член на съветското външно министерство, участва в изготвянето на споразумение за предаване на САЩ на акватория в Берингово море по разделителната линия Шеварднадзе – Бейкър
• 1991 – 1992 – извънреден и пълномощен посланик на СССР в Испания
• 1992 – 1995 – извънреден и пълномощен посланик на Русия в Испания
• 1995 – 1998 – първи заместник-министър на външните работи на Руската федерация
• 1998 – 2004 – министър на външните работи на Руската федерация
• 1998 – 2007 – постоянен член на Съвета за сигурност на Русия
• 2004 – 2007 – секретар на Съвета за сигурност на Русия

Назначен е за министър на външните работи на 11 септември 1998 г. Като руски външен министър Иванов е противник на военните действия на НАТО в Югославия. Той е против американската инвазия в Ирак. Играе ключова роля в постигането на споразумение между грузинския президент Едуард Шеварднадзе и опозиционните партии по време на Революцията на розите в Грузия през 2003 г.

През 2004 г. Иванов е наследен на поста външен министър от Сергей Лавров и е назначен от президента Владимир Путин за секретар на Съвета за сигурност на Русия. Подава оставката си от Съвета за сигурност на 9 юли 2007 г. На 18 юли президентът Путин приема оставката му и назначава ветерана от КГБ Валентин Соболев на негово място.

През юни 2010 г. И. Иванов е избран за член на съвета на общественото движение „За модернизация.ру“^[2]

• Герой на Руската федерация (1999)^[3]
• Орден за заслуги II степен (1999)
• Орден за заслуги IV степен (1996)^[4]
• Почетен орден (1988)
• Орден „Сан Карлос“ („Голям кръст“, 2001, Колумбия)^[5]
• Орден на приятелството (2001, Виетнам)
• Орден „Св. княз Владимир“ II степен (2003, РПЦ)^[6]
• Паметен медал „Горчаков“ (2005, МВнР на Русия)^[7]
• Медал „850-а годишнина на Москва“
• Почетен служител на дипломатическата служба на Руската федерация (2003)

През 2002 г. публикува книгата „Десет години външна политика на нова Русия“.

• ((en)) Ask Russian foreign minister, 05.03.2003
• ((en)) Igor Ivanov: cheery and direct, 05.03.2003
• ((ru)) Биография на сайта на Съвета за сигурност на Русия Архив на оригинала от 2010-03-12 в Wayback Machine.
• ((ru)) Игор Иванов в Лентапедия

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Igor Ivanov и страницата „Иванов, Игорь Сергеевич“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.