Никола Матуси

Никола Матуси (Шаблон:Lang-gr, Шаблон:Lang-rup^[1]) е арумънски юрист, политик и лидер на Римския легион, спонсорирана от Италия арумънска паравоенна организация, действала в Северозападна Гърция в годините на окупацията през Втората световна война.

Роден е в пиндското влашко село Самарина през 1898 г. Завършва Юридическия факултет на Атински университет. Посвещата се на арумънската кауза и от 1923 г. е генерален секретар на Комунистическата партия в Трикала. Участва в селското въстание в Трикала през 1925 година,^[2][3][4] съден е от военен съд в Лариса^[5] и през 1926 г. е изключен от партията. Установява се в Лариса, където се включва в Селската партия на Янис Софианополус. В 1936 година е кандидат за депутат от Селската партия.^[6] В Лариса се занимава с право. Напуска Селската партия.^[7] По време на диктатурата на Йоанис Метаксас поради приятелските си отношения с министъра на обществената сигурност Константинос Маниадакис^[8] не е преследван като останалите членове на Селската партия.^[9]

През 1941 г. посреща в Лариса Алкивиад Диаманди и участва във формирането на така наречения Римски легион, колаборационистка организация, подпомагаща италианските окупационни части и е втори по ранг в огранизацията след Диаманди. Организацията пропагандира арумънската автономия и по възможност създаването на Пиндско княжество или Пиндски кантон. Когато Диаманди изненадващо напуска Гърция и заминава за Румъния през юни 1942 г., Матуси става лидер на Легиона.^[10]

След капитулацита на Италия, изтеглянето на италианските части, подкрепящи Легиона, и заместването им от немски, Матуси заминава за Атина,^[11] където става член на националсоциалистическата организация Пионери на Нова Европа.^[12] След освобождението от Атина бяга в Румъния. В 1948 година Матуси е арестуван от комунистическите власти и осъден на 20 години затвор. Затворен е на Дяволския остров в Дунава. През 1964 г. е експулсиран в Гърция по молба на гръцките власти. Обвинен е в държавна измяна, подобно на други членове на Римския легион. Съдът в Атина го обявява за невинен в извършването на военни престъпления.^[13] През 1976 г. всички граждански права са му възстановени от гръцкия съд. До 1981 година живее в Атина.^[14] Умира в Лариса на 11 март 1991 година.

• Портал „Македония“