Руско-украинска война

Тази статия или раздел отразява или включва актуално събитие. Информацията може да се промени бързо с развитието на събитията.

Руско-украинска война
Втора студена война
Информация
Период	20 февруари 2014 –
Място	Украйна, Русия, Беларус
Резултат	Руските сухопътни войски навлизат в Украйна откъм Русия, Крим и Беларус Руски въздушни и ракетни удари в Киев, Харков, Лвов и Одеса Украинският президент Володимир Зеленски обявява военно положение Руските войски превземат Херсон
Страни в конфликта
Русия Донецка народна република Луганска народна република Предоставяне на територия: Беларус Украйна
Командири и лидери
Владимир Путин Михаил Мишустин Сергей Шойгу Сергей Лавров Валерий Герасимов Денис Пушилин Владимир Пашков Леонид Пасечник Сергей Козлов Володимир Зеленски Денис Шмигал Олексий Резников Дмитро Кулеба Олексий Данилов Валерий Залужний Серхий Шаптала Руслан Хомчак Виталий Кличко
Сили
Русия ~ 175 000 – 190 000[1][2] Донецка народна република 20 000[3] Луганска народна република 14 000[3] Украйна[3] 209 000 редовни военни 102 000 паравоенни 900 000 резервисти
Жертви и загуби
Военни Според Русия:[4] 498 убити 1597 ранени 1 Су-25 1 Антонов Ан-26 Според Украйна:[5] > 12 000 убити > 389 пленени[6] 374 танка 1226 бронирани машини 140 артилерийски системи 62 РСЗО 34 системи за ПВО 74 самолета 86 вертолета 7 оперативно-тактически дрона 600 камиони и автомобили 60 цистерни с ГСМ 3 кораби и катери Военни Според Украйна: > 40 убити 1 транспортен самолет 1 Су-27 Според Русия:[7][8] > 2870 убити ~ 3700 ранени 572 пленени 778 танка и бронирани машини 69 самолета (на земята) 24 самолета (във въздуха) 77 РСЗО 279 оръдия и минохвъргачки 553 военна автомобилна техника 62 дрона 2203 обекта на военната инфраструктура   в т.ч.:   76 пункта за управление и свръзка   111 ЗРК на ПВО   71 радиолокационни станции Цивилни Според Украйна:[9] > 2000 убити 1115 ранени 2 700 000 напуснали домовете си[10] 202 училища[11] 34 болници[11] > 1500 жилищни домове[11] ~ 1000 населени места без електричество, вода и отопление[11]
Руско-украинска война в Общомедия

Руско-украинската война, също руската въоръжена агресия срещу Украйна, също войната за независимост на Украйна^[12][13][14] е пряко и непряко използване на въоръжена сила от Руската федерация срещу суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Явните компоненти на въоръжената агресия на Русия срещу Украйна, която започна през 2014 г., са:

• Превземането на Крим от Русия през февруари-март 2014 г. (с последващото начало на временната окупация на полуострова от Русия на 20 февруари 2014 г.)
• Войната в Източна Украйна (Донбас) от април 2014 г., която започна със създаването на така наречените Донецка и Луганска „народни републики“ под прикритието на „народни“ речи на руските специални служби
• Руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г., която започна след продължително военно натрупване и признаването от Русия на терористичните квази-държави „ДНР“ и „ЛНР“ като държавни образувания.

Към януари 2021 г., според ООН, общият брой на жертвите във войната е 13 100-13 300. Това включва 3375 цивилни жертви, приблизително 4150 украински военни жертви и приблизително 5700 проруски бойци. Почти 1.8 милиони хора станаха вътрешно разселени лица. Русия окупира повече от 7% от територията на Украйна.

На 27 януари 2015 г. Върховната Рада на Украйна призна Руската федерация за агресор.

Основните предпоставки за конфронтацията между Русия и Украйна, която ескалира във въоръжена агресия на Русия срещу Украйна, са системната криза на руската държавност, трансформирана от руските политици в опити за възстановяване на Руската империя, разширяване на контрола над част от света и запазване на света. хегемонията загубена с разпадането на Съветския съюз икономически упадък.^[15]

На 21 ноември 2013 г. в Украйна започнаха антиправителствени протести в отговор на решението на Кабинета на министрите на Украйна да спре подготовката за подписване на Споразумението за асоцииране между Украйна и Европейския съюз . Като част от протестите в края на 2013 г. имаше по-специално митинги, демонстрации, студентски стачки.

Като цяло тези протести бяха насочени към поддържане на законно установения геополитически курс на Украйна към Европа, което означаваше за Русия не само по-нататъшно оттегляне на Украйна от руския контрол, но и икономически, политически и в дългосрочен план военни гаранции на Украйна.

Победата на революцията доведе до отстраняването на президента Янукович от власт и бягството му в Русия, възстановяването на конституцията на Украйна от 2004 г., отмяната на диктаторските закони и свикването на предсрочни президентски избори . Смяната на правителството драстично намали влиянието на Русия в Украйна.

Революцията на достойнството беше претекстът, използван от Русия за започване на агресията, но не и причината за войната. Има дори версии, че руските специални служби целенасочено са работили за радикализиране на протестите за унищожаване на украинската държавност като цяло и все пак са използвали момента на временно отсъствие на президента и други висши служители, включително правоохранителните органи, за да превземат Крим.

Основната предпоставка за конфликта беше все по-враждебната политика на Путинистката Руска федерация спрямо Украйна. Тази политика, предвид съдържанието на руската пропаганда в медиите, през последните години стана просто враждебна, трансформирайки се от антиукраинска пропаганда във военна пропаганда . Агресивността на руската политика спрямо Украйна доведе до първите жертви от украинска страна още по време на контролирания от Русия режим. Янукович ^[16] . За да противодейства на влиянието на руската пропаганда , Държавният комитет за телевизия и радио на Украйна през лятото на 2014 г. започна да се бори срещу сепаратистки и антидържавни материали в медиите.

Един от аспектите на подготовката на Русия за агресия беше правната конфронтация между Русия и Украйна . Правната и правна подкрепа на конфронтацията от страна на Русия беше извършена на най-високо законодателно ниво чрез приемане на определени резолюции по въпроси, които позволиха най-ефективно, от гледна точка на руската политика, да помогнат за решаването на проблема за възстановяване на контрола върху Украйна. Сред тези въпроси най-развити бяха правният статут на Крим, нивото на сътрудничество на Украйна с НАТО и статутът на руския език в Украйна.

Предпоставка за началото на въоръжената агресия срещу Украйна беше икономическото кръвопролитие на Украйна, което беше осъществено чрез пряк икономически натиск чрез търговски и тарифни конфронтации, блокиране на украинската търговия, блокиране на доставките на газ и др. В същото време икономическото кръвопролитие на Украйна често се случваше при липса на ефективна опозиция или дори пряка подкрепа от страна на украинските политици. Като пример подписването от Юлия Тимошенко на изключително неблагоприятно за Украйна газово споразумение беше представено като значимо политическо постижение на ръководения от нея кабинет на министрите.

Икономическата война срещу Украйна беше насочена преди всичко срещу икономиките на Източна и Южна Украйна, които поради определени особености зависеха от Руската федерация, по-специално като получатели на суровини и енергия от Русия и като пазар за значителен дял от собствените си продукти.

Голяма част от рускоезичното население в Източна Украйна, силното влияние на руските медии и руската църква и хибридният характер на руската война срещу Украйна доведоха до прякото и непряко участие на Руската православна църква във въоръжената агресия срещу Украйна. Сред косвеното участие на РПЦ в агресията срещу Украйна е посланието на Московския патриарх Кирил до Константинополския патриарх Вартоломей, в което патриарх Кирил заявява, че след Майдана „схизматиците“ (т.е. УПЦ КП ) и униатите „открито призовават за изкореняване на в Украйна и „с началото на военните действия униати и разколници, получавайки оръжие, под прикритието на антитерористична операция започнаха да извършват пряка агресия срещу духовенството на каноничната украинска православна църква на изток“.^[17][18]

Освен косвеното участие на църквата са записани и фактите за нейното пряко участие в агресията. По-специално беше установено, че някои терористични групи в Русия са съсредоточени в църкви, а някои „свети отци“ са пряко замесени във военни действия срещу Украйна.