Nothing Special   »   [go: up one dir, main page]

Направо към съдържанието

Диптих (религия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 09:01, 21 юни 2017 на 89.215.139.4 (беседа) (Нова страница: „'''Диптих''' ({{lang-grc|δί-πτῠχος}} - ''«двустранен, т.е. две страни»'', ''от'' {{lang-grc|δύο}} - ''«два»'' +...“)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)

Диптих (Шаблон:Lang-grc - «двустранен, т.е. две страни», от Шаблон:Lang-grc - «два» + Шаблон:Lang-grc - «табличка, плака») е списък с имена упоменаван в литургията на Православната църква.

Терминът произлиза още от елините и римляните и с него са се означавали таблички-книжки за записи, състоящи се две костни или метални дъсчици, снадени една за друга във формата на книга. Те често били украсявани. Често към тези книжки се прибавяли допълнителни листя и по този начин се образувал триптих (τρίπτυχα), пентаптих (πεντάπτυχα) и въобще полиптих (πολύπτυχα), т.е. Поменик. [1]

В историята на християнската църква диптихът задължително се чете от амвона по време на евхаристията.

По свидетелствата на Киприян Картагенски през 3 век масово се употребявали диптихи, като тази традиция се запазила при католиците до 13 век, а в различни поместни православни църкви и до 15 век включително. От съществувалите многобройни списъци с подредбата им в християнската църква (на патриарси, епископи по ранг и т.н.), поради институционални, политически, дипломатически и исторически причини през 21 век е оцелял т.нар. диптих на поместните православни църкви, като автокефални такива. В действителност това е йерархичен подредбен списък на Предстоятелите на поместните православни църкви. Йерархичната подредба в него е най-спорния въпрос за БПЦ в източното православие, т.к. отразява стойността и тежестта на всяка автокефалия. Папството няма отношение към този каноничен спор по обективни дадености. [2]

БПЦ и патриарх Неофит Български (а и не само, т.е. заедно с още три поместни автокефалии от общо четиринадесет, в т.ч. и най-голямата РПЦ), отказва участие в дълго подготвяния и свикан Всеправославен събор в периода 16-27 юни 2016 г. в Колимвари, Крит по причина, че БПЦ с нейния патриарх следва да са на петото поредно и систематично място в диптиха, но най-вече поради съпротивата на Вартоломей I към момента това не е така и Предстоятелят на БПЦ е след много други по-късно признати автокефалии, като сръбската и румънската, че и грузинската. Въпросът с руската автокефалия е по-особен заради тежестта на тази църква в православния диоцез, въпреки че исторически РПЦ следхожда БПЦ. Според запазено Ръководство на канцеларията на Константинополската патриаршия от 1383 г. първа патриаршия е Константинополската, следвана от Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската. След това пише – Търново. Според томоса на Вселенския патриарх Герман II и останалите патриарси от църковния събор в Лампсак, въздигането в патриаршия е „вечно и неотменимо“. [3] Към 2017 г. Предстоятелят на БПЦ, като патриарх, заема девето място заради томоса в диптиха от вдигането на българската схизма и е след тези на Константинополската, Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската, Руската, Грузинската, Сръбската и Румънската патриаршии. БПЦ счита деветото си място в диптиха за обидно и претендира най-малко за шестото такова. [4] За БПЦ този субординационен въпрос е от първостепенно значение за отношенията ѝ с другите поместни православни църкви.

На 10 ноември 2015 г. избухва безпрецедентен скандал при официалното посещение на вселенския патриарх Вартоломей I в България, след припомняне от негова страна на старото фанариотско обвинение към БПЦ във филетизъм, и министър-председателят Бойко Борисов отказва да го приеме. [5]

Източници

Вижте също