Никола Матуси
Никола Матуси Νικόλαος Ματούσης | |
арумънски политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Атински университет |
Партия | Комунистическа партия на Гърция (1925 г.) Римски легион |
Никола Матуси (Шаблон:Lang-gr, Шаблон:Lang-rup[1]) е арумънски юрист, политик и лидер на Римския легион, спонсорирана от Италия арумънска паравоенна организация, действала в Северозападна Гърция в годините на окупацията през Втората световна война.
Биография
Роден е в пиндското влашко село Самарина през 1898 г. Завършва Юридическия факултет на Атински университет. Посвещата се на арумънската кауза и от 1923 г. е генерален секретар на Комунистическата партия в Трикала. Участва в селското въстание в Трикала през 1925 година,[2][3][4] съден е от военен съд в Лариса[5] и през 1926 г. е изключен от партията. Установява се в Лариса, където се включва в Селската партия на Янис Софианополус. В 1936 година е кандидат за депутат от Селската партия.[6] В Лариса се занимава с право. Напуска Селската партия.[7] По време на диктатурата на Йоанис Метаксас поради приятелските си отношения с министъра на обществената сигурност Константинос Маниадакис[8] не е преследван като останалите членове на Селската партия.[9]
През 1941 г. посреща в Лариса Алкивиад Диаманди и участва във формирането на така наречения Римски легион, колаборационистка организация, подпомагаща италианските окупационни части и е втори по ранг в огранизацията след Диаманди. Организацията пропагандира арумънската автономия и по възможност създаването на Пиндско княжество или Пиндски кантон. Когато Диаманди изненадващо напуска Гърция и заминава за Румъния през юни 1942 г., Матуси става лидер на Легиона.[10]
След капитулацита на Италия, изтеглянето на италианските части, подкрепящи Легиона, и заместването им от немски, Матуси заминава за Атина,[11] където става член на националсоциалистическата организация Пионери на Нова Европа.[12] След освобождението от Атина бяга в Румъния. В 1948 година Матуси е арестуван от комунистическите власти и осъден на 20 години затвор. Затворен е на Дяволския остров в Дунава. През 1964 г. е експулсиран в Гърция по молба на гръцките власти. Обвинен е в държавна измяна, подобно на други членове на Римския легион. Съдът в Атина го обявява за невинен в извършването на военни престъпления.[13] През 1976 г. всички граждански права са му възстановени от гръцкия съд. До 1981 година живее в Атина.[14] Умира в Лариса на 11 март 1991 година.
Бележки
- ↑ Berciu-Drăghicescu, Adina, Maria Petre. Şcoli şi biserici româneşti din Peninsula Balcanică, Documente (1918-1953), Volumul II. Bucureşti, Editura Universităţii din Bucureşti, 2006. ISBN 9789737371867. с. 569. Посетен на 2015-08-14.
- ↑ Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. с. 522-523.
- ↑ Γκόγκος, Νίκος. H πυρπόληση της εφημερίδας ΘΑΡΡΟΣ και η σχέση με το συλλαλητήριο στα Τρίκαλα το 1925 // trikalaIN.gr, 2013-10-23. Посетен на 2015-08-15.
- ↑ Ζιάκας, Ηλίας. Η αγροτική εξέγερση των Τρικάλων στα 1925 // Ριζοσπάστης, 2002-03-24. Посетен на 2015-08-15.
- ↑ Συνεχίζεται ενώπιον του Στρατοδικείου Λάρισσης ηδικητών Τρικκαλινών // Ριζοσπάστης, 1925-04-04. Посетен на 2015-08-15.
- ↑ Προετοιμάζεται Συνέδριο για την Συνένωση των Αγροτικών Δυνάμεων Ανακοίνωση του Π. Γ. του Κομ. Κόμματος // Ριζοσπάστης, 1936-05-22. Посетен на 2015-08-15.
- ↑ Ανακοίνωση του Αγροτικού Κόμματος // Ριζοσπάστης, 1944-11-23. Посетен на 2015-08-15.
- ↑ Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. с. 198.
- ↑ Δάγκας, Αλέξανδρος. Για μια κοινωνική ιστορία της υπαίθρου. Η περιφέρεια Θεσσαλονίκης στον 20ό αιώνα. Η περίοδος έως το 1945 // Посетен на 2015-08-15.
- ↑ Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. с. 28, 47, 444.
- ↑ Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. с. 396.
- ↑ Χονδροματίδης, Ιάκωβος Περ. Η μαύρη σκιά στην Ελλάδα Εθνικοσοσιαλιστικές και φασιστικές οργανώσεις στην Ελλάδα του Μεσοπολέμου και της Κατοχής (1941-1944). Περισκόπιο, 2001.
- ↑ Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. с. 420 - 421, 530.
- ↑ Τσούτσας, Δημήτριος Γ и др. Βλάχοι, Ιστορία - Πολιτισμός - Εθιμα - Προσωπικότητες. Αλμυρός, Σύλλογος Βλάχων Επαρχίας Αλμυρού. Посетен на 2015-08-14.