Сиенска школа: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
(Не са показани 121 междинни версии от 15 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Dietisalvi di Speme Madonna.jpg| |
[[Файл:Dietisalvi di Speme Madonna.jpg|мини|[[Диетисалви ди Спеме]]. „Мадона дел вото“ (Мадона с дарове). 1260 – 67 г., Сиена, Музей на катедралата]] |
||
[[Файл:Portrait-of-a-lady- 1485 Neroccio dei Landi.jpg| |
[[Файл:Portrait-of-a-lady- 1485 Neroccio dei Landi.jpg|мини|[[Нерочо ди Ланди]]. „Женски портрет“, 1485 г. [[Вашингтон]], Национална галерия|300x300пкс]] |
||
'''Сиенската школа''' е направление в италианската [[живопис]], развиващо се в град [[Сиена]], [[Тоскана]], през [[13 век|13]] – [[16 век]]. |
|||
'''Сиенската школа''' е направление в италианската живопис, развиващо се в град Сиена в XIII—XVI век. Тази школа се отличава особено, присъщо само за нея смесване на византийски, готически и ренесансови елементи. Някои художници, работеши в сиенски маниер, долго време на се оценяват от изкуствоведческата наука, което е свързано на първо място с традицията, идваща от Джорджо Вазари, мнението на който за византийската живопис, стояща като извор на сиенската школа, носи повърхностен характер. Сиена постоянно се конкурира с Флоренция за хегемония в Тоскана, а сиенските художници се конкурират с флорентийските. Сега се счита, от съвременна гледна точка , че в XIII—XIV век сиенската школа е вървяла преди флорентинската, а в XV—XVI век и отстъпва палмата на първенството. |
|||
== Особености == |
|||
==Начало== |
|||
Тази школа се отличава с особено, присъщо само на нея смесване на византийски, [[Готика|готически]] и [[Ренесанс|ренесансови]] елементи. |
|||
[[Файл:Guido di Graciano. Staint-Francis-and-Stories-from-his-Life. 1270..jpg|thumb|left|<center>Гвидо ди Грациано. ''«Св. Франциск и сцени от неговия живот»''. 1270 г. Сиена, Пинакотека.]] |
|||
Източниците на сиенската живописна традиция следва да се търсят във втората половина на XIII век. Именно към този период се отнася творчеството на първите художници, предшественици на Дучо, които разпространяващате се в Тоскана византийска живопис започват да трансформират в съответствие със своите представи и вкусове. Разпространението на византийските маниери е свъзано с общото мнение, че византийските икони по-достоверно предават ликовете на Христа и останалите евангелски персонажи, и притежават чудодейна сила. Готическите импулси, проникващи в Тоскана от север, внасят корективи и възпитават вкус към експериментаторство. |
|||
Художниците, творили по сиенски маниер, дълго време са недооценявани от изкуствоведческата наука. Това е свързано на първо място с традицията, наложена с теоретичните анализи на [[Джорджо Вазари]]. Твърденията му, че византийската живопис е основа на сиенската школа, имат повърхностен характер. |
|||
От една страна цялата тосканска живопис от това време, и сиенската в частност, може да се разглежда само като провинциален вариант на византийската живопис, в един ред с живописта на гърците, сърбите или българите. От друга страна, сиенските художници създават разнообразни вариации на византийските теми, и все повече се отделят от византийската йератичност, създавайки уникална сплав от различни художествени традиции. С средата на XIII век в сиенската живопис се забелязва завладяващо оживление. Положителната роля в развитието на сиенската школа изиграва появата в Сиена на[[Копо ди Марковалдо]]. Сиенските художници от втората половина на XIII век — [[Гвидо ди Сиена]], [[Диетисалви ди Спеме]], [[Гвидо ди Грациано]] и др. със своите разнообразни корекции на византийското изкуство подготвят почвата за качествен скок в сиенската живопис. Нужен е талант, който би въвел сиенското изкуство на ново ниво. Това се оказва [[Дучо]]. |
|||
[[Файл:DietisalvidiSpemeCROCIFISSIONESienaCriptadelDuomo.jpg|thumb|left| Диетисалви ди Спеме (?) «Разпятие», 1280е г.Сиенска катедрала.]] |
|||
След битката при Монтаперти (1260 г.), в която сиенците с вяра в това, че ги покровителства Богородица, побеждават флорентинците, Сиена става център на култа към Мадоната. През 1260—1300 година повечето икони на Мадоната за църквите на Тоскана се рисуват в художествените робатилници на Сиена. Именно затова в сиенската живопис, достигнала до нас от тези времена, има така много изображения на Богородица. Нейният култ в Сиена толкова дълбоко се вкоренява, че освен в църквите нейния "портрет" сметнали за нужно да се постави и на стената на Палацо Публико, за да може да "присъства" на всички заседания на градския съвет (фреска Симоне Мартини «Маеста» 1315 г). |
|||
Сиена постоянно се конкурира с Флоренция за хегемония в [[Тоскана]], а сиенските художници се състезават с [[Флорентинска школа|флорентинските]]. От съвременна гледна точка се счита, че през 13 – 14 век Сиенската школа изпреварва в художествено отношение флорентинската, но през 15 – 15 век ѝ отстъпва това първенство. |
|||
== XIV век == |
|||
[[Файл:The-Maesta-Altarpiece-The-Incredulity-of-Saint-Thomas-1461 Duccio.jpg|thumb|||<center>Дучо. ''«[[Маеста]]»,'' детайл: Неверието на Тома. 1308-11г. Сиена, катедралата]] |
|||
[[Файл:St Martin Renounces his Weapons, detail, fresco. Capella San Martino.jpg|thumb| <center>[[Симоне Мартини]]. ''«Отричане на св. Мартина от оръжието»'', фреска, детайл. 1312-17 г. [[Долната църква Сан Франческо в Асизи]].]] |
|||
За определяне на съществуването на художествена школа са необходими като минимум два параметра: 1. наличие на приемственост на художествените прийоми и навици; 2. наличие на художествени династии. При Сиенската школа освен изброеното има нещо различно – свой особен светоглед, както и религиозна идеология, която формира този светоглед. |
|||
С изключение на крупната политико-нравствена манифестация, която се явяват фресковите алегории [[Амброджо Лоренцети]] в Палацо Публико, практически цялата сиенска живопис на XIV век тематически е свързана с Библията или жизнеописанието на светците, респ. е религиозна. |
|||
Сиенският художник не иска и не може да бъде флорентински, защото вече е сиенски чрез своя сиенски патриотизъм, вярност на традицията и своеобразно разбиране за красота. Вероятно сиенският художник е по-близо до „божествения свят“ отколкото до земния, затова той следва тези художествени прийоми, които от неговата гледна точка могат реално да придадат религиозната идея отколкото т. нар. реализъм. |
|||
В края на XIII век [[Дучо]] радикално трансформира византийския маниер, създавайки това, което вече може отчасти да се счита за разновидност на готическата живопис. Около него възниква цяла група ученици: майстор Бадиа а Изола, [[Уголино ди Нерио]], [[Сения ди Бонавентура]] и неговия син [[Николо ди Сения]], а така наречения [[Майстор Чита ди Кастело]]. Дучо — е фундаментът на сиенската школа. |
|||
== Начало == |
|||
Следващата крупна фигура — [[Симоне Мартини]]. Той е вече запознат с живописния рационализъм на [[Джото]], но го преработва в готически дух, като създава изискана сплав. Негови ученици са [[Липо Меми]], и някои художници, работещи в Авиньон, например, [[Матео Джованети]]. |
|||
[[Файл:Guido di Graciano. Staint-Francis-and-Stories-from-his-Life. 1270..jpg|мини|[[Гуидо ди Грациано]]. „Св. Франциск и сцени от неговия живот“. 1270 г. Сиена, Пинакотека|410x410пкс]] |
|||
Източниците на сиенската живописна традиция следва да се търсят във втората половина на [[13 век]]. Именно към този период се отнася творчеството на първите художници, предшественици на [[Дучо ди Буонинсеня]], които започват да трансформират разпространилата се в Тоскана византийска живопис в съответствие със своите представи и вкусове. Разпространението на византийските маниери е свързано с общото мнение, че византийските икони по-достоверно предават ликовете на Христос и останалите евангелски персонажи, и притежават чудодейна сила. Готическите импулси, проникващи в [[Тоскана]] от север, внасят корективи и възпитават вкус към експериментиране. |
|||
От една страна цялата тосканска живопис от това време, и сиенската в частност, може да се разглежда само като провинциален вариант на византийската живопис, наравно с живописта на гърците, сърбите или българите. От друга страна сиенските художници създават разнообразни вариации на византийските теми. Те все повече се отделят от византийската неподвижност и застиналост, създавайки уникална сплав от достигналите до тях различни художествени стилове. |
|||
[[Файл:Assisi-frescoes-last-supper-3931 Lorenzetti Pietro.jpg|thumb|left|| Пиетро Лоренцети. «Тайната вечеря», фреска. 1320 г. Долната църква Сан Франческо в Асизи.]][[Файл:Madonna-of-humility- 1433 Domenico di Bartolo.jpg|thumb|left||<center>[[Доменико ди Бартоло]]. ''"Мадона Умиление".'' 1443 г. Сиена, Пинакотека.]]Големи художници от първата половина на XIV век са братя Пиетро и [[Амброджо Лоренцети]]. Пиетро смело включва в своето творчество някои новации на Джото. Той повлиява на [[Николо ди Сер Соцо]] и [[Бартоломео Булгарини]]. [[Амброджо Лоренцети]], който през 1321 година бил във Флоренция, в своето творчество използва опита на флорентинските художници. |
|||
== 13 век: Дуеченто == |
|||
Епидемията от чума през 1348 година внася своите корективи. Общият упадък застига страната и художествения процес, като някои от художниците просто умират от чума. След тази катастрофа, по сметка на специалистите, производството на художествени продукции в Тоскана се съкращава примерно около пет пъти. |
|||
[[Файл:DietisalvidiSpemeCROCIFISSIONESienaCriptadelDuomo.jpg|мини| [[Диетисалви ди Спеме]] (?) „Разпятие“, 1280 г., [[Сиенска катедрала]]]] |
|||
Художниците от втората половина на XIV век — [[Лука ди Томе]], [[Липо Вани]], [[Якопо ди Мино дел Пеличайо]], и др. в своето творчество се опират на достиженията на сиенската школа от първата половина на века, създавайки изискано религиозно изкуство. |
|||
От средата на 13 век в сиенската живопис се забелязва завладяващо оживление. Положителна роля в развитието на Сиенската школа изиграва появата в [[Сиена]] на [[Копо ди Марковалдо]]. Сиенските художници от втората половина на 13 век – [[Гуидо да Сиена]], [[Диетисалви ди Спеме]], [[Гуидо ди Грациано]] и др., със своите разнообразни корекции на византийското изкуство подготвят почвата за качествения скок в сиенската живопис. Нужен е обаче талант, който да издигне сиенското изкуство на това ново ниво. Този художник се оказва именно [[Дучо ди Буонинсеня]]. |
|||
След [[Битка при Монтаперти|битката при Монтаперти]] (1260 г.), в която сиенците с вяра в това, че ги покровителства Богородица, побеждават флорентинците, Сиена става център на култа към Мадоната. През 1260 – 1300 г. повечето икони на Мадоната за църквите на Тоскана се рисуват в художествените работилници на Сиена. Именно затова в сиенската живопис, достигнала до нас от тези времена, има така много изображения на Богородица. Нейният култ в Сиена толкова дълбоко се вкоренява, че освен в църквите сиенциte смятат за нужно да поставят нейния „портрет“ и на стената на Палацо Публико, за да може да „присъства“ на всички заседания на Градския съвет (фреската е на [[Симоне Мартини]] – „Маестà“ от 1315 г.) |
|||
== XVI век == |
|||
[[Файл:Scene from the Life of st. Clemente1498-1501 Bernardino Fungai.jpg|thumb|300px| <center>[[Бернардино Фунгаи]]. ''«Св. Климент получава вода от скалата». ''1498—1501 г. Градска художествена галерия. Йорк.)]] |
|||
В средата на XVI век Сиенската република пада. С падането на републиката тихо изчезва и Сиенската школа. Този целенасочен, проникнат с висока религиозност дух, който обединявал сиенското изкуство, отстъва място на нов, по-трезв, научен възглед за света, а сиенските художници се отказват от местната традиция, заимствайки идеи от най-различни художници. Сред последните сиенски художници, в чиято живопис се забелязва връзка с местната традиция, може да се споменат [[Бернардино Фунгаи]], неговите ученици Джакомо Пакияроти и Джироламо дел Пакия. Големите сиенски художници на XVI век — Доменико Бекафуми и [[Содома]] работят вече в съвсем друг стил, който се определя като [[маниеризъм]]. |
|||
== Художници == |
=== Художници ([[1200]] – [[1250]]) === |
||
* [[Майстор от Треса]] (ок. 1215 – сл. 1250) |
|||
=== [[ |
=== Художници ([[1251]] – [[1300]]) === |
||
* [[Копо ди Марковалдо]] (ок. 1225 – ок. 1275 |
|||
* Майстор от Треса |
|||
* [[Гуидо да Сиена]] (ок. 1230 – ок. 1290) |
|||
* [[Диетисалви ди Спеме]] ( ок. 1250 – 1291) |
|||
* [[Гуидо ди Грациано]] (посл.четвърт на XIII век) |
|||
* [[Риналдо да Сиена]] (посл. четвърт на XIII век) |
|||
* [[Вигорозо да Сиена]] (посл. четвърт на XIII век) |
|||
<gallery class="center"> |
|||
Файл:Coppo di Marcovaldo Mad.1.jpg|[[Копо ди Марковалдо]]. „Мадоната с Младенеца“. ок. 1265 г. църква „Сан Мартино дей Серви“, [[Орвието]]. |
|||
Файл:Madonna71.jpg|[[Гуидо да Сиена]]. „Маестà“, ок.1270 г. Палацо Публико, Сиена |
|||
Файл:Dietisalvi di Speme Madonna2.jpg|[[Диетисалви ди Спеме]]. „Мадоната с Младенеца и ангели“. ок. 1262 г. Пинакотека. Сиена |
|||
Файл:The-Madonna-and-Child-Enthroned.ок.1285-95г. San Regolo, Montaione.jpg|[[Гуидо ди Грациано]] „Мадоната с Младенеца на трон“ 1285 – 95 г. Сиена, църква „Сан Реголо“. |
|||
Файл:Rinaldo da Siena. The Virgin and Child, ca. 1265-75, National Gallery, London.jpg|[[Риналдо да Сиена]] „Мадоната с Младенеца и Разпятие“. ок. 1265 – 75 г., [[Национална галерия (Лондон)|Национална галерия]], Лондон |
|||
</gallery> |
|||
== 14 век: Тречeнто == |
|||
=== [[1251]]—[[1300]] === |
|||
[[Файл:Duccio Maestà.jpg|мини|[[Дучо ди Буонинсеня]], „Маестà“ |276x276пкс]] |
|||
* Копо ди Марковалдо |
|||
[[Файл:Maestà di simone martini, siena palazzo pubblico 1315-1321.jpg|мини|[[Симоне Мартини]], „Маеста“, Палацо Публико (Сиена)|270x270пкс]] |
|||
* Гвидо да Сиена |
|||
[[Файл:The-Maesta-Altarpiece-The-Incredulity-of-Saint-Thomas-1461 Duccio.jpg|мини|Дучо. ''[[Маеста]]'', предел: „Неверието на Тома“. 1308 – 11 г., Музей на [[Сиенска катедрала|Сиенската катедрала]]]] |
|||
* Диетисалви ди Спеме |
|||
[[Файл:St Martin Renounces his Weapons, detail, fresco. Capella San Martino.jpg|мини|[[Симоне Мартини]]. „Отричане на Св. Мартин от оръжието“, фреска, детайл. 1312 – 17 г. църква „Сан Франческо“, [[Асизи]].]] |
|||
* [[Гвидо ди Грациано]] |
|||
[[Файл:Assisi-frescoes-last-supper-3931 Lorenzetti Pietro.jpg|мини| [[Пиетро Лоренцети]]. „Тайната вечеря“, фреска. 1320 г. Долна църква „Сан Франческо“, [[Асизи]]]] |
|||
* Риналдо да Сиена |
|||
С изключение на крупната политико-нравствена манифестация, каквато са фресковите алегории на [[Амброджо Лоренцети]] в [[Палацо Публико (Сиена)|Палацо Публико]], практически цялата сиенска живопис на [[14 век]] тематично е свързана с [[Библия]]та или с жизнеописанието на светците, респективно тя е изцяло религиозна. |
|||
* Вигорозо да Сиена |
|||
В края на 13 век [[Дучо ди Буонинсеня]] радикално трансформира византийския маниер, създавайки това, което вече може отчасти да се счита за разновидност на готическата живопис. Около него възниква цяла група ученици: [[Маестро ди Бадия а Изола]], [[Уголино ди Нерио]], [[Сеня ди Бонавентура]] и неговият син [[Николо ди Сеня]], както и т. нар. [[Маестро ди Чита ди Кастело]]. Дучо е фундаментът на Сиенската школа. |
|||
=== [[1301]]—[[1350]] === |
|||
* [[Дучо ди Буонинсеня]] |
|||
* Мемо ди Филипучо |
|||
* Уголино ди Нерио |
|||
* Сеня ди Бонавентура |
|||
* Майстор Бадия а Изола |
|||
* Майстор Чита ди Кастелло |
|||
* Барна да Сиена |
|||
* [[Симоне Мартини]] |
|||
* [[Липо Меми]] |
|||
* Амброджо Лоренцети |
|||
* Пиетро Лоренцети |
|||
* Уголино Лоренцети |
|||
* Бартоломео Булгарини |
|||
* Николо ди Сеня |
|||
* Франческо ди Сеня |
|||
* Надо Чекарели |
|||
* Мео да Сиена |
|||
Следващата крупна фигура е [[Симоне Мартини]]. Той е вече запознат с живописния рационализъм на [[Джото]], но го преработва в готически дух, като създава изискано художествено съчетание. Негови ученици са [[Липо Меми]] и някои художници, работещи в [[Авиньон]], като напр. [[Матео Джованети]]. |
|||
=== [[1351]]—[[1400]] === |
|||
* Бартоло ди Фреди |
|||
* Спинелло Аретино |
|||
* Таддео ди Бартоло |
|||
* Андрея Вани |
|||
* Липпо Ванни |
|||
* Франческо ди Ванучо |
|||
* Лука ди Томе |
|||
* Николо ди Сер Соцо |
|||
* Паоло ди Джованни Феи |
|||
* Николо ди Бонакорсо |
|||
* Якопо ди Мино дел Пеличайо |
|||
* Андрея ди Бартоло |
|||
* Кристофоро ди Биндочо |
|||
Големи художници от първата половина на 14 век са братята [[Пиетро Лоренцети|Пиетро]] и [[Амброджо Лоренцети]]. Пиетро смело включва в своето творчество някои иновации на Джото. Той повлиява на [[Николо ди Сер Соцо]] и [[Бартоломео Булгарини]]. Амброджо Лоренцети, който през 1321 г. е във Флоренция, в своето творчество използва опита на флорентинските художници. |
|||
=== [[1401]]—[[1450]] === |
|||
* Джовани ди Паоло |
|||
* Пиетро ди Джовани д'Амброджо |
|||
* Стефано ди Джовани Сасета |
|||
* Мастер Осерванца |
|||
* Приамо дела Кверча |
|||
* Лоренцо ди Пиетро (Векиетта) |
|||
* Доменико ди Бартоло |
|||
* Мартино ди Бартоломео |
|||
* Бенедетто ди Биндо |
|||
* Сано ди Пиетро |
|||
* Грегорио ди Чеко |
|||
[[Черната смърт|Епидемията от чума]] през 1348 г. внася своите корективи. Общият упадък застига страната и художествения процес, като някои от художниците просто умират от чума. След тази катастрофа, по сметка на специалистите, производството на художествени продукции в Тоскана се съкращава около пет пъти. |
|||
=== [[1451]]—[[1500]] === |
|||
* Матео ди Джованни |
|||
* Нерочо де Ланди |
|||
* Сано ди Пьетро |
|||
* Франческо ди Джорджо |
|||
* Бернардино Фунгаи |
|||
* Бенвенуто ди Джовани |
|||
* Ориоли, Пиетро |
|||
* Коццарелли Гвидоччо |
|||
* Пелегрино ди Марияно |
|||
* Андрея ди Николо |
|||
* Майстор на историята за Гризелда |
|||
* Пиетро ди Доменико да Сиена |
|||
* Никола ди Улиссе |
|||
Художниците от втората половина на 14 век – [[Лука ди Томе]], [[Липо Вани]], [[Якопо ди Мино дел Пеличайо]] и др. в своето творчество се опират на постиженията на Сиенската школа от първата половина на века, създавайки изискано религиозно изкуство. |
|||
=== [[1501]]—[[1550]] === |
|||
* Джироламо ди Бенвенуто |
|||
* Паккьяротти Джакомо |
|||
* Джироламо дел Пакия |
|||
* Содома |
|||
* Доменико Беккафуми |
|||
=== [[ |
=== Художници ([[1301]] – [[1350]]) === |
||
* [[Дучо ди Буонинсеня]] (ок. 1255 – 1318 или 1319) |
|||
* Бартоломео Нерони (Ил Ричо) |
|||
* [[Сеня ди Бонавентура]] (ок. 1280 – 1331), племенник на предходния |
|||
* [[Николо ди Сеня]] (незив. – ок. 1348), син на предходния |
|||
* [[Франческо ди Сеня]] (документиран 1328 – 1339), брат на предходния |
|||
* [[Мемо ди Филипучо]] (ок. 1260/1265 – сл. 1324) |
|||
=== [[1601]]—[[1650]] === |
|||
* [[Липо Меми]] (1390-те – 1356), син на предходния; |
|||
* Вентура Салимбени |
|||
* [[Симоне Мартини]] (ок. 1284 – 1344), зет на Мемо ди Филипучо |
|||
* Симондио Салимбени |
|||
* Франческо Вани |
|||
* [[Маестро ди Бадия а Изола]] (неизв. – ок. 1290 – 1320) |
|||
* [[Маестро ди Чита ди Кастело]] (неизв. – 1-ва пол. на 14 век) |
|||
* [[Барна да Сиена]] (15 век), вероятен |
|||
* [[Уголино ди Нерио]] (ок. 1280 – 1330-1335) |
|||
* [[Амброджо Лоренцети]] (ок. 1290 – 1348) |
|||
* [[Пиетро Лоренцети]] (ок. 1280 – 1348), брат на предходния |
|||
* Уголино Лоренцети – измислено име от изкуствовед, всъщност картините принадлежат на четката на Бартоломео Булгарини |
|||
* [[Бартоломео Булгарини]] (1300 (или 1310) – 1378) |
|||
* [[Надо Чекарели]] (работи в Сиена 1330 – 1360 г.) |
|||
<gallery class="center"> |
|||
Image:Duccio London triptych.jpg|[[Дучо ди Буонинсеня]]<br>. „Лондонски Триптих“ 1300 – 05 г. [[Лондонска национална галерия]] |
|||
Image: 2 Memmo di Filippuccio or Master San Torpe. San Giovanni Evangelista 1310-20s Lindenau Museum, Altenburg.jpg|[[Мемо ди Филипучо]]<br>, „Св. Йоан Богослов“ – фрагмент от полиптих<br>, Музей Линденау, Алтенбург |
|||
Image: Ugolino di Nerio. St Margaret holding a Cross c.1330. detail. Portland Art Museum..jpg| [[Уголино ди Нерио]]<br>. „Св. Маргарита с кръста в ръка“. ок. 1330. Музей на изкуството, [[Портланд]]. |
|||
Image: Segna di Bonaventura - Madonna and Child, c. 1325-1330.JPG|[[Сеня ди Бонавентура]], „Мадона с младенеца“, 1325 – 30<br>, Хонолулу – Музей на изкуствата |
|||
Image: Master Badia a Isola.jpg|[[Майстор Бадия а Изола]].<br> „Маеста“ ок.1300 г.<br> Градски музей на религиозното изкуство, Коле ди Вал де'Елс. |
|||
Image: The-Cucifixion-157 Мастер Читта ди Кастелло. Манчестер..jpg|[[Маестро ди Чита ди Кастело]]. „Разпятие“ ок. 1320 г. Манчестър, Галерия за изкуствата. |
|||
Image:Barna da Siena. Mystic Marriage of st Catherine. Boston MFA.jpg|[[Барна да Сиена]]<br>„Мистичната сватба на Св. Екатерина“ |
|||
Image:Simone Martini - Christ Discovered in the Temple - Google Art Project.jpg|[[Симоне Мартини]] <br>„Светото семейство“ |
|||
Image:Lippo memmi, madonna della misericordia, Chapel of the Corporal, Duomo, Orvieto.jpg|[[Липо Меми]]<br>. „Мадона Милосърдие“. ок. 1320 г. Орвието, катедралата. |
|||
Image:Ugilino Lorenzetti Ste Cathérine.gif|[[Бартоломео Булгарини]], „Света Екатерина“ |
|||
Image:St. Catherine of Alexandria by Niccolò di Segna, tempera on panel, c. 1340, High Museum of Art.jpg|[[Николо ди Сеня]]<br> „Света Екатерина Александрийска“ – темпера върху панел |
|||
Файл:Francesco di segna (attr.), croce dipinta, 1328-1348 ca.JPG|[[Франческо ди Сеня]]<br>. „Кръст Булгарини“. 1328 – 39, [[Сиена]], Пинакотека. |
|||
File:Naddo Ceccarelli. The Virgin Annunciate. Noortman coll. Maastricht, Netherlands.jpg|[[Надо Чекарели]]<br>„Благовещение на Богородица“. Колекция Ноортман, [[Маастрихт]], [[Нидерландия]] |
|||
</gallery> |
|||
=== Художници ([[1351]] – [[1400]]) === |
|||
* [[Бартоло ди Фреди]] (ок. 1330 – 1410) |
|||
* [[Спинело Аретино]] (ок. 1350 – 1410) |
|||
* [[Тадео ди Бартоло]] (ок. 1362 – 1422) |
|||
* [[Андреа Вани]] (1330/1333 – сл. 1414) |
|||
* [[Липо Вани]] (работи 1341 – 1375 г.) |
|||
* [[Франческо ди Ванучо]] (неизв. – пр. 1391) |
|||
* [[Лука ди Томе]] (ок. 1330 – сл. 1389) |
|||
* [[Николо ди Сер Соцо]] (неизв. – 1363) |
|||
* [[Паоло ди Джовани Феи]] (ок. 1345 – 1411) |
|||
* [[Николо ди Бонакорсо]] (незив. – 1388) |
|||
* [[Якопо ди Мино дел Пеличайо]] (1315/19 – пр. 1396) |
|||
* [[Андреа ди Бартоло]] (ок. 1360/70 – 1428) |
|||
<gallery class="center"> |
|||
Файл:Dio concede al demonio di tentare Giobbe, bartolo.jpg|[[Бартоло ди Фреди]], „Бог позволява на дявола да изкуши Йов“, Катедрала на [[Сан Джиминяно]] |
|||
Файл:Spinello Aretino 013.jpg|[[Спинело Аретино]]. „Мадоната с Младенеца и ангели“. ок. 1405 г. Кливлънд, Музей на изкуството. |
|||
Файл:Vergin and Child with Saints 1395 Taddeo di Bartolo.jpg|[[Тадео ди Бартоло]]. „Мадоната с Младенеца, Св. Андрей и Йоан Кръстител“ 1395 г., Будапеща, Музей на изящните изкуства. |
|||
Файл:Andrea vanni, madonna del latte, 1390 ca., da s. michele al monte di s. donato.JPG|[[Андреа Вани]] „Мадона“, ок. 1390 |
|||
Файл:Vanni Lippo. Betrothal of The Virgin.1360 Fresco.jpg|[[Липо Вани]]. „Богородица“, фреска. 1360 г. църква „Сан Леонардо ал Лаго“, Сиена |
|||
Файл:Francesco di Vannuccio.Crusifixion with Donor.1380.Berlin.jpg|[[Франческо ди Ванучо]]. „Разпятие със светци и дарители“. Хоругва. 1380 г. Берлин, Художествена галерия |
|||
Файл:Luca di Tomme. The raising of Lazarus. before 1362.Pinacoteca Vatican.jpg|[[Лука ди Томе]]. „Възкресение на Лазар“, пр. 1362 г. Ватикана, Пинакотека |
|||
Файл:Luca di Tomme. Virgin and Child with Saints.1362.Siena,Pinacoteca.jpg|[[Николо ди Сер Соцо]] и Лука ди Томе. „Мадона с младенеца и четири светии“, 1362 г. [[Сиена]], Пинакотека |
|||
Файл:Paolo di Giovanni Fei. Assumption of the Virgin.c. 1385. National Gallery of Art (Washington, D.C.).jpg|[[Паоло ди Джовани Феи]]. „Възнесение на Мария“, ок. 1385 г. Вашингтон, Национална галерия |
|||
Файл:Niccolo di Buonaccorso. Madonna and Child enthroned.c.1380. Boston MFA.jpg|[[Николо ди Бонакорсо]] „Мадоната с Младенеца, св. Йоан Кръстител, Светите архиепископи и ангели“ |
|||
Файл:Crusifixion jacopo di mino oratorio di san bartolomeo.jpg|[[Якопо ди Мино дел Пеличайо]]. „Разпятие“ (Плачещи ангели), фреска. 1342 – 43 г. [[Чита дела Пиеве]], Ораторио-ди-Сан-Бартоломео |
|||
Файл:13 Andrea di Bartolo. Coronation of the Virgin. 1405-07, Ca d'Oro, Venice.jpg|[[Андреа ди Бартоло]], Коронясване на Мария. 1405 – 07 г. Ка д’Оро, [[Венеция]] |
|||
</gallery> |
|||
=== Портретен жанр === |
|||
За влиянието на Сиенската школа на създаване на портретния жанр (виж ''[[Портретът в италианския Ренесанс]]). '' |
|||
== 15 век: [[Куатроченто]] == |
|||
[[Файл:Saint Bernardino preaching in the Campo.PNG|мини|[[Сано ди Пиетро]] „Проповед на Св. Бернардин на площада на Сиена“. 1445 г. Сиена, Музей на катедралата|365x365пкс]] |
|||
Ако „идеен мотор“ на флорентинската живопис на [[15 век]] са представите на хуманистите и научните знания, то идеен стълб на художниците от Сиена през 15 век е отново религиозната нравственост. Това положение учените обясняват с влиянието, което има нравственият пример на Св. [[Екатерина (светица)|Екатерина]] Сиенска, а така също проповедите на църковния деятел [[Бернардин Сиенски|Св. Бернардин]], живял в Сиена в началото на 15 век, който със своите речи довежда тълпата до изстъпление. Възвишената религиозна духовност изисква съответен художествен език, във връзка с който живописните прийоми на [[Международна готика|международната готика]] се оказват по-близко до сиенските художници отколкото прийомите на [[флорентинска школа|Флорентинската школа]]. Разбира се сиенските майстори виждат творбите на флорентинците, но се отнасят към тях с известно отчуждение. Възможно е причината да е дългият антагонизъм между Сиена и Флоренция. Така или иначе, ако сравним живописта на Флоренция и живописта на Сиена през 15 век, се забелязва консервативността на последната. Този консерватизъм не отменя особената поетичност и изисканост, присъщи на Сиенската школа в цялост. |
|||
15 век е „сребърният век“ на сиенската живопис. През този период новият разцвет на Сиенската школа не е така ярък като разцвета във Флоренция, но е не по-малко интересен. |
|||
=== Художници ([[1401]] – [[1450]]) === |
|||
* [[Джовани ди Паоло]] (ок. 1400 – 1482) |
|||
* [[Пиетро ди Джовани д'Амброджо]] (документиран 1410 – 1449) |
|||
* [[Стефано ди Джовани Сасета]] (1392 – 1450/1451) |
|||
* [[Маестро дела Осерванца]] (работи ок. 1430-1480-те г.) |
|||
* [[Приамо дела Куерча]] (1400 – ок. 1467/68) |
|||
* [[Векиета|Лоренцо ди Пиетро (Векиета)]] (1410 – 1480) |
|||
* [[Доменико ди Бартоло]] (ок.1400/1404 – 1444/1447) |
|||
* [[Мартино ди Бартоломео]] (ок. 1370/1375 – ок. 1434) |
|||
* [[Бенедето ди Биндо]] (ок. 1380-85 – 1417) |
|||
* [[Сано ди Пиетро]] (1405 – 1481) |
|||
* [[Грегорио ди Чеко]] (известен 1418 – 1424) |
|||
<gallery class="center"> |
|||
Файл:Madonna of Humility.Giovanni di Paolo. Boston MFA.jpg|[[Джовани ди Паоло]]. „Мадона умиление“. 1442 г. [[Бостън]], Музей за изящни изкуства. |
|||
Файл:Pietro di Giovanni d'Ambrogio. Nativity with sts Agostino and Galgano. 1430-35. Asciano, Museo de Arte Sacra..jpg|[[Пиетро ди Джовани д'Амброджо]] „Рождество със Св. Августин и Галгано“, 1430 – 35 г. [[Ашано]], Музей за религиозно изкуство. |
|||
Файл:The Ecstasy of st Francis--Sassetta--Bernson collecton--Settignano.jpg|[[Стефано ди Джовани Сасета]]. „Олтар на Св. Франциск". централен панел: Св. Франциск в слава. 1437 – 44. [[Сетиняно]], Колекция „Бернсон“ |
|||
Файл:Maestro dell'osservanza, madonna col bambino e due cherubini.jpg|[[Маестро дела Осерванца]], „Мадоната с Младенеца и два херувима“. 1440 – 44 г., Ню Йорк, Музей „Метрополитън“ |
|||
Файл:PRIAMO DELLA QUERCIA (PRIAMO DEL PIETRO) ACTIVE IN SIENA 1442-1467 THE MADONNA AND CHILD ENTHRONED WITH ADORING ANGELS.jpg|[[Приамо дела Куерча]] „Мадоната с Младенеца и ангели“. 1430 – 40, Музей „Метрополитън“ (Ню Йорк) |
|||
Файл:Madonna ang Child with saints 1457.Vecchietta. Uffizi.jpg|[[Векиета]] „Мадоната с Младенеца и светци", 1457 г. Галерия „[[Уфици]]“ (Флоренция). |
|||
Файл:Domenico di bartolo, madonna col bambino, 1437.JPG|[[Доменико ди Бартоло]], „Мадоната с Младенеца“ 1437 г |
|||
Файл:Martino di Bartolomeo. Coronation of the Virgin.jpg|[[Мартино ди Бартоломео]]. „Коронясването на Мария" 1400 г. Лос Анджелис, Музей на окръга. |
|||
Файл:2 Benedetto di Bindo. Madonna and Child with donor. c. 1415, 57х22см. Samuel Fleisher collection.jpg|[[Бенедето ди Биндо]] – „Мадоната с Младенеца и дарители“. ок. 1415, Колекция „Самюел Флейшър“, Филаделфия |
|||
Файл:Sano di Pietro. Madonna of Mercy.1440s Private coll..jpg|[[Сано ди Пиетро]]. Мадона „Милосърдие". 1440-те г. Частна колекция. |
|||
Файл:Gregorio di Cecco.Madonna enthroned with Angels.XV cent. Liechtenstein museum.jpg|[[Грегорио ди Чеко]]. „Мадоната на трон с ангели", началото на XV век, Музей „Лихтенщайн“, [[Виена]]. |
|||
</gallery> |
|||
[[Файл:Madonna-of-humility- 1433 Domenico di Bartolo.jpg|мини|[[Доменико ди Бартоло]]. „Мадона Умиление“. 1443 г. Сиена, Пинакотека|318x318пкс]] |
|||
Сиенската живопис от втората половина на 15 век е недостатъчно добре изучена. Сега вече става ясно, че сиенският Ренесанс не е бледа сянка на Ренесанса във Флоренция, а притежава самостоятелно развитие от средата на 15 век. Голяма роля в постепенното преобразяване на сиенската 200-годишна традиция изиграва Еней Силвий Пиколомини, който под името [[Пий II]] е избран за папа. Този изтъкнат хуманист и литератор покровителства Сиена по времето на своя понтификат, опекунства изкуството и е проводник на нов светоглед. Сиенските художници все повече се включват в кръговрата на тосканските художествени идеи, а постиженията на сиенските живописци предизвикват възхищение у флорентинските художници, склонни към поетически светоглед, напр. у [[Ботичели]]. |
|||
Флорентинско влияние имат работите на един от водещите художници на Сиена от 15 век – [[Сасета]]. През 1427 и 1457 – 59 г. в Сиена идва [[Донатело]]. Създадените от него в града произведения усилват влиянието на флорентинските художествени идеи, които намират отражение в творчеството на [[Векиета]] и [[Доменико ди Бартоло]]. Тези идеи отчасти присъстват в творчеството на сиенските художници от 2-рата половина на 15 век - [[Матео ди Джовани]], [[Нерочо де Ланди]], [[Франческо ди Джорджо]], [[Бенвенуто ди Джовани]], трактувани от тях в чисто сиенски, приказно-поетически, готически дух. |
|||
=== Художници ([[1451]] – [[1500]]) === |
|||
[[Файл:Scene from the Life of st. Clemente1498-1501 Bernardino Fungai.jpg|мини|300px|[[Бернардино Фунгаи]]. ''„Св. Климент получава вода от скалата“. ''1498 – 1501 г. Градска художествена галерия, Йорк)]] |
|||
* [[Матео ди Джовани]] или Матео да Сиена (ок. 1430 – 1495) |
|||
* [[Нерочо де Ланди]] (1447, Сиена – 1500) |
|||
* [[Сано ди Пиетро]] (1405 – 1481) |
|||
* [[Франческо ди Джорджо]] (1439 – 1501) |
|||
* [[Бернардино Фунгаи]] (1460 – 1516) |
|||
* [[Бенвенуто ди Джовани]] (1436 – сл. 1518) |
|||
* [[Пиетро Ориоли]] (ок. 1458 – 1496) |
|||
* [[Гуидочо Коцарели]] (1450 – 1517) |
|||
* [[Пелегрино ди Мариано]] (ок. 1425 – ок. 1495) |
|||
* [[Андреа ди Николо]] (ок. 1440 – 1514) |
|||
* [[Майстор на историята за Гризелда]] (работи в края на XV век) |
|||
* [[Пиетро ди Доменико да Сиена]] (1457 – 1506) |
|||
* [[Никола ди Улисе да Сиена]] (документиран 1428 – 1470) |
|||
<gallery class="center"> |
|||
Файл:Madonna-and-child-with-angels-and-cherubim-1460-65 Вашингтон.jpg|[[Матео ди Джовани]]. „Мадоната с Младенеца, ангели и херувими“. 1460 – 65 г. [[Вашингтон]], Национална галерия. |
|||
Файл:Portrait-of-a-lady- 1485 Neroccio dei Landi.jpg|[[Нерочо де Ланди]]. „Женски портрет“. ок. 1485 г. Вашингтон, Национална галерия. |
|||
Файл:Francesco di Giorgio, Madonna and Child avignone.jpg|[[Франческо ди Джорджо]] – „Мадоната с Младенеца“, [[Авиньон]] |
|||
Файл:Madonna and child with two hermit saints paul getti.jpg|[[Бернардино Фунгаи]]. „Мадоната с Младенеца и двама светци отшелници“. [[1480]] г., Музей „[[Гети център|Пол Гети]]“ (Лос Анджелис) |
|||
Файл:Madonna-and-child-with-saints- 1480-85 Вашингтон НГИ.jpg|[[Бенвенуто ди Джовани]]. „Мадоната с Младенеца и светци". 1480 – 85 г. Национална галерия (Вашингтон) |
|||
Файл:Pietro di Francesco degli Orioli - Sulpicia - Walters 37616.jpg|[[Пиетро Ориоли]], „Сулпиция“, ок. 1493-95, Худ. музей „Уолтърс“ ([[Балтимор]]) |
|||
</gallery> |
|||
== 16 век: Чинкуечeнто == |
|||
Големите сиенски художници на [[16 век]] – [[Содома]] и [[Доменико Бекафуми]] работят вече в съвсем друг стил, който се определя като [[маниеризъм]]. |
|||
Важни събития настъпват с пристигането от [[Пиемонт]] в града на художника Джовани Антонио Бази, известен като [[Содома]], който пренася новия стил, който е видял в Милано и е заимстван от [[Леонардо да Винчи|Леонардо]]. На базата на този стил [[Доменико Бекафуми]] създава експериментален стил на базата на ефектите на светлината, цвят и изразителност. В своите творби, като например „Света Екатерина, получаваща стигмата“, има вдъхновение от традицията на 15 век (като [[Пиетро Перуджино]]), но с пространствена величествена чувствителност, издължени фигури и сложно проявени и абсорбирани от много лична чувствителност към светлината и цвета. Бекафуми умира през 1551 г., след като работи в продължение на 40 г. в родния си град. Само две години по-късно, през 1553 г., Сиена е кърваво завладяна от [[Козимо I Медичи]], губи своята светска независимост и на практика – и своята роля като художествена столица. |
|||
=== Художници ([[1501]] – [[1550]]) === |
|||
* [[Джироламо ди Бенвенуто]] (1470 – 1524) |
|||
* [[Джакомо Пакияроти]] (1474 – 1540) |
|||
* [[Джироламо дел Пакия]] (1477 – сл. 1535) |
|||
* [[Содома]] (1477 – 1549) |
|||
* [[Доменико Бекафуми]] (1486 – 1551) – маниерист |
|||
<gallery class="center"> |
|||
Файл:Girolamo di Benvenuto, Portrait of a Young Woman, c. 1508, National Gallery of Art, Washington.jpg|[[Джироламо ди Бенвенуто]]. „Портрет на млада жена“, ок.1508 г. Вашингтон, Национална галерия за изкуство. |
|||
Файл:Giacomo pacchiarotti (cerchia), madonna col bambino, fine XV-inizio XVI sec.JPG|[[Джакомо Пакияроти]]. „Мадоната с Младенеца“, кр. 15 век - нач. 16 век |
|||
File:Girolamo del pacchia, madonna col bambino e san giovannino, 1520.jpg|[[Джироламо дел Пакия]]. „Мадоната с Младенеца и малкия Йоан Кръстител“. |
|||
Файл:Giovanni Antonio Bazzi.jpg|[[Содома]] „Автопортрет“. Детайл от фреска „Чудо с решето". 1505 – 1508 г. Монте Оливето Маджоре. |
|||
Файл:Domenico Beccafumi - Madonna and child with infant John the Baptist - Google Art Project.jpg|[[Доменико Бекафуми]] „Мадоната с Младенеца и младия Йоан Кръстител“, ок. 1542 |
|||
</gallery> |
|||
В средата на 16 век [[Сиенска република|Сиенската република]] престава да съществува. С падането на републиката тихо изчезва и Сиенската школа. Този целенасочен, проникнат с висока религиозност дух, който обединява сиенското изкуство, отстъпва място на нов, по-трезв, научен възглед за света, а сиенските художници се отказват от местната традиция, заимствайки идеи от най-различни художници. Сред последните сиенски художници, в чиято живопис се забелязва връзка с местната традиция, може да се споменат [[Бернардино Фунгаи]], неговите ученици [[Джакомо Пакияроти]] и [[Джироламо дел Пакия]]. |
|||
=== Художници – маниеристи ([[1550]] – [[1600]]) === |
|||
* [[Бартоломео Нерони]] (Ил Ричо) (1505 – 1571) – маниерист |
|||
<gallery class="center"> |
|||
Файл:Bartolomeo neroni, madonna e santiza un fanciullo, 1570 ca., da compagnia di s. ansano poi s. michele al monte di s. donato.JPG|Бартоломео Нерони, Мадоната с Младенеца и светци, ок.1570 |
|||
Файл:Bartolomeo neroni, pietà, 1570 ca., da compagnia di s. ansano poi s. michele al monte di s. donato.JPG|Бартоломео Нерони, Пиет', ок. 1570 |
|||
Файл:Bartolomeo neroni, sant'ansano battezza un fanciullo, 1570 ca., da compagnia di s. ansano poi s. michele al monte di s. donato.JPG|[[Бартоломео Нерони]], Св. Ансаний кръщава младенец, ок. 1570 |
|||
Файл:Bartolomeo neroni, sant'ansano, 1570 ca., da compagnia di s. ansano poi s. michele al monte di s. donato.JPG|Бартоломео Нерони, Св. Ансаний, ок. 1570 |
|||
Файл:Come benedetto manda mauro in francia e placido in sicilia.jpg|Бартоломео Нерони |
|||
</gallery> |
|||
* [[Вентура Салимбени]] (20 януари 1568 – 1613) – маниерист |
|||
<gallery class="center"> |
|||
Файл:Ventura Salimbeni 001.jpg|Вентура Салимбени, „Чудото на св. Хиацинт“, 1590-1610, Санто Спирито (Сиена) |
|||
Файл:Glorification of the Eucharist - Salimbeni.JPG|Вентура Салимбени, „Прославяне на [[евхаристия]]та“ |
|||
</gallery> |
|||
== 17 век: Сейченто == |
|||
Сейченто ознаменува залеза на епохата на Ренесанса в Италия и началото на [[Контрареформация|Контрареформацията]] и епохата на [[Маниеризъм|маниеризма]] и [[Барок|барока]]. |
|||
=== Барокови художници ([[1601]] – [[1650]]) === |
|||
* [[Франческо Вани]] (1563 – 1610) – бароков художник |
|||
* [[Бернардино Мей]] (1612 –1676) – бароков художник |
|||
<gallery class="center"> |
|||
Файл:Bernardino Mei (Italian (Sienese) - Christ Cleansing the Temple - Google Art Project.jpg|[[Бернардино Мей]] „Христос изгонва търговците от храма“, 1655, музей „[[Гети център|Пол Гети]]“ (Лос Анджелис) |
|||
Файл:Bernardino Mei.jpg|Бернардино Мей, „Орест убива Клитемнестра“, 1655 |
|||
</gallery> |
|||
== Подобни == |
== Подобни == |
||
{{commonscat|Sienese School of painting}} |
|||
* [[Болонска школа]] по живопис |
|||
* [[Авиньонска школа|Авиньонска живописна школа]] |
|||
* [[Венецианска школа]] по живопис |
|||
* [[ |
* [[Болонска школа|Болонска живописна школа]] |
||
* [[Венецианска школа|Венецианска живописна школа]] |
|||
* [[Флорентинска школа]] по живопис |
|||
* [[ |
* [[Лукано-пизанска школа]] |
||
* [[Умбрийска школа]] |
|||
* [[Ферарска школа|Ферарска живописна школа]] |
|||
* [[Флорентинска школа|Флорентинска живописна школа]] |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 133: | Ред 256: | ||
* Искусство итальянского Ренессанса. Под редакцией Рольфа Томана. Konemann. 2000. |
* Искусство итальянского Ренессанса. Под редакцией Рольфа Томана. Konemann. 2000. |
||
* Мария Прокопп. Итальянская живопись XIV века. Будапешт. Корвина. 1988. |
* Мария Прокопп. Итальянская живопись XIV века. Будапешт. Корвина. 1988. |
||
* Иоахим Пешке. Монументальная живопись эпохи Джотто в Италии. |
* Иоахим Пешке. Монументальная живопись эпохи Джотто в Италии. 1280 – 1400. М. Белый город. 2003. |
||
* Enzo Carli. Sienese Painting. Century Hutchinson. 1983. |
* Enzo Carli. Sienese Painting. Century Hutchinson. 1983. |
||
* Giulietta Dini. Five Centuries Of Sienese Painting (From Duccio to the Birth of the Baroque). Thames & Hudson. 1998. |
* Giulietta Dini. Five Centuries Of Sienese Painting (From Duccio to the Birth of the Baroque). Thames & Hudson. 1998. |
||
* Diana Norman. Painting in Late Medieval and Renaissance Siena ( |
* Diana Norman. Painting in Late Medieval and Renaissance Siena (1260 – 1555). Yale University Press. 2003. |
||
* Judith B. Steinhoff. Sienese Painting after the Black Death: Artistic Pluralism, Politics, and the New Market. Cambridge University Press. 2007, |
* Judith B. Steinhoff. Sienese Painting after the Black Death: Artistic Pluralism, Politics, and the New Market. Cambridge University Press. 2007, |
||
* Diana Norman. Siena and the Virgin. Art and Politics in a Late Medieval City State. Yale University Press. 1999. |
* Diana Norman. Siena and the Virgin. Art and Politics in a Late Medieval City State. Yale University Press. 1999. |
||
{{Превод от|ru|Сиенская школа живописи|58765248}}{{Портал|Изкуство|Италия}} |
|||
[[Категория:Култура в Сиена|Школа]] |
|||
{{Превод от|ru|Сиенская школа живописи|58765248}} |
|||
[[Категория:Изобразително изкуство на Италия]] |
|||
[[Категория:Италиански художници]] |
|||
[[Категория:Стилове в изкуството]] |
[[Категория:Стилове в изкуството]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Живопис]] |
Текуща версия към 14:56, 20 септември 2024
Сиенската школа е направление в италианската живопис, развиващо се в град Сиена, Тоскана, през 13 – 16 век.
Особености
[редактиране | редактиране на кода]Тази школа се отличава с особено, присъщо само на нея смесване на византийски, готически и ренесансови елементи.
Художниците, творили по сиенски маниер, дълго време са недооценявани от изкуствоведческата наука. Това е свързано на първо място с традицията, наложена с теоретичните анализи на Джорджо Вазари. Твърденията му, че византийската живопис е основа на сиенската школа, имат повърхностен характер.
Сиена постоянно се конкурира с Флоренция за хегемония в Тоскана, а сиенските художници се състезават с флорентинските. От съвременна гледна точка се счита, че през 13 – 14 век Сиенската школа изпреварва в художествено отношение флорентинската, но през 15 – 15 век ѝ отстъпва това първенство.
За определяне на съществуването на художествена школа са необходими като минимум два параметра: 1. наличие на приемственост на художествените прийоми и навици; 2. наличие на художествени династии. При Сиенската школа освен изброеното има нещо различно – свой особен светоглед, както и религиозна идеология, която формира този светоглед.
Сиенският художник не иска и не може да бъде флорентински, защото вече е сиенски чрез своя сиенски патриотизъм, вярност на традицията и своеобразно разбиране за красота. Вероятно сиенският художник е по-близо до „божествения свят“ отколкото до земния, затова той следва тези художествени прийоми, които от неговата гледна точка могат реално да придадат религиозната идея отколкото т. нар. реализъм.
Начало
[редактиране | редактиране на кода]Източниците на сиенската живописна традиция следва да се търсят във втората половина на 13 век. Именно към този период се отнася творчеството на първите художници, предшественици на Дучо ди Буонинсеня, които започват да трансформират разпространилата се в Тоскана византийска живопис в съответствие със своите представи и вкусове. Разпространението на византийските маниери е свързано с общото мнение, че византийските икони по-достоверно предават ликовете на Христос и останалите евангелски персонажи, и притежават чудодейна сила. Готическите импулси, проникващи в Тоскана от север, внасят корективи и възпитават вкус към експериментиране.
От една страна цялата тосканска живопис от това време, и сиенската в частност, може да се разглежда само като провинциален вариант на византийската живопис, наравно с живописта на гърците, сърбите или българите. От друга страна сиенските художници създават разнообразни вариации на византийските теми. Те все повече се отделят от византийската неподвижност и застиналост, създавайки уникална сплав от достигналите до тях различни художествени стилове.
13 век: Дуеченто
[редактиране | редактиране на кода]От средата на 13 век в сиенската живопис се забелязва завладяващо оживление. Положителна роля в развитието на Сиенската школа изиграва появата в Сиена на Копо ди Марковалдо. Сиенските художници от втората половина на 13 век – Гуидо да Сиена, Диетисалви ди Спеме, Гуидо ди Грациано и др., със своите разнообразни корекции на византийското изкуство подготвят почвата за качествения скок в сиенската живопис. Нужен е обаче талант, който да издигне сиенското изкуство на това ново ниво. Този художник се оказва именно Дучо ди Буонинсеня.
След битката при Монтаперти (1260 г.), в която сиенците с вяра в това, че ги покровителства Богородица, побеждават флорентинците, Сиена става център на култа към Мадоната. През 1260 – 1300 г. повечето икони на Мадоната за църквите на Тоскана се рисуват в художествените работилници на Сиена. Именно затова в сиенската живопис, достигнала до нас от тези времена, има така много изображения на Богородица. Нейният култ в Сиена толкова дълбоко се вкоренява, че освен в църквите сиенциte смятат за нужно да поставят нейния „портрет“ и на стената на Палацо Публико, за да може да „присъства“ на всички заседания на Градския съвет (фреската е на Симоне Мартини – „Маестà“ от 1315 г.)
Художници (1200 – 1250)
[редактиране | редактиране на кода]- Майстор от Треса (ок. 1215 – сл. 1250)
Художници (1251 – 1300)
[редактиране | редактиране на кода]- Копо ди Марковалдо (ок. 1225 – ок. 1275
- Гуидо да Сиена (ок. 1230 – ок. 1290)
- Диетисалви ди Спеме ( ок. 1250 – 1291)
- Гуидо ди Грациано (посл.четвърт на XIII век)
- Риналдо да Сиена (посл. четвърт на XIII век)
- Вигорозо да Сиена (посл. четвърт на XIII век)
-
Копо ди Марковалдо. „Мадоната с Младенеца“. ок. 1265 г. църква „Сан Мартино дей Серви“, Орвието.
-
Гуидо да Сиена. „Маестà“, ок.1270 г. Палацо Публико, Сиена
-
Диетисалви ди Спеме. „Мадоната с Младенеца и ангели“. ок. 1262 г. Пинакотека. Сиена
-
Гуидо ди Грациано „Мадоната с Младенеца на трон“ 1285 – 95 г. Сиена, църква „Сан Реголо“.
-
Риналдо да Сиена „Мадоната с Младенеца и Разпятие“. ок. 1265 – 75 г., Национална галерия, Лондон
14 век: Тречeнто
[редактиране | редактиране на кода]С изключение на крупната политико-нравствена манифестация, каквато са фресковите алегории на Амброджо Лоренцети в Палацо Публико, практически цялата сиенска живопис на 14 век тематично е свързана с Библията или с жизнеописанието на светците, респективно тя е изцяло религиозна.
В края на 13 век Дучо ди Буонинсеня радикално трансформира византийския маниер, създавайки това, което вече може отчасти да се счита за разновидност на готическата живопис. Около него възниква цяла група ученици: Маестро ди Бадия а Изола, Уголино ди Нерио, Сеня ди Бонавентура и неговият син Николо ди Сеня, както и т. нар. Маестро ди Чита ди Кастело. Дучо е фундаментът на Сиенската школа.
Следващата крупна фигура е Симоне Мартини. Той е вече запознат с живописния рационализъм на Джото, но го преработва в готически дух, като създава изискано художествено съчетание. Негови ученици са Липо Меми и някои художници, работещи в Авиньон, като напр. Матео Джованети.
Големи художници от първата половина на 14 век са братята Пиетро и Амброджо Лоренцети. Пиетро смело включва в своето творчество някои иновации на Джото. Той повлиява на Николо ди Сер Соцо и Бартоломео Булгарини. Амброджо Лоренцети, който през 1321 г. е във Флоренция, в своето творчество използва опита на флорентинските художници.
Епидемията от чума през 1348 г. внася своите корективи. Общият упадък застига страната и художествения процес, като някои от художниците просто умират от чума. След тази катастрофа, по сметка на специалистите, производството на художествени продукции в Тоскана се съкращава около пет пъти.
Художниците от втората половина на 14 век – Лука ди Томе, Липо Вани, Якопо ди Мино дел Пеличайо и др. в своето творчество се опират на постиженията на Сиенската школа от първата половина на века, създавайки изискано религиозно изкуство.
Художници (1301 – 1350)
[редактиране | редактиране на кода]- Дучо ди Буонинсеня (ок. 1255 – 1318 или 1319)
- Сеня ди Бонавентура (ок. 1280 – 1331), племенник на предходния
- Николо ди Сеня (незив. – ок. 1348), син на предходния
- Франческо ди Сеня (документиран 1328 – 1339), брат на предходния
- Мемо ди Филипучо (ок. 1260/1265 – сл. 1324)
- Липо Меми (1390-те – 1356), син на предходния;
- Симоне Мартини (ок. 1284 – 1344), зет на Мемо ди Филипучо
- Маестро ди Бадия а Изола (неизв. – ок. 1290 – 1320)
- Маестро ди Чита ди Кастело (неизв. – 1-ва пол. на 14 век)
- Барна да Сиена (15 век), вероятен
- Уголино ди Нерио (ок. 1280 – 1330-1335)
- Амброджо Лоренцети (ок. 1290 – 1348)
- Пиетро Лоренцети (ок. 1280 – 1348), брат на предходния
- Уголино Лоренцети – измислено име от изкуствовед, всъщност картините принадлежат на четката на Бартоломео Булгарини
- Бартоломео Булгарини (1300 (или 1310) – 1378)
- Надо Чекарели (работи в Сиена 1330 – 1360 г.)
-
Сеня ди Бонавентура, „Мадона с младенеца“, 1325 – 30
, Хонолулу – Музей на изкуствата -
Майстор Бадия а Изола.
„Маеста“ ок.1300 г.
Градски музей на религиозното изкуство, Коле ди Вал де'Елс. -
Маестро ди Чита ди Кастело. „Разпятие“ ок. 1320 г. Манчестър, Галерия за изкуствата.
-
Барна да Сиена
„Мистичната сватба на Св. Екатерина“ -
Симоне Мартини
„Светото семейство“ -
Липо Меми
. „Мадона Милосърдие“. ок. 1320 г. Орвието, катедралата. -
Бартоломео Булгарини, „Света Екатерина“
-
Николо ди Сеня
„Света Екатерина Александрийска“ – темпера върху панел
Художници (1351 – 1400)
[редактиране | редактиране на кода]- Бартоло ди Фреди (ок. 1330 – 1410)
- Спинело Аретино (ок. 1350 – 1410)
- Тадео ди Бартоло (ок. 1362 – 1422)
- Андреа Вани (1330/1333 – сл. 1414)
- Липо Вани (работи 1341 – 1375 г.)
- Франческо ди Ванучо (неизв. – пр. 1391)
- Лука ди Томе (ок. 1330 – сл. 1389)
- Николо ди Сер Соцо (неизв. – 1363)
- Паоло ди Джовани Феи (ок. 1345 – 1411)
- Николо ди Бонакорсо (незив. – 1388)
- Якопо ди Мино дел Пеличайо (1315/19 – пр. 1396)
- Андреа ди Бартоло (ок. 1360/70 – 1428)
-
Бартоло ди Фреди, „Бог позволява на дявола да изкуши Йов“, Катедрала на Сан Джиминяно
-
Спинело Аретино. „Мадоната с Младенеца и ангели“. ок. 1405 г. Кливлънд, Музей на изкуството.
-
Тадео ди Бартоло. „Мадоната с Младенеца, Св. Андрей и Йоан Кръстител“ 1395 г., Будапеща, Музей на изящните изкуства.
-
Андреа Вани „Мадона“, ок. 1390
-
Липо Вани. „Богородица“, фреска. 1360 г. църква „Сан Леонардо ал Лаго“, Сиена
-
Франческо ди Ванучо. „Разпятие със светци и дарители“. Хоругва. 1380 г. Берлин, Художествена галерия
-
Лука ди Томе. „Възкресение на Лазар“, пр. 1362 г. Ватикана, Пинакотека
-
Николо ди Сер Соцо и Лука ди Томе. „Мадона с младенеца и четири светии“, 1362 г. Сиена, Пинакотека
-
Паоло ди Джовани Феи. „Възнесение на Мария“, ок. 1385 г. Вашингтон, Национална галерия
-
Николо ди Бонакорсо „Мадоната с Младенеца, св. Йоан Кръстител, Светите архиепископи и ангели“
-
Якопо ди Мино дел Пеличайо. „Разпятие“ (Плачещи ангели), фреска. 1342 – 43 г. Чита дела Пиеве, Ораторио-ди-Сан-Бартоломео
-
Андреа ди Бартоло, Коронясване на Мария. 1405 – 07 г. Ка д’Оро, Венеция
Портретен жанр
[редактиране | редактиране на кода]За влиянието на Сиенската школа на създаване на портретния жанр (виж Портретът в италианския Ренесанс).
15 век: Куатроченто
[редактиране | редактиране на кода]Ако „идеен мотор“ на флорентинската живопис на 15 век са представите на хуманистите и научните знания, то идеен стълб на художниците от Сиена през 15 век е отново религиозната нравственост. Това положение учените обясняват с влиянието, което има нравственият пример на Св. Екатерина Сиенска, а така също проповедите на църковния деятел Св. Бернардин, живял в Сиена в началото на 15 век, който със своите речи довежда тълпата до изстъпление. Възвишената религиозна духовност изисква съответен художествен език, във връзка с който живописните прийоми на международната готика се оказват по-близко до сиенските художници отколкото прийомите на Флорентинската школа. Разбира се сиенските майстори виждат творбите на флорентинците, но се отнасят към тях с известно отчуждение. Възможно е причината да е дългият антагонизъм между Сиена и Флоренция. Така или иначе, ако сравним живописта на Флоренция и живописта на Сиена през 15 век, се забелязва консервативността на последната. Този консерватизъм не отменя особената поетичност и изисканост, присъщи на Сиенската школа в цялост.
15 век е „сребърният век“ на сиенската живопис. През този период новият разцвет на Сиенската школа не е така ярък като разцвета във Флоренция, но е не по-малко интересен.
Художници (1401 – 1450)
[редактиране | редактиране на кода]- Джовани ди Паоло (ок. 1400 – 1482)
- Пиетро ди Джовани д'Амброджо (документиран 1410 – 1449)
- Стефано ди Джовани Сасета (1392 – 1450/1451)
- Маестро дела Осерванца (работи ок. 1430-1480-те г.)
- Приамо дела Куерча (1400 – ок. 1467/68)
- Лоренцо ди Пиетро (Векиета) (1410 – 1480)
- Доменико ди Бартоло (ок.1400/1404 – 1444/1447)
- Мартино ди Бартоломео (ок. 1370/1375 – ок. 1434)
- Бенедето ди Биндо (ок. 1380-85 – 1417)
- Сано ди Пиетро (1405 – 1481)
- Грегорио ди Чеко (известен 1418 – 1424)
-
Джовани ди Паоло. „Мадона умиление“. 1442 г. Бостън, Музей за изящни изкуства.
-
Пиетро ди Джовани д'Амброджо „Рождество със Св. Августин и Галгано“, 1430 – 35 г. Ашано, Музей за религиозно изкуство.
-
Стефано ди Джовани Сасета. „Олтар на Св. Франциск". централен панел: Св. Франциск в слава. 1437 – 44. Сетиняно, Колекция „Бернсон“
-
Маестро дела Осерванца, „Мадоната с Младенеца и два херувима“. 1440 – 44 г., Ню Йорк, Музей „Метрополитън“
-
Приамо дела Куерча „Мадоната с Младенеца и ангели“. 1430 – 40, Музей „Метрополитън“ (Ню Йорк)
-
Доменико ди Бартоло, „Мадоната с Младенеца“ 1437 г
-
Мартино ди Бартоломео. „Коронясването на Мария" 1400 г. Лос Анджелис, Музей на окръга.
-
Бенедето ди Биндо – „Мадоната с Младенеца и дарители“. ок. 1415, Колекция „Самюел Флейшър“, Филаделфия
-
Сано ди Пиетро. Мадона „Милосърдие". 1440-те г. Частна колекция.
-
Грегорио ди Чеко. „Мадоната на трон с ангели", началото на XV век, Музей „Лихтенщайн“, Виена.
Сиенската живопис от втората половина на 15 век е недостатъчно добре изучена. Сега вече става ясно, че сиенският Ренесанс не е бледа сянка на Ренесанса във Флоренция, а притежава самостоятелно развитие от средата на 15 век. Голяма роля в постепенното преобразяване на сиенската 200-годишна традиция изиграва Еней Силвий Пиколомини, който под името Пий II е избран за папа. Този изтъкнат хуманист и литератор покровителства Сиена по времето на своя понтификат, опекунства изкуството и е проводник на нов светоглед. Сиенските художници все повече се включват в кръговрата на тосканските художествени идеи, а постиженията на сиенските живописци предизвикват възхищение у флорентинските художници, склонни към поетически светоглед, напр. у Ботичели.
Флорентинско влияние имат работите на един от водещите художници на Сиена от 15 век – Сасета. През 1427 и 1457 – 59 г. в Сиена идва Донатело. Създадените от него в града произведения усилват влиянието на флорентинските художествени идеи, които намират отражение в творчеството на Векиета и Доменико ди Бартоло. Тези идеи отчасти присъстват в творчеството на сиенските художници от 2-рата половина на 15 век - Матео ди Джовани, Нерочо де Ланди, Франческо ди Джорджо, Бенвенуто ди Джовани, трактувани от тях в чисто сиенски, приказно-поетически, готически дух.
Художници (1451 – 1500)
[редактиране | редактиране на кода]- Матео ди Джовани или Матео да Сиена (ок. 1430 – 1495)
- Нерочо де Ланди (1447, Сиена – 1500)
- Сано ди Пиетро (1405 – 1481)
- Франческо ди Джорджо (1439 – 1501)
- Бернардино Фунгаи (1460 – 1516)
- Бенвенуто ди Джовани (1436 – сл. 1518)
- Пиетро Ориоли (ок. 1458 – 1496)
- Гуидочо Коцарели (1450 – 1517)
- Пелегрино ди Мариано (ок. 1425 – ок. 1495)
- Андреа ди Николо (ок. 1440 – 1514)
- Майстор на историята за Гризелда (работи в края на XV век)
- Пиетро ди Доменико да Сиена (1457 – 1506)
- Никола ди Улисе да Сиена (документиран 1428 – 1470)
-
Матео ди Джовани. „Мадоната с Младенеца, ангели и херувими“. 1460 – 65 г. Вашингтон, Национална галерия.
-
Нерочо де Ланди. „Женски портрет“. ок. 1485 г. Вашингтон, Национална галерия.
-
Франческо ди Джорджо – „Мадоната с Младенеца“, Авиньон
-
Бернардино Фунгаи. „Мадоната с Младенеца и двама светци отшелници“. 1480 г., Музей „Пол Гети“ (Лос Анджелис)
-
Бенвенуто ди Джовани. „Мадоната с Младенеца и светци". 1480 – 85 г. Национална галерия (Вашингтон)
-
Пиетро Ориоли, „Сулпиция“, ок. 1493-95, Худ. музей „Уолтърс“ (Балтимор)
16 век: Чинкуечeнто
[редактиране | редактиране на кода]Големите сиенски художници на 16 век – Содома и Доменико Бекафуми работят вече в съвсем друг стил, който се определя като маниеризъм.
Важни събития настъпват с пристигането от Пиемонт в града на художника Джовани Антонио Бази, известен като Содома, който пренася новия стил, който е видял в Милано и е заимстван от Леонардо. На базата на този стил Доменико Бекафуми създава експериментален стил на базата на ефектите на светлината, цвят и изразителност. В своите творби, като например „Света Екатерина, получаваща стигмата“, има вдъхновение от традицията на 15 век (като Пиетро Перуджино), но с пространствена величествена чувствителност, издължени фигури и сложно проявени и абсорбирани от много лична чувствителност към светлината и цвета. Бекафуми умира през 1551 г., след като работи в продължение на 40 г. в родния си град. Само две години по-късно, през 1553 г., Сиена е кърваво завладяна от Козимо I Медичи, губи своята светска независимост и на практика – и своята роля като художествена столица.
Художници (1501 – 1550)
[редактиране | редактиране на кода]- Джироламо ди Бенвенуто (1470 – 1524)
- Джакомо Пакияроти (1474 – 1540)
- Джироламо дел Пакия (1477 – сл. 1535)
- Содома (1477 – 1549)
- Доменико Бекафуми (1486 – 1551) – маниерист
-
Джироламо ди Бенвенуто. „Портрет на млада жена“, ок.1508 г. Вашингтон, Национална галерия за изкуство.
-
Джакомо Пакияроти. „Мадоната с Младенеца“, кр. 15 век - нач. 16 век
-
Джироламо дел Пакия. „Мадоната с Младенеца и малкия Йоан Кръстител“.
-
Содома „Автопортрет“. Детайл от фреска „Чудо с решето". 1505 – 1508 г. Монте Оливето Маджоре.
-
Доменико Бекафуми „Мадоната с Младенеца и младия Йоан Кръстител“, ок. 1542
В средата на 16 век Сиенската република престава да съществува. С падането на републиката тихо изчезва и Сиенската школа. Този целенасочен, проникнат с висока религиозност дух, който обединява сиенското изкуство, отстъпва място на нов, по-трезв, научен възглед за света, а сиенските художници се отказват от местната традиция, заимствайки идеи от най-различни художници. Сред последните сиенски художници, в чиято живопис се забелязва връзка с местната традиция, може да се споменат Бернардино Фунгаи, неговите ученици Джакомо Пакияроти и Джироламо дел Пакия.
Художници – маниеристи (1550 – 1600)
[редактиране | редактиране на кода]- Бартоломео Нерони (Ил Ричо) (1505 – 1571) – маниерист
-
Бартоломео Нерони, Мадоната с Младенеца и светци, ок.1570
-
Бартоломео Нерони, Пиет', ок. 1570
-
Бартоломео Нерони, Св. Ансаний кръщава младенец, ок. 1570
-
Бартоломео Нерони, Св. Ансаний, ок. 1570
-
Бартоломео Нерони
- Вентура Салимбени (20 януари 1568 – 1613) – маниерист
-
Вентура Салимбени, „Чудото на св. Хиацинт“, 1590-1610, Санто Спирито (Сиена)
-
Вентура Салимбени, „Прославяне на евхаристията“
17 век: Сейченто
[редактиране | редактиране на кода]Сейченто ознаменува залеза на епохата на Ренесанса в Италия и началото на Контрареформацията и епохата на маниеризма и барока.
Барокови художници (1601 – 1650)
[редактиране | редактиране на кода]- Франческо Вани (1563 – 1610) – бароков художник
- Бернардино Мей (1612 –1676) – бароков художник
-
Бернардино Мей „Христос изгонва търговците от храма“, 1655, музей „Пол Гети“ (Лос Анджелис)
-
Бернардино Мей, „Орест убива Клитемнестра“, 1655
Подобни
[редактиране | редактиране на кода]- Авиньонска живописна школа
- Болонска живописна школа
- Венецианска живописна школа
- Лукано-пизанска школа
- Умбрийска школа
- Ферарска живописна школа
- Флорентинска живописна школа
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Лазарев В. Н. Происхождение итальянского Возрождения. Т.2 Искусство Треченто. М. Академия наук СССР. 1959.
- Смирнова И. А. Искусство Италии конца XIII—XV веков. М. Искусство.1987.
- Искусство итальянского Ренессанса. Под редакцией Рольфа Томана. Konemann. 2000.
- Мария Прокопп. Итальянская живопись XIV века. Будапешт. Корвина. 1988.
- Иоахим Пешке. Монументальная живопись эпохи Джотто в Италии. 1280 – 1400. М. Белый город. 2003.
- Enzo Carli. Sienese Painting. Century Hutchinson. 1983.
- Giulietta Dini. Five Centuries Of Sienese Painting (From Duccio to the Birth of the Baroque). Thames & Hudson. 1998.
- Diana Norman. Painting in Late Medieval and Renaissance Siena (1260 – 1555). Yale University Press. 2003.
- Judith B. Steinhoff. Sienese Painting after the Black Death: Artistic Pluralism, Politics, and the New Market. Cambridge University Press. 2007,
- Diana Norman. Siena and the Virgin. Art and Politics in a Late Medieval City State. Yale University Press. 1999.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сиенская школа живописи“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |