Владимир Набоков

Владимир Набоков Влади́мир Влади́мирович Набо́ков
Паметник на Владимир Набоков в Монтрьо
Псевдоним	В. Си́рин
Роден	10 април 1899 г. (стар стил) Санкт Петербург, Руска империя
Починал	2 юли 1977 г. (78 г.) Монтрьо, Швейцария
Професия	писател, поет, професор, лепидоптерист
Националност	Русия
Жанр	любовен роман, трилър, научна фантастика, фентъзи
Направление	модернизъм, постмодернизъм
Известни творби	„Лолита“
Повлиян от Джеймс Джойс, Андрей Бели, Антон Чехов, Шатобриан, Франц Кафка, Гюстав Флобер, Николай Гогол, Едгар Алън По, Марсел Пруст, Майн Рид, Лев Толстой
Повлиял на Мартин Еймис, Майкъл Шейбон, Дон ДеЛило, Джумпа Лахири, Кристофър Хитчънс, Джефри Юдженидис, Джон Банвил, Томас Пинчън, Ричард Рорти, Зейди Смит, Джон Ъпдайк, Дейвид Кронънбърг, Хавиер Мариас
Съпруга	Вера Слоним
Деца	Дмитрий Набоков
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Владимир Набоков в Общомедия

Владѝмир Владѝмирович Набо̀ков (10 април по стар стил, 22/23 април по нов стил, 1899 – 2 юли 1977) е (по гражданство) руски, американски, швейцарски писател, поет, колекционер на пеперуди и любител на шахмата. 20 години от живота си прекарва в САЩ. Голяма част от произведенията си (включително най-известните) Набоков пише на английски.

Набоков е роден в Санкт Петербург в богато и влиятелно аристократично семейство. Дядо му Димитър Набоков е министър на правосъдието в Русия. Баща му, юристът Владимир Дмитриевич Набоков, е един от водачите на либералната Конституционно-демократическа партия преди установяването на тоталитарния комунистически режим в страната. Майка му е Елена Ивановна (по баща Рукавишникова). Набоков има двама братя и две сестри.

Детството и юношеските си години прекарва в Санкт Петербург, където през 1916 г. издава и първата си стихотворна сбирка. За да избегне Руската революция, през 1917 г. семейството му бяга в Ялта на Кримския полуостров. Макар оттам, както много други руски изселници, семейството му да се отправя към Берлин, Набоков, заедно с брат си, се записва в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, Англия. Там от 1919 до 1922 г. следва естествени науки, руска и френска литература. През последната година от неговото следване баща му загива при опит да попречи на политическото убийство на Павел Милюков.

През 1923 г. Набоков последва семейството си в Берлин. Там работи като частен учител, преводач, актьор и издава поезия, както и първата си новела („Машенка“ 1926 г. под псевдонима В. Сирин). През 1925 г. се жени за Вера Слоним, която също е руски емигрант.

През 1937 г. бяга с жена си, която е еврейка, и сина си Дмитри (роден 1934 г.) във Франция. През 1940 г. семейството, бягайки от напредващите немски войски, се премества в САЩ, където Набоков първоначално е назначен като експерт по пеперуди в нюйоркския природоисторически музей. През същата година той пише и първата си англоезична творба, „The Real Life of Sebastian Knight“ („Истинският живот на Себастиян Найт“). Скоро започва и академичната си кариера, която го довежда до Станфордския университет, Уелесли Колидж, Харвардския университет и накрая до Университета Корнел, където през 1948 г. му предлагат професура по европейска и руска литература. От 1945 г. е американски гражданин.

Средствата, които му донася романът „Лолита“ (1955), позволяват на Набоков да се оттегли от професурата си през 1959 г. и да се концентрира върху творческата си дейност. През 1961 г. се премества с жена си в Монтрьо, Швейцария. Почива от вирусна инфекция на 2 юли 1977 г. в Лозана и е погребан във Вьове.

Набоков е синестет и описва аспекти на синестезията в няколко от произведенията си.

Първите творби на Набоков са на руски език, но успехът му е най-голям с английския език. Той превежда много от ранните си творби на английски, понякога в сътрудничество със сина си Дмитри. Трилингвистичното му (руски, английски, френски) възпитание има дълбоко влияние върху творчеството му.

Набоков се отличава с комплексните си сюжети и изкусната игра на думи. Става известен с романа си „Lolita“ (1955 г.), който разказва за поглъщащата страст на възрастен мъж към дванадесетгодишно момиче. Книгата се прочува заради изключителния си оригинален стил и спорната тематика. Този и другите му романи, особено „Pale Fire“ („Блед огън“ 1962 г.), му спечелват място сред най-великите писатели на XX век. Може би неговата най-характерна творба, „Ada or Ardor: A Family Chronicle“ („Ада или страст: Семейна хроника“ 1969 г.), е посрещната от читателите със смесени чувства. Той посвещава най-много време на изграждането на този свой най-дълъг роман. Творчеството на Набоков се отличава с лингвистична игривост. Най-известният му разказ, „The Vane Sisters“, е известен отчасти заради акростишния си последен параграф, в който първите букви на всяка дума съставят призрачно послание отвъд гроба.

Статутът на Набоков като литературен критик се дължи най-вече на четиритомния му превод и коментар към „Евгений Онегин“. Коментарът завършва с приложението „Notes on Prosody“ („Бележки по прозодията“), което само по себе си придобива висока репутация.

Набоков е също така бележит лепидоптерист, открил няколко вида пеперуди. През 40-те е организатор на колекцията от пеперуди на музея за сравнителна зоология в Харвардския университет. Научните му трудове в тази област са технически на много високо ниво. Това, заедно със специализацията му в сравнително незабележителния родов вид Polyommatini (фамилия Lycaenidae), е причина този аспект от живота му да не е известен на голяма част от литературните му почитатели.

(Част от творбите си Набоков превежда от/на руски на/от английски. Тук са посочени оригиналите.)

• Машенька (1926)
  Машенка. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Колибри, 2018, 144 с. ISBN 978-619-02-0198-4
• Король, дама, валет (1928)
  Поп, дама, вале. Превод от руски език Лиляна Минкова. София: Фама, 2008, 240 с.
• Защита Лужина (Защита Лужин, 1930)
  Защитата Лужин. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Народна култура, 1989^[1]
• Подвиг (1932)
  Подвиг. София: Фама, 2008, 208 с.
• Камера обскура (1932 Camera Obscura; 1938 Laughter in the dark^[2])
  Смях в тъмното. Превод от английски език Гергана Георгиева, София: Колибри, 2013 ISBN 978-619-150-019-2
• Отчаяние (Отчаяние, 1936)
• Приглашение на казнь (1938)
  Покана за екзекуция. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Народна култура, 1989^[1]
• Дар (1937/1938, завършена 1952)
  Дар. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Хемус, 1997, 448 с. ISBN 954-428-153-3
• The Real Life of Sebastian Knight (1941)
  Истинският живот на Себастиян Найт. Превод от английски език Иглика Василева. София: Фама, 2006, 224 с.
• Bend Sinister (1947)
  Знак за незаконороденост. Превод от английски език Красимир Желязков. София: Фама, 2009, 256 с.
• Lolita (1955)
  Лолита. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Народна култура, 1991, 358 с.^[3]
• Pnin (1957)
  Пнин. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Хемус, 2000, 174 с.^[4][5]
• Pale Fire (Блед огън, 1962)
• Ada or Ardor: A Family Chronicle (Ада или Страст: Семейна хроника, 1969)
• Transparent Things (1972)
  Прозрачни неща. Превод от английски език Иглика Василева. София: Колибри, 2011, 126 с.
• Look at the Halequins! (1974)
  Виж арлекините!. Превод от английски език Весела Прошкова. София: Фама, 2017, 256 с. ISBN 978-954-597-519-6
• The Original of Laura (1977, незавършена)
  Оригиналът на Лаура. Превод от английски език Людмил Люцканов. София: Фама, 2010, 296 с. ISBN 978-954-597-383-3

• Соглядатай (повест, 1938)
• Волшебник (Вълшебник, разказ, 1939)
• The Stories of Vladimir Nabokov (Разказите на Владимир Набоков, 1995)

От руски на английски:

• Евгений Онегин (на Александър Пушкин, в проза)
• A Hero of our Time (Герой на нашето време на Михаил Лермонтов)

От английски на руски:

• Аня в стране чудес (Аня в страната на чудесата, на Луис Карол (Alice in Wonderland/Алиса в страната на чудесата)

• Николай Гогол
• Lectures on Literature (Лекции по литература)
• Lectures on Russian Literature (Лекции по руска литература)
• Lectures on Don Quixote (Лекции за Дон Кихот)

• Nabokov's Butterfiles (Пеперудите на Набоков, събрани творби)

• Poems and Problems (Стихотворения и проблеми, сбирка на поезия и шахматни проблеми)
• Conclusive Evidence (Убедителни доказателства, 1951, автобиография)
• Другие берега (1951, преработена версия на автобиографията)
  Други брегове. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Народна култура, 1989^[1]
• Speak, Memory (Говори, памет, 1967, автобиография)
• Nabokov's Congeries (Колекция на Набоков, 1968)
• Selected Letters (Избрани писма, 1989)

Уикивидове има информация, свързана с: Nabokov

• Произведения на Владимир Набоков в Моята библиотека
• Nabokov Library Архив на оригинала от 2006-03-07 в Wayback Machine. ((en))
• Nabokov on Moshkow's site Руска страница с творби, преводи, критики, научни трудове и интервюта с Набоков
• Zembla Архив на оригинала от 2020-11-12 в Wayback Machine. добре направена страница за Набоков ((en))
• Waxwing Архив на оригинала от 2004-08-22 в Wayback Machine. друга страница за Набоков ((en))
• Review of Nabokov's Butterflies ((en))
• Biographical notes (on Zembla) Архив на оригинала от 2008-04-20 в Wayback Machine. ((en))
• CNN In-Depth Special: Nabokov ((en))
• От и за Владимир Набоков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Непознатият Набоков, БНТ, 25 април 2019

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CONOR.BG Europeana FAST GND HDS ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat