Ексцентрицитет (орбита)

В астродинамиката под стандартни условия всяка орбита на тяло е конично сечение. Ексцентрицитетът на това конично сечение, или още орбитален ексцентрицитет е важен параметър, който определя формата на орбитата. Ексцентричността определя в каква степен орбитата е „разтеглена“. Терминът ексцентрицитет е образуван от латинските ex – „из“, „от“ и centrum – „център“.

Ексцентрицитетът(${\displaystyle e\,\!}$) е определен за всички кръгови, елиптични, параболични и хиперболични орбити и има следните стойности:

• за кръгова орбита: ${\displaystyle e=0\,\!}$,
• за елиптична орбита: ${\displaystyle 0<e<1\,\!}$,
• за параболична траектория: ${\displaystyle e=1\,\!}$,
• за хиперболична траектория: ${\displaystyle e>1\,\!}$.

Ексцентрицитетът на дадена орбита може да бъде изчислен от орбиталните вектори като величината на вектора на ексцентрицитета.

${\displaystyle e=\left|\mathbf {e} \right|}$

където:

• ${\displaystyle \mathbf {e} \,\!}$ е вектора на ексцентрицитета.

За елиптични орбити ексцентрицитетът може да бъде получен от разстоянието от периапсидата до апоапсидата като:

${\displaystyle e={{d_{a}-d_{p}} \over {d_{a}+d_{p}}}=1-{\frac {2}{{\frac {d_{a}}{d_{p}}}+1}}={\frac {2}{{\frac {d_{p}}{d_{a}}}+1}}-1}$

където:

• ${\displaystyle d_{p}\,\!}$ е разстоянието на периапсидата,
• ${\displaystyle d_{a}\,\!}$ е разстоянието на апоапсидата.

Ексцентрицитетът на орбитата на Земята в съвременната епоха е 0,0167. Под въздействието на другите планети в Слънчевата система той бавно се изменя с времето, варирайки от 0 до почти 0,05 (виж тази графика Архив на оригинала от 2018-01-06 в Wayback Machine.).

Плутон има ексцентрицитет от 0,2488, Меркурий 0,2056 и Луната 0,0554.

• Вектор на ексцентрицитета

• ((en)) Свят на физиката: Ексцентрицитет