Патриарх

Патриарх (на гръцки πατριάρχης; от πατήρ - ‚баща‘/‚отец‘ и αρχης - ‚първенец‘, ‚вожд‘) е титла в Библията: патриарх Давид (Деяния 2,29), патриарх Авраам (Послание до евреите 7,4). Най-често като патриарси се споменават тримата праотци Исаак, Авраам и Иаков, от които произхождат началниците на 12-те Израилеви колена: "...а Исаак роди Иакова, Иаков пък - дванайсетте патриарси" (Деяния 7,9). Тези дванайсет патриарси, синове на Иаков, са според Първа книга Мойсеева - Битие 35,22-26: "Синове от Лия: първенецът на Иакова Рувим, след него Симеон, Левий, Иуда, Исахар и Завулон. Синове от Рахил: Иосиф и Вениамин. Синове от Вала, Рахилина слугиня: Дан и Нефталим. Синове от Зелфа, Лиина слугиня: Гад и Асир."

Званието „патриарх“ е най-висшото за настоятел на автокефална православна църква и е установено на Халкидонския църковен събор през 451. Там се определя пентархията. Петте главни църкви са „старите църкви“ и те са подредени по ранг така: Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. И след разделянето на християнската църква при Великата схизма от 1054 г., титлата партиарх остава в йерархията на християнската църква - в Източната „патриарх“, в Западната „папа“.

По време на Византийската империя начело на православните автокефални църкви са стоели четирима патриарси: Константинополския, Александрийския, Антиохийския и Йерусалимския.

Патриарси се наричат и главите на някои други християнски църкви, например на Яковитската църква, както и някои католически епископи, например тези на Венеция.

Шаблон:Раздел мъниче

Това е Вселенският патриарх, със седалище Цариград.Смята се за „пръв между равни“.

Понастоящем глава на БПЦ е патриарх Максим.

По силата на византийския принцип Imperium sine Patriarcha non staret — „Царство без патриарх не бива“, на църковно-народен събор към 919 г. Българската православна църква е официално провъзгласена за автокефална, а българският архиепископ получава титлата патриарх. Според мирния договор от октомври 927 г. на цар Петър е призната титлата „василевс“ и според Дюканжовия списък тогава се потвърждава автокефалията на Българската църква и патриаршеския титул на нейния предстоятел Дамян „по заповед на император Роман I Лакапин“. Дали е издаден тогава и официален църковно-канонически акт не се знае, но се предполага. Такъв акт православната патриаршия на Българската църква получава през 1235 г., благодарение на цар Иван Асен II. Търновската патриаршия е призната от всички древни църкви – Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Българската патриаршия е хронологически шеста по ред.

Виж Глава на Българската православна църква.

Съществува от 1589 до 1721 г. и от 1917 г. до днес, пети по ранг след Йерусалимския патриарх. Първият „руски митрополит на Киев и цяла Русия“ Йона е избран на поместен Московски събор на 15 декември 1448 г. без съгласие на Цариградския патриарх. С тази дата се свързва автокефалността на Руската църква със седалище Киев до 1326 г., след това, по желание на митрополит Петър - Москва. През януари 1589 г., по желание на цар Фьодор I, поместен Московски събор избира Московския митрополит Йов за предстоятел на новосъздадената патриаршия. През 1590 г. вселенски събор в Цариград, на който участват всички патриарси, признава този избор и нов патриархат и дава на Руската църква пети ранг след Йерусалимската.

- глава на Руската Старо-православна Църква

- в единство с Старо-православния патриарх на Москва и цяла Русия

- глава на Украинската православна църква

- титулярен патриаршески престол, свързан с архиепархията Гоа и Даман в Индия

- глава на Коптската католическа църква

- глава на Сирийската католическа църква

- глава на Мелкитската гръцкокатолическа църква. us него са свързани още два патриархата с малкитски гръцкокатолически обред:

(в Египет)

(в Палестина/Израел)

- глава на Маронитската църква

- глава на Халдейската католическа църква

- глава на Арменската католическа църква