Херман Зудерман
Херман Зудерман Hermann Sudermann | |
Портрет на Херман Зудерман ок. 1899 г. | |
Роден | 30 септември 1857 г. |
---|---|
Починал | 21 ноември 1928 г. |
Професия | писател |
Националност | Германия |
Активен период | 1887 – 1928 |
Жанр | пиеса, роман, разказ |
Направление | реализъм |
Дебютни творби | „Чест“, драма (1889) |
Известни творби | „Госпожа Грижа“, роман (1887) „Котешката пътека“, роман (1890) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Херман Зудерман в Общомедия |
Херман Зудерман (на немски: Hermann Sudermann) е германски белетрист и драматург.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Херман Зудерман е роден в село Мацикен Източна Прусия (днес югозападна Литва), близо да руската граница. Баща му притежава малка пивоварна в Хайдекруг и Зудерман получава ранното си образование в началното училище в Елбинг (днес Елбльонг, Полша). Родителите му не са заможни и на 14-годишна възраст Херман започва работа като чирак при един химик. Все пак успява да завърши гимназия в Тилзит и да стане студент в Кьонигсбергския университет, където следва история и философия.
За да продължи образованието си, Зудерман отива през 1877 г. в Берлин и става студент в Хумболтовия университет на Берлин. Прехраната си изкарва като частен учител в различни семейства.
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]Попрището си на писател Зудерман започва като журналист в Берлин. Първият му роман „Госпожа Грижа“ (Frau Sorge) (1887) се радва на отлични отзиви. Първата му драма „Чест“ (Die Ehre) (1889) открива нов период в немския театър, играе се в цяла Германия и утвърждава името му на голям драматург.
Особен успех има драмата му „Родина“ (Heimat) (1893), в която изтъква правото на художника да води морално по-свободен живот от този на дребната буржоазия. Тук намира израз моралистичната и дидактическа тенденция на по-късните френски драматурзи, особено на младия Дюма. В представленията участват едни от най-известните актриси на времето, включително Хелена Моджеевска, Сара Бернар и Елеонора Дузе.
До 1908 г. Зудерман създава редица пиеси, сред които се открояват „Щастието в ъгъла“ (Das Glück im Winkel) (1895), „Йоан Предтеча“ (Johannes) (1898), „Огньовете на Свети Йоан“ (Johannisfeuer) (1900) и „Да живее животът!“ (Es lebe das Leben) (1902). Драмите на Зудерман намират широк отзвук и в Япония. През XX век по негови пиеси се заснемат повече от тридесет филма.
Сред романите на Зудерман много популярни стават „Госпожа Грижа“ (Frau Sorge) (1887), „Котешката пътека“ (Katzensteg) (1890) и „Песен на песните“ (Das Hohe Lied) (1908). Новелата „Пътуване до Тилзит“ (Die Reise nach Tilsit) (1917) спада към най-добрите му прозаични творби, впечатляващи с дълбок психологизъм и умението да се описват чувствата и преживяванията на героите.
Състоятелност
[редактиране | редактиране на кода]Известността на Зудерман му дава взможност да колекционира картини и скулптури. За тази цел той отиво в Рива дел Гарда, пътува в Гърция, Египет, Близкия Изток и Италия. След 1902 г. преуспелият писател пребивава в закупения от него дворец с голям парк край езерото Бланкензе при Требин. Украсява двореца и парка с художествените предмети от своята колекция, сред тях и образци, които е донесъл от пътуванията си. През 1909 г. Зудерман придобива представителна вила в богатия берлински квартал „Груневалд“, където живее постоянно от 1916 г. до смъртта си.
Херман Зудерман умира на 71-годишна възраст от пневмония с предхождащ инсулт. Съгласно завещанието му неговият доведен син и други спонсори създават Фондация Херман Зудерман, която подпомага писатели в нужда.[1]
Библиография (подбор)
[редактиране | редактиране на кода]Пиеси
[редактиране | редактиране на кода]- Die Ehre (Drama), 1889
- Чест, драма в 4 д., изд.: Взаимност, Варна (1896), прев. Иван Паунчев
- Чест, драма в 4 д., изд.: Зора, Варна (1911), прев. Петър Хр. Генков
- Чест, драма в 4 д., изд.: Живот, София (1919), прев. Петър Хр. Генков
- Sodoms Ende (Künstlerdrama), 1890
- Краят на Содома, драма в 5 д., изд.: Ч-ще Пробуда, Казанлък (1904), прев. Андрей Тодоров
- Heimat (Schauspiel), 1893
- Родина, драма в 4 д., изд.: Книж. Наука, Казанлък (1900), прев. Васил Николчов и Петър Минев
- Der Katzensteg [von Sudermann selbst dramatisierter Roman gleichen Titels], 1890
- Die Schmetterlingsschlacht (Komödie), 1894
- Das Glück im Winkel (Schauspiel), 1895
- Щастието в ъгъла, драма в 3 д., изд.: Бр. Г. Дюлгерови, Кюстендил (1900), прев. Константин Свраков и Димитър Протич
- Morituri (Drei Einakter: Teja, Fritzchen, Das ewig Männliche), 1896
- Johannes (Tragödie), 1898
- Йоан Предтеча, трагедия в 5 д., изд.: Петко Беловеждов, Пловдив (1907), прев. Матей Икономов
- Die drei Reiherfedern (Dramatisches Gedicht), 1899
- Johannisfeuer (Schauspiel), 1900
- Огньовете на св. Ивановата нощ, драма в 4 д., изд.: П. Кънчев, Шумен (1914), прев. Радослав Леваков
- Es lebe das Leben (Drama), 1902
- Да живее животът!, драма в 5 д., в.: Мир, София (1905), прев. Евгения Димитрова
- Да живее животът!, драма в 5 д., изд: Хемус, София (1919), прев. Евгения Димитрова
- Der Sturmgeselle Sokrates (Komödie), 1903
- Stein unter Steinen (Schauspiel), 1905
- Das Blumenboot (Schauspiel), 1906
- Rosen (vier Einakter: Die Lichtbänder, Margot, Der letzte Besuch und Ferne Prinzessin), 1907
- Strandkinder (Schauspiel), 1909
- Der Bettler von Syrakus (Tragödie), 1911
- Der gute Ruf (Schauspiel), 1913
- Die Lobgesänge des Claudian (Drama), 1914
- Die entgötterte Welt (Dramenreihe: Die Freundin, Die gutgeschnittene Ecke und Das höhere Leben), 1915
- Die Raschhoffs (Drama), 1919
- Das deutsche Schicksal (Vaterländische Dramenreihe: Heilige Zeit, Opfer und Notruf), 1920
- Wie die Träumenden (Schauspiel), 1922
- Der Hasenfellhändler (Schauspiel), 1927
Разкази, новели, романи
[редактиране | редактиране на кода]- Der Günstling der Präsidentin, vor 1887
- Im Zwielicht. Zwölf zwanglose Geschichten, 1887
- В полумрак. Непринудени историйки, изд.: Цвят, София (1917), прев. Анастасия Писковска
- Frau Sorge (Roman), 1887
- Грижа, сп.: Библиотека, София (1904), прев. Павел Генадиев
- Госпожа грижа, изд.: Георги Д. Юруков, София (1920), прев. Велико Йорданов
- Госпожа грижа, изд.: Георги Д. Юруков, София (1942), прев. Велико Йорданов
- Katzensteg (Roman), 1890
- Котешката пътека, сп.: Библиотека, София (1904), прев. В. Н-а
- Котешката пътека, изд.: М. Г. Смрикаров, София (1942), прев. Борис Табаков
- Котешката пътека, изд.: Народна култура, София (1960), прев. Тодор Берберов
- Котешката пътека, изд.: Христо Г. Данов, Пловдив (1991), прев. Тодор Берберов
- Jolanthes Hochzeit (Erzählung), 1892
- Сватбата на Йоланта, изд.: Георги Юруков, София (1919), прев. Мара Консулова
- Es war (Roman), 1894
- Geschwister, 1897, Zwei Novellen:
- Die Geschichte der stillen Mühle
- Историята на тихата воденица, сп.: Библиотека, Пловдив (1906), прев. Мария Здравева
- Историята на тихата воденица, изд.: Хемус, София (1920), прев. Никола Толчев
- Der Wunsch
- Престъпно желание, изд.: Ив. Лесичков, София (1921), прев. Теодора Пейкова
- Престъпно желание, в.: Политика, София (1925), прев. Теодора Пейкова
- Престъпно желание, изд.: SM, Пловдив (1993), прев. Теодора Пейкова
- Das Hohe Lied (Roman), 1908
- Песен на песните, ч. 1-2, библ.: Знаменити романи, София (1942), прев. Васил Каратеодоров
- Die indische Lilie (sieben Erzählungen), 1911
- Индийската лилия, изд.: Полиграфия, София (1941), прев. Мария Въжарова
- Litauische Geschichten (vier Erzählungen: Die Reise nach Tilsit, Miks Bumbullis, Jons und Erdme, Die Magd), 1917
- Едно пътуване до Тилзит, изд.: Просвещение, София (1942), прев. Борис Д. Паунов
- Wo der Strom stiller wird, 1922
- Der tolle Professor (Roman), 1926
- Die Frau des Steffen Tromholt (Roman), 1927
- Purzelchen (Roman), 1928
Признание
[редактиране | редактиране на кода]- 1873: Zuerkennung der „Schillerprämie“ vom „Schillerkomitee Tilsit“ für herausragende Schulleistungen an der „Städtischen Realschule erster Ordnung zu Tilsit“
- 1912: Verleihung des „Preußischen Kronenordens, 3. Klasse“ – von Kaiser Wilhelm II persönlich überreicht
- 1918: Eisernes Kreuz 2. Klasse für die Wiederbelebung des von ihm gegründeten Goethebundes
- 1921: Ehrung Sudermanns durch Herausgabe von Notgeld der Stadt Heydekrug/Memelland mit Bildnis, Abbildung v. Geburtshaus und Gedichtstext von H. Sudermann
Почести
[редактиране | редактиране на кода]- Hermann Sudermann-Stiftung zur Unterstützung von bedürftigen Autoren, Sitz Berlin
- Sudermann-Denkmal in Šilutė (Heydekrug), Litauen
- Sudermann-Museum in Macikai/Šilutė (Matzicken), Litauen
- Gedenkkabinett im Sudermann-Schloss (Sudermann-Haus) in Blankensee/Trebbin
- Gedenktafel am Haus Bettinastraße 3 in Berlin-Grunewald
- Ehrengrab der Stadt Berlin auf dem Friedhof Grunewald
- Hermann-Sudermann-Gymnasium Klaipėda (Memel)
- Via Hermann Sudermann, Riva del Garda
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно Херман Зудерман
- ((de)) Херман Зудерман в Gutenberg-DE
- ((de)) Херман Зудерман в Zeno.org
- ((de)) За Херман Зудерман в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Херман Зудерман в Немската национална библиотека
- ((de)) Херман Зудерман в Немската дигитална библиотека Архив на оригинала от 2016-06-01 в Wayback Machine.
- ((de)) Херман Зудерман в Die LYRIKwelt
- ((de)) Херман Зудерман в Personensuche
- ((en)) Херман Зудерман в Internet Movie Database
|