Потребител беседа:Мико

Ако пишете на български, моля ви използвайте единствената му писмена система - кирилицата. Благодаря ви.

На чистичко да ти отбележа, че недовършените списъци от беседата ми съм ги преместила на Потребител:Алиса Селезньова/Писма, за да си архивирам и аз беседата, че беше станала огромна.--Алиса Селезньова (беседа) 17:00, 1 януари 2015 (UTC)[отговор]

Добре. --Мико (беседа) 14:25, 2 януари 2015 (UTC)[отговор]

Преместено на Беседа:Арсений Охридски (15 век)

• [1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

• Църквите в гревенските митрополити

Гревенски

[7]

[8]

[9]

Преспа

[10]

[11]

[12]

[13]

Големият

[14]

^[1]

Велвендо

[15]^[2]

Населица

[16]

[17]

• Μητροπολιτικός Ναός Αγίου Νικολάου (1664) - Κοζάνη
• Άγιος Δημήτριος (1754) - Κοζάνη
• Άγιος Αθανάσιος (1668) - Κοζάνη
• Παναγία Ζωοδόχου Πηγής (1802) - Κοζάνη
• Άγιοι Ανάργυροι (1815) - Κοζάνη
• Άγιος Γεώργιος (1817) - Κοζάνη
• Μονή Αναλήψεως - Κοζάνη
• Μετόχι Μονής Διονυσίου
• Ναός Μεταμορφώσεως του Σωτήρος (1865) - Κοζάνη
• Μονή Παναγιάς - Αιανή
• Άγιος Δημήτριος - Αιανή
• Αρχαγγέλου Μιχαήλ (1548) - Αιανή
• Μονή Αγίου Αθανασίου - Δαμασκηνιά
• Παλαιό Μοναστήρι των Εισοδείων της Ιεροτόκου (1750) - Ζώνη
• Αγία Παρασκευή (1778) - Πολυκάστανο
• Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1863) - Μεσόλογγο
• Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (1865) - Λευκοπηγή
• Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1870) - Ελάτη
• Άγιοι Θεόδωροι (1878) - Καστανιά
• Άγιος Γεώργιος (1882) - Άνω Κώμη
• Άγιος Νικόλαος (1873) - Καταφύγι
• Άγιος Αθανάσιος (1887) - Ερμακιά
• Ναός Παμμεγίστων Ταξιαρχών (1819) - Ροδιανή
• Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1868) - Πελεκάνο - 1938 е
• Ναός Αγίου Αθανασίου - Πολυκάστανο
• Ασκητάριο Αγίου Θεοδώρου - Σέρβια
• Μικρό και Μεγάλο σκηταριό Αγίου Ιλαρίωνα
• Αγίου Νικολάου - Αιανή
• Ναός Ταξιαρχών (1548) - Αιανή
• Άγιος Νικόλαος (1552) - Αιανή
• Άγιος Νικόλαος (1591) - Βελβεντό
• Μοναστήρι Αγίας Τριάδας (18ος αιώνας) - Βελβεντό
• Ναός Αγίου Μηνά - Βελβεντό
• Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1804) - Βελβεντό
• Άγιος Δημήτριος (1583) - Παλαιογράτσανο
• Εκκλησία των κατηχουμένων ή 40 πόρτες - Σέρβια
• Ναΐσκος Αγίων Θεοδώρων (11ος αιώνας) - Σέρβια
• Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (14ος αιώνας) - Σέρβια
• Σπηλαιοεκκλησία Αγίου Γεωργίου - Σέρβια
• Αγίοι Ανάργυροι (16ος αιώνας) - Σέρβια
• Μονή Αγίου Ιωάννη Βαζελώνος
• Μοναστήρι της Παναγίας Ζιδανίου - Ζιδάνι
• Μονή Μεταμορφώσεως του Σωτήρος (1534) - Ζάβορδα
• Μονή Αγίας Τριάδας του Λαριούς (1861)
• Της Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1539) - Τριγωνικό
• Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1863) - Λαζαράδες
• Αγία Κυριακή (1875) - Λαζαράδες
• Μοναστήρι Παναγιάς Μικροκάστρου (1794)
• Προφήτης Ηλίας (1744) - Σιάτιστα
• Άγιος Χριστόφορος (1792) - Σιάτιστα
• Άγιος Μηνάς (1728) - Σιάτιστα
• Άγιος Γεώργιος (1756) - Σιάτιστα
• Αγίας Παρασκευής (1677) - Σιάτιστα
• Προφήτης Ηλίας (1701) - Σιάτιστα
• Αγία Παρασκευή (1847) - Γαλατινή
• Ιερά Μονή Αγίου Αθανασίου (1797) - Εράτυρα
• Άγιοι Ανάργυροι (1715) - Εράτυρα
• Άγιος Νικόλαος (1731) - Εράτυρα
• Ιερός Ναός της Αναλήψεως (1736) - Εράτυρα
• Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1763) - Εράτυρα
• Άγιος Γεώργιος (1844) - Εράτυρα
• Άγιοι Απόστολοι (1870) - Εράτυρα
• Μονή Μεταμορφώσεως του Σωτήρος - Δρυόβουνο
• Ιερά Μονή Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1662) - Σισάνι
• Άγιος Δημήτριος (1756) - Σισάνι
• Άγιος Νικόλαος (1850) - Σισάνι
• Ιερά Μονή Μεταμορφώσεως (1859) - Σισάνι
• Η Μεταμόρφωσης του Σωτήρα (1790) - Αγία Σωτήρα
• Άγιος Δημήτριος (18ος αιώνας) - Ασπρούλα
• Ο Απόστολος Θωμάς (1841) - Ανθούσα
• Άγιος Νικόλαος (1761) - Βλάστη
• Άγιος Δημήτριος (1774-7) - Βλάστη
• Άγιος Μάρκος (1856) - Βλάστη
• Άγιος Γεώργιος (1800) - Βλάστη
• Άγιος Ιωάννης ο Θεολόγος (1867) - Καρυδίτσα
• Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (1857) - Καισαρειά
• Άγιος Δημήτριος (1725) - Πύργοι
• Αγία Παρασκευή (1719) - Λικνάδες
• Αγία Παρασκευή (1726) - Ελάτη
• Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1738) - Φρούριο
• Ναός Αγίου Νικολάου (1859) - Χρώμιο
• Μοναστήρι Αγίας Παρασκευής - Μηλοχώρι
• Μονή Αγίου Γεωργίου (17ος αιώνας) - Επταχώρι

^[3]

• Църквите в Дичо Зограф и Николай Михайлов. --Мико (беседа) 16:41, 5 април 2014 (UTC)[отговор]

• Лазарополе - пдф и Никола Топлички - пдф. --Мико (беседа) 15:35, 7 април 2014 (UTC)[отговор]

• Георгиос Лазос Вранкас. --Мико (беседа) 10:26, 2 май 2014 (UTC)[отговор]

Църквите в дем Гревена с линкове са в

• Дасилио [18],
• Калирахи (дем Гревена),
• Калони (дем Гревена),
• Трикорфо,
• Оропедио (тая не е заложена),
• Итеа (дем Гревена) (и тая не е заложено, но заслужава определено),
• Пистико (пак не е заложена), Екзархос (дем Гревена) (не е заложена),
• Палеохори (дем Гревена) (не е заложена),
• Пилори (не е заложена).

• 3.ΙΝ Κοίμησης Θεοτόκου Κνίδης,[19] [20]
• 12.ΙΝ Αγ. Παρασκευής Παλαιοχωρίου,
• ΙΝ Αγίου Δημητρίου στον Ταξιάρχη,
• ο ΙΝ Αγίου Δημητρίου Μαυραναίων,
• ο ΙΝ Αγίας Κυριακής Μαυρονόρους,
• ο ΙΝ Αγίου Νικολάου στο Κοσμάτι,
• ο ΙΝ Αγίου Θεοδώρου Μαυρονόρους,
• ο ΙΝ Αγίου Δημητρίου Άνοιξης,
• ο ΙΝ Παναγίας στο Διάκο,
• ο ΙΝ Κοίμησης της Θεοτόκου στο Τριφύλλι.
• 7. Κάστρο Σερβίων,
• 10.ΙΝ Κοίμησης Θεοτόκου Τριγωνικού

[21]

[22]

[23]

[24]

[25]

[26]

[27]

• «Ἁγίων Πάντων» Κρανιᾶς (1800).
• «Προφήτου Ἠλία» Σαμαρίνας (περί τό 1800). Ἱστορήθηκε τό 1828.
• «Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου» Σαμαρίνας (περί τό 1815). Ἱστορήθηκε τό 1829. Φορητή εἰκόνα τοῦ τέμπλου φέρει χρονολογία 1820. Εἶναι ὁ πολύ γνωστός ναός μέ τό πεῦκο στόν θόλο τῆς κόγχης τοῦ ἱεροῦ.
• «Μεταμορφώσεως τοῦ Σωτῆρος» Σαμαρίνας (1713). Ἀρχικά κτίστηκε προς τιμήν τῆς ἁγίας Παρασκευῆς. Ἱστορήθηκε τό 1819 καί ἀφιερώθηκε στή μεταμόρφωση τοῦ Σωτῆρος.
• «Ἁγίου Νικολάου» Σμίξης (1750). Ἱστορήθηκε τό 1803. Τό 1887 προστέθηκε κωδωνοστάσιο. Καταστράφηκε ἀπό πυρκαϊά τό 1989. Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου» Ἀβδέλλας (1816). Κατάστράφηκε κατά τήν πυρκαϊά τοῦ 1905.
• «Ἁγίου Ἀθανασίου» Ἀβδέλλας (Α΄ τέταρτο τοῦ 19ου αἰώνα).

Ὑπῆρχαν ἀρκετοί καί μεγάλοι ναοί ἤδη ἀπό τόν 18ο αἰώνα ἤ τίς ἀρχές τοῦ 19ου. Παρά ταῦτα καί ἐνῶ εἶχε ἀρχίσει ἡ παρακμή τους, κτίστηκαν καί νέοι ναοί. Μεταξύ τῶν ἐτῶν 1855 καί 1865 ἀνακαινίστηκε ὁ ναός τῆς Γεννήσεως τῆς Θεοτόκου Σαμαρίνας (Μικρή Παναγιά), μέ φροντίδα τοῦ Ζήση Χατζημίχου. Κτίστηκαν οἱ ναοί:

• «Ἁγίου Γεωργίου» Σμίξης (1870),
• «Ἁγίου Παντελεήμονος» Περιβολίου (1879), ἀπό ρουμανίζοντες.
• Ἁγιογραφήθηκε (1857) ὁ ναός τῶν «Ἁγίων Πάντων» Κρανιᾶς. Tό 1910 ἡ Κρανιά εἶχε 7 ναούς.

^[4]

Колко бързо можем да я направим избрана? Виж ми беседата. --Алиса Селезньова (беседа) 15:34, 5 януари 2015 (UTC)[отговор]

Ако идем на още един семинар - никога.--Мико (беседа) 16:32, 5 януари 2015 (UTC)[отговор]

Хейтър. Много си беше смислен семинарът. --Алиса Селезньова (беседа) 18:17, 5 януари 2015 (UTC)[отговор]

Оно че си покаже. --Мико (беседа) 20:39, 5 януари 2015 (UTC)[отговор]

От тук - λαϊκοβυζαντινές, псевдовизантийски? Нещо не ми хрумва добър превод на лаишки/народен византийски.--Алиса Селезньова (беседа) 20:26, 9 януари 2015 (UTC)[отговор]

Местни майстори пиша аз. С византийски обозначават средновековен. --Мико (беседа) 05:34, 10 януари 2015 (UTC)[отговор]

Данке. Виж уц.--Алиса Селезньова (беседа) 19:08, 20 януари 2015 (UTC)[отговор]

Привет! Имаш ли идея къде се намира, край кое селище, че не мога точно да го локализирам? Сложил съм Бурса заради планината, но не съм сигурен. И съществува ли още? Че е и много постна „статията“ - 3 реда. По твоите извори може би има нещо? Прощавай, ако вече съм те питал за това, но все ме човърка, като го видя. --Elkost (беседа) 21:30, 9 януари 2015 (UTC)[отговор]

Хъм, шокиращо е, че го нема тука [28] в цела книга, посветена на витинскитеи манастири [29]. Требва да я разгледам целата, явно е имал и паралелно име. --Мико (беседа) 05:32, 10 януари 2015 (UTC)[отговор]

Сигурен ли си, че това не си искал да го пуснеш на У:Р? :) — Luchesar • Б/П 20:17, 11 януари 2015 (UTC)[отговор]

Не, не съм. Като писах на беседата, междувременно си мислех, колко ли малко хора с тенденция към никой попадат в У чрез началната страница. И благодарим де. --Мико (беседа) 20:24, 11 януари 2015 (UTC)[отговор]

Май имаше някъде такива статистики, но в момента не се сещам къде. Ако си припомня, ще ти пиша. — Luchesar • Б/П 20:40, 11 януари 2015 (UTC)[отговор]

А, не на мене - любопитно ще е за хората, които почти се избиват за дизайна ѝ. --Мико (беседа) 20:43, 11 януари 2015 (UTC)[отговор]

За много години! Как мислиш, има ли мегдан за (смисъл от) Афера Михайляну (покрай това, което вече имаме в Стефан Михайляну и ВМОК) и Македония под османска власт?--Добри (беседа) 10:31, 18 януари 2015 (UTC)[отговор]

О, да смисъл има, защото има доста неясности и е така голяма случка, ако към нея се добави и дипломатическият скандал и така лекото изправяне на ръба на войната. На беседата имаше некви неща за участниците. --Мико (беседа) 12:32, 18 януари 2015 (UTC)[отговор]

Добре, ще огледам.--Добри (беседа) 12:45, 18 януари 2015 (UTC)[отговор]

Аз можем да погледнем тука из разни Истории на българската дипломация също. --Мико (беседа) 12:52, 18 януари 2015 (UTC)[отговор]

И дано стане нещо.--Добри (беседа) 13:01, 18 януари 2015 (UTC)[отговор]

Ми ето некви три параграфа по Стателова.

Румънското правителство изпраща ултимативна нота в София, с която се иска България да забрани публичните изказвания на симпатии към македонските българи, а председатят на ВМОК Сарафов и сътрудниците му да бъдат арестувани, в противен случай Румъния ще започне репресии над българските поданици на нейна територия. Българският кабинет, който няма участие в убийството, реагира спокойно. Министерството на външните работи и изповеданията отговаря, че вината на ръководителите и членовете на ВМОК първо трябва да бъде установена от съда, като отхвърля и всички други румънски искания.^[1]

Военна психоза обхваща обществеността и пресата и в България и в Румъния, но и двете заинтересовани велики сили - Австро-Унгария и Русия, нямат изгода от такава война и са твърдо за запазване на статуквото на Балканите. Затова те оказват натиск и в Букурещ и в София и от румънската столица е изпратена нова нота с много по-меки искания. България също отстъпва леко и отговаря, че прокуратурата е започнала съдебно следствие по аферата. Урегулиране на отношенията между двете страни се постига едва в 1901 година при управлението на правителството на Демократическата и Прогресвно-либералната партия.^[2]

Аферата добре показва, че при всякакви смутове в Европейска Турция, били те и малки, Румъния ще се намесва във вътрешните работи на България.^[3]

Стават, като ги поокастрим. Аз имам и Симеон Радев, новоиздадените спомени. Там пише и за Магарешкия остров. Ще гледам тия дни нещо да направя.--Добри (беседа) 14:41, 18 януари 2015 (UTC)[отговор]

Това е преразказана версия - готова за печат. Радев го имам и аз. --Мико (беседа) 14:49, 18 януари 2015 (UTC)[отговор]

Направих каквото можах. Взех твоята Стателова, ама не всичко, за да мога да я вържа с Радев. Добавих и подробности от Благов.--Добри (беседа) 20:55, 20 януари 2015 (UTC)[отговор]

ОК. Аз ще погледнем Елдъров. --Мико (беседа) 21:02, 20 януари 2015 (UTC)[отговор]

Погледни моля те Тайните македоно-одрински подофицерски братства, че се яви като 188 хилядна. --Izvora (беседа) 16:27, 25 януари 2015 (UTC)[отговор]

Да. Поредната фалшификация от този приятел. Пфу. Всички тия са офицери, книжката цитираната на Елдъров е пред мене - нема такова нещо. --Мико (беседа) 16:40, 25 януари 2015 (UTC)[отговор]

Оставям ‎Мария Костенцева тогава. Не, че има значение +1,2. Този приятел Mpb eu ли е или Angel I.. A.., или пък трети?

Не знам и не искам така да раздавам обвинения. Джингиби го откри. Прави доста смислени фалшификации, които биха заблудили всеки неспециалист - имаше една за Македонското общество много добра. Алиса мисля, че сега ще го блокира доживот - бая му е набрала. --Мико (беседа) 17:03, 25 януари 2015 (UTC)[отговор]

Моля те, добави син на Никола Дамянов - Петър Дамянов в дървото. По-малкият брат на Петър, Наце ще го напиша утре сигурно - да знаеш за дървото, да го отбележиш. Данке.--Алиса Селезньова (беседа) 09:03, 28 януари 2015 (UTC)[отговор]

А ти виж Георги Зографски кога е бил кмет на Велес - при сърбите или при нас. --Мико (беседа) 05:25, 29 януари 2015 (UTC)[отговор]

Не пише такова нещо.--Алиса Селезньова (беседа) 09:34, 30 януари 2015 (UTC)[отговор]

Ако ще идваш на семинара и все още искаш да се отървеш от онази книга на Ганди можеш да я носиш тогава.--Ilikeliljon (беседа) 19:15, 5 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Мислим да прескочим, но ще го отбележим - Моят път към истината беше нали? --Мико (беседа) 19:17, 5 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Да, тя беше.--Ilikeliljon (беседа) 23:23, 5 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Евала за Гиновски - е-ва-ла. И не само, де.--Алиса Селезньова (беседа) 21:14, 8 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Мда, дървото се допълни по наши тука написани, с които Василиев не се занимава. Малко прекалено стегнато стана, но не можем да го разширявам. Искаш ли да те научим? (Ако ме чуе Шейд само). --Мико (беседа) 05:44, 9 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Здравей! Видях, че си преместил статията Соломон и Шеба като Соломон и Савската царица. Преди да започна да пиша за филма обстойно прегледах дали не е споменат някъде и взех заглавието от статията за Юл Бринър. Трябва ли според теб сега да оправяме заглавието там, където се споменава като "Соломон и Шеба"? Ако мислиш, че е така, давай да се захващаме. Дай индикация като видиш съобщението. Krass1976 (беседа) 17:15, 9 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Със сигурност - Соломон и Шеба не значи нищо на български. --Мико (беседа) 16:32, 9 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Какво мислиш, дали смело и безотговорно да слея това с това? --Спас Колев (беседа) 14:54, 24 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Псолутно. --Мико (беседа) 15:44, 24 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Здравей. Моля за отговор, интересува мен как ще бъде заглавие, за църквата, който има три патрона като тези хора Свети Вит, Цвети Модест Андлауер, Света Мария Кресценция Хьос? Дали Св. Св. Св. Вит, Модест, Андлауер, Мария Кресценция Хьос (Петровице Велке) или Свети Вит, Модест, Андлауер, Мария Кресценция Хьос (Петровице Велке)? Това е автентичен пример (pl: Kościół pod wezwaniem Świętych Wita, Modesta i Krescencji w Pietrowicach Wielkich). Джевянин (беседа) 17:04, 30 март 2015 (UTC).[отговор]

Ами Свети Вит, Свети Модест Андлауер и Света Мария Кресценция (Петровице Велке). И ние имаме понекога с повечко светци. Св. св. се пишат само утвърдените двойки - не знам защо.--Мико (беседа) 17:47, 30 март 2015 (UTC)[отговор]

Разбирам и в България има така, искам само да наименуване е правилно в моите статии. Може има някои източници за това? Щом ако Св. Св (двета светци) тогава би трябвало Св. Св. Св. (трита светци), или Свети (някой, някой) и Свети (някой, някой, някой). Така мисля. Но променя с твое предложение този име в статия за село Петровице Велке. Джевянин (беседа) 19:53, 30 март 2015 (UTC).[отговор]

Не ви я разбрах тая мисъл. --Мико (беседа) 20:17, 30 март 2015 (UTC)[отговор]

Жалко, какво не си разбрал? А знаеш/кажеш поне дали има някои източници? Джевянин (беседа) 20:22, 30 март 2015 (UTC).[отговор]

Това което правим тука е продукт на конвенция - мисля, че даже е негласна, така се нагласи с времето, но можем и да бъркам и да сме го изпообсъдили некъде - спомен немам. --Мико (беседа) 11:36, 31 март 2015 (UTC)[отговор]

Хм, не трябва ли само първото "Свети" да е с главна буква (като начало на собствено име на църквата)? --Спас Колев (беседа) 10:22, 1 април 2015 (UTC)[отговор]

Да, само първото „Свети“ е с главна буква — достатъчно съм се ровил по литератури, включително епархийски списъци, когато събирах наименованията на църквите, параклисите и прочие култови места в България, носещи имената на християнски светци. Поне така беше преди десетина години.

Джевянин, съчетанието "Св. св." се употребява когато двамата светци обикновено се изявяват като двойка, неразделни един от друг, което е свързано с житийността (когато живота и/или делата им са свързани) Пример: „Св. св. Кирил и Методий“, „Св. св. Петър и Павел“, „Св. св. Козма и Дамян“ и прочие. В България също има църкви посветени на двама светци (за повече от двама не съм чувал) и тогава се пише например така: Свети Теодор Тирон и свети Теодор Стратилат (Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат). По този повод ми се струва, че това заглавие не е правилно., въпреки че и от двата линка 1 2 към Православието (гдето уж би трябвало да е както трябва), не става много ясно... --Peterdx (беседа) 11:10, 1 април 2015 (UTC)[отговор]

Но и с такива ретроспекция съм познал повече. И отношение мен достатъчно е един път Свети (при църкви с двама трима светци). Джевянин (беседа) 14:52, 1 април 2015 (UTC).[отговор]

Според мен е част от името Свети Николай с главна буква, подобно на Бай Ганьо. --Мико (беседа) 13:44, 1 април 2015 (UTC)[отговор]

Ако си прав, трябва да преименуваме статиите за самите светци... --Спас Колев (беседа) 10:33, 2 април 2015 (UTC)[отговор]

Мико, ти си историк, кажи към коя версия да върнем статията Българските земи под османско владичество, че май сегашната не е много подходяща. --Лорд Бъмбъри (беседа) 21:47, 30 март 2015 (UTC)[отговор]

Ми, тя гледам е защитена. Аз от Мпбу съм дигнал ръце, гледам Джингиби се е опитал неква неутрализация да направи. Моментната статия е абсурдна - нещо тип форум на Атака. --Мико (беседа) 11:38, 31 март 2015 (UTC)[отговор]

А Индже войвода има ли за оправяне спрямо 16 март 2014? Покрай патрулирането ще те тормозя често в идните дни, защото не ми се иска да позволим да се развали качеството на статиите. --Лорд Бъмбъри (беседа) 18:14, 31 март 2015 (UTC)[отговор]

Ми умерено за връщане е. Ще искам източници. --Мико (беседа) 18:51, 31 март 2015 (UTC)[отговор]

Благодаря! --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:05, 31 март 2015 (UTC)[отговор]

Давам ти още една за проверка: Бомбардировки на България. Междувременно потребителят има предупреждение да не пише нищо без източници и се поспря. Още едно прегрешение и ще чистим на спокойствие. --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:27, 31 март 2015 (UTC)[отговор]

Ххаха - толку за вдигането на ръце. Ще го прочетем следобед. --Мико (беседа) 04:31, 1 април 2015 (UTC)[отговор]

Ако 4:31 ти е сутринта, то вероятно следобедът ти започва около 11... --Лорд Бъмбъри (беседа) 14:09, 1 април 2015 (UTC)[отговор]

Е, ти, пък - ето го дойде, ама немам сили за това. Ще то отложим. --Мико (беседа) 14:54, 1 април 2015 (UTC)[отговор]

Здравей. Защо си променил името на статията на Евгений Вашченко? В „Енциклопедия на изобразителните изкуства в България“ на БАН (том първи, стр. 136) и в няколко други книги на български език е посочен като Евгений Ващенко. -- Лелмерион (беседа) 19:51, 1 април 2015 (UTC)[отговор]

Хъм, ми защото това е верното произношение и така требва да се предава на български - Хрущев/Хрушчов. Ако сметаш, че има наложеност обаче грешното върни го - не държа изобщо. --Мико (беседа) 19:53, 1 април 2015 (UTC)[отговор]

Дай да те направим патрульор, та като връщаш редакции да се маркират автоматично върнатите редакции като патрулицани? --Лорд Бъмбъри (беседа) 20:29, 1 април 2015 (UTC)[отговор]

Това в ква степен ще промени изгледа? --Мико (беседа) 04:19, 2 април 2015 (UTC)[отговор]

Вместо препратката „Връщане“ ще имаш препратката „Отмяна (на ... редакции)“. Използвайки нея на теб ще ти е по-удобно да връщаш няколко редакции с едно кликване, а за всички останали патрульори, тези върнати редакции ще бъдат отбелязани като патрулирани, следователно няма да се появяват когато си поставим филтър върху „Скриване на проверените редакции“. В момента е така, че ако вандал е написал нещо, което ти изтриеш, неговата редакция все още стои в списъка на непроверените редакции и някой патрульор хаби време да види, че ти си я върнал. --Лорд Бъмбъри (беседа) 15:20, 2 април 2015 (UTC)[отговор]

Ми, ако държиш - но не ми се ще да ми се променя интерфейсът. --Мико (беседа) 18:45, 3 април 2015 (UTC)[отговор]

Държа :). Междувременно, би ли погледнал Специални:Приноси/78.83.47.14? Благодаря предварително! --Лорд Бъмбъри (беседа) 22:21, 3 април 2015 (UTC)[отговор]

Би ли подал заявка да си патрульор на Уикипедия:Патрульори/Придобиване и загубване на статута, по точка втора. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 11:50, 5 април 2015 (UTC)[отговор]

На У:ЗБ са заявките -- да не стане некоя грешка. — Luchesar • Б/П 20:21, 5 април 2015 (UTC)[отговор]

Този какво да го правим? Аз не изгарям от желание да продължа да си говоря с него.--Rebelheartous (беседа) 15:34, 2 април 2015 (UTC)[отговор]

За мен също е извън перископа. --Мико (беседа) 18:43, 3 април 2015 (UTC)[отговор]

Мико, вече имаме Челебията и онлайн. Ако ти се занимава има доста материал по нашите македонцки работи. Поздрави! --Кочев (беседа) 07:39, 4 април 2015 (UTC)[отговор]

"Άνοθεν και εξαρχής ο ναός ούτος του Αγίου Αθανασίου εκτήσθη έτος α. χ.ν. 1801. Ιδέ τούτο το εξοτερικόν μέρος δλ. η κάμαρε εκτήστησαν έτος απ. Χ. 1857. Αρχή. Φευ. 25 δια συνδρομής και παρακίνισιν του Αγίου 'κ Αθανασίου."

"Άνοθεν (sic) [Άνωθεν, από το πάνω μέρος] και εξαρχής [από την αρχή] ο ναός ούτος [αυτός] του Αγίου Αθανασίου εκτήσθη [κτίστηκε] έτος α. χ.ν. [από Χριστόν, μετά Χριστού (μ.Χ.)] 1801. Ιδέ τούτο [Ενώ αυτό] το εξοτερικόν (sic) [εξωτερικόν] μέρος δλ. [δηλ., δηλαδή] η κάμαρε (sic) [καμάρα, νάρθηκας] εκτήστησαν (sic) [εκτίσθησαν] έτος απ. Χ. [από Χριστόν, μετά Χριστού (μ.Χ.)] 1857. Αρχή. [Αρχή του ναού?/Αρχιερέως??] Φευ. (sic) 25 [Φεβρουαρίου 25] δια [με] συνδρομής και παρακίνισιν (sic) [παρακίνησης] του Αγίου [Μητροπολίτου/Επισκόπου] 'κ [κ., κυρίου] Αθανασίου."

"The above and from the begining this temple of St. Athanasios was built in 1801 AD. While this outer part i.e. the chamber (or narthex) was built in 1857 AD. Begining(!) 25 February with the assistance and motivation of bishop Athanasios."

Ι have a misunderstanding with the word "Αρχή" and the fullstop after the word (abbreviation of the word?).

Happy Easter. --Vagrand (беседа) 13:55, 9 април 2015 (UTC)[отговор]

Some synonym of sanctify? Arhizo? Bishop Athanasius is a problem too - not Polianis (most logical) nor Thessalonikis nor Vodenon nor even Moglenon? --Мико (беседа) 13:13, 10 април 2015 (UTC)[отговор]

Здравей!

Виждам, че българската страница на Уикипедия е буквално "завзета" от няколко редактора, които сканират постоянно и изключително често изтриват редакции на останалите български редактори, в това число - и мои, БЕЗ изтриванията да са причинени от нарушаване правилата на Уикипедия за обективност, научност, енциклопедичност, достоверност?!

Бих искал, да попитам- защо? Защо биват изтривани добавките, които просто не се харесват на дадения редактор, по лично негови, частни, никого не занимаващи възгледи и съображения?!

Например, защо изтрихте моите поправки, в страницата за Бялото братство?! Вие, заедно с Петър Петров и Petredex постоянно триете В СТРАНИЦИ, ЗА КОИТО НЕ СА НАЛИЦЕ ДОСТАТЪЧНА ПРИЧИНА ЗА ТАКОВА КОЩУНСТВО (ВАНДАЛИЗЪМ)!

Нищо (!!!), особено обстоятелството, че някой вече е работил именно ТУК, от години, НЕ МУ ДАВА ПРАВО, да кощунства! Например, Петър Петров и Petredex целоденонощно изтриват мои вметки в исторически страници, които вметки са проверявани с години сред множество източници! Те са синтезирани, изразени правилно и според правилата на Уикипедия, без никакво нарушение, и дадените редактори правят това, САМО ЗАЩОТО ТЕ МИСЛЯТ ИНАЧЕ?!

Вярвам, че ще забележите, че Уиипедия, НЕ Е лична страница!

Хубав ден и хубав празник!

Јас не сум вешт во користењето на википедија, и не знам дали моите забелешки ќе стигнат до Мико.Тоа што го редактирав за Никола е точно и не е друг Никола.Портретот што го представува е негов.Податоците кои што се изнесени се однесуваат за него.Можете да додадете дека пред Атанас Лозанчев, по враќањето од советувањето во Ресен,први кои дадоа заклетва во Битола беа Никола Алтипармаков и Неделко Дамјанов.Тоа можете да го прочитате во Спомените на Атанас Лозанчев.Не се точни податоците за неговата смрт 1927г.Како може да е умрен тогаш, кога е член на акциониот комитет во 1941г.Никола умре 1947г. во Битола, Македонија.Исто така негов брат нее Атанас Алтипармаков.Негови браќа беа Ристе, терориста на ВМРО и 12 години комита вшума, и Иљо активиста на ВМРО во Битола.Нивни татко беше Веље, со по шест прсти на рацете и нозете, по што го добија прекарот и презимето Алтипармакови.Нивната фамилија исто се познати по прекарот Дленчани.Никола и браѓата се родени во Горно Доленци, Битолско.Во Битола фамилијата избега во 1983-4г.откога го заклаа агата од Доленци, кој сакаше даму ја земе жената на Веле.Јас не знам како да ги внесам потребните исправки во Биографијата за Никола.Вие сигурно знаете па внесете ги.Мојата ИП адреса е

kirilaltiparmakov@gmail.com ====

Јас сум внук на Илија Алтипармаков, најмалиот брат на Никола.А потврда на податоците е сликата-портретот која ја поседуваме во фамилијата, како и изворите на податоците кои се наведени под текстот и логиката дека не може да е умрен 1927г. а да биде член на акциониот комитет во Битола во 1941г., пред доаѓането на бугарските војски во Битола.Исто мочете да најдете податоци за Никола во извештајот на енглескиот известувач од БИтола, Арчибалд Раис, во 1915-6г.Ме интересира како сте вие поврзани со Алтипармакови.Јас тешко можам да комуницирам преку википедија, ако сакате можете да ме контактирате преку мојата ИП адреса kirilaltiparmakov@gmail.com Поздрав.====

Константин Кехайов дали е Konstantin Kehayeff, който е даден като аташе на България на Зимните олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен през 1936 година (http://library.la84.org/6oic/OfficialReports/1936/1936win.pdf, стр. 28, файлът е 29,6 мегабайта, та може да трае ако решиш да го отваряш)? Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 22:06, 17 април 2015 (UTC)[отговор]

Абсурдно е да е той. --Мико (беседа) 17:30, 18 април 2015 (UTC)[отговор]

Hello Мико, thanks for working on this wiki in your language. We updated the list of priority translations and I write you to let you know. The language used by this wiki (or by you in your preferences) needs about 100 translations or less in the priority list. You're almost done!

Please register on translatewiki.net if you didn't yet and then help complete priority translations (make sure to select your language in the language selector). With a couple hours' work or less, you can make sure that nearly all visitors see the wiki interface fully translated. Nemo 14:06, 26 април 2015 (UTC)[отговор]

Този Георги Донев не е режисьорът, който всъщност е посинил препратката нали? Обаче немам представа как да го заложа?--Алиса Селезньова (беседа) 19:41, 28 април 2015 (UTC)[отговор]

Георги Донев (зограф) --Мико (беседа) 20:22, 28 април 2015 (UTC)[отговор]

Специални:Приноси/78.83.47.14? Благодаря предварително, --Лорд Бъмбъри (беседа) 10:12, 1 май 2015 (UTC)[отговор]

Гледам ги периодично. И така и вака е положението. --Мико (беседа) 10:26, 1 май 2015 (UTC)[отговор]

Преместено на Беседа:Макарий III Кипърски.

Тук ме питат нещо, на което ти може и да можеш да отговориш. Правилно ли преценявам? Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 18:37, 29 май 2015 (UTC).[отговор]

Не. Немам представа каква е тази снимка. Bulgarians beheaded by Ottoman troops during the Bulgarian Crisis of 1885-1888, when the Principality of Bulgaria attempted to annex the Ottoman-controlled autonomous province of Eastern Rumelia - е абсурдно. --Мико (беседа) 19:12, 29 май 2015 (UTC)[отговор]

Благодаря. --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:34, 29 май 2015 (UTC)[отговор]

Здрасти. Просто пускам идеи за нови статии. В Списък на часовниковите кули в България има по една в Благоевград и Мелник. Тази в Джумаята виждам съществува и днес. --Izvora (беседа) 18:59, 30 май 2015 (UTC)[отговор]

Ще. --Мико (беседа) 17:40, 31 май 2015 (UTC)[отговор]

Готово. --Алиса Селезньова (беседа) 16:08, 3 юни 2015 (UTC)[отговор]

Алиса Селезньова: Чудесно, но това преместване на кулите защо? Все пак поне за шуменската и новопазарската (която уж ще създам) съм го взел от енциклопедия на хартия. Изобщо имаме ли утвърдени правила за такива случаи. На мен лично не ми допада това преименуване. --Izvora (беседа) 17:27, 3 юни 2015 (UTC)[отговор]

Що, бе - така и според мене е по-добре, избягват се тъпите скоби, а и по-прегледно за категоризация. Така ги пишем аз тия в Гърция. --Мико (беседа) 19:11, 3 юни 2015 (UTC)[отговор]

Ами първо защото в книжната енциклопедия е Часовникова кула едикоя си, второ - логично е да се търси по ключова дума "Часовникова кула" и трето например новопазарската е била съборена, а камъните преместени на друго място и съградена отново - Ами ако реша да пиша и за двете? И пак да попитам дали имаме правило за наименуване в тези случаи? --Izvora (беседа) 09:35, 4 юни 2015 (UTC)[отговор]

И според мен е по-интуитивно без скоби - за новопазарския случай ще се наложат, за да се разграничат двете, но поне няма да има запетая в скобите. Правило не мисля че има - съветът е да е по-интуитивно и да се използват скобите за пояснения ако се налага. Според мен ако може да се измисли човешко име на обекта, е по-добре.--Алиса Селезньова (беседа) 10:33, 4 юни 2015 (UTC)[отговор]

Не знам да имаме правило. Същото е и при музеите - за мен е по-добре Каспичански музей, отколкото Музей (Каспичан) - макар че те би трябвало да си имат имена. --Мико (беседа) 13:23, 4 юни 2015 (UTC)[отговор]

Само че музеите си имат имена, напр. Исторически музей - СЗ, Етнографски музей - Гво, и те трябва да са със скоби - Исторически музей (СтЗ), а някои са със запетая „ИМ, НЗ“ ... Така, че и кулите са си с името „Часовникова кула (град, село)“, ако нямат исторически местно име. --Rumensz (беседа) 15:10, 4 юни 2015 (UTC)[отговор]

Така че? Нема логическа връзка между двете изречения. Музеите наистина си имат обикновено имена, както Мико е написал. Кулите си нямат и от това не следват скоби. Ето гледам Добри работи по Източнорумелийска милиция, което по вашему би следвало да е Милиция (Източна Румелия). --Алиса Селезньова (беседа) 15:46, 4 юни 2015 (UTC)[отговор]

Правилно. Границата е много тънка, но пък и аз не мога да се съглася, че щото гръцките кули били така озаглавени и тези в България да са си по този начин. --Izvora (беседа) 15:53, 4 юни 2015 (UTC)[отговор]

Добре е да има ред - аз моите аргументи ги казах, но това изобщо не е нещо, на което мислим да му отделям повече внимание. Явно Благоевградската ще е БЧК, а Новопазарската ЧК (НП). --Мико (беседа) 18:39, 4 юни 2015 (UTC)[отговор]

Благодаря за отговора. Утре ще върна преместванията на Алиса при българските кули. Смятам, че беше колегиално като се допитах. --Izvora (беседа) 18:45, 4 юни 2015 (UTC)[отговор]

Здрасти! Снимката на Зафир от къде е и сигурно ли е, че това е той? Гледам, че ти си я качил. От ДАА ли е, с надпис ли? Става дума за тая в биокарето, в цял ръст.--Станислав (беседа) 14:39, 2 юни 2015 (UTC)[отговор]

Ха! Не знам как тая библиография се озова в моето питане?--Станислав (беседа) 14:41, 2 юни 2015 (UTC)[отговор]

Не помним. Некакси е идентифицирана - може аз, може Подпоручика, може би и двамата. Така или иначе е той, съдейки по другата. --Мико (беседа) 17:47, 2 юни 2015 (UTC)[отговор]

Здравей Мико,: Аз не съм много сигурен, че те разбирам. Линка е от статия за историята на Тетевен в официалната им страница - www.teteven.bg Как да го преразкажа? Аз само отбелязвам препратка ако читателя иска да разбере повече за личността.

Ами, просто напиши статия за него. Щракни върху червената препратка и давай по модела на някоя друга биография. Ако нещо ти е неясно, питай мене, Мико или некой друг.--Алиса Селезньова (беседа) 07:30, 5 юни 2015 (UTC)[отговор]

Здравей, Мико! Попаднах на нещо интересно за Ленин: Ленин и Кучук Адам. Надявам се да е полезно.--DiHri (беседа) 12:51, 8 юни 2015 (UTC)[отговор]

Здравей, Мико!

Обръщаме се към теб като към един от най-активните редактори в Уикипедия на български с покана да допринесеш със своите свободни снимки на българската природа. smile emoticon Може вече да знаеш, а може и сега да научаваш, но от началото на месеца тече фотоконкурсът „Уики обича Земята“. Състезанието съществува от три години и тази година в България се провежда за първи път – от 1 до 30 юни. Целта е да се съберат снимки от защитените местности, резервати, природни и национални паркове на България. Ще се радваме, ако се включиш и допринесеш със своите снимки, които може и да са направени преди периода на конкурса. От всички качени в националния етап на състезанието снимки, журито ще избере десетте най-добри, които ще продължат в международния етап на "Wiki Loves Earth", където победителите ги чакат чудесни награди като участие на конференцията Wikimania'2016 в Италия. :-)) От организаторите.MediaWiki message delivery (беседа) 11:01, 13 юни 2015 (UTC)[отговор]

Би ли хвърлил един поглед? Цъкнах, че е проверена, но като се зачетох в книгата на Манчев в Читанката намерих само част от нещата и ме е страх източниците да не са четени тенденциозно. Благодаря, --Лорд Бъмбъри (беседа) 12:21, 14 юни 2015 (UTC).[отговор]

Хахаха - след Ангел не ми се и тръгва просто. Ако имаш сили - действай. --Мико (беседа) 15:30, 14 юни 2015 (UTC)[отговор]

Ангел? Не разбирам. Или правилно разбирам, че имам карт бланш да трия наред? --Лорд Бъмбъри (беседа) 18:49, 14 юни 2015 (UTC)[отговор]

Това айпи е на Ангел И. А. И просто не мога... --Мико (беседа) 19:03, 14 юни 2015 (UTC)[отговор]

Абе знаеш ли от кой източник е взето тва за църквата в Петърско, че да го сложа в Свети Николай (Петърско)?--Алиса Селезньова (беседа) 15:57, 14 юни 2015 (UTC)[отговор]

Ето от тук [30] Сложи го и в статията за селото. Отделно на сейта на дема има и за църквата. [31] --Мико (беседа) 16:01, 14 юни 2015 (UTC)[отговор]

За църквата де - ο Νικόλαος Παπαδάκης κατέγραψε και δημοσίευσε τις εντοιχισμένες επιγραφές στην εκκλησία του Αγίου Νικολάου, οι οποίες προέρχονται από τον οικισμό. --Мико (беседа) 16:11, 14 юни 2015 (UTC)[отговор]

А тая година 1776 от къде е? Във втория линк пише в първата половина на XVIII век. И тая патриаршисто-екархийска история я нема?--Алиса Селезньова (беседа) 16:15, 14 юни 2015 (UTC)[отговор]

А, не съм дочел - не знам, най-вероятно от стария сайт на дем Суровичево. Гугълни Петрискос еклисия 1895 на гр и ще се намери. --Мико (беседа) 16:19, 14 юни 2015 (UTC)[отговор]

В тоя първия линк има информацията от История в селото за това, че Николаос Пападакис е намерил разни антични елементи в църквата. --Мико (беседа) 16:35, 14 юни 2015 (UTC)[отговор]

Остави ми преводните от theswiki където ги има от ру или ен - имаш от мен по 1-2 на ден :-). Само ги преглеждай по-обстойно моля те за имената и факт. грешки, че сигурно бъркам на места или статията от която е превода, не е пълна. --Vodnokon4e (беседа) 09:18, 16 юни 2015 (UTC)[отговор]

Хахаха - браво. Аз нещо се отплеснах. --Мико (беседа) 15:22, 16 юни 2015 (UTC)[отговор]

[32] [33] [34]

Здравей! Дали има снимка от по-ранните му години (1879-1883)? Исках да сложа една в Източна Румелия, ама много стар излиза.--Добри (беседа) 07:35, 20 юни 2015 (UTC)[отговор]

Имам го като студент в Манчестър 66, после 74, после чак правителството на Стоилов 94, но е лоша, после семейна от 95, после митинг в Кюстендил 08, но той не се вижда, после кабинетът му 11 - 13, лоша и известната портретна. --Мико (беседа) 16:46, 20 юни 2015 (UTC)[отговор]

74 става ли? Пет години по-дърт става шеф на областното събрание.--Добри (беседа) 20:34, 20 юни 2015 (UTC)[отговор]

Ми добре ще я кача - ама е момченце. Гледам тука и в Биографията на Бобчев - Висшият партиен съвет на Народната П с него в средата, ама стар. Не ми хрумва къде другаде да погледнем. --Мико (беседа) 06:03, 21 юни 2015 (UTC)[отговор]

Готово - не бих се заклел, че добра. --Мико (беседа) 06:57, 21 юни 2015 (UTC)[отговор]

Пише в комънс, че някакъв робот ще я обърне. Ще я сложим в биографичната статия. Тука го има (след стр. 176), ама стар - не ми се струва актуален. Сега се сетих да видя в Строителите. Има го в една обща снимка с Климент и другите пратеници до руския цар по Съединението. С очила и брада. Това ще свърши работа, ако може да го сканираме и изрежем някакси.--Добри (беседа) 15:04, 21 юни 2015 (UTC)[отговор]

Ами аз разгледах Многотомната, спомените на Маджаров, Данев и или го нема или не стават. Нещо не можем да си намерим втория том на Стателова с писмата му да видим дали там има снимки. Иначе тия са от Трънливият път на съзиданието. --Мико (беседа) 15:11, 21 юни 2015 (UTC)[отговор]

[35]. Същия проблем с Каравелов и Величков – мъка.--Добри (беседа) 13:40, 23 юни 2015 (UTC)[отговор]

Оф, и аз не можем да помогнем - питаш за партия към която нема симпатии сред народа - прерових всичко, което ми хрумна нема подходящи снимки. На Величков само тая портретната, която я имаме. На Близнашки книгата за Каравелов нема илюстрации, спомените на Екатерина не можем да ги намерим къде са. --Мико (беседа) 16:52, 23 юни 2015 (UTC)[отговор]

Zdravejte tuka promenete bez da objasnite no na Азбучни съответствия и варианти в български език se pišva ce:

• 1 - "c"
• 2 - "ts"
• 3 - "tz"

i za ošte informacijata čitajte tova molja. Blagodari i hubav večer! Anton.aldemir (беседа) 18:56, 22 юни 2015 (UTC)[отговор]

Напълно сте прав, но това е точен цитат от Димитър Мишев, който е употребил точно това съчетание. Цитатите си остават в оригинал. Моля Ви, по възможност пишете на кирилица - виждам, че и по други беседи използвате латиница. --Мико (беседа) 19:09, 22 юни 2015 (UTC)[отговор]

I have added the BUlgarian names of some of the Drenovski gurkomani. Please check punctuation and format. Also check your Facebook.

Готово.

Нали правилно разбирам, че този уебсайт не е благонадежден източник, въпреки че на него пише, че е „Уеб-страница на проф. Иван Танев Иванов, дб, дбн, Тракийски университет - Стара Загора“? Благодаря, --Лорд Бъмбъри (беседа) 20:19, 30 юни 2015 (UTC)[отговор]

Доктор на биологичните науки. Ни най, ама никак най-малко не е. --Мико (беседа) 20:22, 30 юни 2015 (UTC)[отговор]

Посочен е като източник в около дузина статии. Би ли хвърлил едно око когато ти се занимава с гадории? --Лорд Бъмбъри (беседа) 20:26, 30 юни 2015 (UTC)[отговор]

Виж МОО люгето. И шаблонче за Мажовските - не че нема да се сетиш. --Алиса Селезньова (беседа) 07:18, 1 юли 2015 (UTC)[отговор]

Готово. --Мико (беседа) 05:30, 2 юли 2015 (UTC)[отговор]

Здравеи Мико! Пиша Ви защото познавате в подробности сьбитията ставали в Македония. Дядо ми Петьр Тошев, които се е определял като бьлгарин и тогава е бил 9 годишен, с братята си е напуснал селото, защото са били избити родителите им от грьцки отряди след Берлинския конгрес при врьщането на Македония кьм турската дьржава. Ако е вьзможно, моля Ви да ми препорьчате някаква литература от кьдето да видя нещо повече за тези сьбития. Благодаря предварително!--77.71.116.61 06:23, 3 юли 2015 (UTC)[отговор]

Ами, добре е да знам откъде е. Иначе литература бол. --Мико (беседа) 14:20, 4 юли 2015 (UTC)[отговор]

Братята са от село Магарево. Това се е случило вероятно през втората половина на 1878. Тьрсили са покровителство при родственици избягали в Бьлгария преди това - фамилия Торбови в гр. Оряхово. Поздрави!--77.71.116.61 10:12, 5 юли 2015 (UTC)[отговор]

Нещо намерих, ама имам нужда от помощ - [36] [37] дали можеш да ги разшаваш/разбереш дали има нещо смислено?--Алиса Селезньова (беседа) 14:11, 4 юли 2015 (UTC)[отговор]

Ами Потекно на населението е първото. Първо дошли трима братя Никола, Павле (Джербал) и Коля от Старо Върбен, което се намирало близо до Радика на мястото „Киша Сен Премтес" (Църква на Света Петка). Така явно е туземното име - селото е албанско православно, напиш ланг ес кю. Във второто пише, че ЙосиФ Радев я е декорирал, но годината 1834??? --Мико (беседа) 14:14, 4 юли 2015 (UTC)[отговор]

Мда, някакъв хаос. Явно неверен.--Алиса Селезньова (беседа) 14:16, 4 юли 2015 (UTC)[отговор]

Годината е грешна. --Мико (беседа) 14:20, 4 юли 2015 (UTC)[отговор]

Моля, приложете правилото за прекратяване на тройното връщане на една и съща редакция, която постоянно върши, Jingiby!

https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%86_(%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F)&action=history

Страницата за Княз Телец - моля, приложете правилото срещу тройното връщане от страна на Г-н Jingiby! - Неговото поведение е Добре дошли в Уикипедия. Въпреки че всеки може да прави конструктивни промени в енциклопедията, поне една Ваша скорошна редакция, не изглежда конструктивна и беше премахната или изтрита. Моля използвайте пясъчника ако желаете да направите тестови редакции и експерименти, и погледнете въведението, за да научите повече как се допринася към енциклопедията. Благодаря. Благодаря!--212.5.158.133 13:26, 6 юли 2015 (UTC)[отговор]

Can you please fix my footnote?

My Bulgarian is not good enough to add the Following:

Dono was also the village voyvoda after Ilinden (p. 50). He was awarded a medal in the 1st Balkan War for bravery in the battle where the Ottoman General Enver Pasha was captured. (p. 74). He was Voyvoda of the Ohrana in Gorno Drenoveni. (p.92) He was taken from his home and dismembered by a Greek punishment squad on July 24, 1946. (p. 97)

Доно също така е и селски войвода след Илинденското въстание (стр. 50). По време на Балканската война е награден с орден "За храброст" в сражението, в което е пленен османският генерал Енвер паша (стр. 74). Доно е войвода на Охрана в Горно Дреновени (стр. 92). Отвлечен е от дома си от гръцки наказателен отряд и разчленен на 24 юли 1946 г. (ст. 97).--Мико (беседа) 07:06, 12 юли 2015 (UTC)[отговор]

Довечера ще го напиша - напълно става за отделна статия. --Мико (беседа) 07:32, 12 юли 2015 (UTC)[отговор]

Енвер паша не е бил пленяван. Да не би да е Мехмед Шукри паша? --Мико (беседа) 16:29, 12 юли 2015 (UTC)[отговор]

I took this info in the Makedonska Tribuna, 7 August, 1949, no. 1068, 2. I'm sure you are correct and his daughter and son in law provided the wrong info.

Готово Доно Кирков. --Мико (беседа) 16:33, 12 юли 2015 (UTC)[отговор]

I don't think Dono Kirkov was in the Македоно-Одринското Опълчение. He is not on the list opulchentsi from Drenoveni. Dono and a large group of Drenovcheni including my maternal grandfather were in the USA in 1912 and as a group, went back and joined the regular Bulgarian army. My paternal grandfather also joined the regular Bulgarian army. Drenowe (беседа) 16:56, 12 юли 2015 (UTC)

Done. But generally all the Macedonians including those from the Americas were in the MAVC. All the foreign nationals were enlisted in the MAVC.--Мико (беседа) 04:56, 14 юли 2015 (UTC)[отговор]

Interesting. Does that mean the existing list of MAVK volunteers is incomplete?

Yes, the list is incomplete. There are people who are not in th list bt we know that they were in the MAVC from other sources. I can't cite names now but they can be checked in our category.--Мико (беседа) 15:54, 14 юли 2015 (UTC)[отговор]

https://www.academia.edu/4428588/%CE%A3%CE%B9%CE%AC%CF%84%CE%B9%CF%83%CF%84%CE%B1_%CE%B7_%CF%80%CF%8C%CE%BB%CE%B7_%CF%84%CF%89%CE%BD_%CE%BA%CF%81%CF%85%CE%BC%CE%BC%CE%AD%CE%BD%CF%89%CE%BD_%CE%B8%CE%B7%CF%83%CE%B1%CF%85%CF%81%CF%8E%CE%BD

Can you add proper Bulgarian labels to the tombstones from Breznitsa and Aposkep, Kostursko? 70.50.142.248 20:32, 27 юли 2015 (UTC)[отговор]

Здрасти, моля моля моля прочети Евфант финално, за да я пускам за гласуване.--Алиса Селезньова (беседа) 19:12, 29 юли 2015 (UTC)[отговор]

Сто пъти я четем и вие се нещо не. --Мико (беседа) 19:33, 29 юли 2015 (UTC)[отговор]

Ще го прочетем де. --Мико (беседа) 20:13, 29 юли 2015 (UTC)[отговор]

Благодарско. А ти какво искаше да довърша?--Алиса Селезньова (беседа) 20:14, 30 юли 2015 (UTC)[отговор]

[38]

За утре - легай.--Алиса Селезньова (беседа) 20:58, 29 юли 2015 (UTC)[отговор]

Ский - тука са сканирани ама нещо не ги намерих необходимите.--Алиса Селезньова (беседа) 16:23, 9 август 2015 (UTC)[отговор]

Не се и отварят при мене. --Мико (беседа) 16:27, 9 август 2015 (UTC)[отговор]

Намерих го - не е 6, я 8 - перфектна илюстрациа, но не се наемам да го напиша на гръцки - очевидно разчитането е силна ивпровизация на съответния учен.--Мико (беседа) 16:46, 9 август 2015 (UTC)[отговор]

Защо Диригент, а не Дирик?--Ilikeliljon (беседа) 15:26, 31 юли 2015 (UTC)[отговор]

Нещо съм осрал. Не знам кво съм си мислил. Не съм особен фен на операта. --Мико (беседа) 18:04, 31 юли 2015 (UTC)[отговор]

Dear Мико, I would like some assistance. I have been working on the article of el:Πριγκιπάτο της Πίνδου. which was full of inaccuracies, as I explain in en:Talk:Principality of the Pindus#Article information. One of them was the information that there was a prince and a regent, which has been copied in many wikipedias. I cannot work on all those articles, but I decided to correct the inaccuracy in a small number of articles, like the article on Никола Матуши. I am asking your assistance to translate one sentence only:

"In 1941 he took part in the formation of the so-called Roman Legion, a collaborationst organization heliping the Italians and he was second-in-command after Alciviades Diamandi. When Diamandi left the country in June 1942 Matussis became the leader of the "Roman Legion"".

For your assistance, here is the result of google translate:

"През 1941 г. участва във формирането на така наречения Римски легион, колаборационистка организация, подпомагаща италианците и е втори по ранг след Алкивиад Диаманти. Когато Диаманти напуснка страната през юни 1942 г. Матуши става лидер на Легиона.

Thank you in advance. --FocalPoint (беседа) 20:49, 5 август 2015 (UTC)[отговор]

I will do it. Thanks for correcting yhe article. To me it was as well very suspicious. --Мико (беседа) 06:33, 6 август 2015 (UTC)[отговор]

Greetings.

Could you create a long and detailed article about the prominent Turkish economist Dani Rodrik in Bulgarian?

Thank you.

Здрасти, ако си решил да идваш на днешната уикисреща да ти напомня за книжката--Ilikeliljon (беседа) 10:47, 11 август 2015 (UTC)[отговор]

Коя беше? --Мико (беседа) 10:51, 11 август 2015 (UTC)[отговор]

Отвъд свободата и достойнството на Скинър.--Ilikeliljon (беседа) 11:13, 11 август 2015 (UTC)[отговор]

А, да. Ок. --Мико (беседа) 11:13, 11 август 2015 (UTC)[отговор]

Привет! Френската дума écho (ехо) се чете „еко“ - с К, а не с Ш (въпреки общото правило, че ch = Ш). Виж статията „écho“ във френския уикиречник. Лек ден! --Elkost (беседа) 05:40, 16 август 2015 (UTC)[отговор]

Пиндско княжество is OK! :)].