Nothing Special   »   [go: up one dir, main page]

Направо към съдържанието

Евангелие от Филип

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евангелие от Филип
СъздаденIII век
ПоредицаНов Завет
Евангелие от Филип в Общомедия

Евангелие от Филип е едно от гностическите апокрифни евангелия, наречено на името на апостол Филип, един от най-образованите ученици на Исус Христос. Датира от III век, но остава неизвестно на съвременните изследователи, докато не е открито през 1945 г. в Египет.

Подобно на Евангелието от Тома, то представлява сборник от мъдри изказвания, приписвани на Иисус. Основна тема са тайнствата, най-вече тайнството на брака.

Включва само нравоучения, без биография, чудеса и други подробности. Определя се като гностично евангелие с тайни учения, където спасението и бракът са тайнства. От седемнайсетте изказвания, приписвани на Исус Христос, девет се срещат в четирите „канонически евангелия“.

Апостол Филип – Българска икона от 17 век

Името на творбата е дадено от изследователите на текста, тъй като Филип е единствения споменат там апостол (91). Заглавието се отнася до предполагаемия автор, по подобие на каноничните Евангелия. Във всеки случай трябва да се отбележи, че за Евангелист Филип се споменава и в Деянията на Апостолите (Деян 21:08).

. [...] влязохме в къщата на благовестителя Филип, който бе един от седемте дякони и останахме с него.

През 325 г. Константин Велики председателства Първия вселенски събор в Никея, на който за канонични (истинни) са признати само четири евангелия – написаните от Марко, Матей, Лука и Йоан известни като „четиримата евангелисти“. Всички останали са обявени за еретични. Църквата издирва и унищожава преписите им векове наред, като преследва разпространителите им. През 1945 г. край египетския град Наг Хамади селяни случайно намират в монашеско гробище делва с древни ръкописи на коптски език. Сред тях е смятаното за изгубено „Евангелие от Филип“. Вестник „Обзървър“ публикува през 1971 г. статията „Бил ли е женен Исус?“ на професора по религия Чарлз Дейвис, който се позовава на неизвестното на широката общественост „Евангелие от Филип“. През 1982 г. излиза книгата „Светата кръв и свещеният Граал“ от Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн. През 2003 г. е публикуван романът „Шифърът на Леонардо“ от Дан Браун, който става бестселър и години наред не слиза от челото на класациите. Продаден е в мултимилионен тираж през 2006 г. Бейджънт и Лий завеждат дело за плагиатство срещу Дан Браун и издателите му „Рандъм хаус“. Адвокатът на Браун изважда най-големия си коз: статията от 1971 г. на професор Чарлз Дейвис и „Евангелие от Филип“. Дан Браун е оправдан, а екранизацията по бестселъра му излиза по екраните. В българското издание са включени и статиите, публикувани в „Обзървър“, коментари на евангелието и образа на Мария Магдалена в светлината на отношенията ѝ с Исус, разказ за живота на апостол Филип. Като приложение накрая са поместени оцелелите фрагменти на Евангелие от Мария Магдалена, както и коментар към него.

Противоречия с каноничните Евангелия

[редактиране | редактиране на кода]

Евангелието на Филип има противоречия с Новия завет:

Отричане на непорочното зачатие

[редактиране | редактиране на кода]
Някои казваха, че Мария е заченала от Светия Дух. Заблуждават се. Говорят неща които не знаят. Случвало ли се е някога жена да зачене от жена?Мария е дева, която силата не е осквернила. Тя е голяма анатема за юдейте – апостолите и апостолическите (мъже). Тази дева, която силата не е осквернила, е чиста, осквернили са се силите. И Господ [нямаше да каже]:„[Отче] мои, [който си на] небесата“ ако нямаше [друг] баща, а би казал просто:„Отче мой“[1]

В каноничните евангелия също има неясноти по този въпрос. За разлика от това, което разказват Матей или Лука, свети Марко пропуска да спомене, че Исус е роден от непорочно зачатие. В евагелието на Марко само се отбелязва слизането на Светия Дух при Месията по време на кръщението в река Йордан, но дори това чудо е описано твърде пестеливо.

Личността на Мария Магдалена

[редактиране | редактиране на кода]

Текстът, изглежда е най-ранният източник, от чиито сведения може да се предполага, че Иисус е бил женен за Мария Магдалина, въпреки че пряко за това никъде не се говори[2]. Голяма част от Евангелието на Филип е посветена на обсъждането на брака като свещена тайна, и два пасажа пряко се отнасят за Мария Магдалена и близките и отношения с Исус:

Три жени вървяха с Господ през цялото време. Мария – майка му, и нейната сестра, и Магдалена – тази, която наричаха негова „спътница“.[3]

В този цитат се използва термина „спътница“, като се предполага че става въпрос за превод на арамейската дума „съпруга“. Макар да е вярно, че „спътница“ на арамейски означава „съпруга“, истината е, че това евангелие ни е известно само от коптския препис и няма доказателства че в оригинала се използва точно тази дума. Този пасаж е интересен и със споменаването на сестрата на Исус (неназовани сестрите на Исус са споменати в Новия Завет – Марк 06:03), въпреки че текстът е объркващ и по този въпрос, може би поради проблем в превода.

  • Другият пасаж, в който Исус целува Мария Магдалена, е непълен поради повреда на ръкописа. Няколко думи липсват. Най-добрите предположения за това какво е било написано са показани в скоби.
...И спътницата на [Исус] Магдалена. Господ обичаше Мария повече от всички ученици и [често] я целуваше [в устата]. Останалите [ученици, като го видяха], че [обича] Мария, му казаха: Защо я обичаш повече от всички нас? Спасителят им отвърна, каза им: Защо не обичам вас като нея?

Въпреки това, не е задължително думата след целуваше да е ... устата". Може да е било целувка по бузата или челото – и досега използван поздрав между познати хора, който просто показва уважение. [4]

Възкресение преди смъртта

[редактиране | редактиране на кода]

Тезата, че Исус е възкръснал от мъртвите, но има „възкресение“ преди смъртта си:

Тези, които казват, че Господ първо е умрял и после е възкръснал, се заблуждават, защото той първо възкръсна и след това умря. Ако някой първо не достигне възкресение толкова истински, колкото Бог е жив, той няма да умре, защото вече е мъртъв.[5]

Писмени паметници на древния гностицизъм

[редактиране | редактиране на кода]

Съвременни публикации

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Evangelio de Felipe, versículo 17.
  2. For an example in popular culture, see the 2003 novel The Da Vinci Code
  3. Evangelio de Felipe, versículo 32.
  4. In the critical edition edited by Bentley Layton, the feet, a cheek and the forehead of Mary are raised as possibilities; see also Craig A. Evans, Fabricating Jesus: How Modern Scholars Distort the Gospels. Downers Grove, IL: Ivp Books, 2008:94.
  5. Evangelio de Felipe, versículo 21.