Златарица (община)

Златарица (община) 43.05, 25.9
Сградата на общината в гр. Златарица
Знаме
Общи данни
Област	Велико Търново
Площ	232,68 km²
Население	4 636 души
Адм. център	Златарица
Брой селища	24
Сайт	zlataritsa.bg
Управление
Кмет	Петър Ганев (БСП – Обединена левица; 2023)
Общ. съвет	11 съветници ВМРО (5) Бъдеще за Златарица (4) ГЕРБ (2)

Община Златарица се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.

Общината е разположена в югоизточната част на област Велико Търново. С площта си от 232,676 km² заема 8-о място сред 10-те общините на областта, което съставлява 4,99% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на юг – община Елена
• на запад – община Велико Търново
• на северозапад – община Лясковец
• на север – община Стражица
• на изток – община Антоново от област Търговище

Релефът на общината е ниско планински, хълмист и равнинен, като цялата ѝ територията ѝ условно попада в Средния Предбалкан. Преобладават терени със средна височина от 300 до 600 m. Най-ниските части в долината на река Веселина имат надморска височина от 75 m.^[1] Около 2/3 от територията ѝ се заема от северните разклонения на Еленските височини, които са прорязани напречно от проломните долини на реките Златаришка и Бебровска (десни притоци на река Веселина, от басейна на Янтра). Тук южно от село Делова махала, на границата с община Елена се намира и най-високата точка на общината – връх Кулата (901 m).

В най-северната част, северно от село Горско Ново село, в пределите на общината попадат южните склонове на уединеното възвишение Романа, с едноименния връх с височина 427 m.

Северозападната част на общината в района на общинския център и село Родина се заема от широката и равна долина на река Веселина и най-долното течение на десния ѝ приток Златаришка река.

Територията на общината изцяло попада във водосборния басейн на Стара река (десен приток на Янтра). Реката протича по североизточната периферия на общината праз землищата на селата Чешма и Сливовица. Втората по значение река е Веселина (ляв приток на Стара река), която протича през северозападната, равнинна част, през землищата на град Златица и селата Родина и Горско Ново село. В нея отдясно, след общинския център, се вливат другите две големи реки в общината – Златаришка река и Бебровска река. Всичките четири реки имат почти постоянен дебит с изключение на лятото, когато водните им количества силно намаляват.

На територията на общината има изградени 10 микроязовира, които обогатяват още повече водните запаси. Използват се предимно за напояване, риборазвъждане и рибоотглеждане.

Климатът на общината е умереноконтинентален. Средните месечни максимални температури през лятото са около 28 °C, а минималните зимни −6 °C. Средната годишна температура се движи около 11 – 12 °C. Регистрирани са изключително ниски абсолютни минимални температури, когато от север нахлуват арктични въздушни маси.

Средната годишна сума на валежите се движи около 650 – 750 l/m², с максимум през юни и минимум през февруари. Преобладават валежите от дъжд. Трайната снежна покривка се задържа 33 – 46 дни в годината. Не са редки късните и пролетни мразове. Наблюдават се 3 – 4 засушливи периода с продължителност около 10 дни. В поречията на реките се задържат мъгли, които се отразяват неблагоприятно през студения период.

Преобладават западни и северозападни ветрове. Те довеждат влажни въздушни маси от запад. В някои сезони има и силни източни и североизточни ветрове. Те са доста силни и студени, но нямат тая сила и не отвяват снежната покривка. Фьонът или южнякът, както населението го нарича, духа през февруари, март и ранна пролет, особено по северните склонове на Еленските височини, следствие на което реките силно прииждат.

Над 3/4 от територията на общината е заета от сиви горски почви. Те са характерни за най-южните части на Дунавската равнина и най-вече за Предбалкана. По поречието на реките Златаришка, Стара река и Веселина се срещат алувиално-ливадните почвени видове и по-богатите на хумус почви. На някои места почвената ерозия е силно изразена и са взети мерки за възстановяването на почвата (залесяване).

Растителността попада в дъбовата зона на предпланинския лесорастителен район. Дъбовете образуват чисти или смесени насаждения. Имат най-често издънков характер. Най-голямо разпространение от дървесните видове имат дъбовете – цер, зимен дъб, благун. Като подлес в състава на насажденията се срещат глог, дрян, леска, люляк и др. Освен тях в по-голямо или по-малко количество се срещат габър, явор и липа. Във високите части горите са високостеблени. Изкуствено са направени насаждения от бял и чер бор, ела, явор и други.

Обликът на ландшафта, характерен за Предбалкана и дървесните видове, определят наличие на диви свине, сърни и елени, фазани и множество пернати видове.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

	Численост	Дял (в %)
Общо	3991	100,00
Българи	2644	66,25
Турци	600	15,03
Цигани	99	2,48
Други	55	1,38
Не се самоопределят	63	1,58
Неотговорили	530	13,28

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:^[3]

Година	Численост на живородените	Численост на починалите	Естествен прираст	Коефициент на раждаемост (в ‰)	Коефициент на смъртност (в ‰)	Коефициент на естествен прираст (в ‰)
1985	80	143	−63	11,9	21,4	−9,4
1988	79	140	−61	13,4	23,7	−10,3
1989	78	112	−34	13,4	19,2	−5,8
1990	55	144	−89	9,5	24,9	−15,4
1991	63	132	−69	10,8	22,7	−11,9
1992	58	124	−66	9,9	21,2	−11,3
1993	69	118	−49	11,8	20,1	−8,4
1994	58	124	−66	9,8	21,0	−11,2
1995	60	140	−80	10,2	23,7	−13,6
1996	66	114	−48	11,2	19,4	−8,2
1997	42	123	−81	7,2	21,0	−13,8
1998	37	112	−75	6,4	19,3	−12,9
1999	43	101	−58	7,5	17,6	−10,1
2000	48	111	−63	8,5	19,6	−11,1
2001	51	103	−52	9,7	19,5	−9,9
2002	49	83	−34	10,0	17,0	−7,0
2003	46	99	−53	9,5	20,4	−10,9
2004	46	97	−51	9,5	20,1	−10,6
2005	57	91	−34	11,9	18,9	−7,1
2006	34	95	−61	7,1	19,9	−12,8
2007	51	75	−24	10,7	15,8	−5,0
2008	34	103	−69	7,2	21,8	−14,6
2009	44	88	−44	9,5	18,9	−9,5
2010	44	103	−59	9,5	22,3	−12,8
2011	39	75	−36	9,8	18,8	−9,0
2012	39	85	−46	9,9	21,5	−11,6
2013	35	103	−68	9,0	26,4	−17,4
2014	36	85	−49	9,3	22,0	−12,7
2015	35	83	−48	9,1	21,6	−12,5
2016	36	87	−51	9,5	22,9	−13,4
2017	34	93	−59	9,1	24,9	−15,8
2018	29	78	−49	7,9	21,2	−13,3
2019	23	81	−58	6,3	22,2	−15,9
2020	36	99	−63	10,0	27,5	−17,5
2021	37	112	−75	10,5	31,7	−21,2
2022	31	84	–53	9,3	25,3	–16,0
2023	32	77	–45	9,4	22,7	–13,3

Общината има 24 населени места с общо население 3363 души към 7 септември 2021 г., в това число 1 град и 23 села.^[4]

Списък на населените места в община Златарица, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Златарица	1923	49,557	Административен център на общината
Горна Хаджийска	1	-	Хаджи махле, в з-щето на с. Разсоха
Горско Ново село	513	24,276
Горско Писарево	-	-	Сифединлери, Язаджи махле, в з-щето на с. Калайджии
Дедина	26	-	Деде махле, в з-щето на с. Дединци
Дединци	4	21,489	Деде бал
Делова махала	1	-	Ессе махле, в з-щето на с. Резач
Долно Шивачево	35	6,891	Терзилери, Долно Борисово
Дуровци	-	-	Дурла, в з-щето на с. Разсоха
Дълги припек	27	-	Узун гюней, в з-щето на с. Средно село
Калайджии	111	18,197	Калайджилари
Новогорци	2	-	Сюлейман кьой, в з-щето на с. Средно село
Овощна	-	-	Чокмишлери, в з-щето на с. Средно село
Равново	13	-	Дюз меше, в з-щето на с. Дединци
Разсоха	29	9,914	Чатал дере
Резач	80	10,540	Сюнетчилери
Рекичка	-	-	Ковчаз, в з-щето на с. Средно село
Родина	345	19,527	Тантури
Росно	83	13,167	Дурна дере
Сливовица	88	22,360	Козлубик
Средно село	66	36,758	Аръ кьой
Чешма	14	-	Чешме махле, в з-щето на с. Сливовица
Чистово	2	-	Емироолу, Челеби махле, в з-щето на с. Средно село
Чуката	-	-	Баир махле, в з-щето на с. Средно село
ОБЩО	3363	232,676	13 населени места без землища 22 населени места с по-малко от 350 души население, от които 5 без население

• през 1881 г. – заличена е с. Язаджии изселване без административен акт;
• през 1882 г. – заличени са м. Рамазан и м. Юртю махлеси поради изселване без административен акт;
• през 1884 г. – заличени са м. Даг махлеси и м. Ченогаците поради изселване без административен акт;
• през 1885 г. – заличени са к. Халиловци поради изселване без административен акт;
• през 1893 г. – заличена е м. Роман поради изселване без административен акт;
• след 1895 г. – заличени са м. Турсун кьой и м. Ходжа кьой поради изселване без административен акт;
• през 1898 г. – заличена е м. Дедина поради изселване без административен акт;
• Указ № 803/обн. 23 януари 1923 г. – признава м. Дурна дере за с. Дурна дере;
• Указ № 347/обн. 16.07.1925 г. – признава м. Аръ кьой за с. Аръ кьой;
• между 1926 и 1934 г. – преименувана е м. Сифединлери (Язаджи махле) на м. Горско Писарево без административен акт;
• Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава м. Бързаково за с. Бързаково;

– преименува м. Дюз меше на м. Равново;

• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Келлери на м. Горно Борисово;

– преименува м. Деде бал на м. Дединци;

– преименува м. Терзилери на м. Долно Борисово;

– преименува м. Дурла на м. Дуровци;

– преименува м. Яйла кьой на м. Изворци;

– преименува м. Сюлейман кьой на м. Новогорци;

– преименува с. Юмрук кая на с. Пестник;

– преименува м. Хасър кьой на м. Рибарско;

– преименува с. Дурна дере на с. Росно;

– преименува с. Козлубик на с. Сливовица;

– преименува м. Хамза махле на м. Усойна;

– преименува м. Чешме махле на м. Чешма;

• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Хаджи махле на м. Горна Хаджийска;

– преименува м. Ессе махле на м. Делова махала;

– преименува м. Сюргюлии на м. Долна Хаджийска;

– преименува м. Узун гюней на м. Дълги припек;

– преименува м. Калайджилари на м. Калайджии;

– преименува м. Гьол кьой на м. Локвата;

– преименува м. Чокмишлери на м. Овощна;

– преименува м. Емирлери на м. Повеля;

– преименува м. Чатал дере на м. Разсоха;

– преименува м. Сюнетбилери на м. Резач;

– преименува с. Аръ кьой на с. Средно село;

– преименува м. Емироолу (Челеби махле) на м. Чистово;

– преименува м. Баир махле на м. Чуката;

• през 1945 г. – възстановена е заличената през 1898 г. м. Дедина без административен акт;
• между 1946 и 1956 г. – заличена е м. Усойна поради изселване без административен акт;
• МЗ № 5750/обн. 24.09.1947 г. – преименува м. Горно Борисово на м. Горно Шивачево и м. Долно Борисово на м. Долно Шивачево;
• Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Тантури на с. Родина;
• Указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува м. Ковчаз на м. Рекичка;
• Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Бързаково, м. Изворци, м. Повеля и м. Рибарско поради изселване;

– заличава м. Ормани и я присъединява като квартал на с. Сливовица;

• Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Долна Хаджийска поради изселване;
• Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава м. Локвата и с. Пестник поради изселване;
• указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Златарица за гр. Златарица;
• Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Долно Шивачево, м. Дълги припек, м. Калайджии, м. Равново, м. Резач и м. Чешма за села;
• Указ № 970/обн. ДВ бр.27/04.04.1986 г. – заличава м. Горно Шивачево и присъединява землището ѝ към с. Долно Шивачево;
• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

В югозападната част на общината, през град Златарица преминава участък от 9,7 km от трасето на жп линията Горна Оряховица – Елена.^[5] През 2002 г. пътническото движение по линията е преустановено със заповед на Правителството. През 2003 г. линията е закрита като нерентабилна с постановление на Министерски съвет.^[6]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 32 km:

• участък от 3,5 km от Републикански път II-53 (от km 33,3 до km 36,8);
• последният участък от 14,2 km от Републикански път III-4004 (от km 7,9 до km 22,1);
• участък от 8,2 km от Републикански път III-4082 (от km 21,4 до km 29,6);
• последният участък от 6,1 km от Републикански път III-5301 (от km 3,9 до km 10,0).

• Лист от карта K-35-28. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-29. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-40. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-41. Мащаб: 1 : 100 000.

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

• Информация за община Златарица, сайт на областния управител на Велико Търново
• Официален сайт на община Златарица

п б р Населени места в община Златарица Град Златарица (общински център) Села Горна Хаджийска  · Горско Ново село  · Горско Писарево  · Дедина  · Дединци  · Делова махала  · Долно Шивачево  · Дуровци  · Дълги припек  · Калайджии  · Новогорци  · Овощна  · Равново  · Разсоха  · Резач  · Рекичка  · Родина  · Росно  · Сливовица  · Средно село  · Чешма  · Чистово  · Чуката

п б р Общини в област Велико Търново Велико Търново Горна Оряховица Елена Златарица Лясковец Павликени Полски Тръмбеш Свищов Стражица Сухиндол